Мотиви към присъда № / 07.03.2022г.
по н.о.х.д. № 280 по описа на Районен съд гр. Г.т. за 2020г.
На 21.12.2020г.
Районна прокуратура – Д. е внесла за разглеждане в Районен съд – Г.т.
обвинителен акт по досъдебно производство № 130/2020г. по описа на РУ – Г.т.,
при ОД на МВР – Д., по който е било образувано производство пред първа инстанция срещу К.Г.С. с ЕГН - **********
***, за извършено от нея престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 216,
ал.4 във вр. с ал.1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 04.07.2020г. в с. П., общ. Г.т., обл. Д.,
противозаконно унищожила чужди движими вещи – двоен стъклопакет с размери
72/120см., на стойност 94,92лева, собственост на кметство с. П., общ. Г.т.,
представлявано от А.И.А. – кмет, като деянието представлява маловажен случай.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура –
Д., поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимата да бъде призната за
виновна в извършването на вмененото й престъпление, за което й бъде наложено
наказание „Лишаване от свобода”, което при условията на чл. 55 от НК да бъде
заменено с наказание „Пробация“ за сок от шест месеца.
Подсъдимата признава изцяло вината си в извършването на
вмененото престъпление. Признава изцяло фактите и обстоятелствата визирани
в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Изявява претенция да не се събират повече доказателства относно тези факти
и обстоятелства и да се приложат разпоредбите на Глава 27 от особената част на
НПК. По същество защитникът й изразява съгласие с държавното обвинение за
налагането на наказание пробация.
Пострадалото лице е запознато с правото си на граждански
иск и възможността да се конституира в качеството на частен обвинител, но не се
възползва от тези си права.
След преценка на ангажираните в хода на съдебното дирене
относими, допустими и възможни доказателства, както и на основание чл. 373, ал.3
във вр. с чл. 372, ал.4 от НПК, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
следното:
На 04.07.2020г. подс.К.Г.С. ***, в който живеела съпружески
с лице на име Живко и дъщеря си Катя. Пила бира, после вино и решила да отиде
при баба си в с.П., общ.Г.т.. Тръгнала пеш, като по пътя спрял познат с лек
автомобил, който я откарал до с.П. и я оставил на центъра на селото. Подсъдимата
влязла в магазина, купила и изпила една бутилка бира, след което отишла в дома
на баба си, където двете се скарали, поради изпития от обвиняемата алкохол.
Около 20.30часа подс. С. тръгнала от дома на баба си и отишла да сградата на
кметството, където започнала да хвърля камъни по прозорците защото била ядосана
на кмета на селото, който не я уведомил за смъртта на дядо й, поради което не
присъствала на погребението му. В резултат на хвърлените от подсъдимата камъни
се счупили 3,39 кв.метра двоен стъклопакет с размери 72 см. на 120 см.
Стойността
на унищожения стъклопакет била 94.92
лева.
Според
заключението назначената комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза подсъдимата К.Г.С. е разбирала свойството и значението на
извършеното и е могла да ръководи постъпките си.
Изложената
фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа
направените самопризнания на подсъдимата съгласието й за приемане на гласни и
писмени доказателства събрани в досъдебното производство при условията и по
реда предвиден в НПК, които съда да ползва при постановяване на присъдата.
Гласните доказателства кореспондират с приложените по делото писмени
доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на основание чл.
283 от НПК към доказателствения материал по делото, както и от служебно
приложените от съда доказателства, които доказателства, преценени от съда
съобразно изложените съображения, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се,
обосновават решението на съда по следните ПРАВНИ СЪОБРАЖЕНИЯ:
Подсъдимата К.С. е осъществила състава на престъплението по
чл. 216, ал.4 във вр. с ал.1 от НК, тъй като на 04.07.2020г. в с. П., общ. Г.т., обл. Д., противозаконно унищожила
чужди движими вещи – двоен стъклопакет с размери 72/120см., на стойност
94,92лева, собственост на кметство с. П., общ. Г.т., представлявано от А.И.А. –
кмет, като деянието представлява маловажен случай.
Съдът намира за безспорно
установени всички елементи на възведения престъпен състав. Събраните от всички
гласни доказателства данни, сочат по безспорен начин времето и мястото на
извършване на противоправното деяние. Гласните доказателства сочат, че именно
подсъдимата е осъществила изпълнителното деяние, унищожавайки 3,39 кв.метра
двоен стъклопакет с размери 72 см. на 120 см.. Нито едно от събраните
доказателства не навежда на мисълта и възможността вредата да е причинена от
друго лице или преди или след посоченото време.
За да
приеме, че деянието е извършено при условията на чл.216, ал.4 от НК, съда се
съобрази с невисоката стойност на причинената вреда.
Деянието
е извършено от подсъдимата виновно при
форма на вината – пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 пр. 1 от НК, тъй като
подсъдимата е съзнавал противоправността и обществената опасност на конкретно
извършеното от нея деяние и е целяла настъпването на вредоносния резултат.
Причините за извършване на деянието следва да се търсят в ниското
правосъзнание, чувството за безнаказаност у подсъдимата.
За да определи наказанието на подсъдимата, съдът взе
предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от нея деяние
и данните за личността й, и констатира следните обстоятелства от значение за
отговорността на К.Г.С.:
Подсъдимата е родена на на ***г***, обл. Д., български
гражданин, без образование, неомъжена, неработеща, неосъждана, ЕГН - **********.
Прилагането
на глава 29 от особената част на НПК и в частност чл.371, т.2 задължават съдът
при определянето на наказанието да приложи разпоредбите на чл. 58а от НК. В
случая съдът е намерил, че са налице предпоставки, за прилагане разпоредбите на
чл. 55 от НК. За да определи конкретното наказание на подсъдимата съдът се съобрази
не само с това, но и със степента на обществена опасност на извършеното деяние,
данните за личността й.
Предвиденото в НК за това престъпление наказание е „Глоба“
от 100 до 300лева или „Лишаване от свобода“ до шест месеца. При
индивидуализацията му, предвид разпоредбите на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал.
4 от НПК във вр. с чл. 58а от НК,
съдът е определил наказание
„лишаване от свобода” за срок от три години, и на основание чл. 55, ал.1, т.2
от НК го е заменил с наказание „Пробация“ включващо следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес:***,
с периодичност два пъти седмично,
за срок от шест месеца, както и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца.
Отчетоха
се обществената опасност на деянието, подбудите, мотивите, както и смекчаващите
вината обстоятелства, отегчаващите вината обстоятелства, а именно до
приключване на съдебното следствие подсъдимата не е направила и опит да
възстанови причинените щети. Самопризнанието вече е взето предвид от
законодателя, за да се трансформира процеса по реда на Глава 27 от НПК, поради което съдът не го
цени като смекчаващо обстоятелство с оглед чл. 56 от НК.
Така
определеното наказание, съдът намира, че ответства изцяло на тежестта на
процесното деяние и обществената опасност на самия извършител и ще изпълни
оптимално целите, визирани в чл. 36 от НК.
Съдът
е потвърдил наложената мярка за неотклонение от типа „Подписка“ до влизане на
присъдата в сила.
На основание чл. 189
ал.ІІІ от НПК, подсъдимата дължи сторените по делото разноски, поради което
съдът е възложил да заплати сторените по делото разноски – 695,40 лева по
сметка на ОД на МВР – Д. и 245,12 лева по сметка на Районен съд – Г.т..
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: .
/ Р. С. /