№ 38
гр. Пловдив, 02.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно
търговско дело № 20225001000035 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК .
Образувано е на основание три частни жалби,подадени съответно от СЛ. Н. АВР. с
ЕГН **********,“П.Д.“ЕООД с ЕИК ********* и Т. П. П. с ЕГН **********,всяка от които
срещу различна част на определение №266578 от 21.12.2021 г.,постановено по т.д.№21/2020
г. по описа на О.С.-Х..
С първата частна жалба,която е с вх.№266637 от 23.12.2021 г. и е подадена от СЛ. Н.
АВР. с ЕГН ********** в качеството му на управител на „А.С.“ЕООД-в ликвидация,чрез
пълномощника му адв. С.Я.,горното определение се обжалва в частта,с която е върната
въззивната жалба с вх.№266580 от 16.12.2021 г.,подадена от СЛ. Н. АВР.-отново в
качеството му на управител на „А.С.“ЕООД-в ликвидация,против решение №260128 от
09.12.2021 г.,постановено по т.д.№21/2020 г. по описа на ОС.-Х. на основание чл.632,ал.1
във вр. с чл.711 от ТЗ.Частният жалбоподател А. счита определението в обжалваната от него
част за необосновано,неправилно и незаконосъобразно по съображения,изложени в частната
жалба.Сочи в същата,че е бил управител на горното дружество за периода от 20.03.2019 г.
до 16.12.2019 г.-до вписването в ТР на приелия ликвидацията и назначен ликвидатор на
дружеството.Поддържа довода за липса на правен интерес горното решение за обявяване в
несъстоятелност на дружеството „А.С.“ЕООД-в ликвидация да бъде обжалвано от
назначения ликвидатор на същото дружество,подал самата молба за обявяване на
дружеството в несъстоятелност.Развива и доводи за неправилно определена с решението от
09.12.2021 г. начална дата на неплатежоспособността на дружеството,както и за неправилен
извод на съда,че датата 15.11.2018 г.-определена като начална дата на
1
неплатежоспособността,е и датата на последното реално извършено плащане от
длъжника.Твърди,че всички действия по обявяване на длъжника „А.С.“ЕООД в ликвидация
и впоследствие откриване на процедурата по ликвидация са започнали след назначаването
му като управител на дружеството,от собственика на длъжника-“А.Б.С.“ЕООД и
това,според частния жалбоподател,неминуемо обосновава правния му интерес,в качеството
му на бивш управител на „А.С.“ЕООД-в ликвидация,да защитава своите права и законни
интереси,които щели да бъдат засегнати със самия факт на обявяване на дружеството в
несъстоятелност и последиците от това действие.
На база горните съображения,частният жалбоподател С.А. е поискал да бъде
отменено определението от 21.12.2021 г.,постановено по т.д.№21/2020 г. по описа на О.С.-
Х.,с което съдът е постановил връщане на въззивната жалба с вх.№266580 от 16.12.2021
г.,подадена от СЛ. Н. АВР. в качеството му на управител на „А.С.“ЕООД-в ликвадация,чрез
пълномощника му адв. С.Я.,и да бъдат дадени указания за администриране на същата
въззивна жалба.
С втората частна жалба,която е с вх.№266638 от 23.12.2021 г. и е подадена от
„П.Д.“ЕООД-гр.Х. с ЕИК ********* чрез управителя на дружеството-С.П.М.,определението
от 21.12.2021 г.,постановено по т.д.№21/2020 г. по описа на ОС.-Х.,е обжалвано в частта,с
която е върната въззивната жалба с вх.№266579 от 16.12.2021 г.,подадена от същото
дружество като кредитор на „А.С.“ЕООД-в ликвидация,срещу решението от 09.12.2021
г.,постановено по същото дело на основание чл.632,ал.1 във вр. с чл.711 от ТЗ.Дружеството-
частен жалбоподател изразява становище,че определението,с което е върната подадената от
него въззивна жалба,е необосновано,неправилно и незаконосъобразно,като развива
подробни доводи за това в частната си жалба.Счита,че окръжният съд неправилно е
тълкувал разпоредбата на чл.613а,ал.2 от ТЗ,изключвайки от обхвата на процесуално
легитимираните страни дружеството „П.Д.“ЕООД в качеството му на кредитор на длъжника
„А.С.“ЕООД-в ликвидация.В тази насока дружеството-частен жалбоподател твърди,че е
подало молба с вх.№5013 от 01.12.2021 г. до ОС.-Х.,с която в качеството си на кредитор е
поискало откриване на производство по несъстоятелност срещу „А.С.“ЕООД-в ликвидация
и по тази молба било образувано т.д.№161/2021 г. по описа на същия съд.При наличието на
това висящо дело,частният жалбоподател счита,че ОС.-Х. е допуснал съществено
процесуално нарушения на разпоредбата на чл.629,ал.3 от ТЗ,като се е произнесъл с
решението от 09.12.2021 г.,постановено по т.д.№21/2020 г.,по подадената от самия длъжник
молба за откриване на производство по несъстоятелност спрямо него.Счита,че по този
начин изцяло е преклудирана законовата му възможност като кредитор да продължи
предприетото от него изпълнение срещу длъжника „А.С.“ЕООД и да предяви изискуемото
си и ликвидно вземане в производство по несъстоятелност на същото дружество,както и да
участва в разпределението на масата на несъстоятелността.Излага и аргумента,че като се е
позовал на липсата на една от посочените в чл.613а,ал.2 от ТЗ предпоставки,съдът е
преклудирал всички законови възможности на дружеството-жалбоподател да обезпечи
вземанията си с влязъл в сила съдебен акт,поради което е налице и правен интерес от страна
2
на същото дружество да обжалва процесното определение.
И въз основа на горните аргументи,“П.Д.“ЕООД моли да бъде отменено
определението,с което е постановено връщане на въззивна жалба с вх.№266579 от
16.12.2021 г.,подадена от дружеството и да бъдат дадени указания на съда да допусне и
администрира същата въззивна жалба.
С третата частна жалба,която е с вх.№266639 от 23.12.2021 г. и е подадена от Т. П. П.
с ЕГН ********** в качеството му на бивш управител на „А.С.“ЕООД-в
ликвидация,определението от 21.12.2021 г.,постановено по т.д.№21/2020 г. по описа на ОС.-
Х.,е обжалвано в частта,с кояьто е върната въззивната жалба с вх.№266578 от 16.12.2021
г.,подадена от Т. П. П.-отново като бивш управител на посоченото дружество,срещу
решението от 09.12.2021 г.,постановено по същото дело.И в тази частна жалба е изразено
становище,че определението /в съответно обжалваната му част/ е необосновано,неправилно
и незаконосъобразно.Посочва се,че Т.П. е бил управител на „А.С.“ЕООД за периода
14.07.2014 г. до 20.11.2018 г. и че всички действия за обявяване на дружеството в
ликвидация са започнали след смяната му като управител,а правният интерес на назначения
ликвидатор се ограничава само до законосъобразното приключване на процедурата по
ликвидация,в защита интересите на кредиторите,но не и запазване интересите и правата на
бившите управители на дружеството.В тази връзка се сочи,че ликвидаторът няма правен
интерес и от обжалване на решението за обявяване на „А.С.“ЕООД в
несъстоятелност.Изложени са и аргументи,идентични по съдържание с тези,които са
поддържани в първата частна жалба и които касаят правилността на определената в
решението от 09.12.2021 г. начална дата на неплатежоспособност,както и правилността на
преценката на съда относно последното извършено от длъжника плащане.
Въз основа на поддържаните доводи,частният жалбоподател Т. П. П. моли да бъде
отменено определението по т.д.№212020 г. по описа на ОС.-Х.,с което съдът е постановил
връщане на въззивна жалба с вх.№266578 от 16.12.2021 г.,подадена от същия жалбоподател
в качеството му на бивш управител на „А.С.“ЕООД-в ликвидация,като заедно с това бъдат
дадени указания на съда да допусне и администрира тази въззивна жалба.
