Р Е Ш Е Н И Е
Номер 207 17.07.2020г. град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на седемнадесети
юни две хиляди и двадесета година в откри заседание, в следния състав:
Председател:
Венцислав Маратилов
Членове: Димитър Бозаджиев
Росица В.ева
при
участието на секретаря Галина Младенова като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№195 по описа за 2020г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С
решение на Пазарджишки районен съд №1389 от 21.10.2019г. постановено по
гр.д.№4940/2018г. по описа на същия съд, е осъден ответника Т.В.П., ЕГН-**********
***, да заплати на ищеца „К. ***, ЕИК-*********, сумата от 510лв,
представляваща обезщетение за вреда–повреди по ремарке, собственост на трето
лице, за което ищецът е заплатил обезщетение на собственика, нанесена на
06.08.2018г. по небрежност от ответника при изпълнение на трудовите му
задължения, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 24.10.2018г. до
изплащането на главницата, като е отхвърлен иска за разликата над 510лв и до 2991.29лв.
Със същото решение е осъден Т.П. да заплати на дружеството сумата от 282.14лв,
представляващи направените от дружеството разноски по делото. От своя страна „К.
Г.“ ООД осъден на заплати на ответника Т.П.
сумата от 414.75лв за направени разноски като адвокатско възнаграждение.
С определение №361 от 06.02.2020г. постановено по
гр.д.№4940/ 2018г. Пазарджишкият районен съд е изменил решението си № 1389 от 21.10.2019 г. по
гр. дело №4940/2018г., в частта за разноските като го е отменил в частта, с която „К. Г.“ ООД е осъдено да заплати на Т.В.П.
сумата 414,75 лв. разноски по делото, както и в частта, с която Т.В.П. е осъден
да заплати на „К. Г.“ ООД сумата 282,14 лв. разноски по делото, и вместо това е
осъдил „К. Г.“ ООД да заплати на Т.В.П.
сумата 132,61лв. разноски по делото. Със същото определение е оставено без
уважение искането на Т.В.П. от 27.01.2020г. за издаване на изпълнителен лист в
негова полза за сумата 414,75лв. разноски по делото в първата инстанция.
Жалбоподателят-ищец „К. Г.“ ООД обжалва
решението в неговите отхвърлителни части, а именно отхвърлената претенция за
разликата над 510лв и до претендираните 2991.29лв с доводи за неправилна правна
квалификация, дадена от съда по чл.210 ал.3 във връзка с чл.203 ал.1 от КТ,
като в същност искът бил по чл.211 във връзка с чл.203 ал.2 от КТ и че
претенцията е за пълна имуществена отговорност на ответника. Счита, че исковата
претенция по чл.211 от КТ е доказана по основание и по размер-противоправно
поведение, извършено виновно не при и по повод изпълнение на трудовите си
задължения, настъпилите за работодателя имуществени вреди,
причинно-следствената връзка между поведението на ответника и причинените на
ищеца вреди, както и наличието на трудови правоотношения.Поддържа се, че всички
тези елементи от фактическия състав на
иска по чл.211 във връзка с чл.203 ал.2
от КТ са установени и доказани по делото, като правилно съдът е преценил и обсъдил
доказателствата, кредитирал е свидетелските показания, че правилно са
отхвърлени всички възражения на ответника. Счита, че са налице предпоставките
за уважаване на иска по чл.211 във връзка с чл.203 ал.2 от КТ. Моли да се отмени решението в отхвърлителната част и
претенцията да се уважи в пълен размер.
Постъпил е отговор на въззивната жалба
на ищеца от ответника П. чрез
пълномощника си адв.Т., в който жалбата се оспорва като поддържа, че в тази
обжалвана част решението следва да бъде потвърдено. Коментира се, че в нито
един момент няма заявена от ищеца претенция за търсене на пълна имуществена
отговорност, нито твърдения за извършено
престъпление или за умишлено причиняване на тези вреди. Коментират се
установените по делото факти и обстоятелства, събраните доказателства
включително и експертиза и се акцентира на неустановеност повредите да са резултат от поведение на
водача на автомобила. Доводите преповтарят в голямата си част тези развити в
подадената жалба срещу осъдителна част на постановеното съдебно решение.Моли да
се потвърди решението в обжалваната му от ищцовото дружество част.
Решението се обжалва в срока по чл.259
ал.1 от ГПК в неговите осъдителни части с въззивна жалба, с вх.№25118 от
25.10.2019г. подадена от адв.В.Т. *** –повереник на ответника Т.В.П., а именно
в частта с която П. е осъден да заплати на ищеца „К. *** сумата от 510лв
обезщетение за вреди-повредено ремарке, собственост на трето лице и законната
лихва от 24.10.2018г., както и за сумата от 282.14лв, разноски в
производството, като по отношение на разноските е постановено допълнително
определение по чл.248 от ГПК, цитирано по-горе, с което е изменено решението в
частта за разноските и постановения съдебен
акт е обжалван от ответника по иска. Счита, че волята на съда е абсолютно
неразбираема по отношение излагането на мотиви в частта за разноските, който
довод е изтъкван преди произнасянето на същия съд по реда на чл.248 от ГПК.
Поддържа, че предявеният от ищцовото дружество иск в размер на 2991.29лв ведно
със законната лихва за сумата над 223.69лв е процесуално недопустим и над тази
сума решението подлежи на обезсилване, искът следва да се остави без
разглеждане и производството по делото да се прекрати при условията на чл.270
ал.3 от ГПК, с присъждане на разноските за двете инстанции в полза на П. съгласно чл.78 ал.4 от ГПК. Поддържа, че
провеждането на рекламационно производство е условие за предявяване на
претенцията по чл.210 от КТ за ограничена имуществена отговорност и само в
рамките на това рекламационно
производство, развило се между страните по делото в размер на 223.69лв може да
се предяви претенция и че в същност рекламационното производство е условие за допустимост и надлежно предявяване
на осъдителен иск за посочената сума. Счита, че над сумата от 223.69лв и до претендираните 2991.29лв осъдителният
иск е недопустим и че без правна стойност е въпроса дали трудовото правоотношение
работодател-работник е прекратено, че без значение е дали може или не да се
компенсира работодателя, дали може да се извършват удръжки или не, както и как
ще се събират сумите.В тази връзка не се споделя становището на съда, изразено
в мотивите като противоречащо на чл.210 от КТ и на установената съдебна практика,
опровергаваща приетото от съда в обжалваното решение. Твърди се още, че към
момента на процедурата по чл.210 от КТ
ищецът- работодател, дължи значителна
неизплатена сума и нейното изплащане
става в последствие. Като необоснован се квалифицира извода на съда, че сумата
е за осъществяване на имуществената
отговорност на ответника П., не е имало
начин да се събере, като в тази връзка се цитира т.3 от заповед
№МП-09-01/2018г. за плащания по дължими суми за заплати и командировъчни на
ответника. Необосноваността на решението жалбоподателят свързва с факта, че на П. е връчена заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение №13 от 20.08.2018г., а плащанията за
заплати и командировъчни продължавало и през
м.септември 2018г., с което е нарушен не само чл.210 от КТ, но и съображения за
недопустимост на иска. Повтаря се, че рекламационното производство е условие за допустимост на този иск за
реализиране на ограничена имуществена отговорност и че тази специална процедура
по чл.210 от КТ дерогира прякото предявяване на иск, тоест търсенето на сумите
директно от съда било недопустимо. Не се споделят съображенията на съда по приложението на чл.210 ал.5 от КТ имащ в
предвид само хипотеза на невъзможност за събирането на сумата по ограничената
имуществена отговорност /ОИО/, предвид и на изплащаните след прекратяване на
ТПО суми на ответника за заплати и
командировъчни на база процесната заповед от 12.09.2018г. Коментиран е
смисъла на рекламационното производство
по чл.210 ал.3 от КТ като се твърди, че оспорването на дължимостта е именно в
това да се предхожда от доброволна компенсация и затова е общовалидно, като
съдът застъпвал обратното становище, което се определя като незаконосъобразно и
неразбираемо. Счита, че оспорването на ОИО е възражението за ликвидност и
субективно потестативно право на работник и упражняването му препятства
компенсирането. Оспорва се възприетата правна квалификация на исковете и приложимостта на чл.206 и
чл.207 от КТ, като допълва, че за да е налице
ОИО следва да има освен щета и
взети обяснения, задължително заповед за налагане, сведена до работника, като
при неоспорването й, заповедта става годно изпълнително основание за издаване
на изпълнителен лист, като тази процедура следва да бъде спазена от
работодателя който няма избор. Коментира се заключението на експерта
автоинженер, като се поддържа, че той не е взел в предвид всички доказателства,
а възпроизвежда единствено твърдяното в исковата молба, дори и без да отчита
приложения снимков материал. Поддържа, че заключението се опровергава съобразно
правилата на чл.202 от ГПК, и му се придава от съда незаслужена тежест.Като
необоснован се определя извода на съда за наличие на такива повреди-повредена
крушка, без да е повреден модула, в който тя се намира.Същото се отнасяло за
държача на табелата, при положение, че последната е цяла. Счита, че е
невъзможно да има удар отзад на ремаркето, а чергилото да се скъса отляво, по
средата в отвесна линия. Коментира се задирянето и че бронята няма накрайници,
които са купени в последствие. Коментира се изправността на кабелните ленти
притискащи отстрани чергилото и няма повреди от тях от удар отзад на ремаркето,
а че се касае само за разкъсване резултат от износване и употреба. Счита, че
заключението е некомпетентно и не следва да се кредитира. Сочи още, че не може
да има повредени светлини при цели
здрави стопове при удар, вратата на ремаркето се поврежда при експлоатация и
при неправилно поставен товар, като се измества центъра на тежестта и баланса и
това я изхабява.Изводът е, че няма никакъв удар, като вертикалната греда не е
повредена, нито ударена тъй като е навътре и не се засяга от удар отзад, а само
се изкривява при изместен баланс и тежест, а бризентните колани са износими.
Поддържа, че няма никакъв механичен удар, а само задиряне на долния ляв край на
лайсната,която се е изкривила назад и нагоре в резултат на закачен
бордюр.Оспорени са още констатациите в приемно-предавателния протокол за
предаването на това ремарке на място и дата, доколкото ответникът е твърдял, че
с него се работи от години като е ставала катастрофа с него във Великобритания,
и че е карано от много шофьори и е имало
и други инциденти с него.В тази връзка сочи, че следва да се приложи
разпоредбата на чл.176 ал.3 и чл.161 от ГПК с оглед непредставените от ищеца
ЧМР изискани от съда. Оспорен е извода на съда за установен удар в бордюр, като
това може да бъде всяка друга бетонна преграда от пътя. Коментиран е и
снимковия материал и механизма за настъпването на повредите по
ремаркето.Заключението на автоинжинера е квалифицирано като некомпетентно и се
опровергавало от другите доказателства и снимковия материал, като позовавайки
се на него, съдът постановил необосновано решение. Неправилно били декласирани
от съда снимковия материал отпреди инцидента и тези след инцидента на
процесната бензиностанция. Коментирани са снимките и какво точно установяват,
като поддържа, че данните от тях са изопачени от съда, като последният е дал
превес на данните по издадената заповед под №МП-08-01 от 12.09.2018г. относно
причината за повредата, като в нея няма посочен удар отзад. Извода според
жалбоподателя-ответник е, че не е имало в същност удар и такива повреди, а само
изкривяване на долната лайсна на греда,
е станало при ремонт и поправка. От тук се поддържа довода, че водачът
на автомобила няма вина, и следва да отговаря само за ремонта на изкривената
лайсна и да не отговаря за новата боядисана греда с накрайници, които не е
притежавала преди, тъй като такъв ремонт се поемал от собственика. Счита, че е
следвало съдът да не дава вяра на съдружник и син на управителя на фирмата по
чл.172 от ГПК, като заинтересован от делото. Заключава, че няма удар в задната част с тези повреди и не се
отговаря за нова боядисана греда с накрайници каквито не е имало преди.
Определя показанията на свидетелите като необективни и че въпреки уведомяването
на собственика за повредите той е разпоредил курсовете да продължат при
изкривена лайсна. Моли по същество да се отхвърли исковата претенция след като
се отмени обжалваното решение с присъждане на разноските за двете инстанции. Поддържа
се и довод за частично обезсилване на решението и прекратяване на
производството.
Постъпил е отговор на въззивната жалба
на ответника П., подаден от ищеца “К. Г.“ ООД в който се възразява срещу
жалбата на водача на автомобила.Счита, че същата е неоснователна и няма
основание да се приеме, че предявеният иск за претендиране на пълна имуществена
отговорност е основателен само до размера на 223.69лв, а за разликата бил
недопустим. Счита, че преценката е на
работодателя дали да търси отговорност по чл.410 от ГПК или по чл.211 във
връзка с чл.203 ал.2 КТ, като издадената заповед за имуществена отговорност не
ограничава работодателя да търси пълна имуществена отговорност по съдебен ред. Препраща
към изложеното във въззивната си жалба по същото решение и аргументира тезата
си защо следва да се даде вяра на свидетелските показания и на експерта М. и
защо не са кредитирани обясненията на ответника. Излага и довод за недоказани
твърдения за ПТП с ремаркето, сменени крушки и други.
Постъпила е и частна въззивна жалба от Т.П. чрез пълномощника си адв.Т. против
определението на Пазарджишки районен съд постановено по реда на чл.248 от ГПК,
№361 от 06.02.2020г. против отказа на
съда да му издаде изпълнителен лист за сумата от 414.75лв, както и за
присъждане на разноски за разликата над 132.61лв разноски по делото изчислени
по компенсация до пълния претендиран размер от 1000лв за първоинстанционното
производство като се иска да бъде отменено и се уважат претенциите. Излагат се
подробни доводи. Претендира присъждане на разноски за въззивното частно
производство с приложен списък и доказателства за направени разноски, както и
пълномощно и договор за правна защита.
Постъпил е и отговор на частната жалба,
подаден от ищцовото дружество, в който се
поддържа довод за неоснователност на същата и се моли да не се
уважава.Проследява се развитието на исковото производство и се твърди, че
същото не представлява фактическа или правна сложност и с постановеното съдебно
решение, предвид изхода на спора е присъдил разноските. Определението се
квалифицира като правилно и се иска да бъде потвърдено. Няма направени
доказателствени искания от страните пред въззивната инстанция по реда на чл.266
от ГПК.
Пазарджишкият
окръжен съд при условията на чл.269 ал.1 от ГПК провери валидността и
допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази
изложеното в подадените въззивни жалби и съответно постъпилите отговори от
насрещната страна и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е
осъдителен иск с правно основание в чл.210 ал.3 във връзка с ал.1,във връзка с
чл.203 ал.1 и с чл.207 ал.1 т.1 от Кодекса на труда-за реализиране на
ограничена имуществена отговорност на работник който като водач на товарен
автомобил и извършващ международни превози има качеството на отчетник за
причинена вреда по небрежност при или по повод изпълнение на възложените му
задачи сред проведено рекламационно производство приключило с издаване на
заповед от работодателя по чл.210 ал.1 от КТ оспорена от работника по основание
и размер.
В исковата си
молба, първоначално подадена пред Б.ки районен съд /гр.д.№7645/2018г. по описа
на същия съд/ против Т.В.П., ЕГН-**********,***,
ищецът „К. Г.“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр.Б., ул.“И.“ №141,
ет.4 ап.8, ЕИК200576279, представляван от управителя Л.К. се твърди, че
ответникът се е намирал в трудово правоотношение с ищцовото дружество
възникнало по трудов договор №7 от 08.05.2018г.
и прекратено на 20.08.2018г., по силата на което П. е работил като
международен шофьор.Трудовият договор бил сключен със срок за изпитване в полза
на работодателя за 6месеца по чл.70 ал.1 от КТ.Твърди се, че с допълнително
споразумение към трудовия договор от 21.06.2018г. срокът на договора бил
трансформиран за неопределено време,
като работник в сектор, отдел “Международен транспорт“, като му е било
поверено да управлява товарен автомобил-влекач „Скания“ с рег.№СВ 2005
КР.Твърди се, че уговореното трудово възнаграждение е в размер на 510лв,като
допълнително на ответника са изплатени командировъчни в размер на 21 евро на
ден, като част от първоначално уговорено трудово възнаграждение. Цитира се чл.3
от Наредбата за структурата и организацията на работна заплата и че
брутната работна заплата се състои от
основната работна заплата, определена съгласно действаща нормативна уредба и
прилаганата система за заплащане на труда и допълнителни трудови
възнаграждения. Твърди се, че ищецът е получил трудови възнаграждения,
обезщетения и командировъчни за периода 01.06.2018г.-20.08.2018г. в общ размер
на 5062.70лв. Неразделна част от трудовия договор била длъжностна
характеристика, детайлизираща трудовите му задължения и отговорности. Твърди се
още, че ответникът бил командирован със заповед №14 от 23.06.2018г. за срок от 60дни
като шофьор на влекач, индивидуализиран по-горе, в Дания, Белгия, Франция,
Холандия, Германия и обратно със задача извършване на международен автомобилен транспорт на стоки. Ответникът
получил влекача заедно с прикаченото за него ремарке №В 1399 ЕН в
гр.Маасмехелен, Белгия,където друг шофьор е приключил курса и е сменен от
ответника за извършване на нов курс. В тази връзка ищецът закупил самолетен
билет до Белгия за достигане на ответника до мястото на приемане на влекача с
ремаркето.Твърди ищецът, че камионът бил негова собственост, а ремаркето било
собственост на трето лице-дружество “ЕХД Транс“ЕООД, отдавано въз основа на
устен договор за наем за ползване от ищеца срещу уговорено възнаграждение. Твърди
се, че след пристигането на ответника в
посочения град, обучаването му от друг шофьор за предстоящия курс и даване на
насоки, композицията ( влекач и ремарке
) била поверена на ответника за да изпълни
възложения му курс.Твърди се, че при предаването на композицията, същата е била проверена за
техническа неизправност и повреди и е констатирано от двамата шофьори, че
такива липсват. Твърди се, че на 06.08.2018г. ищцовото дружество получило
обаждане от ответника, че на тази дата при извършена маневра за излизане от
бензиностанция в гр.Маасмехелен е увредено ремаркето,което било закачено с
камиона. В резултат на това било увредено черилото на ремаркето, изкривена
броня, повредени светлини на ремаркето и други, подробно описани във фактура,
приложена по делото. Твърди се, че ответникът изпратил снимки от които се
видяло, че щетата не била малка, след което
ответникът продължил и доставил композицията в гр.Амстердам, където го
чакал друг шофьор на ищеца, който констатирал
щети и по брезента, както и че една от вратите не се отваря. Твърди се, че
шофьорът веднага закарал влекача с ремаркето в сервиз в гр.Амстердам, където
били констатирани точно щетите по ремаркето.Ответникът обяснил на шофьора, че е
говорил с управителя и че щетата била незначителна. В последствие ответникът се
прибрал в България със закупен от ищеца самолетен билет.При извършване на
огледа в сервиза било установено, че върху ремаркето са нанесени
щети-повреждане на черилото,незатваряща се в ляво врата,откачена вертикална
греда, изкривена броня, увредени обтегачи на чергилото, като за отремонтирането
на щетите са извършени съпътстващи процедури,които били начислени и допълнени
предварително, като общата стойност на извършения ремонт е в размер на 1274.52евро
с левова равностойност от 2492.74лв по издадена и представена фактура.Твърди
се, че ремаркето е собственост на друга фирма, с която ищцовото дружество било
в трайни търговски отношения, като сервизът уведомил собственика на ремаркето
за щетите и стойността на техния ремонт.
Твърди се, че собственикът на ремаркето заплатил на сервиза за извършения ремонт
и труд сумата от 2492.74лв, след което „ЕХД Транс“ ЕООД поискал от ищеца да възстанови
сторените от него разходи по поправката на ремаркето. На ищеца била издадена
фактура №11 от 24.08.2018г. за сумата в размер на 29991.29лв с ДДС, като на
04.09.2018г. ищецът заплатил стойността на издадената фактура. Твърди се, че
ответникът е материално отговорно лице тъй като на него му е поверено да пази
имущество,което е собственост или се стопанисва от ищеца,който при изпълнение
на трудовите си задължения е нанесъл
щети по поверено му ремарке, което да пази и съхранява. Твърди се, че от
обясненията на ответника поискани от ищеца, последният не оспорвал настъпването
на самото увреждане, но оспорвал размерът на щетата и нейната стойност, като е
уточнил, че в същност става дума за
„съвсем леко изкривяване, което се намества изключително лесно“, което е
незначително, маломерно и несъществено, че с лекота се връща в предишното си
положение и въобще не може да става дума за щета.Твърди се изрично и се акцентира
от работодателя на обстоятелството, че в резултат на нанесените имуществени
щети и дадени обяснения, ищцовото дружество е издало нарочна заповед по
чл.210 от Кодекса на труда с № МП-09-01 от 12.09.2018г. за осъществяване на
ограничена имуществена отговорност спрямо П., като заповедта е получена от
ответника лично, последният се е запознал с нея и е възразил срещу нея, като е
поискал спорът да се разгледа от съда. Акцентира се също и на обстоятелството, че
работодателят е спазил процедурата по осъществяване на ограничената имуществена
отговорност спрямо ответника, като последният е възразил да му се правят каквито и да било удръжки поради
което ищецът категорично счита, че за
него е налице правен интерес от завеждане на исковото производство. Цитира се разпоредбата
на чл.128, т.6 от Кодекса на труда КТ/, която предвижда, че при изпълнение на работата, за която се е
уговорил, работникът или служителят е длъжен да пази грижливо имуществото, което
му е поверено или с което е в досег при изпълнение на възложената му работа,
както и да пести суровините, ,материалите, енергията, паричните и другите
средства, които му се предоставят в изпълнение на трудовите задължения, както и
по длъжностна характеристика да поддържа в добро техническо и търговско състояние повереното
му превозно средство и да го предпазва от кражба и повреди. В исковата молба се
излагат и твърдения, че ответникът е допуснал дисциплинарни простъпки-успИ.е,
бъркане на пътищата и посоки, забавени доставки, конфликтна личност-караници с
колегите. Предвид изложеното ищецът заявява, че предявява иск за ангажиране
на ограничената имуществена отговорност
по чл.210 ал.3 от КТ във връзка с чл.45 и следващите от ЗЗД, по чл.86 ал.1 от ЗЗД като моли да бъде осъден да заплати сумата от 2991.29лв с ДДС-обезщетение
за причинени имуществени вреди по приложената фактура, ведно със законната
лихва за забава.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначения
на ответника П. особен представител при условията на чл.47 ал.6 от ГПК
на разноски на ищеца, адв.В.Т. ***, в който освен възражение за местна
неподсъдност на спора на основание чл.105 от ГПК и предвид постоянния и настоящ
адрес ***, моли да се прекрати производството пред РС-Б. и делото се изпрати на
РС-Пазарджик, което искане е уважено от съда. Предявеният иск се квалифицира
като неоснователен, като се оспорва твърдението за характера и естеството на
повредата и сочи, че в същност се касае за много незначителна и много
несъществена повреда, касаеща само леко изкривена лайсна под корпуса на ремаркето и никакви други дефекти
или щети.Твърди, че работникът нито е причинявал такива, нито е уведомявал
работодателя си за такива и нито има нещо общо с това и което е заявено във възражението му по чл.210 от КТ от
07.09.2018г., че всички описани в исковата молба щети и поправки нито са
виждани нито са причинявани от ответника нито има някакво отношение към тях и
че той единствено отговаря за леко изкривената лайсна. Възразява срещу
вменяването му на вина на такива причинени вреди, неизвършени и непричинени от
него, поради което поддържа,че не носи отговорност за такива по извършен
ремонт, съгласно чл.210 от КТ и чл.203 и следващите от КТ.Твърди, че не носи
нито пълна нито ограничена имуществена отговорност.
Делото е изпратено
по подсъдност на Пазарджишки районен съд и е образувано като гр.д.№4940/2018г. по
описа на същия съд.
Постъпило е и
допълнение на отговора по чл.131 от ГПК
с искане ищецът да представи приемно-предавателния протокол за предаването на
ремаркето от собственика на ищеца, за повреди, недостатъци и дефекти на
процесното ремарке, с оглед изясняване на фактическото състояние на ремаркето предадено
на ищеца и от кога се експлоатира и по какви дестинации. Твърди се, че
подобни повреди дефекти и недостатъци, описани
във фактурата за ремонта са в резултат на нормална експлоатация, износване и амортизация
в процеса на работа, и че разходите съгласно
чл.231 ал.2 от ЗЗД се поемат от собственика „ЕХД Транс“ ЕООД. Поддържа, че
наемодателят /собственика/ се грижи за тях и за отстраняването им защото са в
резултат на експлоатационната дейност, амортизация, износване и остаряване;че
за отстраняването на повредите се грижи единствено наемодателя и за тези
повреди няма вина работника; че няма основание тези повреди да се заплащат от
наемателя и ищец по делото и по пътя на регреса да търси по реда на ограничена
имуществена отговорност от ответника; че
те са недължими от ищеца и той следва да си ги търси обратно и отношенията им
да се уредят за вредите извън дребните поправки. Твърди още, че няма вина за
тези настъпили от експлоатацията нередности и не е отговорен за тях и чл.231
ал.2 от ЗЗД не може да ангажира неговата
ограничена имуществена отговорност. Допълва, че собственото на трето търговско дружество процесно ремарке от много
години се намира в Западна Германия и извършва курсове и че следва да има
застраховка “Пълно Автокаско“; че ползването на това чуждо ремарке от ищеца, е
договорено с наем, като моли да се представи
договора за застраховка и договора за наем с уговорените между наемател
и наемодател клаузи по ползването му и при
повреди или щети в процеса на експлоатация кой поема разходите за тях
или се уреждат при условията на неоснователно обогатяване като се дължи до
размера на обедняването. Заявява, че преди последния ремонт ремаркето е било в
окаяно състояние като след ремонта
ремаркето е теглено от ответника
и че черилото /брезента / на мястото където е бил залепен не е имало
лепенка, а само закърпен, няма зашИ.е,като старата лайсна/броня била изправена
само и боядисана в черно, че след като е карал няколко пъти ремаркето след
ремонта, е забелязал ,че лайсната е била изправена тъй като е била много
огъната и боядисана, като твърди не е поставяна нова такава и че държача на
регистрационните табели е същия. Признава, че предаването на различните
ремаркета с товари става без приемно-предавателни протоколи, без никакъв
паспорт на машината без никакво отбелязване или възражение. По отношение на брезента
от 1.25кв.м. и обтегачи на
чергилото, описани във фактурата, твърди, че същите не са повредени от него; че
регистрационните табели били изправни и на място, поради което разходите за държачи
на регистрационните табели и комплектовка с крушка и плоска леща, не могат да
му се вменяват защото са били в изправност
и функциониращи. Не ставало ясно как са повредени гюдерията, лещата Европоинт,
обтегача на чергилото, крушката, гумената шайба и другите елементи по фактурата.
Коментира, че всички описани резервни
части във фактурата, вложени при ремонта са такива по извършване на належащ и
необходим ремонт и не са резултат на негови вредоносни действия или причинена
щета от него. Твърди, че след ремонта със собствени средства е заплащал смяната
на крушки, гориво, като е издал влекача с ремаркето на друго лице без протокол,
без паспорт и с пълен товар при напускането му.Твърди още, че поради ненормални
условия на работа, предизвикани от страна на работодателя си, е предупредил
последния, че повече няма да работи и поискал изплащане на всичко изработено и
дължимите командировъчни, на 19.08.2018г. плюс обезщетение по чл.224 от КТ,
които били забавени. Възразява срещу сумите по ремонта на ремаркето и че няма
никаква вина за тяхното настъпване. Повтаря, че всички поправки, с изключение
на лайсната, са в резултат на нормална продължителна експлоатационна дейност и
настъпила амортизация от експлоатация тъй като са налице износени ремъци, обтегачите
на брезента,изправяне на вертикалната греда и отклонението на врата, като
последните две са резултат от нормална експлоатационна дейност и недобро
ситуиране на товара, недостатъчно укрепване на товарите, вибрациите и транспортирането им до своеобразно увИ.е, завъртане
и натиск.Твърди, че не е участвал в ПТП по време на командировката и не е
причинявал никакви щети от ПТП или пътен инцидент, като се е стремил да бъде
изряден. Коментира стресовата обстановка на която е бил подложен по време на
цялата си командировка от страна на работодателя. Излагат се обстоятелства и за
заплащането на командировъчни пари в
чужбина под минималния размер предвиден в Наредбата, и за ощетяването му с около 360
евро за цялата командировка в чужбина. С втора допълнителна молба от 09.11.2018г. ответникът възразява по
включването на получените командировъчни суми в брутното месечно трудово възнаграждение,
като противоречащо на КТ, доколкото същите са с непостоянен характер и като
допълнителни плащания са като
компенсация за неудобствата извън обичайното работно място;че ограничената
имуществена отговорност е в точно определени рамки и че приключилата процедура
по чл.210 от КТ и последващата искова претенция дефинира и рамкира в имуществен размер отговорност на издадената
заповед.Счита, че претенцията по чл.210 ал.3 от КТ не може многократно да
надвишава размера на ограничената имуществена отговорност и според заповедта е
ограничена до размера на 223.69лв, като
се възразява по начисляване в претенцията на ДДС квалифицирайки го като незаконно,
затова не се дължи и няма основание да се плаща. Възразява срещу истинността на справките за получено
трудово възнаграждение, обезщетение и командировъчни пари за периода
01.06.2016г. до 20.08.2018г. и че са завишени, не са плащани и не представляват
редовен частен писмен документ тъй като липсва дата, автор на съставяне,
изходящ номер и дата със съставител.Твърди, че няма никаква вина за всички
нередности и повреди по ремаркето-старо, амортизирано и в лошо състояние, че се
нуждае от ремонт. Излага факти и обстоятелства от експлоатацията на ремаркето и
от други международни шофьори на същата фирма. Моли да се представят и копия на
ЧМР-международна товарителница за
извършените превози и товари по време на пребиваването му в чужбина за това какви товари и курсове е осъществявал. Признава, че
не са изготвяни приемно-предавателни протоколи при предаване на ремаркето от
един на друг шофьор,като всички шофьори са посочвали нуждата от ремонт на това ремарке. По отношение на изкривената
лайсна поддържа, че тя не му е пречела на курса, намираща се от лявата страна
под номера на ремаркето.Повтаря, че брезента
на ремаркето не е увреден от него и че е бил скъсан отпреди и е бил залепен; че
светлините са били в изправност и са работели; че вратите трудно се затварят
поради дълга експлоатация и амортизация, а от многото вибрации увисват вратите от пантите.Категорично заявява, че не
е имало откачена вертикална греда,няма
нова броня с монтаж, обтегачите за черилото били износени и амортизирани от
експлоатация, всички светлини са работели, няма поставяне на нов държач на
регистрационната табела тъй като същата не е докосвана, била е в изправност и
напълно годна.Твърди, че ремаркето е било блъснато в Англия от шофьора А.Ж. и
за тези дефекти ответникът е уведомил сина на управителя на фирмата. Моли да
отхвърли исковата претенция в допустимата й част.
Пазарджишкият
окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:
Установява се
от доказателства по делото, че между страните е сключен трудов договор на основание
чл.67 ал.1 т.1 във връзка с чл.70 ал.1 от КТ /за неопределено време с
изпитателен срок от 6месеца-до 08.11.2018г./, по силата на който ответникът Т.В.П. е назначен на работа
като шофьор, тежкотоварен автомобил 12т
с място на работа вътрешен транспорт, с уговорено основно месечно трудово
възнаграждение от 510лв, без допълнителни възнаграждения, и задължение да
започне работа на 09.05.2018г. /тр. договор №7/08.05. 2018г./, като с
допълнително споразумение №25 от 21.06.2018г. е преназначен на длъжността „Шофьор, товарен
автомобил (международни превози)“ за неопределено време.Другите параметри на
трудовото правоотношение не са променени. Съгласно връчената на работника на 21.06.2018г. длъжностна характеристика за
длъжността“Шофьор на товарен автомобил международни превози“, код по НКПД 8332
2006, същият носи материална отговорност на повереното му превозно средство,
оборудването към него и за получени парични средства /аванси/ и използването им
по предназначение /раздел ІІІ „Отговорности на длъжността“/, а като едно от
основните задачи и задължения на
работника е да поддържа в добро
техническо и търговско състояние повереното му превозно средство и да го
предпазва от кражби и повреди /т.2 от раздел І-ви „Описание на длъжността“/,
както и да опазва и съхранява
прилежащото към превозното средство оборудване, инструментална и друга екипировка; да спазва регламентирания
ред по приемане и предаване на превозното средство /автокомпозиция, соловлекач
или полуремарке/, включително инструменталното и експлоатационно оборудване ,гуми налично гориво, документи на
превозното средство като самият ред не е описан
и регламентиран в длъжностната характеристика. В т.6 от същия раздел е
посочено, че при загуба, повреда или похабяване на оборудване или документи,
незабавно да информира, представител на дружеството; че носи лична отговорност
за виновно допуснати ПТП или нарушения
на Закона и правилника за движение по
пътищата и на вътрешно дружествените документи /т.11/, а при нарушения, санкции и участие в ПТП по
време на курс следва незабавно да информира представител на дружеството.Освен
предоставянето на информация няма предвидено съставяне на нарочни
протоколи за констатирани повреди или изхабяване или загуби по
превозното средство.В т.19 е посочено, че работникът е задължен по време на път
да извършва или организира наложителните ремонтно-възстановителни работи съобразно
конкретните обстоятелства, с цел реализиране на минимални разходи и минимален престой, а т.21 сочи,
че при възникнала неотстранима
своевременно повреда на пътя, това задължително се отбелязва в пътния лист най-детайлно.
Трудовото правоотношение
с работника П. е прекратено със заповед №13 от 20.08.2018г. по реда на
чл.71 ал.1 от КТ, извършено в срока за изпитване и считано от същата дата, като заповедта е връчена лично на
работника на тази дата, който я е подписал, но е изложил претенции за погасяване на финансови задължения на
работодателя към него по трудовото правоотношение
относно неизплатено трудово възнаграждение, командировки, неизползван годишен
отпуск, разходи по камиона и други. Според издадена от работодателя справка, за
последните три месеца преди датата на прекратяване на ТПО работникът е получил работна
заплата от 408.16лв плюс командировъчни за м.юни 2018, съответно 395.75лв и 2610.00лв за м.юли и 352.79лв и 1056лв за
м.август.
Установява се,
че ответникът и настоящ жалбоподател е бил командирован с командировъчна
заповед №24 от 23.06.2018г.,издадена от работодателя до следните държави от ЕС-Дания, Белгия, Франция,
Холандия, Германия и обратно, по маршрут определен от товародател и спедиция за
периода 24.06.2018г. до 24.08.2018г. или за два календарни месеца при общо 60
дни, със задача извършване на международен автомобилен транспорт /МАТ/ на
стоки, при пътуване с МПС „Скания СВ 2005 КР и отпуснати дневни пари по
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Видно от приложен
по делото голям талон за свидетелство за регистрация №********* на полуремарке
с ……, сиво на цвят, същото е записано като собственост на търговско дружество
„ЕХД ТРАНС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.В., бул.“Владислав
Варненчик“ №92. Съгласно приложена към исковата молба фактура с №3004371 от
13.08.2018г., издадена от сервиз за товарни автомобили „ВТС-Аалсмеер“,
Нидерландия гр.Амстердам и на ЕХД „Транс ЕООД“-гр.София, същата е издадена за
това, че на 09.08.2018г. е бил извършен
в сервиза ремонт на процесното полуремарке /вписан във фактурата с рег.номер/
на стойност в общ размер на 1274.52евро, формирана от 960евро заплащане на
труд, 35евро дейности по заваряване, газ и кислород; и вложени резервни части,
с вписан срок за плащане на сумата от 30 календарни дни. Във фактурата е
конкретизиран стойността на
труда-960евро, стойност на дейности по заваряване, газ и и кислород 35евро, и
вложени резервни части както следва: броня за 72.82евро; накрайник на
бронята-6.14евро;лак база антикорозионен-4евро; флакон лак черен-4евро и флакон
лак матов, бял- 3.36евро; режещ диск-3.38евро; шлифовъчен диск-5.71евро;
брезент, бял-25евро;гюдерия цветна памук-2.96евро; обезмасляващ продукт-2.29евро;
кабелни ленти найлонови -0.64евро; държач за регистрационна табела-4.80евро;
смазка с политетрафлуороетилен-3.98евро; шайба комплект-0.82евро; нит
водоустойчив -0.24евро; плоска леща бяла-13.84евро; крушка 24волта -4.26евро; шайба комплект-0.64евро; обтегач на
чергило-77евро; шайба комплект-2.04евро; леща европоинт-35.60евро; червен
свързващ елемент за гумичка-2.30евро; гумичка лепило-5.18евро,крушка 24 волта -2.16евро.
При префактуриране на разходите, дължимата сума в български лева е от 2991.29лв
с ДДС, съгласно Фактура №11 от
24.08.2018г., издадена на „К. Г.“ ЕООД. Извършен е кредитен превод от „К. Г.“ в
полза на „ЕХД Транс“ ООД в размер на 3311.26лв
на дата 04.09.2018г. като основанието на плащане на сумата са издадени няколко фактури
между които и ф-ра №11 от 24.08.2018г.
От страна на
ищцовото дружество е изготвено писмо-искане без дата за представяне на писмени
обяснения от Т.В.П. във връзка с
причинени от последния вреди на дружеството при изпълнение на трудовите си
задължения като шофьор на влекач „Скания“, рег.№….. в тридневен срок с
възможност за представяне на доказателства за описани от работника факти и
твърдения за нанесени вреди на ремарке рег.№….. при излизане на автомобила от
бензиностанция „ Шел“ в гр.Маасмехелен Белгия на 06.08.2018г и повреждане на
ключалки на вратите през м.август 2018г., връчено му лично на дата 07.09.2018г.
В даденото по този повод възражение-обяснение на 07.09.2018г. ответникът П.,
повтаря казаното според него и по-рано, а именно, че се касае в действителност
за леко изкривена броня-лайсна под номера най-отдолу отзад на ремаркето от
дясната страна,което е причинило съвсем леко изкривяване и се намества лесно; че над него стопът и крушките за
габаритите са недокоснати за което работодателят е получил снимков материал; че
се касае за леко изкривяване, което е
незначително, маломерно и несъществено, с лекота се връща в предишното си положение
и не представлява щета.Обяснението на ответника е, че при денивелацията на
бензиностанцията при слизане от по-високото ниво на бензиностанцията и левия
завой за излизане на магистралата на самото ниско ремарке, тази лайсна се
закача и се причинява несъществено, неотносимо и маломерно и незначително леко
изкривяване и че това изкривяване е видно и на изпратения снимков материал.По
отношение на повредените заключалки на
вратите обяснява,че самото ремарке е амортизирано и е блъскано в Англия от А.Ж.,
че вредите са увиснали за което П. твърди, че е уведомявал работодателя си;
че за дефектните закачалки на врата,
работодателят е уведомен от бившия му колега и от П.; че за това ремарке П. е уведомявал
многократно сина на собственика на
фирмата И. К. по телефона за повитото ремарке, за претовареното ремарке, повито
от неправилно позициониран товар, като му е било разпоредено /на П./ да се
приеме товара и да не се откаже. Акцентира на неправилното товарене и неправилно
позициониране на товара като причина за увИ.ето и при отИ.ето до гр.Амстердам
се е получило това увИ.е, за което е уведомен отново сина на собственика на
фирмата.Допълва в обясненията си, че
въпреки това товарът не е отказан, не е разпоредено на товарачите за извършване
на правилно товарене и затова се е появило повИ.ето, за което е изпратен снимков материал на
работодателя.Счита, че поради това той няма вина, че разпореждането на сина на
собственика за приемането на товара и за неизвършеното претоварване и правилно
позициониране на товара е довело до повИ.ето. Обяснява, че няма никакво
увреждане на ключалките. Заключава, че се касае за крайно несъществени, крайно
незначителни отклонения, които не са вреди, нито щети.В обяснението работникът настоява да му се изплати
полагащото му се трудово възнаграждение и заплащане на всички командировъчни
пари, плюс обезщетение по чл.224 от КТ и
разходи по ремаркето,подробно посочени.
Установява се, че със заповед №МП -09-01 от
12.09.2018г. работодателят „К. Г.“ ООД на
основание чл.210 ал.1 във връзка с чл.203 ал.1 и чл.206 ал.1 от Кодекса на
труда,като отчита всички обстоятелства при които поради небрежност на работника
при или по повод изпълнение на трудовите си задължения, са нанесени щети на
предприятието, е наредил да бъде осъществена ограничена имуществена отговорност спрямо Т.В.П.,
заемащ в деня на нанесената щета
длъжността „шофьор на товарен автомобил 12т. и управляващ на 06.08.2018г.- Влекач Скания с рег.№ВТ 7626 КВ
с прикачено него ремарке рег….., като му
бъде удържана сумата в размер на дължимата му за периода от 01.08.2018г. до
19.08.2018 г. работна заплата от 223.69лв. Посочено е в т. 2 от диспозитива на
заповедта, че при осъществяване на ограничената имуществена отговорност виновното
лице ще бъде информирано за пълния размер на
причинената от него щета като му се предоставят копия от фактура№11 от 24.08.2018г. от „ЕХД-Транс“
ЕООД и ф-ра №3004371 от 13.08.2018г. за извършения от фирмата ремонт на
ремаркето. В т. 3 на заповедта е отразено, че поради прекратяване на трудовото
правоотношение сумата ще се удържи наведнъж при изплащане на последното трудово възнаграждение. В мотивировъчната
част на заповедта е посочено, че на 27.08.2018г. на „К. Г.“ ООД е представена
фактура №11 от 24.08.2018г. издадена от
„ЕХД-Транс“ ЕООД за префактурирани разходи по отстраняване на повредите от
ремарке рег.№…, причинени при удар в греда на каменен блок при излизане на
влекач „Скания“ с … от бензиностанция „Шел“ в гр.Маасмехелен,Белгия на 06.08. 2018г.,
като разходите за отстраняване на
причинените на 06.08.2018г. повреди от П., са в размер на 2492.74лв (1274.52
евро) по фактура №3004371 от 13.08.2018г. извършен от фирма ВТС ААЛСМЗЕЕР В.V. ремонт на ремарке рег.№…..,
че разходите са за отстраняване на причинени на 06.08.2018г. повреди от Т. П.. Заповедта
е връчена на работника , като на
17.09.2018г. е постъпило възражение-оспорване по чл.210 ал.3, с което П.
заявява, че оспорва издадената заповед
за ангажиране на неговата ограничена имуществена отговорност, като претендира
са бъде проведена процедурата по чл.210 ал.3 от КТ и оспорва удържането на
размера на имуществената му отговорност от неизплатената му работна
заплата,което той е поискал с предишното си възражение от 07.09.2018г. Освен
оспорване на заповедта се заявява, че се поддържат всички искания до работодателя отправени за неизплатените му трудови
възнаграждения, обезщетения разходи по товарния автомобила заплатени лично от
него, като възражението му има и характер на покана до работодателя за
изплащането им.Счита, че не е налице основание, нито фактическа обстановка за
налагането на такава имуществена отговорност, че в случая се касае само за леко
изкривена броня, с размерите на лайсна, намираща се най-отдолу на камиона,която с минимален натиск се връща в нормалното си положение ,че се касае
за незначително и несъществено изкривяване и че не може да става дума на
някаква небрежност, поради тясното място
на бензиностанцията и денивелация- бензиностанцията разположена на високо и
денивелация на пътя при влизане и излизане със завой-влиза се на височина и изкачване
с ляв завой и се спуска надолу също с ляв завой.Категорично се отхвърля
твърдението в заповедта за проявена небрежност от негова страна при тесен
участък от пътя, като твърди, че закачането от негова страна е на ниско разположената ламарина и в самия й
край. Оспорва довода на работодателя за
повредена ключалка и на повреден заключващ механизъм като поддържа, че напасването за заключване е възможно
само при правилно подреден товар,
симетрично и балансирано разположен и ситуиран при товаренето, като при липса
на посочените елементи се получавало извИ.е и увъртане от което било и разминаването в заключващия механизъм,за
което бил уведомен сина на работодателя многократно по телефона, като по негово
разпореждане шофьорът е приел така товара и тръгнал на курс. Пояснява, че по
нареждане на И. К.-сина на работодателя, били вързани коланите и било
заповядано от него по телефона да не се губи товара и времето за транспортирането
му.Предвид изложеното поддържа, че няма никаква вина и не може да носи
отговорност за такова разпореждане, нито е проявил небрежност или причинил
вреда.Оспорва основанието и размера на
ограничената му имуществена отговорност в размер на 223.69лв при
стойност на поправката от 2900лв, като моли спорът да се пренесе пред
гражданския съд. Възразява против удържане от сумите от трудовото му
възнаграждение и настоява за пълно заплащане на всички дължими суми, които
подробно посочва
В първото по
делото заседание съдът е задължил ищеца да представи по делото приемно-предавателния
протокол на ремаркето между двете търговски дружества-собственика на ремаркето
и ищеца-ползвател на същото както и съставените
ЧМР за процесния период.По отношение на задължението за представяне на
застрахователната полица за ремаркето е посочено, че дружеството не разполага с
такава. В това заседание е разпитан като свидетел И. Л. К., съдружник в
ищцовото дружество и син на собственика на фирмата, който установява, че ответника
е работил при него като международен шофьор.За увреждането на ремаркето разбрал
в телефонен разговор, иницииран от ответника, като му било съобщено, че е при
излизане от бензиностанцията ответникът е нанесъл щета по задната лява част на
ремаркето-металната греда, а не лайсна. Според свидетеля,който не е очевидец на
инцидента след такова увреждане
ремаркето ставало опасно за нормална експлоатация.Сочи, че казал на П. да
направи снимков материал и да уведоми спедицията за предприемане на действия за
отремонтирането на ремаркето с оглед
нормалната му експлоатация. Установява, че е посетил гр.Амстердам и там е видял процесното ремарке паркирано и
изчаквало за ремонт,като неконкретизира точно на коя дата е видял ремаркето.
Освен гредата свидетелят видял видими увреждания по ремаркето като закопчалки,
греди, дръжки и други механизми. Твърди, че ответникът изпратил снимков
материал по телефона на който с кафяв кожен чехъл се опитвал да затвори врата
на ремаркето с натиск. Обяснява, че дръжките
на ремаркето са от 2 до 4броя и спокойно
се отварят и затварят при товаро-разтоварни дейности.Обяснява още, че при
странично товарене трябва да се отпусне брезента и да се отпусне и затегне, но
че ответникът не притежавал такава сила.По негова преценка, счита, че ответникът няма качества за ефективно изпълнение
на възложената работа като професионален шофьор-маневри, паркиране на рампа,откачване
и закачване на влекача.Не сочи за други причинени от П. повреди по влекача и
ремаркето предвид твърдяната липса на качества за изпълнение на възложената
работа. Вторият разпитан свидетел Н.Б. работещ като шофьор в ищцовото дружество
също не е очевидец на самото увреждане на ремаркето, като сочи, че за този факт-увреждането,
го знае от негови колеги, но е видял
увреждането след неговото настъпване,без да посочва конкретна дата.Признава ,че
и той е управлявал това ремарке в работата си, както и че на паркинг в Холандия
ремаркето е имало видими щети, броня, не
светели стопове, било ударено отзад, влекачът бил на габарити, и отзад нищо не
светело на ремаркето. В разговор на свидетеля с ответника, последният му
споделил,че на бензиностанция ударил
ремаркето. Свидетелят не
установява ответникът П. да му е казал в разговора какви точно щети
е нанесъл по ремаркето на бензиностанцията. Имало щети по ремаркето
които свидетелят видял – броня, по вратите, но не ги установява в какво точно
се изразяват и какво представляват, по стоповете-счупен ляв стоп,скъсани колани
от дясната страна, които държат брезента от долната страна,леко изкривени
врати, но не установява къде и как и при
какви обстоятелства същите на настъпили. Отново излага становище, че П. няма
качества за ефективно изпълнение на работата. Допълва, че бронята била ударена
от лявата страна по цялото протежение на ремаркето,като бронята била огъната,
но не уточнява как. От ищецът по делото е представено незаверено копие от приемно-предавателен
протокол с дата 02.07.2018г. съставен гр.Схипхол,Холандия
сключен между „ЕХД-Транс“ ЕООД и „К. Г.“
ООД за предадено на „К. Г.“ ООД като изпълнител в изрядно състояние и без
повреди и материални щети процесното ремарке.
По делото е допусната и изслушана съдебно-техническа
експертиза изготвена от вещото лице инж.В.
М., според която за възстановяване на щетите
по ремаркето-чергилото на ремаркето, изкривената броня, повредени
светлини на ремаркето; повредена врата на ремаркето;повредена вертикална греда
и повредени два броя стягащи брезента колани, при ремонта, са вложени описаните
във фактурата нови части за което са извършени ремонтни работи изразяващи се
във възстановяване на щета по чергило по което е вложен/много труд/,ремонт на
лява незатваряща се врата, изправяне и заваряване на откачена вертикална греда;
монтаж на нова броня, „изкривена“,обновяване на обтегачите за чергилото/в ляво
и в дясно, проверка на всички светлини ремонт и смяна,поставяне на нов държач
на регистрационна табела и консумативи, като изводите на експерта са, че описаните
възстановителни работи по щети на автомобила напълно съответстват на
претендираните в исковата молба,описаните ремонтни работи обхващат зоната на
задната част на полуремаркето и са в причинно-следствена връзка с конкретния инцидент-механичен
удар/контакт, като стойността на
подменените увредени елементи и стойности на труда съответства на тези посочени
във фактурата при общ размер на 2991.29лв. Представеният приемо-предавателен
протокол е оспорен от ответника досежно верността му, а и по отношение на положените
под него подписи на двамата управители с довод, че по това време управителите
не са се намирали в Холандия, като е поискано да се представи и оригинала.
По назначена
съдебно икономическа експертиза е
изготвено експертно заключение от в.л. Д.Б., според което за периода 09.05.2018г.
до 19.08.2018г. на ответника П. е изплатено от ищцовото дружество сумата от
5405.26лв, от която трудово
възнаграждение от 1358.17лв, командировъчни 3917.99лв и обезщетение по чл.224 от КТ в размер на 129.10лв, като
последните плащания са извършени на 21.09.2018г. Двете заключения са оспорени
от страните. По делото са приети 12броя фотоснимки за които ответникът твърди,
че имат отношение към предмета на спора.
Относно заключението
по икономическата експертиза, ответникът П. е възразил, че освен отразените в
него плащания от работодателя са извършени и други плащания в периода м.юни, юли и август 2018г., като генералното становище на ответника
е, че заключението е неотносимо към предмета на спора.
Експертът М. в
съдебно заседание поддържа заключението си като уточнява, че по отношение на
извода си за причинно-следствената връзка, не знае точно какво е станало на инцидента, но че щетите описани във фактурата се отнасят предимно за задната част на
полуремаркето, като една от зоните на
щетите е в зоната на ремонта на брезента, която е разположена по средата на
дясната част на ремаркето и че ако се приеме за пряко свидетелство за някакъв
инцидент огъната греда, тя по-често се нарича броня или предпазна бариера и
лайсна наричана от ответника и че в същност се касае за едно и също нещо.
Хипотетично сочи, че ако гредата се приеме за свидетелство за инциден,нейното
деформиране е указание,че е имало нещо, а повредата на брезента е на голямо
разстояние, на другата страна на ремаркето и в никакъв не може да се приеме, че повредата по
брезента и механичната повреда на гредата са от едно и също събитие и че
по-скоро се касае за ремонт на стара повреда-чергилото, ремонт на брезента.
Уточнява, че за стара повреда има предвид повредено и ремонтирано и повредата
няма връзка с инцидента.Допълва, че теоретично е възможно на същото място
където се е намирала старата повреда да се получи след ПТП пак повреда, но по
скоро изключва този вариант. Въз основа на представения по делото и приет
снимков материал на ремаркето представен от ответника П., в същото съдебно
заседание, експертът допълва, че не може
да установи дефекти по стоповете на автомобила на задните светлини на ремаркето,
като допуска да е имало някакви
пукнатини, но очевидно няма счупвания.По отношение на стоповете уточнява, че
същите са сложени в една полутръба-ламаринена гредичка, която ги предпазва и че
по тази гредичка не забелязва повреди и деформации, към която са закрепени и която
ги носи.По отношение повредената задна врата експертът не може да каже дали това
е от експлоатация и при неправилен товар и повИ.е на ремаркето,отразяващо се на
пантите на вратите и малко се измества, като сочи че се касае за две колони,в
които влизат двете врати и когато те са
плътно затворени двете врати като се заключват, укрепват цялата задна
стена-рамката и не позволяват да се люлее задната част. По отношение на
портала експертът допуска, че е възможно
към момента на натоварването,ремаркето може да е леко наклонено,че когато се
товари странично, няма нужда да се отварят вратите, и че те си стоят
затворени;че отстрани брезентът представлява една завеса и се отваря точно като
завеса,като перде и цялата страна на ремаркето се набира встрани като перде.Посочва,
че когато товарът е от едната страна на
платформата, товарът натежава и накланя платформата, че той накланя цялата
платформа,включително и рамката на вратите, а платформата не се огъва и че е
възможно да има малко отклонение,но въпреки това вратите се затварят макар и с
малко усилие в рамките на човешките възможности и веднъж затворени вратите, те действат стабилизиращо,като
експертът не може да приеме,че това е някакъв дефект,който има връзка с
изкривената вертикална колона, която е подменена. На база фактурата и вписаните в нея обстоятелства експертът
прави извод ,че по отношение невъзможността вратата да се затвори или се затваря
с усилие, следва, че се касае изобщо за
невъзможност да се затваря или да се затваря с усилие.Не може да определи дали
побутването с крак е повреда и че отговорност на превозвача е закрепването и
правилното разпределение на товара. По отношение на вертикалната греда допълва,
че тя е тази на която се държат
пантите,които държат вратите и се отварят и затварят,че те държат цялата
конструкция на двете врати, като пантите на вратите се въртят около една колона на тази
вертикална греда. Допълва, че ако е закачено/задирано/ ремаркето само отдолу, горе
няма как да има такъв дефект и че ако цялата греда е закачена на нещо,тогава ще
се отрази на чергилото, но ще бъде разкъсан брезента, а ако задира само отдолу
няма да се отрази.Вещото лице не споделя механизма посочен от ответника за
настъпването на повредата в смисъл ,че
при излизане от бензиностанция и направен остър десен завой, защото навлиза в
шосе,което има средна бетонна разделителна линия и е еднопосочно и водача трябва
да влезе надясно,задният край на товарното ремарке опира в очертаващата се
бетонна линия на градинката пред бензиностанцията и в него той се задира,като
експертът поддържа, че височината на бордюрът е
около 15см, а гредата е на височина 50-60см. и ако се приеме, че този
бордюр е причинил тази повреда, то би
следвало да се очаква че през камион ще има най-малко една и съща повреда,
тоест ще се касае за повреждане на множество автомобили.По отношение на двата
колана, експертът не може да ги определи къде точно се намират-опъващите,които
е трябвало да се сменят и са включени във фактурата, и дали имат връзка с
инцидента.По отношение на гредата заявява, че тя е подменена идва вероятно с накрайниците,но че в такъв
случай не би трябвало да има отделна цена на гредата и на накрайниците. По
въпроса за повредената лайсна, коментира ,че това е станало при някакви обстоятелства
и че тя наистина е по-високо разположена от бордюра показан на снимката.По отношение
на бордюра коментира, че той е стандартен около 12-15см и се съмнява да е
поставен бордюр с височина 50см. на място където минават камиони и че
височината на броните на автомобилите е по-малка.Според вещото лице вредата не
е причинена на процесния бордюр от техническа гледна точка. По отношение на
държача на регистрационната табела експертът коментира налично натискане и
вдлъбнатини и е било необходимо да се смени тази подложка, въпреки това счита
,че няма връзка с изкривената греда, защото изкривяването се получава когато автомобила
се движи напред и бордюрът или нещо друго е изкривило бронята в задния ляв край
на бронята отзад и няма как този бордюр на принуди тази подложка/държача да
хлътни навътре и да е деформирана, като разстоянието от земята до бронята е
поне 40см. Експертът допълва ,че няма обяснение как ще се счупи държача, ако
цялото е метално отзад и го държи. Коментира, че тази гредичка носи друга в
себе си като регистрационна табела както носи и двата стопа и че те са защитени; че гредата не може да се
повреди при удар, а за да се повреди регистрационната табела и държача трябва
да има удар отзад. Допълва, че това се отнася и за стоповете, които за да се
счупят трябва да има удар отзад напред-„някой да се удари в теб отзад или ти да
удариш нещо на заден ход!“.Изводът на експерта е, че не намира връзка с
изкривената на преден ход лайсна.Във връзка с оспорването на приемо-предавателния
протокол е представена нотариално заверена декларация от управителя на
дружеството-собственик на ремаркето, „ЕХД-Транс“ЕООД, че подписа под протокола
е положен от управителя Е.Д.,както подписа е положен с лявата ръка поради
фрактура на дясната ръка към момента на подписване на протокола 02.07.2018г. Приложена
е по делото и преписка по щета
№********* от 14.08.2017г. по „Каско на МПС“ за застраховано ремарке за увреден
обект-огъната дъска на ремаркето като застрахователното събитие е възникнало на
14.08.2017г. за което не е изплатено застрахователно обезщетение от „Дженерали
застраховане“ АД от 1000лв с мотив, че
застрахователят не изплаща съгласно общите условия /ОУ/ по застраховка „Каско“
щети от увреждания, настъпили при
товарно-разтоварни операции или причинени
от товар вследствие на неправилно подреждане,стафиране и укрепване на превозвания
товар или натоварване с над 5 % от
допустимите норми.-писмо изх.№********* от 22.06.2017г., като в случая щетите са
причинени от мотокар при товаро-разтоВ. дейност.
Тази фактическа обстановка възприе
съдът.
Обжалваното решение е валидно и но е
изцяло недопустимо.
Постановено е от надлежен
съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност и по предвидения процесуален ред и форма.
С исковата
си молба ищецът в качеството си на работодател иска да ангажира ограничената
имуществена отговорност на работника поради оспорване от негова страна на
издадена заповед по чл.210 ал.1 от КТ. Твърденията са, че работодателят е
инициирал специалното рекламационно производство
по чл.210 ал.1 и ал.2 от КТ с издаване
на заповед за налагане на ограничена имуществена отговорност. Разпоредбата
предвижда, че случаите на
ограничена имуществена отговорност работодателят издава заповед, с която
определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя,
като заповедта се издава в 1-месечен
срок от открИ.ето на вредата или от плащането на сумата на третото лице, но не
по-късно от 1 година от причиняването й, в хипотезата когато работникът или
служителят отговаря за вредата, която е
причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на
трудовите си задължения/чл.203 ал.1 от КТ/.
Когато обаче работодателят претендира пълна имуществена
отговорност срещу работника по реда чл.211 от КТ по исков ред не се провежда специалното производство по
чл.210 от КТ, а освен това пълната имуществена отговорност може да се ангажира
когато работодателят излага факти и обстоятелства
за вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е
причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения В тази
хипотеза отговорността се определя от
гражданския закон, като чл.211 от КТ препраща към общия исков ред. В случая исковата
претенция,както се посочи се основава
само и единствено на факти и обстоятелства ангажиращи ограничената имуществена
отговорност и проведеното в тази връзка рекламационно производство. В исковата
молба липсват каквито и да било обстоятелства, че увреждането е причинено от работника или служителя умишлено или в
резултат на престъпление или не при или по повод изпълнение на трудовите си
задължения. Следователно макар и по размер претенцията в искова молба да не
съответства на наложената със заповедта ограничена имуществена отговорност в
размер на трудовото му възнаграждение за периода 01.08.2018г. до 20.08.2020г.,
това не елиминира и не превръща претенцията като такава за търсене на пълна
имуществена отговорност. Фактите и обстоятелствата в искова молба са заявени
ясно и недвусмислено -работник, имащ качеството на материално отговорно лице на
което е поверено да пази и съхранява имущество, собственост на работодателя или
предоставено му /на работодателя/ от трето лице, да го ползва, като увреждането
е при и по повод изпълнение на възложената работа и е причинено по твърдения на
работодателя по небрежност. В този смисъл правилно първоинстанционния съд е
квалифицирал заявената искова претенция като такава по чл.210 ал.3 от КТ във връзка
с чл.203 ал.1 от КТ.
Решението
е недопустимо.
Макар
да е дадена правилната квалификация на
иска за ангажиране на ограничената имуществена отговорност на ответника П., този иск в случая е процесуално недопустим.
Това е така защото искът по чл.210 ал.3 от КТ предполага редовно проведено рекламационно производство от работодателя спрямо
работника по реда на чл.210 от КТ. От данните по делото е видно, че в същност
трудовото правоотношение /ТПО/ на работника е прекратено по инициатива на
работодателя на дата 20.08.2018г., а
рекламационното производство по чл.210 от КТ е проведено след прекратяването на
ТПО и е приключило с издаване на заповед за осъществяване на ограничена имуществена отговорност на 12.09.2018г, връчена
на П. на 17.09.2018г., тоест при вече прекратено трудово правоотношение с
лицето. Трайната и последователна практика
на ВКС на РБ е в посока, че
рекламационното производство следва да приключи в рамките на съществуващото
трудово правоотношение за да има съответния процесуален ефект и въз основа на него при оспорване на издадената
заповед по чл.210 ал.1 от КТ да се инициира последващ исков процес за реализиране
на ограничената имуществена отговорност на работника. Както се посочи имуществената отговорност на работника или служителя
за вреди, които по небрежност е причинил на работодателя при изпълнение на
трудовите си задължения, е ограничената отговорност. Тази отговорност се
реализира по специфичен ред, който цели да осигури бързото осъществяване на
отговорността, да защити правата и интересите както на работниците и
служителите, така и на работодателите, и да гарантира събирането на вземането
на работодателя от работниците и служителите, за причинени от тях вреди на
работодателя по трудовото правоотношение. Заповедта по чл. 210, ал.
1 КТ поставя началото на едно особено извънсъдебно /рекламационно/
производство за доброволно осъществяване на ограничената имуществена
отговорност на работника или служителя. Заповедта, с която работодателят
предявява претенцията си за обезщетение по естеството си е едно изявление за
прихващане на насрещни вземания- вземането на работодателя за обезщетение срещу насрещно
вземане на работника или служителя за трудово възнаграждение. Компенсаторното
действие на заповедта настъпва ако заповедта не бъде оспорена в предвидения по чл. 210, ал.
3 КТ срок. При оспорване на заповедта от работника или служителя, способът,
по който може да се реализира тази отговорност е съдебното установяване на
дължимото от работника или служителя обезщетение на работодателя за вредите,
които е причинил на работодателя. Прекратяването на трудовото правоотношение
прави неизпълнимо рекламационното производство като способ за събиране на
вземането на работодателя. Това следва от установения от законодателя ред в чл. 210 КТ. Следователно недопустимо е по исков ред да
се претендира ограничена имуществена отговорност при неизпълнимо рекламационно
производство като предпоставка да иницииране на такъв исков процес, проведено от
работодателя след фактическото прекратяване на трудовото правоотношение /решение
№131 от 22.06.2011г. по гр.д.№587/10,ІІІг.о. на ВКС и други. Предвид изложеното
постановеното решение следва да се обезсили изцяло, както и определението по
чл.248 от ГПК, и производството по делото да се прекрати като се присъдят разноски на ответника П. на друго основание-цялостно
прекратяване на производството по делото
срещу него, като за първата инстанция се присъдят разноски в размер на 1000лв заплатени като
адвокатски хонорар първоначален и 4 допълнителни /№006298 от 10.12.2018г.-л.6;
№006303 от 12.04.2019г.-л.90; №006306 от 28.05.2019г.-л.152; №006308 от
01.07.2019г.-л.190 и №006312 от 27.09.2019г./ заплатени в брой и съгласно
приложени списъци по чл.80 от ГПК, а за въззивната инстанция в общ размер на
727.24лв, от които 700 адв.хонорар по
договори за правна помощ –първоначален и два допълнителни №006313 от
25.10.2019г.-л.10; №006314 от 09.12.2019г.-27;№006316 от 10.02.2020г.-л.34 и
държавна такса по две жалби в размер на 27.24лв. Съдът намира ,че ще следва да
присъди разноските в пълен размер предвид значителната фактическа и правна сложност на делото, проведените общо 7 открити съдебни заседания пред първоинстанционния съд, представената и
анализирана по делото обемна документация по спора, заявените оспорвания от
страните и постъпилите насрещни възражения, изслушани експертизи, свидетели и
други. Въззивният съд намира, че не е налице прекомерност на претендираното
адвокатското възнаграждение на адв.Т. предвид и на възможността да се уговарят
първоначален и допълнителен адвокатски хонорари за участие в процеса при
условията на чл.7 ал.8 от НМРАВ,в редакция отпреди изм. в дв,бр.45/2020г. действала към момента на производството пред
първата инстанция, както и уговорените пред въззивната инстанция възнаграждения
за защита по отделни въззивни жалби, респективно подаване на отговори на жалби с различен предмет на спора. По
отношение на молбата за издаване на изпълнителен лист след връщане на делото на
РС -Пазарджик ще следва да се укаже на съда да се произнесе повторно по
искането при съобразяване и на постановеното решение от въззивната инстанция.
Водим от горното и на основание
чл.270 ал.3 изр.І-во от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И
ОБЕЗСИЛВА
решение №1389 от 21.10.2019г. и определение
по чл.248 от ГПК №361 от 06.02.2020г.
постановени от Пазарджишки районен съд
по гр.д.№4940/2018г. по описа на същия съд.
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
Осъжда
„К. ***, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.“И.“ №14, представлявано от
управителя Л.К.К., да заплати на Т.В.П.
, ЕГН-********** ***, разноски по делото в размер 1727.24лв /хиляда седемстотин
двадесет и седем лева и двадесет и четири стотинки/, от които 1000лв /хиляда
лева/ за производството пред първата инстанция и 727.24лв /седемстотин двадесет
и седем лева и двадесет и четири стотинки/ за въззивната инстанция.
Връща
делото на Пазарджишки районен съд за повторно произнасяне по искането за
издаване на изпълнителен лист.
На
основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението неподлежи на касационно обжалване
Председател: Членове:1. 2.