Публикувано на 19.10.2022 г.
Секретар:
/И.Стоева/
РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Радомир, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В.М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20221730100190 по описа за 2022 година
Искът е с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.439 ГПК.
Ищецът С. И. Б., чрез адв.М. П. от САК е предявил иск срещу ответника „Е. М.“ ЕООД,
ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“М. д.“, ул.“Р.П.- К.“ № .-., с
който моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът не
дължи на ответника по изпълнителен лист от 18.10.2011 г. по ч.гр.д. № ...../2011 г. на РС-
Радомир, сумата от 10 943.07 лв.- главница и 4 141.59 лв.- лихва за периода 28.02.2010 г.-
12.10.2011 г., както и произтичащите от главницата лихви, такси и разноски, тъй като
същите са погасени по давност. Моли да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В исковата молба се твърди, че cрещу ищеца С. И. Б. се води изпълнително дело № .....на
ЧСИ С. Б., като изпълнителното дело е образувано по молба на „ОТП Ф. Б.“ ЕАД, ЕИК:
.......на 26.01.2018 г., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 18.10.2011 год. от Районен
съд - гр. Радомир, по ч. гр. дело № ...../2011 год., въз основа на влязла в сила Заповед за
изпълнение № ......./13.10.2011 г., за сума в общ размер на 15 979.44 лева, от която 10 943.07
1
лв. представляваща главница, дължима по Договор за текущо потребление сключен на
09.08.2007 г., 4 141.59 лв. лихва за периода от 28.02.2010 г. до 12.10.2011 г., 35.00 лв. заемни
такси, законната лихва върху главницата считано от 13.10.2011 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата 307.39 лв. платена държавна такса и 552.39 лв.
адвокатско възнаграждение. С. И. Б., ЕГН: ********** дължи сумите по горецитирания
изпълнителен лист солидарно със съдлъжника З.Б.Л., ЕГН: **********.
Твърди се също, че С. И. Б., ЕГН: ********** не дължи сумите, установени с горецитирания
изпълнителен лист, тъй като тези задължения се явяват погасени по давност и е направено
възражение в този смисъл.
Видно от приложения към исковата молба изпълнителен лист, последният е издаден на
18.10.2011 г. и според ищеца, това е и датата, която е начална за теченето на погасителната
давност. Първоначално, ответникът не е предприел действия по събирането на сумите по
листа и срещу С. И. Б. и не е било образувано изпълнително дело. Вследствие на
предходното, към 18.10.2016 г. вземането срещу ищеца, инкорпорирано в изпълнителен
лист от 18.10.2011 г., е погасено по давност, прилагайки общата петгодишна погасителната
давност но чл.110 ЗЗД, поради което всички последващи действия срещу него са
ирелевантни по отношение на настоящото производство, тъй като те са извършени след
изтичането по давност на процесното вземане. По изпълнително дело № ......на ЧСИ С. Б.,
предходният кредитор е предприел действия за събиране на сумите по въпросния
изпълнителен лист едва през 2018 г., когато сумите по листа вече са били погасени по
давност и вследствие на предходното, след датата 18.10.2016 г. тогавашният кредитор, в
лицето на „ОТП Ф. Б.“ ЕАД, ЕИК: ......, не е следвало да търси принудително плащане от С.
И. Б., ЕГН: **********. Въпреки това, на 26.01.2018 г. дружеството е подало молба за
образуване на изп. дело при ЧСИ С. Б.. Първоначално, на 15.02.2018 г. но въпросното
изпълнително дело № ........ЧСИ е изпратил ПДИ до ищеца, като едновременно с това е
запорирал банковите му сметките и получаваното от него трудово възнаграждение. На
18.06.2018 г. до С. И. Б. била изпратена нова ПДИ и са му наложени нови запори. На
11.12.2018 г. по делото е постъпила молба от „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК: ..........за конституиране
като взискател на ответника „Е.М.“ ЕООД, ЕИК: ......... В последствие, на 02.09.2019 г.
ответното дружество е подало молба до ЧСИ за налагане на запори на длъжника-ищец.
Ответникът „Е..“ ЕООД, ЕИК ......., чрез своя представител- адв.П. В. В. – САК, със съдебен
адрес: гр. София, ул.“Г.И.“ .., ет.., ап...., е подал отговор, с който оспорва изцяло иска.
Твърди се, че погасителната давност е прекъсвана. Твърди се, че в случая е налице
процесуална активност на кредитора, с която е поддържана висящността на изпълнителния
процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, поради което
същия не следва да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност,
поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения
изпълнителен способ.
Твърди се също, че към момента на образуване на и.д. № 136/2012 г. по опис на ЧСИ Е. Д. е
било в сила Постановление на Пленума на Върховния съд на Народна Република България
№ 3 от 18.11.1980 г., където е изрично постановено, че „Погасителната давност не тече,
2
докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.“
Твърди, че посоченото Постановление губи силата си от отмяната му, чрез даването на ВКС
на ново разрешение на правния въпрос, относно давността по ЗЗД, прилагано от момента на
постановяването му- ТР 2/2015 г. 26.06.2015 г. Следователно, новите постановки,
обективирани в т. 10 от ТР 2/2015г. на ОСГТК на ВКС започват да се прилагат от 26.06.2015
г., за напред. В тази връзка е и задължителната съдебна практика на ВКС - Решение
№170/17.09.2018 г. по дело № 23 82/2017 на ВКС, ГК, IV г.о. Въз основана гореизложеното
твърди, че преобразуването на изпълнителното дело в и.д. № 242/2018 г. по описа на ЧСИ С.
Б. е извършено в срок и последващите предприети изпълнителни действия прекъсват
давностните срокове на задължението.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът уважи предявения иск е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с оглед на правната и
фактическа сложност на делото.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Не се спори от страните, че cрещу ищеца С. И. Б. се води изпълнително дело №
20187530400242, на ЧСИ С. Б., като изпълнителното дело е образувано по молба на „ОТП
Ф. Б.“ ЕАД, ЕИК: ......., на 26.01.2018 г., въз основа на изпълнителен лист, издаден на
18.10.2011 год. от Районен съд - гр. Радомир, по ч. гр. дело № ...../2011 год., въз основа на
влязла в сила Заповед за изпълнение № ......./13.10.2011 г., за сума в общ размер на 15 979.44
лева, от която 10 943.07 лв. представляваща главница, дължима по Договор за текущо
потребление сключен на 09.08.2007 г., 4 141.59 лв. лихва за периода от 28.02.2010 г. до
12.10.2011 г., 35.00 лв. заемни такси, законната лихва върху главницата считано от
13.10.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 307.39 лв. платена
държавна такса и 552.39 лв. адвокатско възнаграждение. С. И. Б., ЕГН: ********** дължи
сумите по горецитирания изпълнителен лист солидарно със съдлъжника З.Б. Л., ЕГН:
**********. Изпълнителното дело е приложено към настоящото. Видно от същото,
последното изпълнително действие срещу ищеца е предприето на 10.08.2013 г.
Оригиналният изпълнителен лист е върнат на взискателя с разпореждане на ЧСИ Е. Д. от
18.01.2018 г., след която дата е вдигнат и запорът върху вещи на длъжника.
На 05.01.2018 г. „ОТП Ф. Б.“ ЕАД, като частен правоприемник на Банка „ДСК“ ЕАД, въз
основа на договор за прехвърляне на вземания, е подало молба за образуване на
изпълнително дело пред ЧСИ С. Б.. Вземането е прехвърлено на ответника по делото с
договор за прехвърляне на вземания, като запорно съобщение върху трудовото
възнаграждение за удовлетворяване вземането на новия длъжник е изпратено на „Т.БГ“
ЕООД на 04.08.2021 г.
От правна страна.
По допустимостта:
Ищецът е предявил иск по чл.439 от ГПК, като иска да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили
3
обстоятелства, а именно- погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.
Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за допустимост на предявения
установителен иск, за наличието на която съдът следи служебно. Той трябва да е налице
както при предявяване на иска, така и в хода на производството по делото. Настъпването на
обстоятелства, водещи до отпадане на правния интерес от предявяване на иска следва да
бъде съобразено от съда.
В конкретния случай, настоящият състав на съда намира, че предвид обстоятелството, че по
отношение на ищеца е била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК на
парично задължение, съответно било е образувано изпълнително производство за
претендираните задължения, предявеният отрицателен установителен иск е допустим, тъй
като ищецът се позовава на новонастъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение
факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439
ГПК.
Предявеният иск е допустим, защото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране
на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен
интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва
изпълнението.
По основателността:
Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че
процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което основание съдът дължи
произнасяне. С този иск се търси съдебна защита- установяване недължимост на вземане
поради изтекла погасителна давност, т. е. че е погасена възможността за принудителното му
изпълнение. Законът предвижда прекъсване на давността с предприемане на действия за
принудително изпълнение- чл. 116, б. "в" ЗЗД.
Доколкото ищецът не оспорва основанието за пораждането на вземането и неговия размер, а
претендира погасяване по давност, то съгласно разпоредбата на чл.111, б. „б“ от ЗЗД, с
изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания. В настоящият случай вземането на ответника е за обезщетение от
неизпълнен договор за текущо потребление.
Изпълнителното производство по изп.д. № ../2012 г. на ЧСИ Е. Д. е образувано на
03.04.2012 г. и до 26.06.2015 г. /дата на обявяване на ТР № 2/2015 год./ давност не тече.
Остава за изясняване въпроса след дата 26.06.2015 г. дали е изтекла давността за
принудително удовлетворяване на вземането на ответника.
Съгласно даденото в т.10 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСТК на
ВКС, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори,
4
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга и
др. В настоящия случай срещу длъжника са предприемани изпълнителни действия, които
прекъсват давността след дата 26.06.2015 г. и тригодишната давност, като с дата 15.02.2018
г. са изпратени запорни съобщения до управителя на „Автотрейд“ ЕООД. От последната
дата е започнал да тече нов тригодишен давностен срок, който е изтекъл на 15.02.2021 г.
Следващият запор на трудовото възнаграждение на ищеца е наложен със запорно
съобщение от 04.08.2021 г., т.е.- след изтичане на тригодишния срок.
Предвид това, настоящият съдебен състав намира, че не се доказаха от ответната страна, в
съответствие с разпределението на доказателствената тежест, съобразно доклада по делото,
наличие на действия, прекъсващи давността за периода 15.02.2018 г.- 15.02.2021 г., поради
което искът се явява изцяло основателен и доказан.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, съдът намира, че следва да осъди
ответника да заплати направени по делото разноски. С определение от 28.03.2022 г., съдът е
освободил ищеца от разноски по делото, като същите, с оглед изхода на спора, следва да се
поемат от ответника. Предвид това, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на РС- Радомир сумата от 982.54 лв., представляваща държавна такса.
Представителят на ищеца- адв.М. П. от САК е направил искане да му бъде присъдена
адвокатско възнаграждение съгласно чл.38, ал.1 ЗА. С оглед разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на адв.П. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 982.54 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1, вр. чл.439 ГПК, по предявения
иск от С. И. Б., чрез адв.М. П. от САК срещу ответника „Е.М.“ ЕООД, ЕИК .., със седалище
и адрес на управление: гр.София, ж.к.“.М. д.“, ул.“Р. П.- К.“ № .-..., че ищецът не дължи на
ответника по изпълнителен лист от 18.10.2011 г. по ч.гр.д. № ......./2011 г. на РС- Радомир,
сумата от 10 943.07 лв. /десет хиляди деветстотин четиридесет и три лева и седем стотинки/-
главница и 4 141.59 лв. /четири хиляди сто четиридесет и един лева и петдесет и девет
стотинки/- лихва за периода 28.02.2010 г.- 12.10.2011 г., както и произтичащите от
главницата лихви, такси и разноски, тъй като същите са погасена по давност.
ОСЪЖДА „Е. М.“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.“М.д.“, ул.“Р. П.- К.“ № ..-., да заплати на адв.М. П. от САК, сумата от 982.54 лв.
5
/деветстотин осемдесет и два лева и петдесет и четири стотинки/- адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“М.
д.“, ул.“Р. П.- К.“ № .-....., да заплати по сметка на РС- Радомир сумата от 603.39 лв.
/шестстотин и три лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала,
секретар:/И.С./
Съдия при Районен съд – Радомир: _____/п/__________________
6