Препис и от трите частни жалби е връчен на „А.С.“ЕООД-в ликвидация /сега в
несъстоятелност/ с ЕИК ******** чрез ликвидатора Т.Т.,но в законния срок не е подаден
отговор от дружеството на нито една от частните жалби.
Пловдивският апелативен съд провери допустимостта на частните жалби,както и
допустимостта и законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на
жалбоподателите,прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
Частните жалби са редовни,подадени са в срок от процесуално легитимирани
страни,имащи правен интерес да обжалват конкретното определение в съответно
обжалваната от тях част,а и самото определение е акт на съда,подлежащ на инстанционен
контрол пред настоящата инстанция.С оглед на това частните жалби са процесуално
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
3
Разгледани по същество,частните жалби са неоснователни,като съображенията на
въззивния съд в тази насока са следните:
С определение №266578 от 21.12.2021 г.,постановено по т.д.№21/2020 г. по описа на
О.С.-Х.,са върнати като недопустими следните въззивни жалби,подадени срещу
постановеното по същото дело решение №260128 от 09.12.2021 г.,с което е обявена
неплатежоспособността на „А.С.“ЕООД-в ликвидация и същото е обявено в
несъстоятелност,а именно:въззивна жалба с вх.№266578 от 16.12.2021 г.,подадена от Т. П.
П.,въззивна жалба с вх.№266579 от 16.12.2021 г.,подадена от „П.Д.“ЕООД и въззивна жалба
с вх.№266580 от 16.12.2021 г.,подадена от СЛ. Н. АВР..
В мотивите на определението е посочено,че жалбоподателите-физически лица,са
подали въззивните си жалби в качеството им на бивши управители на „А.С.“ЕООД,а
жалбоподателят „П.Д.“ЕООД е подал въззивната си жалба в качеството му на кредитор на
обявения в несъстоятелност длъжник.И за да върне като недопустими въззивните
жалби,подадени от посочените две физически лица,ОС.-Х. е приел,че те в качеството им на
бивши управители на „А.С.“ЕООД не разполагат с процесуална легитимация да обжалват
решението от 09.12.2021 г. за откриване на производството по несъстоятелност на същото
дружество,тъй като със заличаването им от търговския регистър като управители,са
отпаднали представителните им функции по отношение на дружеството и те не могат да
представляват същото в производството по несъстоятелност,включително и да обжалват
постановените в това производство съдебни актове.По отношение на въззивната
жалба,подадена от „П.Д.“ЕООД,първоинстанционният съд също е приел,че тя е
недопустима,но с аргументи,че жалбоподателят не отговаря на условията на чл.613а,ал.2 от
ТЗ, и затова не е процесуално легитимиран да обжалва постановеното по делото решение.
Настоящата инстанция намира за правилна преценката на ОС.-Х. за недопустимост и
на трите въззивни жалби,съответно на което счита,че тези жалби правилно са върнати като
недопустими с определението от 21.12.2021 г.Наред с това споделя и мотивите на
първоинстанционния съд за недопустимост на жалбите.Ясно е,че и трите жалби са насочени
срещу решение №260128 от 09.12.2021 г.,постановено по т.д.№21/2020 г. по описа на ОС.-
Х. на основание чл.632,ал.1 във вр. с чл.711 от ТЗ,с което е обявена неплатежоспособността
на „А.С.“ЕООД /в ликвидация/-гр.Х. с ЕИК ********,определена е началната дата на
неплатежоспособността-15.11.2018 г.,открито е производство по несъстоятелност на
дружеството-длъжник,същото е обявено в несъстоятелност, прекратена е дейността му и то
е лишено от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото,включено в масата на
несъстоятелността,а нерад с това е постановена обща възбрана и запор върху имуществото
на дружеството,прекратени са правомощията на органите му,допълнена е фирмата на
търговеца с добавката „в несъстоятелност“ и е спряно производството по
несъстоятелност.Съгласно чл.613а,ал.1 от ТЗ,постановените от окръжните съдилища
решения и определения по изброените там разпоредби,включително и решенията по
чл.632,ал.1 от ТЗ /на което основание е постановено горното решение от 09.12.2021
г./,подлежат на обжалване по общия ред на ГПК.Това означава,че процесуално
4
легитимирани да обжалват такива съдебни актове са страните по конкретното дело,по което
е постановен и съответно обжалвания акт-решение или определение.В случая,делото по
което е постановено решението от 09.12.2021 г.,е образувано по молба на самия
длъжник-“А.С.“ЕООД-в ликвидация,подадена чрез ликвидатора му,за откриване на
производство по несъстоятелност спрямо дружеството-молител.Следователно и по смисъла
на чл.613а,ал.1 от ТЗ,процесуално легитимирано да обжалва решението от 09.12.2021 г.,с
което съдът се е произнесъл именно по тази молба,е единствено подалият молбата длъжник
„А.С.“ЕООД.И тъй като преди образуване на производството по
несъстоятелност,дружеството е било обявено в ликвидация,то същото и в производството
по несъстоятелност се представлява от назначения му по надлежния ред
ликвидатор,респективно дружеството е процесуално легитимирано да обжалва решението
чрез ликвидатора си.Лицата СЛ. Н. АВР. и Т. П. П.,подали въззивни жалби срещу горното
решение,нямат качеството на ликвидатори на дружеството „А.С.“ЕООД,а са били само
управители на това дружество за съответен период от време преди да бъде открито
производството по ликвидация на дружеството.С други думи,и двамата жалбоподатели-
физически лица,са бивши управителите на това дружество.В качеството си на такива те не
разполагат с процесуална легитимация да обжалват решението от 09.12.2021 г.,постановено
на основание чл.632,ал.1 във вр. с чл.711 от ТЗ,тъй като със заличаването им като
управители в ТР е отпаднала и тяхната представителна власт спрямо самото
дружество.Затова правилно окръжният съд е приел,че подадената от всеки от тях въззивна
жалба е недопустима и като такава подлежи на връщане.
В подадените от бившите управители частни жалби не се оспорва липсата на
представителна власт на същите спрямо дружеството „А.С.“ЕООД,но се поддържат доводи
за наличието на правен интерес бившите управители да атакуват горното решение,за да
защитят своите права и законни интереси,които щели да бъдат засегнати със самия факт на
обявяване на дружеството „А.С.“ЕООД в несъстоятелност,а и понеже ликвидаторът на
дружеството нямал интерес да обжалва решението с оглед на това,че самият той е подал
молбата за откриване на производство по несъстоятелност.Тези доводи са абсолютно
неоснователни. Процесуалната легитимация за обжалване на постановени в дадено
производство по несъстоятелност съдебни актове е ясно и недвусмислено определена в
закона и бившите управители на дружеството,спрямо което е открито производство по
несъстоятелност,не разполагат с такава легитимация,съответно на което и изходящите от
тях жалби са недопустими и като такива подлежат на връщане.Що се касае до поддържаните
в същите две частни жалби доводи за неправилно определена в решението от 09.12.2021 г.
начална дата на неплатежоспособност и за неправилна преценка на съда относно момента на
последното извършено от длъжника плащане,то тези доводи изобщо не следва да бъдат
коментирани в настоящото производство,тъй като стоят извън предмета му и коментара им е
недопустим.
Предвид горните съображения се налага извода,че подадените от Т.П. и С.А. частни
жалби са неоснователни,а определението на ОС.-Х. от 21.12.2021 г. в частите,с които са
5
върнати подадените от тези лица въззивни жалби със съответен вх.№266578 от 16.12.2021 г.
и 266580 от 16.12.2021 г.,е правилно и като такова следва да бъде потвърдено в тези му
части.
Определението е правилно и в частта,с която е върната като недопустима въззивната
жалба с вх.№266579/16.12.2021 г.,подадена от“П.Д.“ЕООД с ЕИК *********.Това
дружество към момента на постановяване на обжалваното от него решение няма качеството
на страна по т.д.№21/2020 г. по описа на ОС.-Х.,понеже /както вече се посочи по-горе/
молбата за откриване на производството по несъстоятелност спрямо „А.С.“ЕООД е
подадена от самия длъжник.Следователно,същото дружество-жалбоподател не попада в
кръга на правните субекти,които разполагат с процесуална легитимация по смисъла на
чл.613а,ал.1 от ТЗ за обжалване на конкретното решение.Дружеството „П.Д.“ЕООД не
разполага и с произтичащата от нормата на чл.613а,ал.2 от ТЗ процесуална легитимация.С
тази разпоредба е дадена възможност да се обжалват решенията по чл.630 и чл.632 от ТЗ и
от трети лица,които имат вземане,произтичащо от влязло в сила съдебно решение или
влязъл в сила акт,установяващ публичноправно задължение,както и от трети лица,които
имат вземане,обезпечено със залог или ипотека,вписани в публичен регистър преди датата
на подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност.Посоченото
дружество не отговаря на нито едно от тези условия,нито е представило доказателства за
осъществяване на някое от тези условия спрямо него.Няма и твърдения в тази посока в
подадената от него частна жалба.Обстоятелството,че „П.Д.“ЕООД малко преди
постановяване на решението от 09.12.2021 г. е подало отделна молба за откриване на
производство по несъстоятелност спрямо „А.С.“ЕООД и въз основа на тази молба е
образувано т.д.№161/2021 г. по описа на ОС.-Х.,по никакъв начин не поражда процесуална
легитимация за първопосоченото дружество за обжалване на решението,постановено по т.д.
№21/2020 г.А дали окръжният съд е нарушил разпоредбата на чл.629,ал.3 от ТЗ,като е
постановил самото решение по по т.д.№21/2020 г.,вместо да спре производството по
същото дело до произнасянето по молбата,подадена от „П.Д.“ЕООД по другото т.д.
№161/2021 г.,то това е въпрос,по който настоящият съд не може да се произнася в
настоящото производство по обжалване на определението от 21.12.2021 г.Факт е,че вече има
постановено решение по чл.632,ал.1 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност
по отношение на „А.С.“ЕООД и в настоящото производство апелативният съд следва да
прецени дали конкретният жалбоподател,атакувал това решение,разполага с процесуална
легитимация за това,но няма правомощието да извършва контрол относно това дали е
следвало изобщо да бъде постановявано решението,или е следвало да бъде спряно на
основание чл.629,ал.3 от ТЗ делото,по което това решение е постановено.Освен
изложеното,следва да се посочи,че наличието на постановено по т.д.№21/2020 г. решение за
откриване на производство по несъстоятелност на „А.С.“ЕООД не лишава „П.Д.“ЕООД от
защита на неговите вземания спрямо това дружество,тъй като последното дружество
разполага с правото в съответно предвидените законови срокове и след евентуалното
възобновяване на спряното производство по несъстоятелност на основание чл.632,ал.2 от
ТЗ,да предяви вземанията си именно във вече откритото производство по несъстоятелност
6
на дружеството-длъжник.
Предвид горните съображения настоящият съд намира за неоснователна и частната
жалба,подадена от „П.Д.“ЕООД срещу частта на определението от 21.12.2021 г.,с която е
върната подадената от същото дружество въззивна жалба с вх.№266579/16.12.2021 г.,а
определението в тази му част намира за правилно и следва да го потвърди като такова в
същата част.
В обобщение,предвид всички изложени по-горе аргументи,апелативният съд намира
за неоснователни и трите частни жалби,въз основа на които е образувано настоящото дело,а
атакуваното с тях определение на ОС.-Х. счита за правилно във всичките му обжалвани
части,поради което същото следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение №266578 от 21.12.2021 г.,постановено по т.д.
№21/2020 г. по описа на О.С.-Х.,с което са върнати следните въззивни жалби:въззивна
жалба с вх.№266578 от 16.12.2021 г. на Т. П. П.,въззивна жалба с вх.№266579 от 16.12.2021
г. на „П.Д.“ЕООД и въззивна жалба с вх.№266580 от 16.12.2021 г. на СЛ. Н. АВР..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок
от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7