Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
27.07.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 7 -ми състав
на
двадесет и трети юни година 2020
в
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова-Коюмджиева
секретар:
Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 1360 по описа
за 2019 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предмет на спора са искове с пр. основание чл. 405 от КЗ и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на
лицето Д.К.С. ЕГН ********** чрез адв.Б.Е. от САК -пълномощник, с която са
предявени обективно съединени искове срещу „Д.З.” АД ЕИК *******-*, да бъде
осъден ответника да заплати сумата 70
606 лева, представляваща застрахователно обезщетение по щета № *********/ 08.05.2018
г. за щети по л.а. „БМВ”, модел „750 Х
DRIVE” с рег.№ *****, настъпили в периода на действие на застрахователен договор
„Каско на МПС”, ведно със законна лихва от датата на завеждане на иска –
30.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и 3589 лв. лихва за забава за периода от 27.06.2018г. –
датата на отказа до предявяване на иска
- 30.01.2019г.
Твърди се, че икецът Д.К.С. като
собственик на лек автомобил, марка „БМВ”, модел „750Х DRIVE” с рег.№ ***** има
сключена имуществена застраховка „Каско на МПС”- застрахователна полица
№0312180319001256 направена в ответното „Д.З.”АД на 19.01.2018 г. Сочи се, че периодът
на покритие на полицата по сключената имуществена застраховка е 12 месеца, считано
от 20.01.2018 г. до 19.01.2019г. Уговорената застрахователната стойност на
автомобила била в размер на 130 000 лв./сто и тридесет хиляди лева/. На
20.01.2018 г. бил направен оглед на автомобила и снимки на същия, съгласно
изискванията на застрахователя, за което бил съставен и Протокол за оглед от
същата дата. В него било отразено, че автомобилът е „Без забележки” и протоколът бил разписан от застраховател Г.К..
Твърди се, че на 05.05.2018 г. ищецът С. пътувал
с л.а. „БМВ” с рег.№ ***** от гр. София към гр. Враца. В района на с.Горни
Богров, около 06.00 ч. движейки се по бул.”В. Левски”, достигайки кръстовището
на пътя водещ към АМ Хемус, лек автомобил „Митцубиши Голд“ с рег.№ ******,
управляван от Серафим Георгиев му отнел предимството и реализирал ПТП. Сочи се, че в следствие на удара всички
аербеци в автомобилът се отворили. Оказало се, че превозното средство е
снабдено със система за пасивна безопастност и след настъпване на удара,
системата сама е осъществила обаждане на тел. 112. Сигналът е бил приет и
местопроишествието е посетено от служител на ОПП гр.София, за което бил
съставен протокол за ПТП №1699097/05.05.2018 г., и в него били посочени
причините за настъпилото ПТП и видимите на пръв поглед увреди по автомобила.
Незабавно е уведомен от ищеца и застрахователя - ответник. На 08.05.2018 г.
ищецът е депозирал писмено искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на
МПС”. На 14.05.2018 г. от представители на застрахователя бил направен оглед на
автомобила и е съставен Опис- заключение за вреди на МПС по щета № *********, в
който са констатирани вида и степента на увредените видими детайли по
превозното средство. Последвали са още три огледа съответно на 13.06.2018 г., на 14.06.2018 г. и на 20.07.2018
г., за който са съставени и описани по
съответните дати Опис – заключение за вреди на МПС по щета №
*********/08.05.2018 г.. При направения последен оглед на 20.07.2018 г. са
констатирани увреди на предния мост и конзолата на управляващият модул за
безопастност при инцитента. Отбелязано било от застрахователя, че следва двата
детайла да бъдат възтановени чрез ремонт, а не чрез подмяна с нови детайли. От
там произлезло и несъгласието на ищеца относно начина на възтановяването на
щетата, което го принудило да изиска становище от официалният представител за
марката „А.Б.”. Становището им след направения оглед е, че по детайлите от моста
има множество пукнати и липсват части от моста и че официалният сервиз не
допуска ремонтни дейности по възтановяване формата и целостта на предният мост
на автомобили от марката БМВ. По отношение на Управляващият модул за
безопастност, становището е – следва да бъде подменен с нов. Поискана е от
ищеца проформа фактура, съгласно която, стойността на ремонта на автомобила
възлиза на 70 606,51 лв. Фактурата била предоставена на ответното дружество. С
писмо изх.№31005-3598 от 27.06.2018 г. „Д.З.” АД, при наличие на действаща
имуществена застраховка „Каско на МПС” и настъпило застрахователно събитие в
периода на нейното действие, и изпълнени всички действия от страна на застрахования,
застрахователя отказал да заплати обезщетение.
В срока по чл.367 ГПК, ответното „Д.З.” АД, е
депозирал отговор на исковата молба, в който предявените искове са оспорени по
основание и по размер. Наведен е довод, че не са налице всички нужни
предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружеството по
имуществената застраховка, за вредите твърдяни от ищеца и претендираните суми. Ответникът
не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните.
Твърди, че при окомплектоване на щетата по претенция на ищеца била изисквана
информация за състоянието в което е придобит автомобила, документ за ремонт от
предходно ПТП и др., но от страна на ищеца не били предоставени такива данни.
Твърди се, че е налице изключен риск, т.к. съгласно договорените в т.7.11 и т.
9.2.1. от ОУ се твърди, че ответното застрахователно дружество е въведено в
заблуждение, като за застрахователя е налице хипотезата по чл.408, ал.1, т.3 КЗ, даваща му право да откаже да плати. Предвид изложеното намира, че не всички
претендирани вреди са пряка причинно следствена връзка с процесното събитие и
търсения размер е завишен и неотговарящ на реално претърпените вреди. Твърди,
че са налице данни, че процесното МПС е претърпяло тежка ПТП през 2017г. в
Германия, при което са се активирали всички системи на защита. Поддържа, че
неоснователността на главния иск води и до неоснователност на акцесорният такъв
за лихви от претендираната дата.
С определение от з.с.з. на 27.08.2019г.
на основание чл.219, ал.1 ГПК „З.Е.“ АД, ЕИК******, със седалище *** е конституирано като трето лице помагач на ответника.
В съдебно заседание ищецът чрез адв.Е.
поддържа предявения иск. Представя списък на разноски.
В съдебно
заседание ответникът чрез юрк.Т. поддържа писмения отговор. Представя списък по чл.80 ГПК.
В съдебно
заседание третото лице помагач чрез пълномощника си юрк.М. оспорва предявения
иск по размер. Поддържа, че претендираното обезщегение е завишено спрямо действителния
размер на вредите. Оспорва вината на водача на л.а. „Митцубиши Голд“ с рег.№ ******.
Софийски
градски съд, ГО, І-7 състав преценявайки
събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК във вр. с чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Не се спори относно факта, че ищецът е собственик на лек
автомобил, марка БМВ, модел „750 Х DRIVE”
с рег.№ *****. Собствеността на ищеца Д.С.
върху автомобила се установява от представеното по делото свидетелство за регистрация
№********* / 19.01.2018г. /л.7 от делото/
По делото е прието за
безспорно, че на 19.01.2018г. между ищеца Д.С. и ответното „Д.З.” АД е сключен договор за имуществена застраховка със застрахователна
полица № 0312180319001256 /19.01.2018г. по Застраховка „КАСКО на МПС“ при клауза
Пълно каско, за предмет лек автомобил - марка БМВ, модел „750 Х DRIVE” с рег.№*****, със срок на застрахователното покритие от 20.01.2018г. до 19.01.2019г.
/л.8
от делото/ Уговорената застрахователна сума за
застрахования лек автомобил възлиза на 130 000 лв., а дължимата премия е
9282 лв. Видно от приетата разписка от 19.01.2018г. издадена от
ответното дружество застрахователната премия е изцяло платена от застрахованото
лице на сочената дата. /л.9
от делото/
Видно от протокол за оглед –
неразделна част от полица № 0312180319001256, на 20.01.2018 г. бил направен
оглед на застрахования л.а. „БМВ 750 Х DRIVE” с рег.№ ***** съгласно изискванията
на застрахователя, като е отразено, че
автомобилът е „Без забележки” и протоколът
е двустранно подписан от представител на застрахователя и от
застрахования./л.10 от делото/
Според раздел II от Общите условия по застраховка „Каско на МПС“ на „Д.З.”
АД, „клауза – пълно каско”, включва покритие на пожар, природни бедствия, кражба на цяло МПС, злоумишлени действия на
трети лица, грабеж на цяло МПС, вкл. и риска щети при ПТП.
В раздел III от ОУ т.7.11 е предвидено изключение от рисковото покритие
– имуществената застраховка не покрива щети от събития, за които застрахователя
е въведен в заблуда, измама, опит за измама при сключване на застрахователния
договор и/ или при предявяване на претенцията за иизплащане на застрахователно
обезщетение. Според предвиденото в т.9.2.1. от ОУ предвидено специално изключение от рисковото покритие
на застраховка „Пълно Каско“, когато щетите са настъпили преди регистрация на
застрахованото МПС в КАТ и поставяне на български регистрационни табели./л.39
от делото/
Видно от приетия неоспорен Протокол
за ПТП №1699097/05.05.2018 г. издаден от ОПП при СДВР, се установява, че на
05.05.2018 г около 04.50 ч. л.а.„БМВ“ с
peг. № ********се движил по бул. „Васил Левски“ в посока от с. Горни Богоров
към АМ „Хемус“. В същото време лек автомобил „Мицубиши“ с per. № ********се е
движил по отбивката отвеждаща движението от АМ „Хемус“ към с. Яна. В
„обстоятелства и причини за ПТП“, в протокола е отразено, че л.а. „Мицубипш“
при наличие на знак „Б2“ е навлязъл в кръстовището и не е пропуснал движещия се
по път с предимство л.а.„БМВ“ и реализира ПТП с материални щети. Описни са и видимите
на пръв поглед увреди по лек автомобил „БМВ“
с per. № ********/л.12 от делото/
Не се спори, че на 08.05.2018 г.
ищецът е депозирал писмено искане в ответното „Д.З.” АД за оценка на вреди по л.а.„БМВ“ с per. № ********настъпили
при ПТП на 05.05.2018г., като е заведена щета № *********. /л.13 от делото/
От приетия Опис- заключение за вреди на МПС по щета № ********* , е
видно, че на 14.05.2018 г. от представители на застрахователя бил направен
оглед на застрахования автомобил в който са констатирани вида и степента на
увредените видими детайли по превозното средство. Последвали са още три огледа
съответно на 13.06.2018 г., 14.06.2018 г.и 20.07.2018 г., за които са
съставени и съответните Опис –
заключение за вреди на МПС по щета № *********/08.05.2018 г./л.14-л.18 от делото/
При направения последен оглед на 20.07.2018 г. са констатирани увреди
на предния мост и конзолата на управляващият модул за безопастност при
инцитента. Отбелязано било от застрахователя, че следва двата детайла да бъдат
възтановени чрез ремонт, а не чрез подмяна с нови детайли.
В становище на „А.Б.” от 24.07.2018г. след направения оглед на
автомобила е отбелязано, че по детайлите от моста има множество пукнати и
липсват части от моста и че официалният сервиз не допуска ремонтни дейности по
възтановяване формата и целостта на предният мост на автомобили от марката БМВ.
По отношение на Управляващият модул за безопасност, становището е – следва да
бъде подменен с нов. /л.19-л.20/
С писмо изх.№
31005-3598 от 27.06.2018 г. „Д.З.” АД отказало на ищеца да му заплати
застрахователно обезщетение, позовавайки се на обстоятелството, че застрахования
Д.К.С. не е представил изисканите му от застрахователя документи – копие на
договор за покупко-продажба, фактура за закупуването и др., както и на
установени данни, че през месец юни 2017г. застрахования автомобил е претърпял
ПТП в Германия, като обявен за продажба в сайт за автомобили в състояние
„увреден“./л.25-л.26 от делото/
Видно
от становище изх.№191/ 26.07.2018г. на „А.Б.”, като оторизиран сервиз на
марката BMW, процесния лек
автомобил с марка БМВ /индивидуализиран по рама е постъпил за проверка на
състоянието му след настъпило ПТП.
Приета е проформа фактура издадена от „Б.П.” ЕООД, съгласно която, стойността
на ремонта на автомобил „БМВ“ с per. № ********възлиза на 70 606,51 лв. с ДДС./л.21-л.24/ Не се спори, че фактурата е
била предоставена на ответното дружество.
От приетото по делото заключение на съдебно-автотехническа експертиза с
в.л. инж. С.Д. се установява, че общата стойност на необходимия ремонт на лек
автомобил „БМВ”, модел „750 Х DRIVE” с рег.№ ***** възлиза на 63 649,62 лева с
ДДС. В таблица – приложение към заключението си вещото лице е посочило в 102
/сто и две/ позиции частите от автомобила подлежащи на подмяна, като е
остойностило и ремонтните дейности, бояджийски операции, боя и консумативи./л.116-л.119 от делото/
В заключението на
Допълнителата АТЕ е описан най-вероятен механизъм за настъпване на
произшествието причинило проесните вреди, както следва: На 05.05.2018г. около
04.50 ч. лек автомобил „БМВ“ с per. № ********се движил по бул. „Васил Левски“
в посока от с. Горни Богоров към АМ „Хемус“. В същото време лек автомобил
„Мицубипш“ с per. № ********се е движил по отбивката отвеждаща движението от АМ
„Хемус“ към с. Яна. В района на кръстовището на отбивката от АМ „Хемус“ към с.
Яна водача на лек автомобил „Мицубипш“ при наличие на знак „Б2“ е навлязъл в
кръстовището и не е пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил
„БМВ“. Настъпил е удар между предна дясна част на лек автомобил „БМВ“ в областта
на дясната част на предната броня и предната част на дясната врата.
В заключението на допълнителна
АТЕ, е обосновано, че направения анализ на механизма на настъпване на
произшествието, както и данните от констативната част на експертизата относно
на колко километра е извършен огледа при сключване на застраховката и данните,
че на 24 707 км има изпратени телеграми от управляващия блок за задействане на
изпълнителите на системата за пасивна безопасност, сочи на извода, че
увредените детайли по „БМВ“ с per. № ********претендирани
от ищеца са в причинно следствена връзка с механизма за настъпване на ПТП.
Заключенията на
съдебно-автотехническа експертиза в.л. инж.Ст. Д., съдът възприема като
обективно и компетентно дадени, изготвени от лица с необходимите специални
знания.
Установеното
от фактическа страна, сочи на следните правни
изводи:
Изложените
фактически твърдения и искането за защита сочат на предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането. В случая е
приложима хипотезата на реализиране на договорна отговорност на застраховател
по валидна
имуществена застраховка по реда на Кодекса на застраховането, в сила от 01.01.2016г.
Искът е процесуално
допустим – налице е активна и
пасивна процесуална легитимация – ищецът твърди, че в качеството на
застраховано лице, е поддържал застраховка
Каско на МПС при клауза
Пълно каско при ответното „Д.з.“ АД, като застраховател, както и факта, че в
резултат на настъпило ПТП е получил увреждания на автомобила си, при отказ от
застрахователя да изплати дължимото, поради настъпилото застрахователно
събитие, застрахователно обезщетение.
По
същество:
Искът е основателен. Не се спори относно факта, че към
момента на възникване на процесното ПТП на 05.05.2018
г. ищецът е поддържал валидна имуществена застраховка, а именно- доброволна
застраховка “Каско на МПС при клауза Пълно каско” при ответника по договор обективиран в полица
№ 0312180319001256 /19.01.2018г. за лек автомобил - марка БМВ, модел
„750 X DRIVE“, с валидност на застрахователното покритие от 20.01.2018г. до
19.01.2019г., като страните имат съответно качеството на
застрахован и застраховател. Основните задължения по този договор на страните е
– за ищеца – да заплати дължимата застрахователна премия, както и да спазва задълженията
по общите условия. За застрахователя основното задължение по този двустранен
договор е да изплати застрахователното обезщетение. Установи се, че според Общите
условия на ответното застрахователно дружество,
„клауза пълно каско”, включва покритие на покритие на пожар, природни бедствия, кражба на цяло
МПС, злоумишлени действия на трети лица, грабеж, вкл. и риска щети при ПТП.
Предвид изложеното по-горе от фактическа страна, съдът
намира, че по отношение на МПС марка „БМВ”,
модел „750 Х DRIVE” с рег.№ ***** на 05.05.2018г. е настъпило застрахователно
събитие, представляващо покрит риск, доколкото
са му нанесени щети при претърпяно ПТП.
В случая
ответника е отказал да отказал да изплати поисканото от ищеца застрахователно
обезщетение, като посочил, че застрахования не е представил изисканите му от
застрахователя документи – копие на договор за покупко-продажба, фактура за
закупуването и др., както и на установени данни, че през месец юни 2017г.
застрахования автомобил е претърпял ПТП в Германия, като обявен за продажба в
сайт за автомобили в състояние „увреден“. В отговора на ИМ, депозиран по делото
поддържа, че е налице изключен риск, „ съгласно договорените в т.7.11 и т.
9.2.1. от ОУ и поддържа, че застрахователното дружество е въведено в
заблуждение от застрахования, като е налице хипотезата по чл.408, ал.1, т.3 КЗ,
даваща му право да откаже да плати.
С оглед приетата
фактическа обстановка, съдът намира възражението на ответника за наличие на
обстоятелства, изключващи носенето на риска, за неоснователно. Съображенията за
това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 408, ал. 1 КЗ,
застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само: 1. при умишлено
причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи
застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното
събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от
друго лице; 3. при неизпълнение на З.ължение по застрахователния договор от
страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя,
било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до
възникване на застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със
закон.
В настоящия случай
застрахователят е отказал да изплати
претендираното от ищеца застрахователно обезщетение, позовавайки се на
договореното в т.7.11 и т. 9.2.1. от ОУ към застраховка „Каско на МПС“ като
сочи, че ответното застрахователно дружество е въведено в заблуждение от
застрахования и застрахователя е налице хипотезата по чл.408, ал.1, т.3 КЗ.
Съгласно трайната
практика на ВКС - решение № 15/12.04.2012 г. по т.д. № 454/2011 и решение №
18/05.03.2014 г. по т.д. № 350/2012 г., решение № 49/29.07.2013 г. по т.д. № 840/2012
г. и др., не всяко задължение на застрахования, скрепено с договорна санкция за
отказ от заплащане на застрахователно обезщетение, може да се приеме за
договорено в съответствие с нормата на чл. 211 т. 2 КЗ отм., аналогична на
разпоредбата на чл. 408, ал. 1 т. 3 КЗ, и да аргументира отказа единствено на
основание факта на неизпълнението му от страна на застрахованото лице - без
установяване на причинна връзка с конкретното застрахователно събитие. Само
неизпълнението на задължение, което по своето естество би могло да обуслови
като закономерна своя последица настъпването на застрахователното събитие,
респ. увеличаване на размера или разширяване обхвата на вредите или се явява
препятстващо доказването им следва да може да се поставя в основата на подобен
отказ за плащане на застрахователното обезщетение. Условието за значителност
следва да се преценява във всеки конкретен случай - с оглед това да не се
допуска посредством договорни клаузи да се уговарят правни последици в ущърб на
интереса на застрахования, когато не може да се констатира накърняване на
легитимния интерес на съответния застраховател. Приложението на чл. 408, ал. 1
т. 3 КЗ е обусловено от установяването на пряка причинно-следствена връзка
между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в ОУ към застраховката,
като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на
застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от
същото.
Следователно, ако
конкретното неизпълнено договорно задължение на застрахования не се е отразило
неблагоприятно върху проявлението на риска или върху възможността за
ограничаване и предотвратяване на вредите, респ. на техния обем, до степен,
която не позволява застрахователят да го носи, то липсва основание да се
приеме, че за последния е възникнало правото на отказ да плати
застрахователната сума или обезщетение.
Съгласно т.7.11 от
Общите условия по застраховка „Каско на МПС“, застрахователят не изплаща
обезщетение, когато е въведен в заблуда, измама, опит за измама при сключване
на застрахователния договор и/ или при предявяване на претенцията за иизплащане
на застрахователно обезщетение. Посочената клауза следва да се тълкува във
връзка с регламентираната в разпоредбата на чл. 363 от КЗ хипотеза на
съзнателно неточно обявяване. Само в случаите, когато застрахованият или негов
представител съзнателно е обявил неточно или е премълчал обстоятелство и
застрахователното събитие настъпи, застрахователят при наличието на останалите
предпоставки по чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ може да откаже изцяло или частично
плащане на застрахователно обезщетение.
Възражението се
поддържа в контекста на твърдението на ответника, че застрахованият автомобил е
представен за застраховане, а е бил увреден при друго ПТП настъпило през 2017г.
в чужбина.
Приложимостта на
общите условия не е спорна между страните, като в т.2 от декларация на
застрахования инкорпорирана в полица № 0312180319001256 /19.01.2018г. ищецът в качеството на застрахован изрично е
декларирал, че Общите условия по застраховка „Каско на МПС“ са му предоставени
и ги приема.
Възражението е
неоснователно. По делото не са налице данни ищецът да е знаел за подобни
обстоятелства /ПТП настъпило в Германия/ и съзнателно да ги е премълчал.
Сключването на застрахователния договор ищецът е извършил лично. Ответното
застрахователно дружество не е ангажирало никакви доказателства, от които да се
констатира несъответствие между обявени от ищеца при сключване на
застрахователния договор обстоятелства и действително установени такива. Още
повече, че при сключване на застрахвателния договор от застрахователят е
съставен протокол за оглед – неразделна част от полица № 0312180319001256, на
20.01.2018 г., отразяващ извършен оглед на застрахования л.а. „БМВ 750 Х DRIVE”
с рег.№ ***** съгласно изискванията на застрахователя, като е отразено, че автомобилът е „Без забележки”.
Поради изложеното, съдът счита, че не са
налице предпоставки да бъде отказано изплащането на застрахователно обезщетение
с изтъкнатите от ответника съображения.
С оглед горното, съдът приема за доказани по
несъмнен начин следните елементи от фактическия състав на претенцията -
възникването на валидно застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка; настъпване в срока на застрахователното покритие на
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в причинна
връзка с което са настъпили вреди.
Предвид
изложеното предявения иск с пр. основание чл.405, ал.1 КЗ е доказан по
основание. Ответното дружество дължи плащане на застрахователно обезщетение.
За определяне
размера на дължимото застрахователно обезщетение съдът съобрази следното:
По отношение на размера на дължимото обезщетение
следва да се вземе предвид именно действителната пазарна стойност на
застрахованото имущество към датата на настъпване на застрахователното събитие,
след като не е предвидено друго в договора за застраховка, съгласно чл. 400,
ал. 4 вр. с, ал. 2 от КЗ. Нормата на чл. 400, ал. 2 от КЗ определя по отношение
на имущественото застраховане, че за действителна се смята стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество, а посочената по-горе стойност е именно пазарната. В този смисъл е и
трайната съдебна практика - напр. Решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. №
156/2009 г. на ВКС, I ТО и Решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на
ВКС, I ТО и др.) От приетото неоспорено
заключение на САТЕ се установява, че към датата на събитието, пазарната
стойност на причинените вреди /труд, части, материали/ е в размер на 63 649, 62
лв. с ДДС. Посочената стойност е под размера на общата
застрахователна сума (лимит на отговорност), уговорена между страните, която е 130 000
лв. Предвид изложеното главният иск следва да бъде уважен за установения размер
от 63 649,62лв., ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане.
За разликата до
пълния претендиран размер от 70 606 лв. главния иск следва да бъде
отхвърлен, като недоказан.
По иска по чл. 86 от ЗЗД:
Установи се
наличие на главен дълг. Съгласно чл. 405, ал. 1, вр. с чл. 108, ал. 1 КЗ
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в срок 15 работни
дни от деня, в който застрахованият е изпълнил задължението си да представи
поисканите от застрахователя документи, свързани с установяване на събитието и размера
на вредите. В настоящия случай застрахователната претенция е отправена на 08.05.2018
г., като съдът намира, че всички документи необходими за установяване на застрахователното
събитие и определяне размера на вредите са представени на застрахователя към
тази дата. Считано от тази дата, ответникът е следвало да извърши плащане до
23.05.2018 г., след която дата ответникът изпада в забава. В случая ищецът
претендира лихва за забава считано от 27.06.2018г. – датата на отказа на
ответното дружество, като съобразно диспозитивното начало именно тази дата
следва да бъде взета предвид като начало на исковия период.
За периода от 27.06.2018г. до 29.01.2019 г./деня
предхождащ предявяване на иска/ дължимата лихва за забава върху главницата в
размер на 63 649,62лв. лева определен по
реда на чл.162 ГПК възлиза на 3 836.65 лева. Предвид невъзможността за произнасяне плюс
петитум искът за лихва за забава следва да бъде уважен в пълния
претендиран размер от 3 589 лв .
По
разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски в размер на 5977,52лв., съобразно уважената част
от иска, като общо сторените разноски са от 6 596 лева, включващи д.т., депозит
за САТЕ, ДАТЕ и адвокатско възнаграждение/списък по чл.80 ГПК на л.149 от
делото/.
На основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната страна се следват разноски съобразно
отхвърлената част от иска в размер на 42,50 лв., като общо сторените разноски
възлизат 450 лв., съгласно списък на разноски на лист 150 от делото.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.З.”АД ЕИК *******-*,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.К.С. ЕГН **********, на основание чл. 405, ал.1 от КЗ, сумата от 63649,62
лв., представляваща застрахователно обезщетение за щети по л.а. „БМВ”, модел
„750 Х DRIVE” с рег.№ *****, настъпили при ПТП на 05.05.2018г. - в периода на
действие на имуществена застраховка „Каско на МПС”, ведно със законна лихва от датата на завеждане на иска –
30.01.2019г. до окончателното изплащане, както и сумата 3589
лв. лихва за забава за периода от
27.06.2018г. до 29.01.2019г., КАТО отхвърля иска с пр. основание чл.405 КЗ, за
разликата от присъдения до заявения размер от 70 606лв.
ОСЪЖДА „Д.З.” АД ЕИК *******-*,
със седалище и адрес на управление ***,
да заплати на Д.К.С. ЕГН ********** направените
по делото разноски от 5977,52 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.К.С. ЕГН ********** да заплати на „Д.З.” АД ЕИК *******-*, разноски по делото в размер на
42,50 лв., съразмерно на
отхвърлената част на иска.
Решението е постановено при участие на „З.Е.’’АД,
ЕИК № ******, със седалище *** е конституирано като трето лице помагач на ответника.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред САС.
Съдия: