Р Е Ш Е Н И
Е №86
гр.Силистра, 10.10.2022
година
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
Административният
съд гр.Силистра,в публично заседание на двадесет и първи септември през две
хиляди двадесет и втора година,в състав:съдия Маргарита Славова,при секретаря Виолина
Рамова,с участието на прокурор……..……..,като разгледа докладваното от съдия Славова
адм.дело №140 по описа на съда за 2022г.,за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по жалба на Г.М.Г.,подадена чрез представител по
пълномощие адв.Г.Г. ***, срещу т.2 от Заповед
№342з-832/09.08.2022г., издадена от ВПД Директор на ОД МВР Силистра, в
хипотезата на чл.214 ал.1 т.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи(ЗМВР),
с която жалбоподателят е отстранен временно от длъжност „младши инспектор“- ст.
полицай (ВСК) в група „ООР“, на сектор „ОП“ към РУ-Силистра при ОД МВР
гр.Силистра, за срок от два месеца и е разпоредено изземването на служебната му
карта,личния знак и служебното оръжие.
С жалбата се твърди,че оспореният акт
е материално незаконосъобразен,тъй като не била установена втората предпоставка
от приложения чл.214 ал.1 т.1 ЗМВР,а именно „[…]служебното му
положение би затруднило разкриването на обективната истина[…]“В този контекст се поддържа оплакване за липса на
мотиви в същия сегмент от релевирания фактически състав, защото ответният орган
бил възпроизвел нормативния текст без конкретни съображения как точно
оспорващият би могъл да повлияе на разкриването на обективната истина в рамките
на образуваното дисциплинарно производство срещу него.В оспорената заповед, в частта ѝ по т.2, ответникът
се бил позовал на Докладна записка рег.№1886р-15277/09.08.2022г. на мл.експерт М.Г.
- командир на отделение в гр.“ООР“; сектор „ОП“ към РУ-Силистра, несъдържаща
изрични констатации за опити или обективни предпоставки за повлияване на
лицата,които имат непосредствени впечатления за фактите и
обстоятелствата,свързани със служебното поведение на оспорващия в конфликтния
период от време 00:30ч. до 03:30-45 часа на 09.08.2022г.Твърди се още,че
жалбоподателят не се намирал в йерархическо надмощие по отношение на нито един
от свидетелите в дисциплинарното производство, като не разполагал и с достъп до
видеозаписите и/или документите, имащи отношение към същото.Нещо
повече,членовете на дисциплинарно-разследващия орган били с позиции на
началници спрямо разследвания служител,което априори
изключвало възможността той да може да им въздейства по някакъв начин относно
хода на дисциплинарното разследване. От горните доводи извежда извод не просто
за немотивираност на заповедта в оспорената ѝ част, но и за обективна
липса на втората кумулативна предпоставка от чл.214 ал.1 т.1 ЗМВР,което правело
материално незаконосъобразна правоограничителната
заповед по т.2. Със Заповед №342з-869/19.08.22г. на ДНО (л.66-л.71) била
променена правната квалификация на фактите,по които е образувано
дисциплинарното производство срещу оспорващия служител, което счита, че е
следвало да обоснове едновременно с промяната на квалификацията на деянието, органът
да се произнесе и по временното му отстраняване от длъжност, тъй като
първоначалното основание (чл.203 ал.1 т.9 ЗМВР), вече не съществувало. Поддържа,
че при издаване на акт по чл.214 ал.1 т.1 ЗМВР,органът по назначаването действа
в условията на оперативна самостоятелност, но тази му дискреционна
власт не е безгранична и безконтролна (арг. чл.169 АПК), тъй като следвало да бъде упражнена в рамките на закона,вкл. на
изискването за съразмерност от базовия принцип на чл.6 АПК,което твърди,че не
било спазено в случая.Поддържа,че контролът в арестите се осъществявал освен
чрез постоянно физическо наблюдение на задържаните лица и посредством видеонаблюдение на монитор,отразяващ изображенията от камерите
в съответните килии,каквото в Арести-Силистра имало действащо, а жалбоподателят
е нямал възможност да упражнява контрол чрез него.Нещо повече,този вид контрол
бил възложен на друг полицейски орган, съгласно представена Заповед
342з-812/27.08.2020г. (л.60-л.65),издадена от директора на ОД МВР Силистра,чиято
т.10.4 възлага видеонаблюдението на задържаните лица
на оперативния дежурен в ОДЧ,какъвто не е бил оспорващият служител към
процесния период. Категорично възразява срещу твърденията на ответния орган, че
имал достъп до служебни документи, както и до информационните системи в
МВР,което би му осигурило възможност да повлияе върху воденото срещу него
дисциплинарно производство.Твърди,че длъжността му не предполагала такъв
достъп.Доводът за възможността по неформални/колегиални причини да може да
въздейства на лицата, дали сведения по случая, намира за ирелевантен,
тъй като подобно въздействие със или без изпълнение на службата си,оспорващият
винаги би могъл да окаже,което излизало извън регулацията от чл.214 ал.1 т.1 ЗМВР, изискваща служебното му положение да може да доведе до такъв нежелан
резултат. В обобщение настоява, че липсвали в процеса каквито и да е данни, а
още по-малко твърдени и доказани факти, сочещи как точно би могъл
жалбоподателят, изпълнявайки службата си, да затрудни разкриването на
обективната истината във воденото срещу него дисциплинарно производство.С оглед
на всичко това настоява за отмяна на заповедта в оспорената ѝ част по т.2
и за присъждане на съдебни разноски по представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът
по жалбата - ВПД Директор на
Областна дирекция на МВР гр.Силистра,чрез представител по пълномощие гл.юрисконсулт
В.А. (л.58), в писмени бележки по делото (л.54-л.57) и в
съдебно заседание,поддържа неоснователност на оспорването. Счита,че атакуваната
заповед е законосъобразна,като издадена от компетентен орган; при стриктно
спазване на нормираната дисциплинарна процедура; при правилно приложение на
материалния закон,вкл. в хипотезата от т.1 на чл.214 ал.1 ЗМВР.Намира за ирелевантни доводите на оспорващия,че членовете на дисциплинарно-разследващия
орган му били началници,тъй като мярката била приложена не защото ще повлияе на
тях, а защото имало обективна възможност да повлияе на свидетелите,вкл. да
манипулира относими към случая документи, поради достъпа си до тях по силата на
заеманата длъжност.Настоява да бъде преценено като неоснователно главното
оплакване на оспорващия - за липса на установени факти, доказващи как точно би
могъл да повлияе на воденото срещу него дисциплинарно разследване,тъй като
нормативната предпоставка за прилагане на процесната принуда, представляваща
временно отстраняване от длъжност на полицейския служител, от една страна, не
поставяла изискване към степента/ранга на длъжността, от която е отстранен,т.е.
не изисквала същата да е непременно ръководна, а от друга - за да е налице (втората
предпоставка на приложената материална норма) било достатъчно обективното
наличие на вероятност (предвид кръга от функции и задължения по длъжностна
характеристика) служителят да окаже влияние върху разкриването на обективната
истина в хода на дисциплинарното производство.Поддържа, че предвид тежестта на
нарушението, за което същото се води срещу жалбоподателя,попадащо в кръга на
нормативно определените за налагане на най-тежкото наказание „уволнение“
(чл.203 ал.1 т.13 ЗМВР),предполага висока прецизност при събирането и оценката
на доказателствата в дисциплинарния процес, при пълна гаранция за неговото
обективно провеждане,което допълнително било мотивирало и разпореденото по т.2
от процесната по делото заповед. Обективната опасност оспорващият да повлияе на
воденото срещу него разследване свързва с това, че като полицейски инспектор
имал достъп да информационните масиви на МВР, даващ му възможност да разполага
със служебна информация и с оглед полицейските си правомощия - да оказва влияние
върху свидетели, вкл. задържани лица в Арести-Силистра и колеги, като по този
начин да въздейства върху цялостния ход на дисциплинарното производство.В
контекста на оплакването за несъразмерност на наложената принуда, с оглед
критериите от чл.6 АПК поддържа,че мярката е временна, превантивна,с основна
цел - да се препятства всякаква възможност,вкл. вероятност, служителят,
продължавайки да изпълнява задълженията си, да създаде пречки за обективното и
всестранно изясняване на обстоятелствата по образуваното срещу него
дисциплинарно производство. Или, същата била наложена като гаранция за
безпристрастното и обективно провеждане на процедурата по събиране на
доказателствата, единствено със средствата и по реда на закона.Още повече, че
била налице и нормативна гаранция за преодоляване на евентуално причинени вреди
на жалбоподателя от оспореното временно отстраняване от длъжност,с правилото от
чл.214 ал.6 ЗМВР-когато дисциплинарното производство бъде прекратено или на
служителя не бъде наложено наказание „уволнение“,му се изплаща възнаграждението
и за времето на отстраняване.Ето защо настоява жалбата да бъде оставена без уважение,а
процесната заповед,в оспорената ѝ част- потвърдена,като съответна на
фактите и закона. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от АПК,във вр. с чл.211 от Закона за Министерството
на вътрешните работи. Съдът,като обсъди изложените в жалбата доводи, становищата
на страните и след преценка на доказателствата, прие за установено следното: Жалбата
е процесуално допустима,като подадена
от активно легитимирано лице, с установен правен интерес от оспорването,при спазване
на срока от чл.149 ал.1 АПК,приложим от препращането на чл.211 ЗМВР,а обжалването
е насочено срещу подлежащ на съдебен контрол акт (чл.211 ЗМВР). Разгледана по
същество е неоснователна.
Предмет
на съдебния контрол за законосъобразност е т.2
от Заповед №342з-832/ 09.08.2022г. на
ВПД Директор на ОД МВР Силистра, постановена в хипотезата на чл. 214 ал.1 т.1 ЗМВР,с
която жалбоподателят е отстранен временно от длъжност „младши инспектор“- старши
полицай (ВСК) в група „ООР“, на сектор „ОП“ към РУ-Силистра при ОД на МВР
гр.Силистра,за срок от два месеца и е разпоредено изземването на служебната му
карта, личния знак и служебното оръжие.
От административната преписка се установяват правнозначимите факти за разрешаване на повдигнатия пред
съда спор,както следва: Със Заповед №342з-832/09.08. 2022г. ответникът,който е
ръководител на структура по чл.37 ал.1 т.2 ЗМВР - директор на ОД МВР гр.Силистра
и следователно, компетентен орган както по чл.204 т.3, така и по чл.214 ал.8 ЗМВР (по този въпрос страните не спорят), е образувал дисциплинарно
производство по чл.207 ал.1 т.2 ЗМВР срещу жалбоподателя; отстранил го е
временно от длъжност за срок от два месеца, считано от 09.08.2022г. и е
определил персоналния състав на дисциплинарно-разследващия орган (ДРО), давайки
на същия процесуални указания.Заповедта е връчена лично на мл.инспектор Г.М.Г.
на 09. 08.2022г.,видно от записването на стр.3 от същата,който е посочил за
свой подпомагащ в защитата адв.Г.Г. ***, съгласно
регулацията от чл.207 ал.8 т.2 ЗМВР. Видно от посочените часове на връчване е,
че непосредствено преди това, на жалбоподателя е била предоставена Покана
рег.№342з-11646/09.08.22г., изготвена от членовете на ДРО,за запознаване с
горната заповед, като са посочени и правата на привлечения към дисциплинарна
отговорност полицейски служител,вкл. да дава обяснения по всяко време на
производството.
Процесната заповед е издадена
затова, че съгласно цитирани докладни записки и сведения се установявали данни,
че служителят на 09.08.2022г.,е нарушил чл.37 ал.2 от Инструкция рег.№8121з-78/24.01.2015г. за реда за осъществяване на
задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда
в тях в МВР (л. 72-л.82),издадена от министъра на МВР (занапред само
Инструкцията), по време на изпълнение на служебните си задължения.Видно от
приложен на л.84 от делото График за дежурствата на служителите от гр.“ООР“ за
м.август.22г.- нощна смяна (от 24:00ч. на 08.08.22г.
до 07:00ч. на 09. 08.22г.), жалбоподателят е бил на работа, заедно с други полицейски
служители, дали „сведение“ или изготвили „докладни записки“ по случая, вкл.
инспектор Р.Г.- дежурен в ОДЧ при ОД МВР Силистра. А случаят е, че на 09.08.2022г.
около 03:45 часа, в гр.Силистра, в помещение за временно задържане (ПВЗ) в
Районно управление Силистра, задържаният М.Г.И. от кв.“Деленките“,се
е обесил в килията, като е използвал външната плътна ивица на одеяло, която е
скъсал и завързал за горната част на решетката на килията.Същият бил задържан в
23:15ч. на 08.08.2022г. със Заповед №1886з-133, на
основание чл.144 ал.1 НК за срок от 24 часа. От горните факти дисциплинарно
наказващият орган - ДНО (чл.204 т.3 ЗМВР) извел заключение,че са налице
достатъчно данни за извършено дисциплинарно нарушение от мл.инспектор Г.,тъй
като през периода от 00:30ч. до 04:00 ч. на 09.08.22г.,не е наблюдавал
постоянно и непосредствено, задържания в помещението за временно задържане
гражданин,с което е допуснал същият да се самоубие, като се е обесил в килията.
Квалифицирал е горните факти по чл.203 ал.1 т.9, във връзка с чл.194 ал.2 т.2 ЗМВР.Позовавайки се на Докладна записка рег.№1886р-15277/09.08. 2022г. на
мл.експерт М.Г.-командир на отделение в група „Опазване на обществения ред
(ООР)“, в сектор „Охранителна полиция (ОП)“ към РУ-Силистра при ОД МВР гр.Силистра
(л.13),представляваща предложение за образуване на дисциплинарно производство,
ответният орган е извел изводи и, че жалбоподателят „[…] би могъл да окаже въздействие за промяна
на представяната от всички лица информация за установяване на фактическата
обстановка,при която е извършено дисциплинарното нарушение, както и, че
служебното му положение му позволява да оказва натиск върху свидетели и да
попречи […]“,съгласно
буквалния прочит на мотивите в оспорената заповед. Документът, към който е
направена препратка и съгласно ТР №16/ 31.03.75г., ОСГК на ВС- годен да
мотивира релевирания в процеса акт, е изготвен от командира на отделението в
група „ООР“ М.Г., който от самото начало на въпросната нощна смяна в ПВЗ, е
назначил да охранява задържаните лица мл.полицай Г.М.Г.. Същият, доста уплашен
е влязъл в инструктивния кабинет (около 03:30-45ч. според сведенията от
оперативния дежурен), когато се оформяли документите за задържане на друго лице
(управлявало МПС след употреба на алкохол) и съобщил за обесването на задържания
от кв.“Деленките“,което задвижило незабавно всички
процедури по уведомяване на Центъра за спешна медицинска помощ; ръководството
на ОД МВР и ОСлС при Окръжна прокуратура Силистра.
От Кадровата справка на жалбоподателя (л.32-л.34) се
установява, че същият е назначен и работи в системата на МВР от 01.03.1995г.,
като е заемал различни длъжности, вкл. „командир на отделение“ в група „Охрана
на обществения ред“, но в друга структура - РУ“Транспортна полиция - Русе“ към
отдел „Транспортна полиция“ при Главна дирекция „Криминална полиция“ - МВР.В ОД
на МВР гр.Силистра е назначен като старши полицай в група „ООР“ в сектор „ОП“
на РУ Силистра със Заповед от 22. 07.2021г., а от 13.10.2021г. изпълнява
длъжността, от която е отстранен - старши полицай (водач на служебно куче).На
същата дата (13.10.21г.), видно от Протокол рег.№ 342р-14257 (л.39),се е
запознал с Длъжностната характеристика (типова).Видно от същата е, че абсолютно
изискване за заемане на длъжността, е да има разрешен достъп до класифицирана
информация,а не просто до информационните масиви на МВР,което опровергава
твърдението му,че нямал осигурен такъв достъп (Вж.Протокол от съд.зас. на 21.09.2022г.). Несъмнено негово задължение,
произтичащо от раздел II “Основни длъжностни задължения“, ред 7, е да охранява
и конвоира задържани лица, както и да спазва изискванията на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР и правилата за работа с класифицирана
информация съгласно ЗЗКИ. Според чл.18 от Инструкцията, както и чл.37 ал.2 от
същата - задържаното лице се охранява непрекъснато, а лицата, настанени в
помещенията за задържане, се наблюдават постоянно. Според чл.19 от Инструкцията
всички действия по приемане, настаняване, служебно придвижване, свиждане,
медицинско обслужване и освобождаване на задържаните лица се отразяват в
документацията,която се води в помещенията за настаняване на задържани лица и
се явява приложение към инструкцията. Видно от последните (9 приложения) е, че
полицейският служител,е задължен да отразява всички действия със задържаните
лица в съответните книги,които по необходимост се водят в помещенията за
настаняване на задържани лица и до които несъмнено жалбоподателят (ако не е
отстранен от изпълнение на длъжността си) има непосредствен достъп.В тези книги
по необходимост се отразяват обстоятелства,свързани със задържаните лица,които
биха имали значение и за дисциплинарното разследване срещу оспорващия
полицейски служител за конкретния случай със обесилия се задържан на
09.08.2022г.
От
представената Справка за организационната структура на РУ-Силистра при ОД МВР
гр.Силистра (л.83) е видно, че длъжността на жалбоподателя е еднаква (по степен
в йерархично отношение) с тази на още седем други служители -„младши
инспектор-старши полицай“,шест от които са дали сведения за процесния случай,а
именно - Я.С.(л.15); Р.Р.(л.16 и л.26); П.И.(л.19 и
л.23); Н.Т.(л.20 и л.25); И.Ч.(л.21 и л.27) и А.Б.(л.28). Всички те заемат
равни длъжностни позиции и нямат подчинени такива,което не може да изключи
вероятността за повлияването им от оспорващия в контекста на чл.214 ал.1 т.1 от ЗМВР.
При горните фактически установявания се
налагат следните изводи от правна страна:Съгласно чл.204 т.3 ЗМВР,ръководителите
на структурите по чл.37, какъвто несъмнено е издателят на процесната заповед,
налагат всички наказания по чл.197 за служителите на младши изпълнителски
длъжности,като същите образуват и дисциплинарни производства за нарушения на
чл.203 ал.1 т.2-т.15, съгласно чл.207 ал.1 т.2 ЗМВР, което сочи на материална,
териториална и по степен компетентност на органа, издал оспорения акт.Неговата
компетентност по изрично атакуваната т.2 от процесната заповед произтича пряко
от закона съгласно чл.215 ал.1 ЗМВР. Следователно, оспореният акт не е засегнат
от порок по смисъла на чл.146 т.1 АПК.
Относно
довода на жалбоподателя - за липса на мотиви за разпореденото временно
отстраняване от длъжност, настоящият състав приема, че такива, макар и неизчерпателни,
но достатъчни, има в процесната заповед,като ответният орган се е позовал на
докладната записка на командира на отделението мл.експерт М.Г.. Заповедта е
издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа описание на фактическите
основания за прилагане на разпоредбите на ал.3 и ал.1 т.1 от чл.214 ЗМВР,вкл.
