Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 41/01.02.2021 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд -
Монтана, в открито съдебно заседание на
двадесет и девети януари две
хиляди двадесет и първа година, в състав :
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня
Камарашка
Мария Ницова
при секретар Александрова и с участието на
прокурора Александрова
разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 25/2021
г. по описа на Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН.
С решение № 322/03.12.2020
г., постановено по АНД № 1257/2020 г., Районен съд Монтана е потвърдил наказателно
постановление № 18 - 0996 - 005815/01.07.2019 г. на началник сектор към ОД на
МВР, сектор „Пътна полиция” Монтана, с което на В.А.А. ***, за нарушения на
разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ и чл.140,
ал.1 от /ЗДвП/ са наложени административни наказания глоба в размер на 10 лева
на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 и
глоба в размер на 300 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от осем месец на основание
чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП.
Недоволен от така
постановеното решение, касаторът, чрез пълномощника адв.К.Н. го обжалва и моли, да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, поради неправилно възприета
установената фактическа обстановка и
постановено в противоречие с материалния закон.
Ответникът, чрез
пълномощника юрк.Димитрова оспорва жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава заключение, че жалбата е неоснователна и
атакуваното решение следва да бъде оставено в сила.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по 211
АПК от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е
допустима. Разгледана по същество е е частично основателна.
За
да потвърди наложените административни наказания, въззивният съд е приел, че в
производството са доказани извършени от административнонаказаното лице нарушения.
Като е обсъдил безспорно установената фактическа обстановка, изложил е доводи
относно приложимите законови разпоредби, въззивният съд е приел, че са налице
административни нарушения - жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.100, ал.1, т.1 „Водачът
на моторно превозно средство е длъжен да носи:1.свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него“
и чл.140, ал.1 ЗДвП „ По пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места“. Изложил е и доводи, защо приема за неоснователно
възражението и свидетелските показания, че МПС не е регистрирано по надлежния
ред и същото се е движило по пътищата, отворени за обществено ползване.
Настоящата съдебна инстанция счита
въззивното решение за правилно постановено по отношение на първото нарушение, а
именно по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и неправилно по отношение на второто
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, при следните доводи:
Макар с жалбата да се оспорва изцяло издаденото
НП, в хода на производството всъщност не е оспорено първото нарушение, не са
представени доказателства, които да оборват констатацията на контролните
органи, че лицето не носи контролен талон от СУМПС. В тази част решението на
въззивния съд е правилно и законосъобразно. В останалата част, относно
твърдяното нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, настоящият състав намира изложените
доводи за необосновани, предвид събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства. По разбиране на настоящия състав в хода на производството
не е доказано по несъмнен и безспорен начин извършено нарушение по чл.140,
ал.1 ЗДвП. От събраните в хода на производството
доказателства, не се установява МПС да се е движило по пътищата, отворени за
обществено ползване. Установено е, че АУАН е съставен на лицето, че МПС е без
съответна регистрация, но същото е било в двора на КАТ, не са представени надлежни
доказателства, че същото е управлявано и на собствен ход е транспортирано до
двора на КАТ. Възприетите като доказателство твърдения на св.Трайков, че от
трафо камерите е установено, че въпросното МПС се е движило по улиците на
гр.Монтана, не е подкрепено с разпечатка от тези камери. От друга страна, съдът
не кредитира свидетелските показания на
св.Петков, който твърди, че въпросното МПС е докарано с платформа до двора на
КАТ, за да бъде регистрирано, без да е ясно защо. Очевидно в хода на
производството са събрани противоречиви гласни
доказателства, въз основа на които не може да се установи безспорно как
въпросното МПС е транспортирано до двора на КАТ, където е било безспорно при
съставяне на АУАН.
След като е налице въпросното противоречие, е следвало да бъдат събрани
допълнително доказателства, например записи от трахо камери, за да се установи
безспорно твърдяното нарушение, т.к. към момента на съставяне на АУАН
въпросното МПС не се е движило по пътищата,
отворени за обществено ползване, т.е. не е налице безспорно установено
нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП. Предвид което настоящият състав намира изводите
на въззивния съд за необосновани и неправилни, относно второто нарушение на административнонаказаното лице, а именно,
че е осъществило от обективна и субективна страна състава на административно
нарушение, съгласно разпоредбата на
чл.140, ал.1 от ЗДвП. Безспорно в
конкретния случай, че МПС е без регистрационни табели, но същото е в двора на
КАТ и липсват безспорни доказателства да се е движило по пътищата, отворени за
обществено ползване, с което да е нарушена разпоредбата на чл.140, ал.1 ЗДвП,
за което на лицето е наложено наказание на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, т.к. законодателят изрично е
записал „…По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места....”. Настоящият
състав намира, че предвид така
установените факти е налице основание за
отмяна на постановеното от въззивния съд решение в тази част.
В касационна жалба всъщност са преповторени изложените и пред въззивния
съд доводи, като същите се подкрепят от
събраните в производството доказателства.
Безспорно
в случая е установено, че въпросното МПС е било в двора на КАТ, но не е
установено безспорно виновно поведение на административнонаказаното лице, което
да е управлявало същото по пътищата, отворени за обществено ползване. По
разбиране на настоящия съдебен състав е не е доказано извършило административно
нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП. Настоящият съдебен състав не споделя изложените от въззивния съд доводи за безспорно установено извършено нарушение по
чл.140, ал.1 ЗДвП.
Предвид гореизложеното като прие,
че касационната жалба е частично основателна, наложеното административно
наказание е законосъобразно по отношение нарушение по чл.100, ал.1, т.1 ЗДВп и
незаконосъобразно, необосновано по отношение твърдяна нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, и следва да бъде отменено в тази
част.
На
основание чл.221 АПК във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН, настоящият състав на
Административен съд Монтана
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ решение № 322/03.12.2020 г.,
постановено по АНД № 1257/2020 г. на РС Монтана, В ЧАСТТА, в която е потвърдено
НП № 18-0996-005815/01.07.2020 г. на началник сектор към ОД на МВР, сектор
„Пътна полиция” Монтана, с което на В.А.А. ***, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
осем месец на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП.
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 322/03.12.2020 г.,
постановено по АНД № 1257/2020 г. на РС Монтана, в останалата част.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: