РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Сливен, 18. 07. 2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на пети юли, две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА и на
прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 82 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от С.Д.С.,
подадена чрез процесуален представител, против Решение № 121 от
28.03.2023 г., постановено по АНД № 20222230201376 по
описа за 2022 г. на Районен съд– Сливен, с което е потвърден като
законосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система /ЕФ/ Серия К № 6095127 на ОД на
МВР – Сливен, с който на жалбоподателя, за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/ и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182,
ал. 2, т. 6 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 600
лева.
В касационната жалба се твърди, че
първоинстанционното решение е неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Изложени
са съображения за допуснати нарушения на Наредба 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата и неправилно приложение на чл.
189, ал. 5 от ЗДвП. Излага доводи за обективна
невъзможност за подаване на декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Моли съда да постанови
решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен. Претендира съдебно-деловодни
разноски за двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се явява и не се представлява. В
представена писмена молба чрез упълномощен процесуален представител поддържа
подадената касационна жалба и изразява становището си по същество, като моли
съда да постанови решение, с което
отмени решението на Районния съд и електронния фиш. Прави възражение за
прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ответника по
касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба –
Областна дирекция на МВР– Сливен, редовно призована, не се представлява в
съдебно заседание. В представено писмено становище чрез упълномощен процесуален
представител оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна. Моли да бъде
оставено в сила решението на Районния съд като правилно. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Сливен, дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в
предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Видно от установената по делото фактическа
обстановка, Районният съд е приел, че на 21.06.2022
г. в 10:42 часа на път I-6 км. 363+500, на територията на обл.
Сливен, с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 584, било заснето
движение на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ****** със скорост от 112
км/ч - над разрешената скорост от 60 км/ч за съответния участък от пътя,
въведена с пътен знак. Въз основа на заснемането бил издаден Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К № 6095127,
в който като нарушител бил вписан собственикът, на когото е регистрирано МПС– С.Д.С..
С процесния електронен фиш, за констатираното
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2,
т. 6 от ЗДвП, на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в
размер на 600 лева.
За да потвърди процесния ЕФ като законосъобразен,
Районният съд е приел за установено извършването на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя; спазени били изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата; изложил е съображения за неоснователност
на наведените в жалбата доводи; приел е, че не са налице съществени нарушения, допуснати
при издаването на обжалвания ЕФ. При тези изводи, Районният съд е потвърдил
обжалвания ЕФ.
Към доказателствения материал по делото са приобщени: клип
№ 17584, радар № 584/ 21.06.2022 г.; Протокол за извършено обучение от
22.05.2012 г.; Протокол за използване на АТСС Рег. № 455р-6392 с дата на
използване на техническото средство 21.06.2022 г.; Протокол № 2-45-21 за проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR1-M 584; известие за доставяне на ЕФ № 6095127; моряшка книжка
на С.Д.С.; Писмо № 455000-433/ 07.02.2023 г. на Началника на РУ-Твърдица,
ОД на МВР – Сливен; Извадка от АИС АНД за
ЕФ серия К № 6095127.
При извършената служебна проверка, в съответствие с
разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната
инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че
оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния Районен съд,
съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен
състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на
Районния съд е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано
лице жалба.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на
първоинстанционния съдебен акт. За да се отговори на същите, касационният съд
следва да обсъди събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 220 от АПК,
касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на
фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. От
събраните от Районния съд доказателства е установено, че административното
нарушение, за което касационният жалбоподател е санкциониран, е извършено.
От доказателствата, събрани пред първоинстанционния
съд, се установява по категоричен начин, че на 21.06.2022 г. в 10:42 часа на
път I-6 км. 363+500, на територията на обл. Сливен, с
автоматизирано техническо средство № TFR1-M 584, било заснето движение на лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ****** със скорост от 112 км/ч, след
приспаднат толеранс от 3 %, която скорост е с 52 км/ч над разрешената скорост
от 60 км/ч за съответния участък от пътя, въведена с пътен знак. Въз основа на
заснемането бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 6095127,
в който като нарушител бил вписан собственикът, на когото е регистрирано МПС - С.Д.С..
С нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за водачите на
пътни превозни средства е въведено задължение при избиране скоростта на
движение да не превишават посочените в същата стойности на скоростта. Съгласно
ал. 2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да
се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен
знак. Неизпълнението на този законов императив е прогласено за административно
противоправно деяние в нормата на чл. 182 от ЗДвП, като съобразно ал. 2, т. 6,
на водач, който превиши разрешената максимална скорост извън населено място с превишаване
над 50 км/ч, се налага наказание глоба в размер на 600 лева.
В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на
първоинстанционното решение, които твърдения не се споделят от настоящата
касационна инстанция. Решаващият съдебен състав е анализирал всички относими
доказателства и приложими правни норми, като е обсъдил и наведените от
жалбоподателя доводи. Въз основа на същите е формирал правни изводи, които се
споделят от касационната инстанция.
Електронният фиш съдържа точно и ясно описание на
нарушението, същото е описано както словесно, така и с посочване на правната му
квалификация; посочено е мястото на нарушението, което е конкретизирано в достатъчна
степен. В приложената към административнонаказателната преписка разпечатка от
клип, която съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, е веществено доказателствено
средство в административнонаказателния процес, са отразени точните координати
на мястото на нарушението, измерената скорост на автомобила и регистрационният
номер на автомобила. От посочените доказателствата по делото се установява, че
процесното нарушение е установено и санкционирано при спазване на всички
съществени правила, регламентирани в ЗДвП и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Видно от
доказателствата по делото, на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M 584 е била
извършена проверка, обективирана в Протокол № 2-45-21 за проверка на мобилна
система за видеоконтрол TFR1-M 584, при която е установено, че уредът
съответства на одобрения тип. За използването на АТСС е попълнен протокол
съгласно приложението на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г., съпроводен с посочване разположението на уреда.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
законосъобразно по предвидения в ЗДвП специален ред за налагане на глоба с
електронен фиш. Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, ЕФ по ал. 4 се връчва на
лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез
длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за
контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от
получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. Според нормата на
чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или
този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено
за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство.
От посочената нормативна регламентация е видно, че за
да бъде анулиран електронният фиш, издаден на собственика на МПС, с което е
било извършено нарушението, е достатъчно подаването на писмена декларация с
данни за лицето, което собственикът на автомобила сочи като водач на МПС към
момента на нарушението и представянето на копие от СУМПС на това лице. В случая
това условие не е било изпълнено от касатора. В
нормативно регламентирания срок и в рамките на законово разписаната процедура,
собственикът на МПС не е представил писмена декларация с данни и СУМПС на лице,
на което е бил предоставен автомобилът и което е управлявало МПС при
извършеното нарушение на ЗДвП.
В касационната жалба се посочва, че жалбоподателят е
бил в обективна невъзможност в рамките на срока от получаване на ЕФ да подаде
декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Посочва, че не е бил пътник или очевидец по
времето на нарушението. Видно от подадената жалба срещу ЕФ, в същия 14-дневен
срок от получаването на ЕФ, жалбоподателят е имал възможност да упражни правото
си на жалба, поради което възражението за обективна невъзможност от подаване на
писмена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е неоснователно. В случая нито
след издаване на ЕФ, нито в рамките на съдебното производство по обжалването му
е посочено друго лице, което е управлявало установеното МПС към момента на
извършване на нарушението. Това се потвърждава и от Писмо № 455000-433/
07.02.2023 г. на Началника на РУ-Твърдица, ОД на МВР – Сливен /л. 30 от делото
на Районния съд/. Жалбоподателят-собственик на автомобила е следвало да знае на
кое лице е предоставил управлението/ползването на МПС. Следователно правилно Районният
съд е приел, че издавайки ЕФ на собственика, на когото е регистрирано
установеното МПС, АНО е приложил правилно нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Възраженията
на жалбоподателя са неоснователни.
При горните изводи настоящата касационна инстанция
приема, че обжалваното решение е правилно и обосновано. Районният съд е обсъдил
в достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е приел
същите за неоснователни. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за
установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства,
Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са
неоснователни. По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил
процесния електронен фиш, поради което съдебното решение следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода на спора, претенцията на касационния
жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна.
На основание чл. 63д, ал. 4 във вр.
с ал. 5 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена и касационният
жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Сливен, защитавана
от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено
по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Предвид определянето му, съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, в минимално предвидения размер, възражението за прекомерност
е неоснователно.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2
от АПК, Административен съд – Сливен
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 121 от 28.03.2023
г., постановено по АНД № 20222230201376 по описа за 2022 г. на Районен съд –
Сливен.
ОСЪЖДА С.Д.С. с ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Сливен,
сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: