Определение по дело №57342/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 18095
Дата: 20 май 2023 г. (в сила от 20 май 2023 г.)
Съдия: Петър Иванов Минчев
Дело: 20211110157342
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18095
гр. София, 20.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110157342 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на Веселка В. В. срещу „Грийн ДО“ ООД, която
е редовна и предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи описаните в исковата
молба документи, следва да се остави без уважение, доколкото същите са представени с
отговора на исковата молба.
Искането на ищеца и ответника за събиране на гласни доказателства чрез разпит на по
двама свидетели е основателно и следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 27.06.2023 г. от 13,00 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ДОПУСКА на ищеца един свидетел при режим на призоваване, както следва: Й. О. В.,
ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. Радомир, ж.к. Тракия, бл. 2, вх. Б, ет. 4, ап. 12,
за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на свидетеля в размер от 80 лв., вносим от
ищеца в 1-седмичен срок, считано от получаване на настоящото определение.
ДОПУСКА на ищеца един свидетел при режим на довеждане за установяване на
обстоятелствата, посочени в исковата молба.
ДОПУСКА на ответника двама свидетели при режим на довеждане за установяване на
обстоятелствата посочени в отговора на исковата молба.
1
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл.190 ГПК за задължаване на
ответника да представи описаните в исковата молба документи.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 2 вр. с чл.82 ЗЗД
и 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 52 ЗЗД от Веселка В. В. срещу „Грийн ДО“ ООД за осъждане на
ответника да заплати сумата от 473,90 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди – заплатени медицински интервенции и консумативи за лечение,
вследствие на неизпълнение на неформален договор за услуга от 15.09.2021г. за
ветеринарномедицинско лечение на котка и 2 000 лв. - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – негативни психически емоции вследствие на настъпилата смърт на
котката, ведно със законната лихва върху сумите считано от дата на предявяване на исковата
молба до окончателно изплащане.
Ищецът твърди, че между страните не е сключван формален договор, а че се касае за
договор за услуга, какъвто бил този за извършване на ветеринарни манипулации. Развива
съображения в насока, че в случая следва да намерят приложение правилата на договора за
изработка. Излага, че като първоначална дата на неформалния договор следва да се счита
дата на първоначалния преглед на животното – 15.09.2021 г. с предмет на договора -
извършване на ветеринарни манипулации. Твърди се, че на 15.09.2021 г. ищцата е завела
домашния си любимец, котката Руми, на преглед при ответника. След преглед и
консултация с ветеринарите в клиниката казали, че котката има тумор на млечните жлези
и същите следва да се оперират, като била насрочена дата за операцията за 21.09.2021 г.
Преди операцията били направени кръвни изследвания, които били предоставени на ищцата
след втората интервенция, когато върнали починалото животно. С оглед изложеното сочи,
че не отговаря на истината, посоченото в проток за проведено лечение, че „препоръчани са
кръвни изследвания и рентгенография, но стопаните нямат възможност“. Ищцата твърди,
че е обсъдено с лекарите да се извърши рентгенография определен период след извършване
на операцията и възстановяване на животното. Сочи се, че също не отговаря на истината
твърдението на ответника, в протокол от 21.09.2021 г., че стопаните не са пожелали
хистологично изследване. Твърди, че преди операцията са предоставили да подпише
декларация, като било обяснено, че с нея я информират от рисковете на упойката и факта, че
животното може да не понесе същата и да не се събуди от операцията. След извършената
операция на 21.09.2021 г. и събуждане на котето след упойката, от ветеринарната клиника се
обадили на ищцата да отиде да си прибере животното. Казали, че операцията е минала добре
и че на котето му трябва по-дълъг период за възстановяване. Било обяснено, че е
необходимо да се води котето всекидневно на превръзка и поставяне на медикаменти. След
операцията животното се е хранило добре, движило се, ходило до тоалетна и си възвърнало
ежедневните рутини. При едно от посещенията за превръзка на 25.09.2021 г., ветеринарите
констатирали, че има отворени места от разреза на извършената операция и обяснили на
ищцата, че се налага повторно зашиване на операцията. Бил определен нов час за зашиване
на извършената вече операция за 27.09.2021 г., като бил даден и медикамент на ищцата, с
който да маже тъканта на животното с оглед по-бързото зарастване. На посочената дата
ищцата завела котката за повторно зашиване, като й било обяснено, че съвсем леко ще упоят
животното, за да зашият отворените участъци. Твърди, че този ден, не е подписвала
декларация за съгласие и информираност относно рисковете от упойката. Твърди, че не й е
разяснено какво значи и представлява това леко упояване, нито била предупредена, че има
риск животното да не издържи манипулацията. Към 16:00 ч., на същия ден от клиниката се
обадили на ищцата и казали, че котето е починало. Ищцата счита, че към домашния й
любимец е извършено неправилно лечение и че е допусната ветеринарномедицинска
грешка. Твърди, че се е съмнявала, че са направени пълни изследвания на котката под
упойка на 27.09.2021 г., като по този начин не било установено обективното състояние на
2
животното. Счита, че лекарите биха могли да се усъмнят за сърдечен проблем и да не
подлагат животното повторно на упойка в такъв кратък период. Твърди, че с нея не е
обсъден вариант за залепване с медицинско лепило на отворените участъци от операцията,
за който метод ищцата разбрала от друг ветеринарен лекар, с когото се консултирала след
смъртта на котето. Счита, че ветеринарните лекари са действали прибързано при повторното
упояване. Аргументира подробно, че ветеринарите не са й обяснили евентуалните
последици от повторното упояване. Навежда подробни доводи в насока, че повторното
упояване представлява неоправдан риск, предизвикал преждевременна смърт на котката.
Счита, че ветеринарите от ответното дружество са нарушили разпоредбите на чл. 39, ал.2.12
от Закон за ветеринарномедицинската дейност и кодекса за добра ветеринарно медицинска
практика и професионална етика на българския ветеринарен съюз. След смъртта на котката,
ищцата била силно разтърсена от загубата на любимеца си, изживяла огромен стрес,
страдания, депресия, отчуждаване от околния свят, невъзможност да изпълнява нормалните
си задължения и навици. Ищца определя загубата на домашния си любимец, като едно от
най-стресиращите преживявания в живота си. Претендира обезщетение за имуществени
вреди в общ размер на 473,90 лева, представляващи сбора от заплатените суми за
ветеринарни услуги, както и за неимуществени вреди. При тези твърдения моли да съда да
уважи предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не
оспорва, че на 15.09.2021 г. ищцата е довела котката в клиниката. Сочи, че по сведения на
стопанката, котката била на 10г. с оплаквания от тумори на млечните жлези и отделяне на
секрет с неприятна миризма. След извършен преглед се установили тумори на млечните
жлези с големината на синя слива и обширен флуктуиращ оток. Ищцата обяснила, че тези
тумори са от доста време, но вече станали големи. Котката не била кастрирана, поради което
за подтискане на разгонването през всички години давала таблетки ноновулин. Още при
първичния преглед, било разяснено тежкото състояние на котката и възможността за
злокачествен характер на образованията. В деня на операция на 21.09.2021 г. на ищцата
подробно били разяснени всички аспекти на лечението, сложността, необходимостта от
използване на упойка, тежкото състояние. Ищцата била подписала декларация за
предоперативно информирано съгласие за извършване на операцията и последващото
лечение, като била отказала извършването на рентгеново и хистологично изследване. Твърди
се, че на пациента е назначено адекватно лечение, а на стопанката били дадени конкретни
инструкции да се пази раната и да се ограничат движенията на животното. Явното
неспазване на препоръките за домашно лечение, довели до отваряне на раната и
необходимост от повторно зашиване. Повторната интервенция се явявала последващо
лечение, като не било възможно нейното отлагане във времето. Сочи, че използването на
упойка е абсолютно задължително по силата на чл.149, ал.2 ЗВМД. За рисковете от
използването на упойка, стопанката била уведомена в началото на лечението и преди самата
манипулация. След повторното зашиване, котката излязла от упойката, събудила се, и била с
нормални жизнени показатели. Едва 30 мин. след това, получила сърдечен и дихателен
арест, като въпреки проведените реанимационни процедури, настъпила смъртта. При
предаване на трупа било препоръчано извършването на аутопсия, но ищцата отказала.
Оспорва се наличието на причинна връзка между смъртта и проведеното лечение и
интервенция. Сочи се, че продължителното третиране с хормонални лекарства и
ненавременното лечение на образувалите се в резултат на това третиране тумори, както и
несъобразяването с даваните по време на лечението инструкции и предписания за режима на
животното при домашното лечение, са допринесли за смъртта. Аргументира, че с това
поведение, ищцата е нарушила чл.150, ал.1, т.2, б. „е“ ЗВМД. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че между страните е сключен
договор за предоставяне на ветеринарномедицински услуги; виновно неизпълнение на
3
договорното задължение; вреди, настъпили от неизпълнението в посочения обем, съответен
на претендирания размер и причинна връзка между неизпълнението и настъпилите вреди.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил договорните си
задължения в съответствие с медицинските стандарти и изискванията на медицинската
практика, както и наведените възражение с отговора на исковата молба, а именно, че
причина за смъртта на котката е поведението на ищцата.
Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на
15.09.2021 г. ищцата е завела котката си при ответника на преглед; че на 21.09.2021 г. е
извършена операция; че на 27.09.2021 г. е извършена вторична интервенция, след която
котката е починала.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4