РЕШЕНИЕ
№ 822 04.03.2020г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На двадесети февруари две хиляди
и двадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател:
АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 8154 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е образувано по
иск на И.А.А. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** - адвокат К.Б., против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ“ към Министерство на вътрешните работи на Република България. С
исковата си молба и приетото в съдебно заседание изменение ищецът предявява
осъдителни искове за следните суми : 1. 40
лв. – възнаграждение за 10 извънреден труд през периода 01.09.2016г. –
30.09.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на
иска на 30.09.2019г. до окончателното й изплащане; 2. 1 618,24 лв. - допълнително
трудово възнаграждение за извънреден труд, дължимо след преизчисляване на положения
през периода 01.09.2016г. - 31.08.2019г. нощен труд с коефициент 1,143; 3. 236,18 лв. – обезщетение за забава
върху главницата за периода 01.10.2016г. – 29.09.2019г.; ведно със законната
лихва върху главницата от подаването на исковата молба на 30.09.2019г. до
окончателното й изплащане. Претендира и присъждане на направените по делото
съдебни разноски. Представя и ангажира доказателства.
Ищецът твърди, че в посочения
период е бил в служебно правоотношение с ответника, по което е заемал
длъжността „***“ и „***“ в Локален координационен център - Созопол в Група
„Охрана на държавната граница“ към ГПУ – Бургас при РД „Гранична полиция“ -
Бургас. Сочи, че е полагал труд на смени при сумирано отчитане на работното
време, както и че след преизчисляване на положения от него нощен труд с установения
коефициент 1,143 се получава превишаване, като счита тази разлика за извънреден
труд, който не му е заплатен. Позовава се на приложимост на чл.9 ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
В преклузивния срок по чл.131
ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди,
че не е налице нормативно основание за преизчисляване на нощния труд към дневен
с посочения коефициент 1,143.
Страните представят и ангажират
доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират и присъждане на
направените по делото съдебни разноски.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявените искове
са с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. чл.187 и чл.179 ЗМВР и чл.86
ал.1 от ЗЗД.
По делото не се
спори и се установява от приетите доказателства, че ищецът работи на длъжност „***“
и „***“ в Локален координационен център - Созопол в Група „Охрана на държавната
граница“ към ГПУ – Бургас при РД „Гранична полиция“ – Бургас и на основание
чл.142, ал.1, т.1, пр.1 от ЗМВР има със статут на държавен служител. Безспорно
е също, че в предявения период ищецът е полагал труд на работни смени по
утвърдени графици, включително и през нощта /22,00 – 06,00 часа/, при сумирано
изчисляване на работното време. Страните не спорят също, че надвишаването на
нормата на работни часове се заплаща като извънреден труд. Спорен по делото е начинът
на изчисляването на положените часове труд и съответно размера на дължимото
допълнително възнаграждение.
Съгласно приложимия
закон - чл.187 ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители, работещите
на смени се изчислява сумирано – до изменението на нормата от ДВ, бр.81/ от
14.10.2016г. – за едномесечен период, а след тази дата - за тримесечен период. Съгласно ал.5, т.2 на
същата разпоредба за служителите, работещи на смени, работата извън редовното
работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени
до 70 часа на отчетен период. На основание ал.7 извънредният труд не може да
надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. На основание ал.9
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния
период 01.09.2016г. - 31.08.2019г. са действали издадените от министъра на
вътрешните работи Наредба № 8121з-592/ 25.11.2015г. /обн. в ДВ бр. 40 от
02.06.2015г./ и Наредба № 8121з-779/ 29.10.2017г. /обн. в ДВ бр. 60 от
02.08.2016г. Първата посочена Наредба - № 8121з-592/ 25.11.2015г. е отменена с
решение № 8585/ 11.07.2016г. по адм. дело № 5450/ 2016г. на Върховния
административен съд, влязло в сила от датата на постановяването му и
обнародвано. В периода от отмяната на 11.07.2016г. до обнародването на следващата
Наредба на 02.08.2016г., приложима е била предхождащата ги Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр.69 от 19.08.2014г./. Единствено в тази
Наредба /от 2014г./ изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 06,00 часа за
отчетния период се умножава с коефициент от 0,143 – чл.31, ал.2. В следващите
две Наредби /от 2015г. и 2017г./ липсва подобна изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен. Съдебната практика приема, че е налице нормативна
празнота и следва да се приложи по аналогия общото трудово законодателство – КТ
и нормата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Това субсидиарно правоприлагане се налага, за да не се допусне различно третиране и по-неблагоприятно правно
положение на работещите по служебно правоотношение в сравнение с тези, работещи по
трудово правоотношение. Съгласно нормата на чл.9, ал.2 от
НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Чл.140, ал. 1 от КТ постановява, че
нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. На основание чл.136
ал.1 и 2 от КТ нормалната продължителност на седмичното работно време при
дневен труд е 8 часа на ден/ 40 часа седмично. Следователно приложимият коефициент по чл.9, ал.2 от НСОРЗ за преизчисляване на нощния
труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалните
продължителности на дневния и на нощния труд
/8:7/.
От приетото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице по извършената съдебна
счетоводна експертиза се установява, че през процесния период ищецът е положил 1 616 часа нощен труд, за който
ответникът му е заплащал по 0,25 лв. на час съобразно действащите заповеди № 8121з-791 от
28.10.2014г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017г. на министъра на вътрешните работи,
издадени на основание чл.179, ал. 2 от ЗМВР.
При превръщане на положените часове нощен труд в дневен съобразно
чл.9, ал.2 от НСОРЗ с установения
коефициент от 1,143 се получават 1 847,09 часа. Разликата между положения
и преизчисления нощен труд от 231,09 часа не е отчетена от работодателя и не е
заплатена като извънреден труд. Дължимото нетно трудово възнаграждение за този
извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в размер
от общо 1 618,24 лв. Съдът кредитира напълно заключението на вещото лице като
компетентно, пълно, обосновано и необорено от други събрани по делото
доказателства.
При носената доказателствена
тежест ответникът не ангажира доказателства да е заплатил на ищеца така установените
дължими допълнителни възнаграждения за извънреден труд, които следва да бъдат
уважени в предявените по-ниски размери.
На основание чл.86
от ЗЗД във връзка с чл.245, ал.2 от КТ ответникът дължи и претендираното обезщетение
за забавеното плащане в размер на законната лихва върху главницата. За предявения
минал период до деня, предшестващ предявяването на исковата молба – 29.09.2019г.,
установеният от вещото лице неоспорен размер на законната лихва е 236,18 лв. На
основание чл.162 от ГПК съдът определя дължимото обезщетение за забава в този
размер. Ответникът дължи и законна лихва върху главницата за периода от
подаване на исковата молба на 30.09.2019г. до окончателното й изплащане.
От заключението на
вещото лице се установява, че ответникът е заплатил изцяло начислените от него
часове извънреден труд, поради което недоказан остана искът на ищеца за
възнаграждение в размер на 40 лв. – възнаграждение за 10 часа извънреден труд
през периода 01.09.2016г. – 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху тази
сума от предявяването на иска до окончателното й изплащане.
На основание чл.78
ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по делото разноски,
съразмерно с уважения иск. Разноските на ищеца в настоящото производство са 450
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, за които съразмерно с уважените
искове, ответникът му дължи сумата от 440,50 лв.
На основание чл.78
ал.8 и ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от претенциите. На основание
чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ и чл.23, ал.1, т.1,
предл.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя размер на
юрисконсултското възнаграждение за делото – 200 лв. За тези разноски,
съразмерно с отхвърления иск, ищецът дължи на ответника сумата 4,22 лв.
На основание чл.78
ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата за уважените
иск държавна такса от общо 114,73 лв. /64,73 лв. по за иска за главницата и 50
лв. по иска за лихвата/ и направените от съда разноски в размер на 240 лв. –
заплатено възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“
към Министерство на вътрешните работи на Република България, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“
№ 46, да заплати на И.А.А. с ЕГН **********
***, със съдебен адрес *** - адвокат К.Б., следните суми : 1 618,24 лв. - допълнително трудово възнаграждение за
извънреден труд, дължимо след преизчисляване на положения през периода 01.09.2016г.
- 31.08.2019г. нощен труд с коефициент 1,143; 236,18 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода 01.10.2016г.
– 29.09.2019г.; ведно със законната лихва върху главницата от подаването на
исковата молба на 30.09.2019г. до окончателното й изплащане; и сумата от 440,50 лв. за направени по делото съдебни разноски, съразмерно с уважените
искове.
ОТХВЪРЛЯ иска на
И.А.А. с ЕГН **********
против Главна Дирекция „Гранична Полиция“ за сумата от 40 лв. – възнаграждение за 10 извънреден труд през периода
01.09.2016г. – 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от
предявяването на иска на 30.09.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И.А.А. с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес *** - адвокат К.Б., да
заплати на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ към Министерство на
вътрешните работи на Република България, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 46, сумата от 4,22 лв. за направените по делото съдебни разноски, съразмерно с
отхвърлените искове.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ“ към Министерство на вътрешните работи на Република България, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“
№ 46, да заплати по сметка на
Районен съд - Бургас сумите от 114,73
лв. –дължими държавни такси и 240
лв. - съдебни разноски за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала:
НД