№ 16
гр. К., 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно
гражданско дело № 20225100500241 по описа за 2022 година
С решение № 168 от 30.06.2022 г., постановено по гр. д. № 177/2022 г.,
Районен съд – М. е предоставил упражняването на родителските права спрямо
детето М. М. К. на майката Ф. М. Т., като е определил местоживеенето му при
нея на адрес: гр. К., ул. ”А. К.” № 33, вх. Б, ет. З, ап. 28, като детето следва
нейното местоживеене при промяната му. Определил е режим на лични
отношения на бащата М. К. К. с детето М. М. К., както следва: да вижда или
взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца,
събота от 08:00 часа до 18:00 часа и неделя от 08:00 часа до 18:00 часа, без
преспиване, един месец през летния сезон на годината, който да не съвпада с
платения отпуск на майката, четири дни по време на пролетната ученическа
ваканция всяка година с преспиване в домът на бащата, четири дни по време
на зимната ученическа ваканция всяка година с преспиване в домът на
бащата, един ден по време на религиозния празник Рамазан Байрям, един ден
по време на религиозния празник Курбан Байрам. Всяка година на рождения
ден на детето **,** за времето от 09 часа до 15.00 часа, всяка година на
рождения ден на бащата **,**, за времето от 09.00 часа до 18.00 часа, като
вземането и връщането на детето да става в дома на майката. С решението
1
съдът е изменил размера на присъдената издръжка с определение от
18.11.2013 г. по гр. д. № 349/2013 г. на Районен съд – М. за малолетното дете
М. М. К., като я е увеличил от 120 лева на 300 лева месечно, считано от
датата на предявяване на иска - 16.02.2022 год., до настъпване на законни
причини за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска. Осъдил е М. К. К. да заплати
по сметка на РС – М. сумата в размер на 259.20 лева, представляваща
държавна такса върху разликата на увеличената издръжка, както и да заплати
на Ф. М. Т. сумата в размер на 25 лева, заплатена държавна такса и 300 лева,
представляващи възнаграждение за един адвокат.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът М. К.
К., който чрез своя представител по пълномощие го обжалва, в частта относно
определения режим на лични отношения и то само в частта, с която е
определено да вижда или взема детето при себе си всяка първа и трета събота
и неделя от месеца без преспиване, както и в частта относно присъдената
издръжка. Излагат се съображения, че ще е в интерес на детето режима на
лични отношения с бащата да е всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, но от 08.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване в дома
на бащата. Твърди също, че от месец януари плаща на детето си редовно
издръжка в размер на 200 лева по взаимно споразумение с майката, поради
което и увеличението на присъдената издръжка следва да е до този размер.
Сочи, че присъдената издръжка в размер на 300 лева е завишена, като не е
отчетен дохода, който получава в размер на 530 лева. Моли съда да отмени
решението в обжалваните му части, като постанови да има право да вижда и
взима детето си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 08.00 часа в
събота до 18.00 часа в неделя с преспиване в дома на бащата, както и размера
на издръжката да бъде определен на 200 лева или до 250 лева, считано от
датата на постановяване на съдебното решение. Претендира разноски за
въззивната инстанция.
Въззиваемата Ф. М. Т., чрез своя представител по пълномощие, счита
жалбата за неоснователна, а решението на районния съд за правилно –
обосновано и законосъобразно. Излага съображения, че определения от
районния съд режим на лични отношения е съобразен с обективните
обстоятелства, свързани с местоживеенето на родителите и на детето,
неговата възраст, пол и здравословно състояние, както и със средата, в която
2
се отглежда. Сочи също, че размера на присъдената издръжка от 300 лева е
правилно определен. Претендира разноски.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните по повод и във връзка с подадената жалба, и като
изслуша лично родителите относно режима на лични отношения на бащата с
детето, прие следното:
Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице
основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като
недопустимо.
Предмет на настоящото производство е решението на
първоинстанционния съд, в частта, с която е определен режим на лични
отношения на детето М. М. К. с бащата без преспиване за дните събота и
неделя, както и в частта, с която издръжката на детето, която е осъден да
заплаща бащата М. К. К., е увеличена, за разликата над 200 лева до
присъдения размер от 300 лева.
От събраните по делото доказателства, в това число и от представените
по делото, включително пред настоящата инстанция, социални доклади на
Дирекция „Социално подпомагане“ – К. и Дирекция „Социално подпомагане“
– М., както и от изслушването във въззивната инстанция на двамата родители
се установява следното:
Основните грижи за детето М. се полагат от майката, която е създала
ново семейство и има родено малко дете (към настоящия момент на година и
осем месеца). Детето М. заедно с майка си, по-малкото си братче и съпругът
на майката живеят в апартамент ново строителство в гр. К., където за детето
има обособена отделна детска стая. Понастоящем М. учи в СУ „О. П.“ гр.К. и
е в трети клас.
Бащата М. К. живее в гр. М. в жилище, състоящо се от две стаи и кухня.
Същият работи в частна фирма за хлебопроизводство с месечно
възнаграждение около 800 лева. Установява се също, че бащата М. К. редовно
заплаща издръжка на детето си, като от месец януари 2022 г. плаща по 200
лева.
От представения пред въззивната инстанция социален доклад на
Дирекция „Социално подпомагане“ – К. се установява също, че детето М. има
3
роднини по майчина и бащина линия и поддържа контакт с тях. Констатира
се в доклада, че по думи на детето М. веднъж месечно се вижда с баща й и
отскоро остава да нощува в дома му. Баща й подарил смарт часовник.
Съгласно социалния доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ – М., има
изградена силна емоционална връзка между бащата и детето.
Разпитаният по делото като свидетел К. К. (баща на М. К. и дядо на
детето М.) установява, че когато детето е с баща си се чувства много добре и
иска да остане при баща си, както и че двамата са привързани един към друг.
При тези доказателства въззивният съд намира жалбата на въззивника
М. К. в частта, относно определения режим на лични отношения на детето М.
М. К. с бащата без преспиване за дните събота и неделя, за основателна.
Съгласно практиката на Върховния касационен съд на Република България,
чрез режима на личните отношения трябва да се постигне възможност децата
да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители.
Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с
двамата си родители. По тази причина се приема, че по принцип мерките за
лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят
най – широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни
отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права. Запазването на добрите отношения,
честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително
от другия родител, на роднините и приятелския кръг на майката и бащата. В
този смисъл – напр. решение № 207 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр.д.№
911/2012 г., ІV г.о.
Във връзка с гореизложеното, в случая липсват конкретни
обстоятелства, които да обуславят режима на лични отношения на бащата с
детето за дните събота и неделя да е без приспиване в дома на бащата.
Напротив, детето М. е на 9 години и 10 месеца (скоро ще навърши 10 години),
поддържа контакти с баща си и с роднините по бащина линия, има изградена
емоционална връзка с баща си. Още повече, че съгласно цитирания социален
доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ – К., отскоро детето М. остава
да нощува в дома на бащата. Впрочем, при определяне режима на лични
отношения на бащата с детето първоинстанционният съд изрично е дал
възможност на бащата да взима детето четири дни по време на пролетната
4
ученическа ваканция всяка година и четири дни по време на зимната
ученическа ваканция всяка година с преспиване в домът на бащата. Следва да
се посочи и това, че при изслушването през въззивната инстанция майката
също не възразява по принцип да остава с преспиване, но счита, че детето не е
свикнало.
Благосъстоянието на детето изисква да има контакти и с двамата си
родители и не е в негов интерес да се ограничава връзката с бащата. При това
положение, с цел предоставяне широка възможност за общуване и
осъществяване на пълноценни отношения между детето и бащата, комуто не е
предоставено упражняването на родителските права, и с оглед запазването на
добрите отношения между тях, следва режима на лични отношения в тази
част да се промени, като се постанови бащата да има право да вижда и взима
детето си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 08.00 часа в
събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване в дома на бащата, като взимането
и връщането на детето става в дома на майката.
Относно размера на издръжката:
Понастоящем детето М. е на 9 години и 10 месеца и е ученичка в трети
клас в СУ „О. П.“ гр. К.. Грижите по възпитанието и отглеждането на детето
основно се полагат от майката. От представените по делото епикризи се
установява, че по отношение на детето е провеждано оперативно лечение на
заболяване в областта на гърлото – папилома мезофарингис. Майката Ф. М. Т.
е работила като учителка по математика в с. Г. П., общ. А., а понастоящем е в
отпуск по майчинство. Във финансово отношение получава помощ от съпруга
си, който работи в чужбина и на около три месеца се прибира. Има и друго
дете, което към настоящия момент е на година и осем месеца.
Бащата М. К. работи в частна фирма за хлебопроизводство с месечно
възнаграждение около 800 лева, съгласно представения в настоящата
инстанция социален доклад. Пред първата инстанция са представени
доказателства за реализирани доходи, съгласно които за периода от
01.10.2021 год. до 31.03.2022 год. е получил общо брутен доход в размер на
4127.73 лв. или по 688 лева месечно, от които нетно възнаграждение – 531.63
лева месечно. Същият редовно заплаща издръжка на детето си, като от месец
януари 2022 г. плаща по 200 лева.
При така установените по делото обстоятелства, съд намира въззивната
5
жалба, в частта й, с която се обжалва размера на присъдената ежемесечна
издръжка за детето М. К., за частично основателна. Съгласно чл. 142, ал. 1 от
СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което
има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. В тази
връзка, безспорно е, че нуждите на детето са нараснали – същото
понастоящем е на 9 години и 10 месеца и е ученик в трети клас, поради което
са необходими разходи за облекло, храна, учебни пособия и др. От друга
страна, към настоящия момент бащата получава доходи в размер около
минималната работна заплата на страната за 2023 г., а именно – около 800
лева, съгласно посоченото в социалния доклад. С оглед изложеното,
настоящият състав намира, че въззивникът следва да заплаща издръжка в
размер на 250 лева за детето М. К., като разликата в издръжката следва да се
поеме от другия родител, при който детето живее, заедно с неоценимите
грижи по отглеждането и възпитанието му. Така определения размер на
дължимата за детето издръжка е във възможностите на въззивника, което
обстоятелство се установява и от изрично направеното във въззивната жалба
алтернативно искане относно размера на дължимата издръжка.
Ето защо, следва да се отмени обжалваното решение на районния съд, в
частта, с която е увеличен размера на присъдената издръжка с определение от
18.11.2013 г. по гр. д. № 349/2013 г. на Районен съд – М. за малолетното дете
М. М. К., за разликата над 250 лева до присъдения размер от 300 лева, като се
отхвърли иска за издръжка в тази част. В останала част, за разликата от 200
лева до определения размер от 250 лева, жалбата е неоснователна, а
решението на първоинстанционния съд – правилно, поради което следва да
бъде потвърдено в тази му част.
При този изход на делото – основателност на въззивната жалба в частта
относно режима на лични отношения с детето и частична основателност на
въззивната жалба в частта за издръжката (за 50 лева от общо 100 лева или за
1/2), на въззивника се следват разноски в размер на 3/4 от общо направените
за въззивната инстанция в размер на 431 лева (300 лева – адвокатско
възнаграждение и 131 лева – платена държавна такса и комисионна), или
разноски в размер на 323.25 лева, за която сума следва да бъде осъдена
въззиваемата да я заплати на въззивника.
По отношение на направеното искане за присъждане на адв. К. Ж. Я. от
6
АК – Х. на адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното:
Видно от приложеното по настоящото дело пълномощно и договор за
правна защита и съдействие от 14.11.2022 г., адв. К. Ж. Я. от АК – Х. е бил
упълномощен от въззиваемата да я представлява по въззивното производство,
като в договора за правна защита и съдействие от 14.11.2022 г. изрично е
посочено, че адвокатската помощ се осъществява безплатно, на основание чл.
38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. При това положение, с оглед изхода
на делото – неоснователност на въззивната жалба само в частта относно
издръжката и за сумата от 50 лева от общо 100 лева, на адв. К. Ж. Я. от АК –
Х. се следва адвокатско възнаграждение по съразмерност в размер на 1/4 от
минималния размер на адвокатското възнаграждение по дело за издръжка,
съгласно чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, или в размер на 125 лева (1/4 от 500
лева). Ето защо, следва да се осъди въззивника да заплати на адв. К. Ж. Я. от
АК – Х. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 125
лева.
С оглед размера на така определената издръжка, дължимата държавна
такса върху увеличения размер на издръжката е 187.20 лева, поради което
следва да се отмени решението на районния съд и в частта, с която М. К. К. е
осъден да заплати по сметка на РС – М. държавна такса върху разликата на
увеличената издръжка, за разликата над 187.20 лева до присъдения размер от
259.20 лева.
Водим от горното, въззивният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 168 от 30.06.2022 г., постановено по гр. д. №
177/2022г. по описа на Районен съд - М., в частта, с която се дава възможност
на бащата М. К. К., с ЕГН **********, да вижда или взема детето М. М. К., с
ЕГН **********, при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца,
събота от 08:00 часа до 18:00 часа и неделя от 08:00 часа до 18:00 часа, без
преспиване, като ПОСТАНОВЯВА бащата М. К. К., с ЕГН **********, да
вижда или взема детето М. М. К., с ЕГН **********, при себе си всяка първа
и трета събота и неделя от месеца, от 08.00 часа в събота до 18.00 часа в
неделя, с преспиване в дома на бащата, като взимането и връщането на детето
7
става в дома на майката.
ОТМЕНЯ решение № 168 от 30.06.2022 г., постановено по гр. д. №
177/2022г. по описа на Районен съд - М., в частта, с която е увеличен размера
на присъдената издръжка с определение от 18.11.2013 г. по гр. д. № 349/2013
г. на Районен съд – М. за малолетното дете М. М. К., с ЕГН **********, за
разликата над 250 лева до присъдения размер от 300 лева, вместо което
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф. М. Т. с адрес: гр. К., ул. „А. К.“ № 33, вх.
Б, ет. 3, ап. 28, с ЕГН **********, против М. К. К. с адрес: гр. М., ул. „Х. Д.“
№ 21, вх. В, ет. 5, ап. 42, с ЕГН **********, иск за увеличение размера на
присъдената, с определение от 18.11.2013 г. по гр. д. № 349/2013 г. на Районен
съд – М., издръжка за малолетното дете М. М. К., с ЕГН **********, за
разликата над 250 лева до 300 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 168 от 30.06.2022 г., постановено по гр. д.
№ 177/2022г. по описа на Районен съд - М., в частта, с която е увеличен
размера на присъдената, с определение от 18.11.2013 г. по гр. д. № 349/2013
г. на Районен съд – М., издръжка за малолетното дете М. М. К., с ЕГН
**********, от 200 лева до 250 лева.
ОТМЕНЯ решение № 168 от 30.06.2022 г., постановено по гр. д. №
177/2022г. по описа на Районен съд - М., в частта, с която М. К. К. с адрес: гр.
М., ул. „Х. Д.“ № 21, вх. В, ет. 5, ап. 42, с ЕГН **********, е осъден да
заплати по сметка на РС – М. държавна такса върху разликата на увеличената
издръжка, за разликата над 187.20 лева до присъдения размер от 259.20 лева.
ОСЪЖДА Ф. М. Т. с адрес: гр. К., ул. „А. К.“ № 33, вх. Б, ет. 3, ап. 28, с
ЕГН **********, да заплати на М. К. К. с адрес: гр. М., ул. „Х. Д.“ № 21, вх.
В, ет. 5, ап. 42, с ЕГН **********, направените за въззивната инстанция
разноски в размер на 323.25 лева.
ОСЪЖДА М. К. К. с адрес: гр. М., ул. „Х. Д.“ № 21, вх. В, ет. 5, ап. 42, с
ЕГН **********, да заплати на адв. К. Ж. Я. от АК – Х., ЛН **********,
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 125 лева.
Решението в частта относно режима на лични отношения между детето
и родителя подлежи на касационно обжалване, при наличие на
предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, пред Върховния касационен
8
съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на
страните. В останалата част решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9