О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………
Гр. София, 22.05.2018
г.
Софийски градски съд, ГО, І-4 състав в закрито заседание
в състав:
СЪДИЯ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. №
4656 по описа на съда за 2018 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Е.Д.М. ***
за сумата от 50000.00 лв. обезщетение за неимуществени вреди от
незаконосъобразен акт по ч.гр.д.№ 6287/2017 г. по описа на САС, ТО, 3 с-в. Ищецът
твърди, че произнесеният съдебен акт – определение № 868/14.03.2018 г., с което
е била оставена без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ по
образуваното производство представлява незаконосъобразен акт, с който са били
нарушени правата му.
Предявеният иск е недопустим, поради което исковата молба
следва да бъде върната, а образуваното съдебно производство прекратено. В
постановеният съдебен акт е посочено, че същият подлежи на обжалване пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му. Ищецът не излага твърдения за това дали е
упражнил правото си на защита при инстанционен контрол на акта и не излага
фактически и правни доводи в тази насока.
Отделно от това е налице и друго основание за
недопустимост. Ако се приеме, че искът е деликтен - по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД,
отговорността на ответника не може да бъде ангажирана за деяние, за което
служителят, комуто е възложена работата, не носи гражданска отговорност.
Съгласно чл.132, ал.1 от Конституцията на РБ, при осъществяване на съдебната
власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска
отговорност за техни служебни действия и за постановените от тях актове, освен
ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. В настоящия случай,
ако се приеме, че се претендират вреди от ответника, в качеството му на
работодател на съдия, за извършени действия/бездействия в кръга на неговите
функции (неверен извод в постановен акт), доколкото искът срещу прекия
причинител е недопустим, недопустим е и искът по чл. 49 от ЗЗД за вреди от
поведение, обхванато от функционалния имунитет на магистрат. Това е така,
защото отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е функционално свързана с отговорността
на прекия причинител по чл.45 ЗЗД - същата има гаранционен характер и
съществува само доколкото съществува отговорността на прекия причинител. Искове
за вреди от магистрати, причинени от техни действия и бездействия в това им
качество са допустими, само при условие, че е налице влязла в сила присъда за
това, че извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Конституционната
забрана за търсене на отговорност от магистратите за извършени от тях
действия/бездействия при изпълнение на служебните им задължения, изключва
противоправния им характер, извън изрично предвидената хипотеза, при извършено
умишлено престъпление, и при липса на възможност за търсене на отговорност от
прекия причинител се изключва и възможността такава да се търси и от възложителя
на работата по чл.49 от ЗЗД. В този смисъл е и практиката на ВКС в следните
определения: определение № 1263 от 12.11.2015 г. по гр.д. № 5220/15 г. на ВКС,
4 ГО, определение № 288 от 10.03.2011 г. по гр.д. № 1343/10 г. на ВКС, 3 ГО,
определение 43 от 26.02.2015 г. по ч.гр.д. № 70/15 г. на ВКС, 2 ГО и
определение №12 от 13.01.2010 г. по ч.гр.д. № 3/10 г. на ВКС, 3 ГО.
Съобразно изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА гр. дело № 4656/2018 г. по описа на Софийски
градски съд, ГО, І -4 състав.
ВРЪЩА депозираната искова молба с приложенията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред
Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването.
СЪДИЯ: