Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.04.2019г.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-8 с-в., в
закрито заседание на четвърти април, през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдията
Кюркчиев ч. гр. д. № 13301 по описа на СГС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.
435, ал. 2, т. 6 от ГПК.
Образувано е по жалба на С.З.Б.,
в качеството му на конституирано лице
като длъжник по изпълнението, в рамките на изпълнително дело № 20137810400207
съгласно описа на ЧСИ Г.Д., с рег. № 781
на КЧСИ срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното
производство, обективиран в Постановление от 24.08.2018г. по молба с вх. № 15581/24.08.2018г.
Жалбоподателят поддържа твърдение
за незаконосъобразност на насочените
срещу неговото имущество изпълнителни действия били незаконосъобразни, поради
липсата на формално установена идентичност на длъжника по изпълнението. Изпълнителният
лист, във връзка с който било възобновено изпълнителното прозводство бил
издаден по гр.д. № 8227/2013г. по описа на І-21 състав при СГС срещу С.З.Б. с
ЕГН **********, докато ЕГН на фактически конституирания като длъжник по
изпълнението С.З.Б. бил **********. Жалбоподателя поддържа твърдение, че
длъжник по изпълнителния лист всъщност било друго лице, с различна самоличност.
Тъй като не бил длъжник по споменатия
изпълнителен лист, а съдебния изпълнител несъобразявайки липсата на идентичност
отказал да прекрати изпълнителното произвоство – жалбоподателят моли съда да
постанови прекратяване на изпълнителното производство.
Насрещната страна по жалбата – „Х.А.Р.А.Б.“
ООД, който има качеството на взискател в изпълнително дело № 20137810400207
съгласно описа на ЧСИ Г.Д., с рег. № 781
на КЧСИ оспорва нейното допустимост, а при условията на евентуалност – оспорва
и нейната основателност. Поддържа становище за идентичност на длъжника и
лицето, срещу което е предприето принудителното изпълнение. Сочи, че ЕГН не
представлява задължителен реквизит за идентификация на правните субекти според
действащия процесуален закон.
В
писмено становище, което е адресирано до съда, частният съдебен изпълнител Г.Д.,
с рег. № 781
на КЧСИ мотивира доводи срещу основателността на процесната жалба.
Настоящият състав на съда, като
взе предвид доводите на страните и съобрази данните за извършените процесуални
действия по изпълнително дело № 20137810400207 съгласно описа на ЧСИ Г.Д., с рег. № 781 на КЧСИ, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата, с която съдът е
сезиран, е подадена в предвидения от закона срок и от страна на формално надлежно
легитимиран правен субект – доколкото последния е конституиран в качеството на длъжник по
изпълнението в изпълнителния процес.
Предметът на жалбата се намира в
лимитативно уредените хипотези на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, тъй като съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното
производство, след като е бил изрично сезиран с такова искане (молба с вх. №
15581/24.08.2018г.)
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Систематическото тълкуване на разпоредбата на
чл. 127, ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл. 404, т.1 от ГПК недвусмислено посочва,
че процесуалният закон не изисква ответникът по делото, респ. длъжникът в
изпълнителния процес да бъде идентифициран със своя единен граждански номер. При
така изразената ясна воля на законодателя - съдът не би могъл да въвежда
изискване за задължителна идентификация на длъжника посредством неговия ЕГН.
В такъв случай, „несъответствието“ между
името на длъжника по изпълнението и неговия ЕГН е ирелевантно, именно защото
липсва нормативно установено изрично изискване за идентифициращ критерий ,
посредством посочване на ЕГН на ответника/ длъжника.
В конкретния случай, съдебният изпълнител
очевидно е успял да идентифицира недвусмислено и категорично самоличността на
конституирания в качеството на длъжник по изпълнението С.З.Б., вкл.
чрез проверка в различните регистри, до които има служебен достъп /НБД
„Население“, Търговски регистър и др./
Впрочем, тезата на жалбоподателя, че
съществувало друго лице с идентични на неговите имена /С.З.Б./, но пък
с различен от неговия ЕГН - никак не бе потвърдена, а тъкмо напротив – бе
опровергана от служебно извършената справка в НБД
„Население“. Последната установява, че в действителност не съществува лице с
имена С.З.Б. и с ЕГН **********, което би могло да бъде действителния
длъжник, вместо жалбоподателя. Очевидно е, че подлежащото на принудително
изпълнение притезателно право е насочено именно към конституирания в качеството
на длъжник по изпълнението С.З.Б. с ЕГН ********** .
По изложените съображения, съдът намира, че съдебният
изпълнител действително не е имал основание да прекрати принудителното
изпълнение, въз основа на посоченото от длъжника несъответствие в една цифра от
ЕГН, при положение че може да идентифицира длъжника с трите му имена и адрес. Постановения
от съдебния изпълнител изричен отказ в конкретния случай е правомерен.
По изложените съображения, жалбата следва да бъде
оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с
вх. № 16204/03.09.2018г. на С.З.Б., със съдебен адресат – адв. Х.Г., гр. София,
ул. „********, в качеството му на конституирано
лице като длъжник по изпълнението, в рамките на изпълнително дело № 20137810400207
съгласно описа на ЧСИ Г.Д., с рег. № 781
на КЧСИ срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното
производство, обективиран в Постановление от 24.08.2018г. по
молба с вх. № 15581/24.08.2018г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.