посредством препращането, за което стана въпрос по-горе. Съгласно практиката на
ВАС, е достатъчно обективното наличие на вероятност служителят да окаже влияние
върху разкриването на обективната истина в хода на дисциплинарното производство.Такава
в случая е налице предвид заеманото служебно положение от оспорващия и по
необходимост достъпа,вкл. воденето на книгите от Инструкцията, както и
влиянието на полицейските служители в помещенията за настаняване на задържани
лица по отношение на последните към релевантния период: 08-09.08.2022г., които
биха били полезни при воденото дисциплинарно разследване.(Вж.Решение
№7534/01.08. 22г.,адм.д.№2166/ 2022г.,VО на
ВАС).Ето защо, ответният орган не е дължал подробно изписване на евентуалните
действия или бездействия,посредством които би могъл
жалбоподателят да окаже релевираното въздействие, поради което възражението му
горния смисъл следва да бъде отклонено.
Не
се установяват допуснати съществени нарушения на дисциплинарно-производствените
правила,както бе посочено по-горе.Напротив,жалбоподателят е бил запознаван с
всички актове на ДНО и действията на ДРО,като му е било гарантирано пълноценното
упражняване на правото на защита.
Относно
главното оплакване в жалбата - за липса на материалните предпоставки за
разпореждане на мярката от чл.214 ал.1 т.1 ЗМВР: Приложената правна норма
съдържа две кумулативни предпоставки, при наличието на които, на органа е
дадена възможност да постанови временно отстраняване от длъжност.По съществуването
на първата предпоставка страните не спорят, тъй като е безспорно установено
качеството на жалбоподателя на полицейски служител и това, че срещу него е
образувано и висящо към момента на отстраняването, дисциплинарно производство
по чл.207 ал.1 т.2 ЗМВР за извършено тежко нарушение,за което се предвижда
наказание „уволнение“.Първоначално, с оспорената по делото заповед, деянието е
било квалифицирано по чл.203 ал. 1 т.9 ЗМВР,която правна квалификация е
променена със Заповед №342з-869/19.08.22г., но предметът на дисциплинарното
производство е останал свързан със същите факти, с деяние, представляващо тежко
нарушение на служебната дисциплина, съгласно чл.203 ал.1 т.13 ЗМВР (л.66-л.71).Втората
изискуема от закона предпоставка - служебното положение на служителя да
затруднява разкриването на обективната истина, настоящият състав приема, че
също е установена по делото,обратно на възраженията на жалбоподателя. Обстоятелството,че
той не се намира в йерархическо надмодщие по
отношение на свидетелите в дисциплинарното разследване не може да изключи
вероятността при продължаване на изпълнение на службата от жалбоподателя,
същият да затрудни разкриването на обективната истина. Това е така, защото той
заема равна по степен длъжност с по-голяма част от свидетелите, с които работи
ежедневно. Несъмнено е властното/надмощно положение
на полицейските органи по отношение на задържаните лица в ПВЗ, които тези органи
охраняват,за да е допустима вероятността от повлияване на показанията на
евентуално другите задържани лица в Арести гр.Силистра в конфликтния период:08-09.0.2022г.
(Вж.Решение №5196/01.06.22г.,адм.д.№1606/22г.,VО на ВАС).
Отделно от това, от докладната записка на командира на отделението (л.13) става
ясно, че от началото на нощната смяна е назначил жалбоподателя да охранява
задържаните лица и след установяване на инцидента (обесването в килията на
задържания гражданин М.Г.И. от кв.“Деленките“),същият
е посетил инструктивния кабинет,видимо уплашен, за да уведоми колегите си,
които веднага са отишли до килията, а П.Г.И. (също мл.инспектор-ст.полицай), с
личния си нож е срязал въжето и поставил тялото на обесения на леглото. Пристигналият
екип от ЦСМП само е констатирал смъртта му.
При
тези факти и предвид обсъдените правомощия на длъжностните лица в помещенията
за настаняване на задържани лица от Инструкцията - да водят всички книги, представляващи
приложение към същата, означава, че по необходимост, при изпълнение на службата
си, оспорващият трябва да има достъп до тях (не само, а и да попълва съответните
раздели, което допуска/прави вероятно и извършването на поправки,
допълнения,зачерквания и други действия по вече отразените обстоятелства в тези
книги към процесния период 08-09.08.2022г.), съответно на закона ответният
орган е приел, че е налице и втората предпоставка от фактическия състав н
чл.214 ал.1 т.1 ЗМВР,тъй като служебното положение на жалбоподателя би
затруднило разкриването на обективната истина в хода на воденото срещу него
дисциплинарно разследване. Горните обстоятелства сочат на пряка връзка между
служебното положение на жалбоподателя и опасността от затрудняване разкриването
на действителните факти, което като е приел ответният орган, е постановил
съответен на закона акт по т.2 от процесната заповед. (Вж.Решение
№1948/01.03.22г.,адм.д.№7591/21г. на VО на
ВАС).
Заповедта,
в оспорената ѝ част е издадена в съответствие и с целта на закона,
обратно на оплакването в жалбата,вкл. в ракурса на принципа от чл.6 АПК.
Основателно е възражението на ответника,че става въпрос за наложена
временна,превантивна мярка по отношение на полицейския служител срещу когото се
води дисциплинарно производство за тежко нарушение на служебната дисциплина,което
е в съответствие и с нормативната цел - да бъде гарантирано пълноценното и
безпристрастно провеждане на дисциплинарното разследване. Ето защо, настоящият
състав приема, че с оспорената мярка не са причинени на жалбоподателя вреди
по-големи от най-необходимите за постигане на целта,за която е издадена
оспорената заповед по т.2. Нещо повече, ex legе е гарантирано
обезщетяването му ако се установи,че не е извършил дисциплинарно нарушение или,
че същото не е тежко от вида на нормираните с чл.203 т.1-т.16 ЗМВР, съгласно
изричната разпоредба на чл.214 ал.6 ЗМВР.
Предвид изложеното, настоящият състав приема,че
обжалваният акт, в релевираната му част по т.2, не противоречи на закона и на
фактите по делото; издаден е при липса на отменителни основания от чл.146 АПК.Разноски
своевременно са поискани и от двете страни,каквито с оглед изхода на процеса,се
дължат на ответния орган. Същите следва да бъдат присъдени в полза на юридическото
лице,в чиято структура е издателят на акта,а именно Областна дирекция на МВР
гр.Силистра, по аргумент от §1 т.6 ДР АПК и чл.37 ал.2 ЗМВР.Според чл.143 ал.3 АПК,юрисконсултското възнаграждение се определя
съгласно чл.37 от Закона за правната помощ,регламентиращ размера му с Наредбата
за заплащането на правната помощ (Обн.ДВ,бр.5/06г.,посл.изм.ДВ,бр. 74/21г.), чиито чл.24 го е визирал в относителни
граници - от 100 до 240 лева.В случая, предвид фактическата и правна сложност
на съдебното производство,същото следва да бъде определено в размер на 100 лева,
воден от което и на основание чл.172 ал.2 пр. “посл.“
от АПК, Административният съд Силистра
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.М.Г. ***, против
т.2 от Заповед №342з-832 от 09.08.2022г. на ВПД Директор на ОД на МВР
гр.Силистра,с която, на основание чл.214 ал.1 т.1 от Закона за Министерството
на вътрешните работи, е отстранен временно от длъжност младши инспектор -
старши полицай (ВКС) в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна
полиция“ към Районно управление гр.Силистра при Областна дирекция на МВР
Силистра, за срок от два месеца, считано от 09.08.2022 година и е разпоредено изземването
на служебната му карта, личния знак и служебното оръжие.
ОСЪЖДА
Г.М.Г., с ЕГН:**********,***, да заплати
на Областна дирекция на МВР гр.Силистра, с административен адрес: гр.Силистра,
бул.“Македония“ №144, сумата от 100 (Сто)
лева - съдебни разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: