С решение № 14 / 22.03.2007 г.,постановено по гр.д. № 641 по описа за 2005 г.,Кърджалийският районен съд е прекратил производството по делото по отношение на ищцата Фина Раева Орешкова,с ЕГН **********,поради липса на правен интерес от предявените искове за прогласяване нищожност на Договор за ипотека върху недвижим имот от 28.03.2000г., сключен с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот N 59, том І, рег. N 874, н.д. N 111/2000г., между Красимир Асенов Моллов,с ЕГН **********, като ипотекарен кредитор и Асен Раев Орешков,с ЕГН **********,като ипотекарен длъжник. Съдът е прогласил нищожността на Договор за ипотека върху недвижим имот от 28.03.2000г., сключен с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот N 59, том I, рег. N 874, дело N 111/2000г., между Красимир Асенов Моллов,с ЕГН **********, като ипотекарен кредитор и Асен Раев Орешков,с ЕГН **********,като ипотекарен длъжник , в частта, с която е учредена ипотека за разликата от 1/4 идеална част до 1/2 идеална част от западната част на парцел VII, кв.21 по плана на кв. Веселчане на гр. Кърджали, на основание чл.167, ал.З, вр. чл.26, ал.1 предл.1-во от ЗЗД, поради това, че в тази част ипотекираният имот не принадлежи на учредителя на ипотеката Асен Раев Орешков,като съдът е отхвърлил предявеният иск на основание чл.167, ал.З, вр. чл.26, ал.1, предл.1-во от ЗЗД в останалата част и до пълния му предявен размер за обявяване нищожност на целия договор за ипотека. Съдът е отхвърлил и предявените от Асен Раев Орешков,с ЕГН **********, срещу Красимир Асенов Моллов, с ЕГН **********, установителни искове за прогласяване нищожносттана Договор за ипотека върху недвижим имот от 28.03.2000г., сключен с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот N 59, том 1, рег. N 874, дело N 111/2000г., между Красимир Асенов Моллов, като ипотекарен кредитор и Асен Раев Орешков ,като ипотекарен длъжник, поради неизвестност за тъждеството на ипотекирания имот-чл.170 предл.4-то от ЗЗД; и на самия нотариален акт/нотариално действие/ , поради непредставяне пред нотариуса на удостоверение за дължими данъци-чл.182, ал.1 от ДПК/отм./ ; поради извършване от нотариуса на противоречаща на закона или добрите нрави сделка-чл.472, вр. чл.470 от ГПК; и поради липса на предписана от закона форма-чл. 18 от ЗЗД. Съдът е отхвърлил искането на Асен Раев Орешков срещу Красимир Асенов Моллов за отмяна на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот N 59/28.03.2000г, том I, рег. N 874, дело N 111/2000г. на Калин Николов Димитров-Нотариус рег. N 020 на Нотариалната камара с район на действие Районен съд-Кърджали, на основание чл.431, ал.2 от ГПК. Първоинстанционният съд е постановил след влизане в сила на решението да бъде заличена от съдията по вписванията в Служба по вписвания-гр. Кърджали към Агенция по вписванията,след представяне на решението,учредената с Договор за ипотека върху недвижим имот от 28.03.2000г., сключен с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот N 59, том I, рег. N 874, дело N 111/2000г. между Красимир Асенов Моллов и Асен Раев Орешков, ипотека, в частта ,с която е учредена за разликата от 1/4 идеална част до 1/2 идеална част от западната част на парцел VII, кв.21 по плана на кв. Веселчане на гр. Кърджали, на основание чл.167, ал.З, вр. чл.26, ал.1 предл.1-во от ЗЗД, вр. чл.179, ал.1 предл.2-ро от ЗЗД, поради това, че в тази част ипотекираният имот не принадлежи на учредителя на ипотеката Асен Раев Орешков. Съдът е присъдил в полза на ответника Моллов,съразмерно уважената част от исковете,разноски в размер на 91.90 лв. Настоящото производство е образувано по повод депозирана въззивна жалба от недоволните от решението,частично,ищци в първоинстанционното производство, Асен и Фина Раеви. В жалбата се изтъква,че атакуваното решение в частта му ,с която е прекратено производството по делото,в частта му,с която са отхвърлени предявените искове и в частта му относно разноските,е неправилно,като постановено в противоречие с материалния закон,при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и е необосновано. Изтъква се в жалбата,че от доказателствата по делото се установявало ,че отсъствал предмет на ипотеката. Твърди се ,че извършените през годините пристроявания и надстроявания ,доколкото собствениците не си били отстъпвали взаимно право на строеж,водело до създаване на съсобственост и по отношение на новопостроеното на първоначалните собственици .Противно на това заключение в следващия изложен довод в жалбата,жалбодателите твърдят,че тези пристроявания и достроявания,направени по време на брака на ищците, водели до формиране на СИО на един нов собственик,какъвто е жалбодателката Фина Орешкова. Изтъкват съображения,че съдът бил изградил неправилни изводи относно нарушението на нормата на чл.182 от ДПК/отм./,защото считат,че нарушението на посочената норма представлявало винаги нарушение на закона по смисъла на чл.26 от ЗЗД.Твърдят,че било безспорно в правната доктрина и съдебната практика, че нищожността на нотариалния акт водила и до липса на сключения с него договор поради липса на предписаната форма-чл.18 ЗЗД, тъй като нищожният акт опорочавал изискването за формата, в която се сключвали договори относно недвижими имоти и вещни права върху тях.Молят съда като вземе предвид всички изложени доводи по исковата молба за нищожност на нотариалния акт и договора за ипотека, които били напълно основателни и доказани,да отмени първоинстанционното решение в обжалваните му части,вместо което да постанови решение ,с което уважи изцяло предявените искове. Претендират разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание жалбодателите,чрез процесуалния си представител адв.Аврамов,поддържат жалбата си по изложените в същата съображения. Необяснимо защо в съдебно заседания адв.Аврамов ,чрез възражение по отношение на собствената на доверителите му,искова претенция,въвежда довод за нищожност на процесния нотариален акт и на основание чл.26 от ЗЗД,във вр. с чл.23 от СК. В съдебно заседание ,ответникът по жалбата, Красимир Моллов,лично и чрез писмени бележки,оспорва жалбата. Окръжният съд,действуващ в качеството си на въззивна инстанция,по повод депозираната жалба,прие за установено следното : Жалбата като подадена в срок и от лица,имащи интерес от това, е допустима ,поради което следва да бъде разгледана по същество. Пред компетентния Кърджалийски районен съд са предявени от Асен Раев Орешков и Фина Раева Орешкова,против Красимир Асенов Моллов,в субективно и обективно съединяване установителни искове,с които се цели да бъде прогласена нищожността на Договор за ипотека върху недвижим имот от 28.03.2000г., сключен с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот N 59, том I, рег. N 874, дело N 111/2000г.на Нотариус с рег.№ 020 на НК, между Красимир Асенов Моллов,като ипотекарен кредитор и Асен Раев Орешков,като ипотекарен длъжник, на основание чл.167, ал.З, вр. чл.26, ал.1 предл.1-во от ЗЗД, поради това, че ипотекираният имот не принадлежи на учредителя на ипотеката Асен Раев Орешков; на основание чл.26 от ЗЗД,поради липса на предмет; поради това ,че е нарушен чл.182,ал.1 от ДПК и на основание чл.18 от ЗЗД,поради липса на предписаната от закона форма. Предявени са от Асен Раев Орешков и Фина Раева Орешкова,против Красимир Асенов Моллов,в субективно и обективно съединяване установителни искове,с които се цели да бъде прогласена нищожността и на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот N 59, том I, рег. N 874, дело N 111/2000г. на Нотариус с рег.№ 020 на НК, на основание чл.472,във вр. с чл.470 от ГПК,поради това ,че представлява извършване на нотариално действие относно противоречащи на закона и добрите нрави сделки,документи и действия ; поради това ,че е нарушен чл.182,ал.1 от ДПК ; и на основание чл.18 от ЗЗД,поради липса на предписаната от закона форма. Предявен е и иск с правно основание чл. 431,ал.2 от ГПК,с който се цели отмяна на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот N 59, том I, рег. N 874, дело N 111/2000г. на Нотариус с рег. № 020 на НК и иск с правно основание чл. 179,ал.1 от ЗЗД,с който се цели заличаване на учредената с Договор за ипотека върху недвижим имот от 28.03.2000г., сключен с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот N 59, том I, рег. N 874, дело N 111/2000г. на Нотариус с рег.№ 020 на НК, ипотека,в Службата по вписвания към Агенция по вписвания гр. Кърджали. Първоинстанционният съд е събрал относимите към спора изискани и представени от страните,писмени доказателства. Пред настоящата инстанция се ангажира от жалбодателите ново доказателство- изготвеното и прието по делото,заключение по назначената на този стадий ,Съдебно-техническа експертиза. При анализа на така събраните доказателства и настоящата инстанция изгради своето становище. Намира решението на първоинстанционния,Кърджалийски районен съд,в обжалваните му части, с оглед крайния му резултат за правилно. Не е спорно по делото ,че с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот N 59/28.03.2000г. том I, рег. N 874, н.д. N 111/2000г. на нотариус Калин Николов Димитров, с район на действие РС-Кърджали, регистриран в Нотариалната камара под N 020, Красимир Асенов Моллов е дал на Асен Раев Орешков безлихвен заем в размер на 4 940 щатски долара, която сума Орешков получил напълно и в брой, със задължение да я върне в срок до 28.07.2000г., като за обезпечение на дадения заем Асен Раев Орешков е учредил в полза на Красимир Асенов Орешков, ипотека върху свой съсобствен недвижим имот, представляващ 1/2 идеална част, представляваща западната част на парцел VII, кв.21 по плана на кв. ”Веселчане”, гр. Кърджали, от 270 кв.м., а целият парцел от 540 кв.м., ведно с 1/2 идеална част от построената върху същия парцел на етаж и половина жилищна сграда, заемаща западната част на жилищната сграда, състояща се от две стаи и салон на горния етаж и две стаи и салон на долния етаж, при граници: Митьо Раев Орешков, Мехмед Салиев Зунгунов и ул.”Синчец”. В основата на така съставения нотариалния акт стои представения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот N 7, том I, нот. Дело N 10 по описа на Районен съд-Кърджали за 1967г. От представената скица N КР-СС-730/25.07.2005г. на Техническа служба, Община Кърджали,се установява, че УПИ XI 126 в кв.55 на кв. “Веселчане”- гр. Кърджали, при граници ул.”Синчец”, ул.”Ален мак”, УПИ X 125 и УПИ I 127, е с неуредени регулационни сметки към ул.”Ален мак”, и по местонахождението си представлява парцел VII в кв.21, вписан в нот.акт N 7, дело 10/1967г. и като собственици на имота са записани братя Митьо и Асен Раеви Орешкови-реш. по гр.д. N 241/61 г.; Юлиян Митев Орешков-н.а. 8, д.11/75 г.; Красимир М.Орешков-н.а. 463, д.730/81г., Румен Иванов Недев и Жечка Методиева Недева-1/ 4 ид.ч.-н.а. 83, д. 634/2003г.; Асен Раев Орешков -1/ 2 ид.ч. -н.а. 7, д.10/67г. Съществуващата улична регулация е утвърдена със заповед N 546/09.05.1988 г. Установено е в производството също,че с Нотариален акт N 7/01.02.1967г., том I, дело N 10/1967г. на Кърджалийски районен съд,ищецът Асен Раев Орешков е бил признат за собственик по давностно владение на недвижим имот,съставляващ 1/2 идеална част, представляваща западната част от парцел VII, кв.21 по плана на кв.”Веселчане”, от 270 кв.м.,целият парцел от 540кв.м., / по силата на извършена поправка в акта същият парцел следва да се чете парцел VІІІ /н.акт N 2/05.01.1975г., том I, дело N 8/1975г./, който парцел VІІІ от кв.21 по плана на кв.”Веселчане”,обаче е идентичен с парцел VІІ в кв. 21, вписан в нотариалния акт /, ведно с 1/2 идеална част от построената върху същия парцел на етаж и половина жилищна сграда, заемаща западната част на сградата, състояща се от две стаи и салон на горния етаж, и две стаи и салон на долния етаж, при граници : Митьо Раев Орешков, Мехмед Салиев Зунгунов и ул.”Синчец”. С нот.акт за дарение на недвижим имот N 7/10.01.1975г., том I, дело N 9/1975г. на Кърджалийския районен съд,ищецът Асен Раев Орешков е дарил на сина си Валентин Асенов Орешков втори етаж, състоящ се от две стаи и салон на западната половина на масивна жилищна сграда, ведно с 1/4 идеална част от парцела, в който е построена сградата -парцел VIII от кв.21 по плана на кв.”Веселчане” на гр. Кърджали,целият състоящ се от 540 кв.м. при граници : улица “Синчец”, Димитър Зенгинов и Димитър Куладжиев. С нот. акт N 85/20.09.1985г., том I, дело N 146/1985г.,Валентин Асенов Орешков е дарил на брат си Здравко Асенов Орешков придобития от него имот. Последният пък с Нот. акт N83/24.09.2003г., том III, рег. N 5055, дело N 634/2003г. ,е продал този имот на Румен Иванов Недев и Жечка Методиева Недева. От приетото по делото заключение по назначената на стадия на въззивното производство съдебно-техническа експертиза се установява,че през 1956 г. в парцел VІІІ,кв.21 по плана на кв.”Веселчане” от 1955 г.,е била построена двуфамилна жилищна сграда,състояща се от един етаж и призем /един етаж и половина/.Двете жилища са заемали западната и източната половина от сградата и са съдържали по две стаи и салон на етажа, и по две стаи и салон на призема. Установява се ,че така описаното в нотариалния акт от 1967 г.,жилище,заемащо западната половина от сградата,състоящо се от две стаи и салон на етажа и две стаи и салон на призема, през годините до 2000 г. е било пристроявано,условно определено от вещото лице на три етапа,и е било и надстроявано. От заключението на вещото лице обаче не се установява нито през кои години,нито от кого и най-вече дали законно са извършвани в жилищната сграда тези три поетапни пристроявания. Не се установява и това, от кого и дали законно е извършено и предприетото през 1972 г., надстрояване, извършено над съществуващите призем и първи етаж,съставляващо изграждането на нов ,втори жилищен етаж. Безспорно е по делото и обстоятелството,че ищците в първоинстанционното производство,Асен Раев Орешков и Фина Раева Орешкова са сключили граждански брак на 11.04.1968г. В хода на тези констатации съдът изгради своето становище. И настоящата инстанция счита, че предявените от Фина Раева Орешкова в качеството й на ищец искове са недопустими поради отсъствие на абсолютната положителна процесуална предпоставка-правния интерес. Принципно в гражданското ни право е изискването да бъдат предявявани установителни искове само при наличие на правен интерес. Правен интерес от воденето на тези искове имат страните по облигационното правоотношение,в казуса по договора за ипотека,или лице,което претендира самостоятелни права върху имота,предмет на тази сделка. Ищцата Орешкова определено не е страна по облигационното правоотношение,учредено с договора за ипотека,т.е. за нея не са възниквали преки права и задължения от тази сделка,поради което и не може да бъде обоснован правен интерес за ищцата да иска признаването й þа нищожна. Същият извод е значим и за исканата нищожност и на самото нотариално действие. В конкретния казус ищцата не е и собственик на процесния имот,предмет на учредената ипотека. В този аспект се установява,че тя става съпруга на първия ищец Орешков на 11.04.1968 г.,т.е. след признаването през 1967 г.,на последния за едноличен собственик на процесния имот. Извършените пристроявания не я правят собственик при условията на СИО и на евентуално пристроеното,доколкото в производството не беше доказано кой,кога и дали законно/съобразно одобрени за това строителни книжа/ е извършил тези пристроявания. В този аспекта решаващият съд е изложил съображения,че ищцата Орешкова ,като съпруга на ипотекарния длъжник може да защити правото си с иск по чл.23 от СК, какъвто същата първоначално била предявила в това производство ,но производството по който иск било разделено и същото продължило да се движи в отделно производство. Съдът споделя този извод на решаващия съд. Нещо повече в аспекта на изложеното буди недоумение направеното адв. Аврамов,в качеството му на процесуален представител на ищците-жалбодатели,в съдебното заседание пред настоящата инстанция,възражение ,с което въвежда довод за нищожност на процесния нотариален акт и на основание чл.26 от ЗЗД,във вр. с чл.23 от СК. Недоумението се обуславя от самия характер на възражението,съставляващо средство за защита на ответника по една искова претенция. Асен и Фина Орешкови като ищци,в частност адв. Аврамов ,като техен процесуален представител,са господари на иска ,поради което така направеното от тяхно име възражение като средство за защита срещу тяхната собствена искова претенция,не обуславя за съда задължение за произнасяне по същото. В този смисъл искане за изменение на предявените искове по реда и при условията на чл.116 от ГПК не е правено. Друг е въпроса дали такова искане в това производство би било допустимо и основателно. Настоящата инстанция приема,изхождайки от анализа на обсъдените в предходни абзаци,писмени доказателства,че към датата на процесния договор за ипотека - 28.03.2000 г.,ищецът Асен Раев Орешков е бил собственик на 1/4 идеална част от парцел VII,кв.21, идентичен с парцел VIII към 1975г., целият състоящ се от 540 кв.м., впоследствие представляващ парцел III, пл.сн. N 126 в кв.63 по дворищно-регулационния план на кв. ”Веселчане” на гр. Кърджали, утвърден със заповед N 1947/07.05.1975г., а понастоящем представляващ УПИ XI 126 в кв.55 на кв.”Веселчане”,гр. Кърджали по плана, утвърден със заповед N 546/09.05.1988 г., ведно с 1/2 идеална част от построената върху същия парцел на етаж и половина жилищна сграда, заемаща западната част на сградата, състояща се от две стаи и салон на горния етаж, и две стаи и салон на долния етаж. Другата 1/4 идеална част от парцела,притежавана от А.Орешков към 1967 г.,последният е подарил през 1975 г. на сина си Вл.Орешков и в последствие същата е сменила множество собственици,като към 2000 г./28.03./е безспорно,че той не е бил неин собственик. Що се касае до дарения през 1975 г., втори етаж на процесната жилищна сграда се установява от заключението на вещото лице,което съдът кредитира,че този етаж е друг нов,втори по ред жилищен етаж,съществуващ като такъв над притежаваната от Орешков собственост от етаж и половина от процесната жилищна сграда,поради което така извършеното му прехвърляне не влияе върху правото на собственост на А.Орешков към 2000 г. Този извод обуславя правилността на постановеното от решаващия съд,обжалвано в това производство,решение в тази му отхвърлена част на предявения иск с правно основание чл. 167,ал.3,във вр. с чл.26,ал.1 ,предл.1-во от ЗЗД. Настоящата инстанция определено споделя и изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на искането за обявяване нищожност на договора за ипотека поради липса на предмет съгласно чл.26 от ЗЗД. Цитираният чл.26 от ЗЗД,предполага нищожност поради невъзможен предмет. Така описаният в процесния договор за ипотека,предмет –недвижим имот, определено не е от категорията на невъзможните. Що се касае до съществуваща неизвестност на тъждеството на имота,съобразно разпоредбата на чл.170 от ЗЗД,при доказана безспорност на такова отсъствие,определено ще бъде налице недействителност на учредяването на ипотеката. В казуса обаче имотът е посочен в акта с белези, които са достатъчни, за да го индивидуализират - като парцел и сграда,като описание,размер и граници,или по начин така,че същият може да бъде индивидуализиран и отъждествен . Беше установено в производството и че същият съществува така както е описан и по сега действащия план на града и във вида,в който е описан и през 1967 г. и през 2000 г.,доколкото извършените без надлежно одобрени строителни книжа,дори и да са осъществени някакви пристроявания,респ. надстроявания,се явяват ирелеванти в казуса. Съгласно чл.182, ал.1 от Данъчно-процесуалния кодекс/отм./ в редакцията му към 28.03.2000г., при вписване на ипотека ипотекарният длъжник представя пред нотариуса,съответно пред длъжностното лице от Централния регистър на особените залози,удостоверение за дължими данъци, като дължимите данъци се вписват в съответния регистър, а при продажба на ипотекирано имущество се изплащат преди главното задължение. Първоинстанционният съд е цитирал разпоредбата след изменението й,извършено към посочената дата ,с което законодателят е конкретизирал ,че следва удостоверението за дължими данъци да се връчва от ипотекарния длъжник при вписване на ипотеката пред съдията по вписвания. Всъщност тази законодателна промяна посочва и ролята на исканото удостоверение,отсъствието на което както правилно е посочил първоинстанционният съд не води до нищожност на сделката,а е от значение за непротивопоставимостта на извършените обезпечения върху ипотекирания имот-съгласно чл.182, ал.З, вр. ал.1 от ДПК/отм./. Не без значение е и обстоятелството,че от своето неправомерно поведение,доколкото представянето на исканото удостоверение е задължение на ипотекарния длъжник,ищецът в първоинстанционното и жалбодател в настоящото производство,Орешков, желае да ползува права. Също не без значение в казуса е и обстоятелството,че при изповядване на договора за ипотека са представени от страните,декларации по смисъла на чл.226,ал.1 от ДПК/отм./,които установяват идентични с исканото удостоверение обстоятелства,а именно отсъствие,респ. наличие на публични задължения на страните по тях. В смисъла на изложеното и настоящата инстанция счита,че неизпълнението на задължението за представяне на удостоверение за дължими данъци по смисъла на чл.182,ал.1 от ДПК,от страна на ипотекарния длъжник Орешков, не се отразява върху валидността на договора за ипотека, в т.ч. и върху валидността на нотариалния акт, който го материализира. И настоящата инстанция приема, че нотариалният акт за ипотека не е нищожен и на посоченото основание чл.472, вр. чл.470 от ГПК. Случаят касае едно нотариално производство по чл.465, б „а" от ГПК , по реда на което е извършена правна сделка с нотариален акт, като са спазени всички изисквания, визирани от законодателя в глава 51 -ва от ГПК, в това число и по чл.466 от ГПК-нотариалният акт, с който е сключен договорът за ипотека, е извършен от местно компетентния орган-нотариуса, в чиито район се намира имотът, а самото вписване е извършено от съдията по вписванията в същия район. Основанията за нищожност на нотариалното действие са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.472 от ГПК, съгласно която нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши/ чл.465, чл.466, чл.469, ал.1, чл.470, чл.471/, както и когато при неговото извършване са били нарушени чл.474, ал.4 /относно личното явяване на участващите лица/, чл.475, чл.476 б „а", „в", „г" и „е", чл.478, 479 и 485, ал.2 от ГПК. И конкретно с оглед наведеното основание за нищожност- процесният договор не е и сделка, която противоречи на закона или на добрите нрави. С оглед на това се налага извода ,че нито нотариалният акт, материализиращ договора за ипотека, нито договорът за ипотека, самостоятелно, са нищожни на основание чл.18 от ЗЗД, поради отсъствие на предписаната от закона форма. Окръжният съд също счита,че посочените в разпоредбата на чл.26 от ЗЗД,основания, водещи до нищожност на един договор, не са основанията,с които законодателят обвързва самостоятелната действителност на нотариалния акт,материализиращ сключения договор. Безспорно е спазена формата за извършване на договорна ипотека съгласно чл.167, ал.1 от ЗЗД и чл.166, ал.1 от ЗЗД,поради което конкретно посоченото като основание за нищожност на нотариалния акт,основание -„липса на предписана от закона форма", е неотносимо към същия. Съобразявайки изложеното до тук съдът намира,че предявеното искане с ´равно основание чл.179, ал.1,предл. последно от ЗЗД,се явява частично основателност,поради което правилно е допуснато заличаване на процесната ипотека от компетентния в случая,съдия по вписванията при Служба по вписвания при РС,гр. Кърджали,а именно за разликата от 1/4 идеална част до 1/2 идеална част от парцел VII /западна част / , кв.21 по плана на кв. Веселчане, гр. Кърджали. С факта на вписване на постановения съдебен акт,ще се постигне и отпадане на легитимиращия ефект на нотариалния акт, с който е извършена нищожната в случая сделка ,в частта й за посочената разлика от 1/4 ид.част до 1/2 ид.част. Този извод обуславя и неоснователността на направеното от ищеца Орешков,/и при това в качеството му на страна по този договор за ипотека/, искане с правно основание чл.431,ал.2 от ГПК за отмяна на нотариалния акт за договорна ипотека. Страната по един нотариален акт не може да иска отмяната му по реда на чл.431, ал.2 от ГПК, защото не се явява трето лице по смисъла на тази разпоредба. Съдът намира предявената въззивна жалба в частта й за разноските за неоснователна. За да не присъди на ищеца Орешков, възнаграждение, съобразно уважената част на исковите претенции,районният съд е съобразил обстоятелството ,че по делото отсъствуват доказателства за действително направените разноски, като има само доказателства за уговорените такива. Правилно е приетото становище. И това е така, тъй като разпоредбата на чл.64, ал.1 от ГПК, визира заплатеното, а не уговорено или обещано адвокатско възнаграждение. Отговорността за разноските е обективна, невиновна отговорност, поради което дължими са само реално направените разноски. В този смисъл е и константната съдебната практика. Като е формирал и формулирал тези изводи,решаващият съд е постановил едно правилно решение в обжалваните му в настоящото въззивно производство,части,което като такова следва да бъде оставено в сила. При осъществената въззивна проверка съдът констатира,че дължимата държавна такса за така предприетото въззивно обжалване не е внесена в пълен размер. Първоначално определената от решаващият съд държавна такса за така предявените искове е в общ размер на 973.30 лв.,поради което дължимата такава за настоящото производство ,съобразно т. 12 от Тарифа № 1 към ЗДТ…следва да бъде в размер на 486.65 лв. Платена в производството е само сума в размер на 349.40 лв.,поради което следва да бъдат осъдени жалбодателите Орешкови да заплатят дължима държавна такса в размер още на 137.25 лв. При този изход на делото,разноски на жалбодателите за настоящата инстанция не се следват . Не се следват разноски и на ответника по жалбата,доколкото такива не са поискани и не се доказват в производството. Водим от изложеното,съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14/ 22.03.2007 г.,постановено по гр.д.№ 641/2005 г. по описа на Кърджалийския районен съд,в обжалваните му части . ОСЪЖДА Асен Раев Орешков,с ЕГН **********, и Фина Раева Орешкова,с ЕГН **********,и двамата от гр. Кърджали, ул.”Синчец” № 10, да заплатят по сметка на Кърджалийския окръжен съд сумата в размер на 137.25 лв.,съставляваща дължима държавна такса. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в тридесетдневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2. |