Номер 30725.09.2020 г.Град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Русе
На 15.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Николинка Чокоева
Боян Войков
Секретар:Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело №
20204500500457 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от П. С. К. , ЕГН: **********, с адрес
Р., чрез адв. Смиляна Велинова от РАК, със съдебен адрес Р. ул. Л., срещу
Решение № 722/15.06.2020 г. по гр. д. № 7250/2019 г. на РС – Русе, с което е
бил отхвърлен предявеният от П.К. иск за делба на жилище – апартамент,
находящ се в гр.Р ул.Р., представляващ самостоятелен обект с идентификатор
63427.7.442.1.56.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и необоснованост на
постановеното решение, навеждат се и доводи за противоречие със закона,
правната доктрина и задължителната постоянна практика на ВКС.
Въззивникът твърди, че съдът не е взел предвид признанието на ответника в
подписаното от него споразумение по делото за развод, че половината от
процесния имот е собственост на ищеца, което демонстрирало намерението
му да държи имота, а не да го свои. Съдът не е изследвал въпроса дали
ответникът е обективирал намерението си да свои имота, а само е развил
съображения за упражняваната от него фактическа власт. В съдебно
заседание процесуалният представител на въззивника прави искане за
присъждане на разноски.
1
Въззиваемата страна П. А. П. , ЕГН: **********, с адрес Р. ул.Р, чрез
адв. Е.К. от РАК, със съдебен адрес гр. Русе, пл. „Средец“ № 1, ет. 5/507, в
законоустановения двуседмичен срок е подала отговор, в който счита
въззивното решение за правилно и моли за неговото потвърждаване.
Изводите на съда относно упражняваната фактическа власт са правилни, като
същият я е упражнявал необезпокоявано, непрекъснато, ищцата се е
дезинтересирала от жилището, като едва с предявяването на иска за делба 15
години след развода е претендирала някакви права. В съдебно заседание
претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по
същество.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
По делото е установено, че до 17.02.2006 г. страните са били съпрузи и
не е спорно, че процесният имот е бил придобит по време на брака. Видно от
представените писмени доказателства – Удостоверение № 4437/05 от
24.02.2006 г. и Решение № 246/18.01.2006 г. по гр. д. № 4437/2005 г. на РС –
Русе, страните са постигнали споразумение, в което са заявили, че
придобитото по време на брака имущество остава в обикновена
съсобственост между тях с равни права, както и че делбеният апартамент се
предоставя за ползване на въззиваемия Петков. Установено е още и че ищцата
не живее в жилището и има отделно семейство.
От разпитаните пред първата инстанция свидетели Л.Л. и Г.П. – сестра
на въззиваемия, се потвърждава тезата на ответника, че същият е упражнявал
фактическа власт върху апартамента от прекратяването на брака до
настоящия момент.
За да се приеме,че в полза на едно лице е изтекла предвидената в чл. 79,
ал. 1 ЗС придобивна давност, необходимо е същото да е упражнявало
фактическата власт върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато
повече от 10 години с намерението да придобие собствеността. Макар и
безспорно да е установено обстоятелството, че ответникът е упражнявал
2
фактическа власт върху процесния апартамент в продължение на повече от 10
години, недоказан и неизследван остава въпросът относно намерението му да
го свои и от кой момент държането е трансформирано във владение. В
настоящия казус се явява оборена презумпцията по чл. 69 ЗС, защото с
одобреното от съда в бракоразводния процес споразумение ответникът е
признал правата на ищцата върху делбения имот и е бил допуснат да го
ползва на правно основание, което отрича намерението му да го свои,
превръщайки го в държател.
Смяната на патрона на вратата от ответника и предоставянето на
средства за ремонтиране на покрива, не манифестират намерението му да
свои имота спрямо ищцата К.. За придобиването по давност на притежаваната
от другия съсобственик идеална част от имота е необходимо намерението за
своене да му бъде противопоставено по категоричен начин чрез действия,
които демонстрират отричане на неговите права върху съсобствената вещ,
като в този смисъл е Определение № 285/07.06.2019 г. по гр. д. № 970/2019 г.,
II г.о. на ВКС и цитираната в него съдебна практика. Соченото от
въззиваемия Определение № 542/03.12.2018 г. по гр. д. № 2914/2018 г., I г.о.
на ВКС е неотносимо, защото не е налице обективна невъзможност за
ответника да узнае, че има и друг съсобственик, а напротив – първият
изрично е подписал споразумение, свеждащо до знанието му обстоятелството
за наличието на друго лице, което разполага с равни нему права по
отношение на спорния недвижим имот. Вярно е, че ищцата се е
дезинтересирала от ползването на имота като е изнесла покъщнината и
мебелите от него, а през годините няма данни да е посещавала имота или да е
контактувала с ответника, още повече че има и друго свое семейство, но
правото на собственост не е срочно право и не може да се погаси поради
неупражняването му или поради липса на интерес от страна на титуляря за
неговото упражняване.
По изложените съображения първоинстанционното решение следва да
бъде отменено, а вместо това да се постанови ново, с което апартаментът,
находящ се в гр.Р ул.Р., представляващ самостоятелен обект с идентификатор
63427.7.442.1.56, да бъде допуснат до делба при равни права на съделителите.
По отношение на разноските, съгласно Определение № 131/13.07.2018 г.
3
по гр. д. № 2471/2018 г., I г.о. на ВКС и цитираната в него практика, когато
съделител оспорва по пътя на обжалването съдебното решение по допускане
или по извършване на делбата, разноските за съответната по обжалване
инстанция, в т. ч. и за адвокатско възнаграждение, се разпределят съобразно
изхода на спора по правилото на чл. 78 ГПК, а не по това на чл. 355 ГПК. С
оглед изложеното и предвид изхода на спора пред настоящия съд
въззиваемият дължи заплащането на сторените от въззивника разноски, а
именно – адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. и сумата от 25 лв.
държавна такса за въззивно обжалване.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 722/15.06.2020 г. по гр. д. № 7250/2019 г. на РС –
Русе, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба на следния недвижим имот:
апартамент, находящ се в гр.Р ул.Р., представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 63427.7.442.1.56, при съседни имоти: на същия етаж имоти
63427.7.442.1.55, 63427.7.442.1.113, под обекта имот 63427.7.442.1.52, над
обекта имот 63427.7.442.1.60, находящ се на 14 етаж в сграда с
идентификатор 63427.7.442.1, брой надземни етажи 15, с предназначение
многофамилна жилищна сграда, разположена в обект с идентификатор
63427.7.442, едно ниво на обекта, с площ 60,29 кв. м., състоящ се от две стаи,
кухня и сервизни помещения, изба № 7 от 2,29 кв. м. и 0,976% идеални части
от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж,
между съсобствениците П. С. К. , ЕГН: **********, с адрес Р., и П. А.
П. , ЕГН: **********, с адрес Р. ул.Р,
при квоти: 1/2 ид. ч. за П.К. и 1/2 ид. ч. за П.П..
ОСЪЖДА П. А. П. , ЕГН: **********, с адрес Р. ул.Р, ДА ЗАПЛАТИ
на П. С. К. , ЕГН: **********, с адрес Р. ул.П, вх.*, ет.*, сумата от 625 лв. –
адвокатско възнаграждение и държавна такса за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при условията на чл.
4
280, ал. 1 и 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5