РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. София, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110207163 по описа за 2023
година
Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***“ ЕООД срещу Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система Серия Г № 0030235, издаден от Столична дирекция на вътрешните
работи (СДВР), с което за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ),
на основание чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ на „***“ ЕООД е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева.
В жалбата се твърди, че Електронният фиш е незаконосъобразен и издаден в
нарушение на административно – процесуалните правила, при неяснота и неправилно
приложение на съответните законови материално-правни разпоредби. Посочва се, че не е
ясен приложеният закон, тъй като чл.638, ал.4 от КЗ и чл.638, ал.1, т.2 от КЗ са отделни
хипотези на възможно нарушение. Поради това се твърди, че нарушителят не може да
разбере какво нарушение му е вменено. В жалбата се посочва, че на основание чл.647, ал.3,
вр. чл.638, ал.4 от КЗ може да се издаде Електронен фиш само, ако е заснето управлението
на моторно превозно средство (МПС), за което няма сключен и действащ застрахователен
договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Същевременно се посочва,
че в Електронния фиш не е отбелязан съставомерният факт по управление на МПС. Твърди
се, че е неясен и адресатът на неизпълненото задължение по сключване на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Според жалбоподателя в
1
Електронния фиш липсва конкретно описание на нарушението, тъй като не е посочено
действието, извършено с автомобила. Освен това от Електронния фиш не можело да се
установи на кого е наложена имуществената санкция, тъй като в обстоятелствената част е
записано, че нарушител е законният представител на юридическото лице – собственик на
МПС-то, а в санкционната част е посочено, че се налага „имуществена санкция“. С тези
аргументи се иска от съда да отмени изцяло обжалвания Електронен фиш.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят „***“ EООД се представлява от адв. В.,
който в съдебно заседание на 04.07.2023г. заявява, че поддържа жалбата. По време на
съдебните прения пред СРС на 03.10.2023г. адвокатът пледира за уважаване на жалбата и за
отмяна на Електронния фиш по мотиви, изложени в жалбата. Допълнителни съображения
адв. В. е изложил и в писмена защита. Според процесуалния представител на Дружеството –
жалбоподател има разминаване в номерата и документите, съдържащи се в
административно-наказателната преписка относно устройството, с което е установено
нарушението. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски, във връзка с
което се представя молба и документ за платен адвокатски хонорар.
В писмената защита на адв. В. е записано, че в административно – наказателната
преписка се съдържа информация за техническото средство, с което е установено
нарушението и там бил цитиран № 4835 (знак BG10-4835), като този номер се различавал от
посочения в Електронния фиш номер на техническото средство TFR1-M 653. Освен това се
твърди, че срокът на валидност на документа, удостоверяващ годността за ползване на
техническото средство бил изтекъл на 24.02.2020г., което било преди датата на
нарушението. Според адв. В. липсва надлежно съставен протокол за използването на
мобилното техническо средство и удостоверение от Български институт по метрология
относно установената техническа годност и изправност на използваното автоматизирано
техническо средство. Прави се извод, че липсва техническо средство, което да установи
твърдяното нарушение и поради това било допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила при установяване на нарушението. Заради това се твърди, че
Електронният фиш е незаконосъобразен и се иска неговата отмяна.
Въззиваемата страна СДВР не изпраща процесуален представител пред СРС, НО, 10
състав.
По делото са депозирани писмени бележки с вх. № 270043 от 29.09.2023г. от юрк.
Иванова. С тях се иска съдът да остави без уважение жалбата, тъй като е неоснователна.
Претендира се да са налице всички изискуеми реквизити на Електронния фиш и да са
спазени разпоредбите на чл.188 от ЗДвП и чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП. Процесуалният
представител на СДВР твърди, че нарушението е извършено при управление на моторно
превозно средство – собственост на юридическо лице и поради това съгласно чл.638, ал.1,
т.2 от КЗ предвиденото по закон наказание било наложено на неговия законен представител
– А. С.. Посочва се, че образецът на Електронния фиш се утвърждава от Министъра на
вътрешните работи и заради това липсата на подробно описание на нарушението оставало
извън задължителните реквизити в чл.189, ал.4 от ЗДвП и не представлявало нарушение на
2
процесуалните изисквания към формата и съдържанието на обжалвания Електронен фиш.
Същевременно се заявява в Електронния фиш да е налице и достатъчно по обем описание на
нарушението, което „дори и лаконично съответства“ на утвърдения образец и е достатъчно
и от гледна точна правота на защита на наказаното лице, тъй като изложените факти му
давали възможност да разбере кога, къде и при какви обстоятелства е извършил
административното нарушение, за което е наказан и в какво се е проявило то, като е
пояснено, че става въпрос за шофиране без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Процесуалният представител на въззиваемата страна отбелязва,
че от приложения по делото Протокол № 9-38-20/23.10.2020г. се установява, че
автоматизираното техническо средство TFR1-M № 653 е преминало първоначална и
последваща метрологична проверка и към датата на констатиране на нарушението се счита
за одобрено съобразно нормативните изисквания. Претендира се административният орган
правилно да е приложил разпоредбата на чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ, съгласно
която е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева. В писмените бележки се
твърди наказанието да е правилно индивидуализирано в законоустановения му размер.
Според юрк. Иванова съставът на нарушението по чл.638, ал.1, т.2 от КЗ е осъществен във
всички случаи на управление на моторно превозно средство (МПС), за което няма сключена
и действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, независимо от вината за
несключване на застраховката – виновно неизпълнение на задължението за сключване на
застраховка, едностранно прекратяване на договора за застраховка от застрахователя поради
неплащане на застрахователна премия, несключване на застраховката поради
обстоятелството, че МПС не е регистрирано в страната или е спряно от движение и т.н. Във
всички тези случаи юрк. Иванова приема, че деецът осъществява изпълнителното деяние на
нарушението и се засягат обществените отношения, осигуряващи спазването на забраната по
пътищата, отворени за обществено ползване, да се движат МПС, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В същите писмени бележки процесуалният
представител на СДВР заявява, че нямало никакво съмнение по отношение на субекта на
нарушението, тъй като имуществената санкция е наложена на юридическото лице –
собственик на МПС, а А. К. С. бил посочен единствено като законен представител на
санкционираното Дружество, а не в качеството му на наказано физическо лице, тъй като
законният представител е лицето, което осъществява представителство по закон на
Дружеството и на същото следвало да се връчи Електронния фиш. Твърди се, че
административно – наказващият орган е приложил правилната материална квалификация на
деянието, тъй като в случая било налице неизпълнение на задължението за сключване на
задължителна застраховка по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ за МПС, което е собственост на
юридическо лице. От обективна страна не било изпълнено задължението за сключване на
застраховка „Гражданска отговорност“. Налице е обективна отговорност на юридическото
лице и е без значение виновното поведение на длъжностно лице. От представената по
делото разпечатка от „Гаранционен фонд“ се доказвало, че липсва сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ към 22.03.2021г. за лек автомобил с рег. № ****. С оглед на тези
3
съображения юрк. Иванова иска от съда да потвърди изцяло Електронния фиш, както и да
присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Освен това и на основание
чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, процесуалният представител на въззиваемата страна прави и изрично
възражение за прекомерност по отношение на претендирано от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
Дружеството „***“ ЕООД е собственик на лек автомобил „****” с рег. № ****.
Съгласно Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система рег. № 4332р-15941 от 23.03.2021г. за времето от 13.30 часа до 15.40 часа на
22.03.2021г. автоматизирано техническо средство/система (АТСС) вид TFR1-M № 653 е
било позиционирано в гр. София, бул. „П. Яворов“ до № 36, за да контролира скоростта на
движение на МПС-та, движещи се по посока от бул. „Драган Цанков“ към бул. „Черни
връх“ при стационарен режим на измерване и приближаваща посока на задействане.
На 22.03.2021г. в 14:20 часа в гр. София, бул. „П. Яворов“ до № 36, с посока на
движение от бул. „Драган Цанков“ към бул. „Черни връх“ бил заснет в движение лек
автомобил „****” с рег. № ****. Движението на автомобила и неговата скорост били
установени и заснети с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение тип TFR1-M, Радар № 653. Същата е одобрена и вписана в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835 на дата 24.02.2010г. със
срок на валидност до 24.02.2020г. и за нея има издадено Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835. Относно това техническо средство е била извършена и
последваща проверка, за която е издаден Протокол № 9-38-20 от 23.10.2020г. от проверката
на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M. Видно от Протокол № 9-38-20 от проверката
на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M от 23.10.2020г. тази проверка се отнася до
мобилна система за видеоконтрол тип TFR-1M № 4835 с идент. № 653/14.
Към 22.03.2021г. лек автомобил „****” с рег. № **** нямал активна застраховка
„Гражданска отговорност“.
Срещу „***“ ЕООД бил издаден процесният Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система Серия Г № 0030235 от СДВР за това, че на 22.03.2021г. в 14:20 часа в
гр. София, бул. „П. Яворов“ до № 36, с посока от бул. „Драган Цанков“ към бул. „Черни
връх“, като законен представител на юридическо лице, което е собственик на МПС - лек
автомобил „****” с рег. № ****, регистрирано в Р. България и не е спряно от движение, не е
сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като е установено
нарушение на Кодекса за застраховането с автоматизирано техническо средство/система
TFR1-M № 653. Поради това и на основание чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ,
за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ на „***“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в
4
размер на 2000 (две хиляди) лева.
Този Електронен фиш е бил връчен на А. К. С. - управител на „***“ ЕООД на
10.05.2023г., след което е бил обжалван с жалба, подадена чрез ОПП – СДВР до СРС на дата
17.05.2023г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно : снимка – клип № 21369; справка
за собствеността на МПС с рег. № ****; Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016г. на Министъра
на вътрешните работи; писма от Главна Дирекция „Национална полиция”; Протокол № 9-38-
20 от 23.10.2020г. от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M; Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-15941 от
23.03.2021г. със снимка на техническото средство; справка от СДВР за датата на
съставяне/връчване на обжалвания Електронен фиш; справка от „Гаранционен фонд“;
Ежедневна форма на отчет за 22.03.2021г.; писма от ОПП – СДВР с вх. № 185044 от
28.06.2023г., с вх. № 189661 от 03.07.2023г. и с вх. № 186181 от 29.06.2023г.; разписка за
получаване на Електронен фиш; писма от Български институт по метрология с вх. № 188261
от 30.06.2023г. и с вх. № 193463 от 06.07.2023г. – с приложени Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 10.02.4835 (с приложения) и Техническо описание и
инструкция за експлоатация на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение TFR1-M, както и писма от Гаранционен фонд с вх. № 210119 от
24.07.2023г. и с вх. № 192611 от 05.07.2023г. - с приложена справка от базата данни на
информационен център към Гаранционен фонд за застраховка „Гражданска отговорност“ на
МПС с рег. № *****.
Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени
доказателства следва да се кредитират изцяло от съда, тъй като са непротиворечиви,
обективни, достоверни и разполагат с доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства.
Справката от „Гаранционен фонд“ (на лист 15, лист 54 и лист 142 от делото), както и
писмата от Гаранционен фонд с вх. № 210119 от 24.07.2023г. и с вх. № 192611 от
05.07.2023г. - с приложена справка от базата данни на информационен център към
Гаранционен фонд за застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС с рег. № **** (на лист
158-159 и лист 160-161 от делото) са относими, информативни, достоверни и еднопосочни
писмени доказателства. От съвкупната им преценка се установява, че за МПС с рег. № ****
е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, валидна от 29.01.2021г. до 27.02.2021г. и след това от 20.05.2021г. до
19.05.2022г. Това означава, че към процесната дата (22.03.2021г.) за лек автомобил „****” с
рег. № **** не е имало валидна и действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Приложената на лист 7, лист 32, лист 46 и лист 126 от делото справка за
собствеността на МПС с рег. № **** е официален документ, издаден от държавен орган и
5
разполагащ с доказателствена сила за удостоверените в нея обстоятелства. Поради това
съдът кредитира тази справка и приема, че собственик на лек автомобил „****” с рег. №
**** е „***“ ЕООД.
От писмата от Български институт по метрология с вх. № 188261 от 30.06.2023г. и с
вх. № 193463 от 06.07.2023г. и от приложените към тях Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835 (с приложения) и Техническо описание и инструкция за
експлоатация на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение TFR1-M се установява, че мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип TFR1-M е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под № 4835 на дата 24.02.2010г. със срок на
валидност до 24.02.2020г. и за нея има издадено Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835.
От Протокол № 9-38-20 от 23.10.2020г. от проверката на мобилна система за
видеоконтрол TFR-1M се установява, че през месец октомври 2020г. тази мобилна система
за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M № 4835 е
преминала последваща проверка с валидност 12 месеца, т.е. до 23.10.2021г. Видно от
Протокол № 9-38-20 от 23.10.2020г. от проверката на мобилна система за видеоконтрол
TFR-1M тази проверка се отнася до мобилна система за видеоконтрол тип TFR-1M № 4835 с
идент. № 653/14.
Приложените по делото писма от ОПП – СДВР с вх. № 185044 от 28.06.2023г., с вх.
№ 189661 от 03.07.2023г. и с вх. № 186181 от 29.06.2023г. (на лист 29, лист 43 и лист 120 от
делото), от Български институт по метрология с вх. № 188261 от 30.06.2023г. и с вх. №
193463 от 06.07.2023г. (на лист 62 и лист 162 от делото), както и от Главна дирекция
„Национална полиция“ (на лист 10, лист 41, лист 49, лист 58 и лист 132 от делото) са
еднопосочни и взаимно се подкрепят. Освен това намират опора и в кредитирания по-горе
Протокол № 9-38-20 от 23.10.2020г. от проверката на мобилна система за видеоконтрол
TFR-1M. Поради това съдът се доверява на цитираните писма и приема, че доколкото срокът
на валидност на одобряването на въпросното техническо средство е бил до 24.02.2020г., но
то е преминало последваща проверка в Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол
в дъха и радар скоростомери към Главна дирекция „Национална полиция” на 23.10.2020г.,
на основание чл.30, ал.5 от Закона за измерванията следва да се счита за одобрен тип
средство за измерване, което е технически изправно и към 22.03.2021г., а направените с него
снимки и измервания следва да се приемат, че са в съответствие със Закона за измерванията.
Поради това СРС прие, че това техническо средство попада в обхвата на „автоматизирани
технически средства и системи” според §6, т.65 от ДР на ЗДвП. Същото е било въведено в
експлоатация съгласно нормативната уредба, счита се за одобрен тип към 22.03.2021г. и
съответно е било технически годно към процесната дата. Гореизложеното дава основание на
съда да приеме за неоснователни доводите на защита за липса на техническа годност и
изправност на използваното АТСС.
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
6
4332р-15941 от 23.03.2021г. (на лист 12, лист 36, лист 51 и лист 136-137 от делото) и
Ежедневна форма на отчет за 22.03.2021г. (на лист 16, лист 39, лист 55 и лист 144 от делото)
са годни, информативни, относими, обективни, достоверни и взаимно допълващи се
писмени доказателства. Поради това съдът ги кредитира. От тези писмени доказателства се
установяват мястото, времето, посоката на движение на контролираните МПС-та, броят и
номерата на клиповете, заснети с техническото средство, вида на техническото средство
(TFR1-M с № 653), както и други обстоятелства, които се явяват ирелеванти за конкретния
спор като ограничението на скоростта на движение на превозните средства и липсата на
пътен знак В-26. От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 4332р-15941 от 23.03.2021г. се установява също така, че АТСС е вид TFR1-
M № 653, преминало метрологична проверка, обективирана в Протокол № 9-38-20 от
23.10.2020г. Тук е местото съдът да посочи, че доколкото от Протокол № 9-38-20 от
23.10.2020г. от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M се вижда, че
въпросното техническо средство има идент. № 653/14 и този номер 653 е вписан в
Ежедневната форма на отчет, в Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-15941 от 23.03.2021г., а също и в снимковия материал
(клип № 21369), то това означава, че именно провереното на 23.10.2020г. техническо
средство тип TFR-1M е било използвано и при заснемане движението на МПС с рег. № ****.
Поради това и доводите на защитата за разлика в номерата на техническото средство се
явяват неоснователни.
От съвкупната преценка на кредитираните по-горе писмени доказателства се
установява, че техническото средство, с което е бил заснет процесният автомобил е било
въведено в експлоатация съгласно нормативната уредба и съответно е било технически
годно към процесната дата да заснеме автомобила в движение.
На следващо место, с оглед разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ, вр. чл.189, ал.15 от
ЗДвП съдът кредитира изцяло приложения по делото снимков материал, намирайки го за
годно веществено доказателствено средство. От снимката на техническото средство става
ясно къде то е било позиционирано. Посредством снимка – клип № 21369 се установява
марката и регистрационният номер на автомобила, както и датата, часа и мястото на
движение на МПС-то. Този снимков материал представлява веществено доказателствено
средство с автентични дата, час и място на заснемане. Поради това съдът го приема като
годно, достоверно и информативно доказателствено средство и съответно го кредитира.
Доколкото тази снимка е направена на 22.03.2021г. в 14:20 часа и попада в часовия
диапазон от 13:30 часа до 15:40 часа, в който ATCC вид „TFR1-M“ с № 653 е било
позиционирано в гр. София, ул. „П. Яворов“ до № 36, за да контролира скоростта на
движение на МПС-та, движещи се от бул. „Драган Цанков“ към бул. „Черни връх“ (според
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-15941 от 23.03.2021г. и Ежедневната форма на отчет за 22.03.2021г.), съдът приема, че
процесното МПС е заснето именно с техническото средство, описано в Ежедневната форма
на отчет за 22.03.2021г., Протокола за използване на автоматизирано техническо средство
7
или система с рег. № 4332р-15941 от 23.03.2021г. и Протокол от проверка № 9-38-20 от
23.10.2020г. Доколкото между снимката – клип № 21369 (от една страна) и Ежедневната
форма на отчет за 22.03.2021г. и Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-15941 от 23.03.2021г. (от друга страна) има
припокриване относно времето, мястото, номера на техническото средство, за съда не
възниква съмнение, че снимката – клип № 21369 е направена именно с ATCC „TFR1-M“ с №
653 на процесните място, ден и час.
Заповедта на Министъра на вътрешните работи с № 8121з-172 от 29.02.2016г. е
официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствена сила.
Поради това съдът кредитира и тази Заповед. Във връзка с аргументите, изложени в писмени
бележки с вх. № 270043 от 29.09.2023г., следва да се посочи, че от факта, че образецът на
Електронния фиш се утвърждава от Министъра на вътрешните работи не може да се прави
извод за това дали има или няма нужното описание на нарушението в Електронния фиш,
тъй като тази преценка следва да се прави на база изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а не
според това дали образецът на Електронен фиш е утвърден от Министъра на вътрешните
работи.
Приложената на лист 14, лист 38, лист 53 и лист 140 от делото справка от СДВР за
датата на съставяне/връчване на обжалвания Електронен фиш, както и приложената на лист
40, лист 56 и лист 146 от делото разписка за получаване на Електронен фиш представляват
еднопосочни, достоверни и обективни писмени доказателства. Поради това съдът ги
кредитира и установява, че процесният Електронен фиш е бил съставен на 30.03.2021г. и е
бил връчен на А. К. С. - управител на „***“ ЕООД на 10.05.2023г.
При така приетата фактология и направеният по-горе доказателствен анализ
съдът достигна до следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата изхожда от легитимирана страна в процеса, подадена е в законоустановения
срок за обжалване на Електронния фиш и се явява процесуално допустима. Поради това тя
следва да се разгледа по същество.
Според чл.647, ал.3 от КЗ когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите, се издава Електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител при условията и по реда, предвидени в ЗДвП. Съгласно последното изречение от
цитираната норма не се прилага единствено чл.189, ал.5 от ЗДвП („Електронният фиш по ал.
4 се връчва на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез
длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол,
при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му
собственикът заплаща имуществена санкцията или предоставя в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето,
8
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4
за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”). Това
означава, че останалите правила за Електронния фиш, разписани в ЗДвП следва да се
прилагат и за Електронния фиш по чл.647, ал.3 от КЗ.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи”. В същия смисъл е и §1, т.1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа
Електронният фиш (териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението; мястото, датата, точния час на извършване на нарушението; регистрационния
номер на моторното превозно средство; собственика, на когото е регистрирано превозното
средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби; размера на глобата; срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане). Съпоставяйки изискуемите от закона
реквизити на Електронния фиш, регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП
(към която препраща чл.647, ал.3 от КЗ) и с оглед липсата на специални правила в Кодекса
за застраховането относно съдържанието на Електронния фиш по чл.647, ал.3 от КЗ, със
съдържанието на обжалвания Електронен фиш, съдът приема, че последният не отговаря на
всички законови изисквания. В Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия
Г № 0030235 е посочена териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението (СДВР); мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението; регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът на
същото, както и това, че превозното средство е регистрирано в Р. България, не е спряно от
движение и за него няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Посочено е, че е
„установено нарушение на Кодекса за застраховането (КЗ), заснето с автоматизирано
техническо средство/система № TFR1-М 653” и че е нарушена разпоредбата на чл.483, ал.1,
т.1 от КЗ. Отбелязана е наложената на основание чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от
КЗ „имуществена санкция” (в размер на 2000 лева) като е указано в какъв срок, по чия
сметка и как следва да се плати.
Въпреки това СРС счита, че при описание на нарушението е налице неяснота и в тази
връзка напълно основателно е възражението на жалбоподателя, че при словесното описание
на нарушението в Електронния фиш съществува неяснота относно административно –
наказателно отговорното лице. Веднъж се твърди, че нарушител е законният представител
на юридическото лице - собственик на автомобила, а след това се налага „имуществена
санкция“, което означава, че се наказва по административен ред юридическото лице,
посочено в Електронния фиш като собственик на МПС-то. Посочената тук неяснота и
смесване на двата правни субекта (юридическото лице – собственик на МПС-то с
9
физическото лице – законен представител на Дружеството – собственик на МПС-то)
съществува не само в Електронния фиш, но и в писмените бележки с вх. № 270043 от
29.09.2023г. В тях веднъж юрк. Иванова посочва, че на основание чл.638, ал.1, т.2 от КЗ
административното наказание следвало да се наложи на А. С. като законен представител на
Дружеството – собственик на МПС-то, а след това (в същите писмени бележки) юрк.
Иванова твърди, че нямало съмнение относно субекта на нарушението, тъй като
имуществената санкция е наложена на юридическото лице – собственик на МПС-то.
На следващо место : правилно в жалбата се твърди, че на основание чл.647, ал.3, вр.
чл.638, ал.4 от КЗ може да се издаде Електронен фиш само, ако е заснето управлението на
МПС, за което няма сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“.
Същевременно, обаче, в обжалвания Електронен фиш не е посочено изрично дали
автомобилът е бил в режим на управление. Основателно жалбоподателят твърди, че
доколкото в Електронния фиш не е посочено действието, извършено с автомобила, то
липсва ясно описание на нарушението. Изразът, че е „установено нарушение на Кодекса за
застраховането (КЗ), заснето с автоматизирано техническо средство/система № TFR1-M 653”
не съдържа словесно описание на конкретното нарушение - предвид множеството залегнали
в КЗ състави на административни нарушения и не може да компенсира изведената по-горе
неяснота. Посочването, че автомобилът не е бил спрян от движение и е бил регистриран в Р.
България, но законният представител на юридическото лице – собственик на МПС не е
сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ описва до някъде
нарушението по чл.483, ал.1, т.1, вр. чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ, но не
изцяло, ясно и несъмнено, тъй като не е отбелязано при описание на нарушението в
Електронния фиш дали е било установено управление на моторното превозно средство.
Доколкото от съдържанието на обжалвания Електронен фиш не става ясно дали
отговорност за несключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ носи
законният представител на юридическото лице – собственик на МПС или самият собственик
на автомобила, нито е ясно дали той е бил управляван на 22.03.2021г., съдът приема, че
липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението. Визираната тук празнота в процесния
Електронен фиш не може да бъде запълнена от посочените за нарушени правни норми,
защото квалификацията на деянието е друг реквизит на Електронния фиш и съдът следва да
следи дали между словесното и цифровото описание на нарушението има тъждество. В
случая тази проверка няма как да бъде направена, тъй като не е ясна волята на
административно – наказващия орган какво фактически се вменява в нарушение и на кого.
Изискването за посочване в Електронния фиш на описание на нарушението не е самоцелно.
То се налага именно, за да се запознае нарушителят с конкретните обстоятелства и факти, на
които се базира административното обвинение срещу него, които определят предмета на
доказване по делото и срещу които факти нарушителят следва да се защитава.
Посочената по-горе неяснота при словесното описание на нарушението в
Електронния фиш представлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо
до невъзможност наказаното лице да разбере в какво точно се състои повдигнатото
10
административно – наказателно обвинение. Поради това процесният Електронен фиш
следва да бъде отменен на формално основание – поради допуснато съществено
процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на наказаното лице.
Водим от изложеното съдът прие, че следва да се отмени обжалвания Електронен
фиш на формално основание.
По съществото на спора следва да се посочат две обстоятелства. От една страна от
кредитираните по-горе писмени доказателства се установява, че собственик на лек
автомобил „****” с рег. № **** е „***“ ЕООД и към 22.03.2021г. за този автомобил не е
имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“, а същевременно за автомобила е
установено, че е регистриран в Р. България, не е спрян от движение и че е бил управляван
на 22.03.2021г. в 14:20 часа в гр. София, бул. „П. Яворов“ до № 36, с посока на движение от
бул. „Драган Цанков“ към бул. „Черни връх“. Това означава, че формално са налице
доказателства, които да обосноват в достатъчна степен обвинение за извършено нарушение
по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, вр. чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ. От втора страна,
обаче, за да се ангажира административната отговорност на „***“ ЕООД на посоченото по-
горе основание следва срещу Дружеството – собственик на автомобила да е повдигнато
административно – наказателното обвинение за нарушение, реализирано по време на
управление на МПС-то. По аргумент на противното от чл.638, ал.4 от КЗ, когато не е
доказано управлението на автомобила /или съответно няма повдигнато обвинение за това/,
административна отговорност може да се носи за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, вр.
чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ, но същата не може да бъде ангажирана посредством
издаване на Електронен фиш, а следва да се състави АУАН и съответно да се издаде
Наказателно постановление. Доколкото в случая е издаден Електронен фиш (а не АУАН и
Наказателно постановление след това), а при описанието на нарушението не фигурира
обстоятелствата, че МПС е било управлявано към процесните дата, час и място, то съдът не
може нито да потвърди процесния Електронен фиш (за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ,
вр. чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ), нито да ангажира административна
отговорност на собственика на МПС за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, вр. чл.638, ал.1,
т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ (тъй като няма съставен Акт и не е издадено Наказателно
постановление). Поради това единственото, което може и следва да направи съдът е да
отмени обжалвания Електронен фиш.
Водим от гореизложеното съдът прие, че са налице редица основания, заради които
следва да се отмени Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия Г №
0030235, издаден от Столична дирекция на вътрешните работи.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143
от АПК, който е част от Дял III - „Производства пред съд“ и за неуредените в този дял
въпроси се прилага ГПК /според чл.144 от АПК/. Според чл.80 от ГПК страната, която е
поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до
11
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В настоящия случай това
законово изискване е изпълнено – видно от молбата на лист 197 от делото, в която се
съдържа списък на разноските, направени от Дружеството – жалбоподател за адвокатско
възнаграждение. Според този списък и според приложения на лист 147а и лист 198 от
делото Договор за правна защита и съдействие № 079536 платеното възнаграждение за
адвокат на „***“ ЕООД е в размер на 550 лева. Според чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – при
имуществена санкция от 1000 до 10000 лева (както в случая – 2000 лева) минималният
размер на адвокатското възнаграждение е 400 лв. + 10 % за горницата над 1000 лева. В
конкретния случай това ще рече, че минималният размер на адвокатското възнаграждение е
500 лева. Уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение в случая е 550 лева. Няма
ангажирани доказателства адв. В. да е регистриран по ЗДДС и съответно да е приложима
нормата на §2а от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това посоченото в Договор
за правна защита и съдействие № 079536 адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева
следва да се приеме за крайна сума. Доколкото в писмени бележки с вх. № 270043 от
29.09.2023г. юрк. Иванова изрично прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, както и доколкото по настоящото дело е имало две открити съдебни
заседания пред СРС с участието на адв. В., като всяко от заседанията не е продължило
повече от 30 минути, нито правният спор се отличава с фактическа или правна сложност,
съдът намира, че на основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН размерът на адвокатското
възнаграждение следва да се редуцира до минимума, предвиден в чл.36, ал.3 от Закона за
адвокатурата, вр. чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Това означава, че СДВР следва бъде
осъдена да заплати на „***“ ЕООД сумата от 500 лева за адвокатско възнаграждение, а за
разликата над тези 500 лева до поисканите 550 лева – искането за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение на Дружеството – жалбоподател следва да се остави без
уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия Г №
0030235, издаден от Столична дирекция на вътрешните работи, с който за нарушение на
чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, на основание чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2, вр.
чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането на „***“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“
в размер на 2000 (две хиляди) лева.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на „***“ ЕООД
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : ****, с управител и едноличен собственик
12
на капитала А. К. С., сумата от 500 (петстотин) лева за направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение от страна на Дружеството - жалбоподател.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в полза на „***“
ЕООД за разликата над 500 лева до претендираните 550 лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13