№ 90
гр. Ловеч , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500223 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба
от СТ. В. П., ЕГН **********, адрес: *************************, чрез
адв.С.С. против решение № 260041/24.03.2021 г. по гр.д. № 1152/2019 год. по
описа на РС Троян, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявения от СТ. В. П., ЕГН **********, адрес:
************************* срещу М. СТ. Д. и Д. СТ. Д., двамата с адрес:
************************* иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК –
да бъде признато, че ищцата е собственик по наследство и давностно владение
на 533/1104 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
52218.546.425 в гр. Априлци, Община Априлци, Ловешка област по
КККР, одобрени със заповед № РД-18-49/31.08.2007 г. на Изпълнителен
директор на АГКК, целият с площ от 1104 кв. м, трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива при съседи: имот
№52218.546.236, имот № 52218.546.237, имот № 52218.546.209, имот №
52218.546.150, имот № 52218.546.208, имот № 52218.735.7, имот №
52218.745.27.
Със същото решение е отхвърлен като неоснователен и недоказан,
1
предявения от СТ. В. П. срещу М. СТ. Д. и Д. СТ. Д., иск с правно основание
чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит чрез наследство и давностно владение № 154, том II, peг. №
2104, издаден по нотариално дело № 244/2017 г. на Нотариус Б. К. с район на
действие - Районен съд – Троян. Ищцата СТ. В. П. е осъдена да заплати на М.
СТ. Д. и Д. СТ. Д. направените по делото съдебно-деловодни разноски в
размер на 1 800.00 лева.
Във въззивната жалба са изложени съображения, че обжалваното
решение на ТРС е незаконосъобразно, постановено при съществени
процесуални нарушения и необосновано. Прави искане същото да бъде
отменено изцяло и постановено друго, с което се уважат предявените искове и
се присъдят направените по делото разноски. Анализирайки събраните по
делото доказателства твърди, че по делото е установено, че от имота на
ответниците по кадастралния план на гр.Априлци, отразен с пл.№ 61, в
процесния имот с идентификатор№ 52218.546.425 попадат 561 кв.м., на които
счита, че ответниците са собственици, а останалата идеална част е нейна
собственост.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от М. СТ. Д. и Д. СТ. Д., чрез пълномощника адв.В.А., в която
изразяват становище за нейната неоснователност. Считат, че решението на
ТРС е правилно, законосъобразно и постановено в съответствие с
доказателствата по делото. Излагат подробно съображенията си и молят съда
да потвърди обжалвания съдебен акт, като им присъди направените по делото
разноски пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява, но се
представлява от упълномощения адв.Ст.С., която поддържа въззината жалба
на изложените в нея основания и моли съда да я уважи, като й присъди
направените съдебно – деловодни разноски съгласно приложения списък.
Въззиваемите М. СТ. Д. и Д. СТ. Д. редовно призовани не се явят в
съдебно заседание. Чрез процесуалния си представител адв.В.А. оспорват
въззиваната жалба и молят съда да постанови решение, с което потвърди
решението на ТРС и присъди направените по делото разноски съгласно
приложения списък по чл.80 от ГПК. Подробни съображения излагат в
2
представената от адв.А. писмена защита.
Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, прецени събраните по делото
доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Обжалваното решение на РС Троян е валидно и допустимо.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна срещу
подлежащ на съдебен контрол акт в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството по гр.д. № 1152/2019 г. по описа на РС - Троян е
образувано по постъпила искова молба от СТ. В. П. срещу М. СТ. Д. и Д. СТ.
Д. с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.537, ал.2 ГПК. В нея и
постъпилата уточняваща молба вх. № 1040/19.02.2020 г. С.П. твърди, че е
наследница по закон на С. В П.. Нейният син Й. В. П., поч. на 19.01.2004 г., е
съпруг на ищцата. Излага, че с № 192/22.02.2000 г. на ОСЗГ - гр. Априлци на
наследниците на С. В П. е възстановено право на собственост в съществуващи
/възстановими/ стари, реални граници върху ливада с площ от 2.332 дка, пета
категория в местността ********, съставляваща по картата на землището
имот № 008027 при съседи: имот № 008059 - ливада на Г. В., имот № 008026-
ливада на н-ци на С. Х., имот № 008060 - земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, № 000439
- местен път на Държавата, имот № 000392 - населено място на Общ.
Априлци, № 000441- полски път на Общ.Априлци. Твърди, че заедно със
съпруга си са владяли този имот по време на ТКЗС и след 1991 г., като след
неговата смърт го владее само тя.
Посочва, че заедно със съпруга си Й. П. закупили къща с плевня и
дворно място в землището на с.*************** ****** на 26.10.1974 г. По-
късно закупили възможните 500 кв.м. извън регулация с къща и плевня по
реда на ЗСГ с н.а. № 91, т. I, нот. дело № 171/1975 г. на ТРС. Изтъква, че
имотът, идентичен с част от гореописаните имоти и с част от реституираната
ливада, е отразен като ПИ с идентификатор № 52218.546.425 по КККР на
гр.Априлци и записан на нея и ответниците М. СТ. Д. и Д. СТ. Д., които са се
снабдили с н.а. за собственост на недвижими имот, придобит чрез наследство
3
и давностно владение № 154, том 2, рег. № 2104 по н.д. № 244 от 2017 г. на
нотариус Б. К.. Твърди, че този нотариален акт отразява неверни факти и
обстоятелства, тъй като родителите на нейния съпруг, а впоследствие и
двамата с него, са владели имота повече от 10 години и го притежават по
наследство, давностно владение и реституция. Излага, че между застроения
имот и ливадата никога не е имало граници и са владяни общо след сделката.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което признае за
установено по отношение на ответниците, че е собственик по наследство,
давностно владение и реституция на ПИ с идентификатор № 52218.546.425 по
КККР на гр.Априлци с площ от 1104 кв.м. при посочени граници.
Направено и искане за отмяна на нотариалния акт на основание чл.537,
ал.2 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците по делото М. СТ. Д. и Д. СТ.
Д. са подали отговор на исковата молба, в който са оспорили предявените
искове като неоснователни.
С определение, постановено в открито съдебно заседание на 26.11.2020
г., съдът на основание чл.214 от ГПК е допуснал изменение на иска относно
площта на претендирания имот, като същият да се счита предявен за 533/1104
ид.ч. от него.
Между страните не е спорен факта, а това е видно и от представените
удостоверения за наследници, че ищцата е съпруга на Й. В. П., починал на
18.01.2004 г., а последният е син на С. В П..
С решение № 192/22.02.2000 г. на ОСЗГ - гр. Априлци на
наследниците на С. В П. е възстановено право на собственост в съществуващи
/възстановими/ стари, реални граници върху ливада с площ от 2.332 дка, пета
категория в местността ********, съставляваща по картата на землището
имот № 008027 при съседи: имот № 008059 - ливада на Г. С. В.., имот №
008026 - ливада на наследници на С. Х. Б.., имот № 008060 - ливада на земи
по чл. 19 от ЗСПЗЗ, № 000439 - местен път на Държавата, имот № 000392 -
населено място на Община Априлци, № 000441- полски път на Община
4
Априлци.
От приложената по делото пълна история на имот № 008027 се
установява, в регистъра на земеделски земи, гори и земи в ГФ няма данни за
бивши собственици на имота и за начало на историята се приема
възстановяването му по ЗСПЗЗ.
В с. з. на 16.07.2020 г. по реда на чл. 176 от ГПК ищцата е дала
обяснения и съдът е приел за безспорно в процеса факта, че свекървата на
ищцата С. В П. не е притежавала земеделска земя около процесния имот
преди образуването на ТКЗС. С.П. уточнява, че заедно с мъжа си Й. П. са
купили 3 дка. за 4200.00 лв.
По делото е приложен договор от 26.10.1974 г., с който ищцата и
съпругът й Й. П. са закупили от С. Д. П. и Б. Д. П. наследството от починалия
им брат В. Д. П., а именно къща и плевня с дворно място в землището на с.
*************" за сумата 4200.00 лв. Между страните е постигнато съгласие
купувачите да броят на продавачите сумата 3000.00 лв. в деня на подписване
на договора, а останалата сума от 1200.00 лв. след снабдяване на купувачите с
акт за собственост.
Видно от приложения нот. акт № 91, т. I, нот. дело № 171/1975 г. на
ТРС, ищцата и съпругът й закупили от С. Д. П. и Б. Д. П. дворно място от 500
кв. м в с. *************", извън регулация и извън блок на ТКЗС, заедно с
къщата и плевнята по реда на Закона за собствеността на гражданите с оценка
2050.00 лв. От приложеното по делото удостоверение за наследници №
2/02.01.2020 г. на Община – Априлци е видно, че продавачите С. Д. П. и Б. Д.
П. са брат и сестра на В. Д. П., поч. на 12.02.1974 г.
Ответниците се легитимират като собственици с нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит чрез наследство и давностно
владение № 154, том II, издаден по нотариално дело № 244/2017 г. на
Нотариус Б. К. за следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор №
52218.546.425 в гр. Априлци, Община Априлци, Ловешка област по КККР,
одобрени със заповед № РД-18-49/31.08.2007 г. на Изпълнителен директор на
АГКК целият с площ от 1104 кв. м, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива при съседи: имот №
5
52218.546.236, имот № 52218.546.237, имот № 52218.546.209, имот №
52218.546.150, имот № 52218.546.208, имот № 52218.735.7, имот №
52218.745.27 заедно с построената в имота сграда с идентификатор №
52218.546.425.1, застроена на площ от 5 кв. м, брой етажи - 1, предназначение
- селскостопанска сграда.
Видно от приложената по делото скица на ПИ с идентификатор №
52218.546.425 по КККР гр. Априлци, Община Априлци, Ловешка област, като
собственици на същия са записани С. В. П. на основание решение №
192/22.02.2000 г. на ОСЗГ - гр. Априлци, М. СТ. Д. и Д. СТ. Д. на основание
нотариален акт № 75, т.V, рег. № 1555 от 14.06.2017 г. на СВ – Троян.
От ответниците е представено решение № 10 от 19.01.2017 г.,
постановено по адм.дело № 280/2016 г. по описа на Административен съд –
Ловеч, влязло в законна сила на 09.02.2017 г. С него съдът е отменил като
незаконосъобразна Заповед № 18-1745/09.09.2016 г., издадена от началника
на СГКК – гр.Ловеч, с която е одобрено изменение на КККР на гр.Априлци,
представляващо отстраняване на непълноти и грешки на територията на ПИ с
идентификатор № 52218.546.425 и № 52218.745.27. С оспорената заповед,
издадена по заявление с вх. № 01-135596/10.05.2016 г. от СТ. В. П. е одобрено
изменение, при което е заличен ПИ № 52218.546.425 с площ от 1104 кв.м.,
вписан като собственост на М. СТ. Д. и от съществуващия ПИ № 52218.745.27
с площ от 536 кв.м. и площта на заличения ПИ № 52218.546.425 се обособява
ПИ № 52218.745.27 с площ от 1599 кв.м. и се създава нов ПИ №
52218.546.541 с площ от 40 кв.м.
Районният съд е извършил оглед на място на процесния имот, на който
е присъствало назначеното вещо лице инж.С.К. и разпитани посочените от
страните свидетели. В показанията си ангажираните от ищцата свидетелите С.
М. и Г. Г. твърдят, че ищцата и съпругът й са закупили имот с площ около 3
дка. през 1974 г. от чичото на ответницата М.Д.. Тези свидетели, както и св.С.
И. излагат, че е имало дере, което е стигало до пътя, но е било засипано с
пръст и подравнено преди много години. В имота на ищцата е имало стара
плевня, която е паднала и те са си построили друга плевня до изгорялата
къща.
При огледа съдът е установил наличие на ограда между имотите на
6
страните, която е стара. Според св.С. М. е правена преди около 10 години, а
св. С. И. говори за 6-7 години. В показанията си св.М. и св.Г. твърдят, че
границите на имота на ищцата С. П. са дере, път над новата плевня, който не е
асфалтов и главния път Севлиево, а намиращия се място орех и шахта също
попада в този имот. И тримата свидетели на ищцата установяват, че тя не е
владяла имот от оградата до къщата на ответниците. От свидетелските
показания се установява, че ответниците си владеят имота на юг от оградата,
а на север от оградата - владее ищцата.
В показанията си ангажираните от ответниците св.Х. И., Н. Ц. и М. М.
излагат, че имота на юг от оградата е на ответниците. В него има сушилня за
сливи и фургон, а под черницата шахта, която е на ответника Д.Д.. И тримата
свидетели твърдят, че дерето е заринато от ответника Д.Д., като св.Н. Ц.
посочва 1975 -1980 г., а св.Х. И. - преди около 25 години. Св.М. М., който е
съсед изтъква, че телената ограда е от около 50 години и не е чувал ищцата е
нейния мъж да са имали спор за имота от другата страна на оградата. На юг
от оградата и до къщата на М.Д. имотът се владее от ответниците от 50
години, те са засаждали дръвчета, косят тревата, поддържат постройките,
използват мястото и за паша на овцете. Тази група свидетели твърдят, че
оградата минава покрай ореха и стига до черницата, която се намира на
границата между двата имота. От север на оградата имота е на ищцата. В
показанията си св.И., Ц. и М. излагат, че от мъжа на ищцата Й. П. са чували,
че е купил около 500 кв.м. Св.Н. Ц., който е бил бригадир в ТКЗС посочва, че
П. са били малоимотни и те никога не са имали на това място.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа
експертиза се установява, че със заповед № 912/22.10.1981 г. на Председателя
на ИК на ОНС – гр.Ловеч е утвърден кадастрален и регулационен план на
гр.Априлци, кв.Острец. За територията на гр.Априлци са в сила КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-49/31.08.2007 г. на Изп.директор на АГКК.
При извършената проверка вещото лице инж.К. е констатирала, че до
влизането в сила на КККР, за землището на кв.Острец за имотите извън
границите на населеното място е действала КВС. Според заключението на
експерта реституираната по КВС ливада, представляваща имот 008027,
отразена със зелен цвят на комбинираната скица Приложение № 1, обхваща
имоти от КК както следва: имот с идентификатор 52218.745.27 с площ 536
7
кв.м., част от имот с идентификатор 52218.546.425 с площ 1059 кв.м. и част от
имот с идентификатор 52218.546.208 с площ 721 кв.м. Вещото лице инж. К.
посочва, че имотите на ответниците, описани в приложения н.а. за
собственост върху недвижими имоти, придобити по давностно владение и
наследство № 163, т.I, н.д. 233/1991 г. на РС – Троян и представляващи
парцел I - 61 и II - 62 в кв.15 по плана на гр.Априлци, кв.Острец от 1981 г., са
част от имот с идентификатор 52218.546.209 и не са попадали в КВС. Според
заключението процесният имот с идентификатор 52218.546.425, с
изключение на 45 кв.м., е част от възстановения с решение № 192/22.02.2000
г. на ОСЗГ - гр.Троян на наследниците на С. В. П. ливада с площ от 2.332 дка,
съставляваща по картата на землището имот № 008027. Вещото лице е
категорично, че описаният в нот. акт № 91, т. I, нот. дело № 171/1975 г. на
ТРС имот съобразно сградите и границите си, не може да бъде идентичен с
процесния имот с идентификатор 52218.546.425, тъй като границата
„долчина“ е релефна форма, както и граница „улица“ не може да бъде част от
имота. Северната граница на долчината съвпада с границата между имоти с
идентификатори 52218.546.425 и 52218.546.208.
На изготвената към заключението комбинирана скица Приложение №
1, вещото лице е отразило намиращата се на място бетонна ограда, засипана
част от дерето, шахтата, сушилнята, както и посочените от свидетелите
гранични дървета – орех и черница.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав
споделя изцяло направения от районния съд правен извод за неоснователност
на предявения установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Въззивната инстанция счита, че същият е допустим и за ищцата е налице
правен интерес от предявяването му. Последната е направила искане съдът да
признае за установено по отношение на ответниците, че собственик
на 533/1104 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 52218.546.425 по КККР на гр.
Априлци, Община Априлци, Ловешка област по КККР. Според
задължителните указания в т.2 от ТР № 8/20212 г. по т.д. № 8/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на установителен иск за
собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с
възможността да предяви осъдителен иск за същото право. Според една от
изброените хипотези, допустим е установителен иск от съсобственик срещу
8
владеещите имота ответниците, защото с него ищецът ще прекъсне
придобивната давност в тяхна полза и установи ли, че е съсобственик, ще
започне да владее имота чрез тях, като може да търси обезщетение за
ползването на своята част от имота, без да има интерес лично да ползва имота
и поради това да го държи. На следващо място в цитираното ТР е прието, че
правен интерес е налице и когато съсобствениците спорят за обема на
притежаваните права върху общата вещ.
В случая ищцата твърди, че е собственик на 533/1104 ид.ч. от ПИ с
идентификатор № 52218.546.425 по КККР на гр. Априлци по наследство и
давностно владение. В проведеното на 24.02.2021 г. съдебно заседание
пълномощникът на ищцата адв.С. изрично е заявила, че се е отказала от
заявеното в исковата молба основание за придобиване собствеността върху
процесния имот по силата на реституция с оглед направеното от нея
изявление, че са купили имота заедно със съпруга си, владяли са го, а
свекърва й е имала имоти на друго място. Следователно в тежест на ищцата е
да докаже, че е собственик на идеални части от процесния имот на основание
наследство и давностно владение. Настоящият състав счита, че от събраните
в хода на процеса доказателства не може да се направи обоснован извод, че
ищцата е собственик по наследство на 533/1104 ид.ч. от ПИ с идентификатор
№ 52218.546.425 по КККР на гр. Априлци. От прието по делото заключение
на съдебно-техническата експертиза по безспорен начин се установява, че
описаният в нот. акт № 91, т. I, нот. дело № 171/1975 г. на ТРС имот, закупен
от С.П. и съпругът й Й. П. от С. Д. П. и Б. Д. П., представляващ дворно място
от 500 кв. м в с. *************", заедно с къщата и плевнята, не е идентичен
с процесния имот с идентификатор 52218.546.425.
Голословни и неподкрепени с доказателства са твърденията на ищцата,
поддържани и във въззивната жалба, че със съпруга си са закупили 3 дка, а не
както е посочено в нотариалния акт 500 кв.м. При изповядване на сделката
пред районния съдия е представен и приложения по делото н.а. № 110, т. II,
дело № 408/1974 г. на ТРС, с който продавачите С. Д. П. и Б. Д. П. са
признати за собственици на недвижимия имот, предобит по наследство и
давностно владение, описан като дворно място от 500 кв.м в с.
*************", извън регулацията на селото, заедно с къща и плевня при
съседи: улица, С. Д. П., блок на ТКЗС и долчина. Именно този имот е предмет
9
на сделката, обективирана в нотариалния акт от 1975 г. Изложените във
въззивната жалба доводи, че целта е била заобикаляне императивните норми
на действалия ЗСГ /отм./, не могат да мотивират настоящата инстанция да
направи друг правен извод. Този имот е бил предмет и на договора от
26.10.1974 г., с който продавачите са се задължили да снабдят купувачите с
нотариален акт.
Настоящият състав счита, че недоказано в хода на процеса е
твърдяното от С.П. второ основание за придобиване на процесния имот -
давностно владение. Предвид заявената от ищцата претенция, че е собственик
на идеални части от процесния имот по силата на давностно владение, същата
е следвало да докаже, че в случая е налице съвладение в срока по чл.79 от ЗС
като правомощие, т.е упражняването на фактическата власт отговаря на
правото на собственост върху съответните идеални части. При съвладение по
смисъла на чл.68 от ЗС трябва да са налице и двата признака на владението –
обективен и субективен. От показанията на разпитаните по делото свидетели,
вкл. и ангажираната от ищцата С. М. се установява, че ответниците винаги са
владяли процесния поземлен имот № 52218.546.425 по КККР с площ от 1104
кв. м. непрекъснато, открито и необезпокоявано спрямо всички, включително
и спрямо ищцата. Всичките са непротиворечиви относно факта, че ищцата не
е владяла имота от оградата до къщата на ответниците, а на север от нея. От
приложената към заключението комбинирана скица е видно, че границата
между процесния имот № 52218.546.425 и този на ищцата съвпада с
намиращата се на място ограда и с посочените от свидетелите ориентири -
орех, черница и шахта, както и че засипаната част от дерето е в имота на
ответниците. По делото не са събрани доказателства ищцата да е оспорвала
правата им, като св.М. М., който е комшия със страните от 45 години твърди,
че „не е чувал С. и нейният мъж да са имали спор за имота от другата страна
на оградата, а са си живели мирно и тихо“.
При тези доказателства въззивният състав също счита, че предявения
от С.П. против М.Д. и Д.Д. установителен иск е неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на главния иск, правилно районният съд е отхвърлил и
обективно съединения акцесорен иск по чл.537, ал.2 от ГПК.
Настоящата инстанция приема, че не следва да излага съображения по
10
направеното от ответниците искане за произнасяне инцидентно по
валидността на решение № 192/22.02.2000 г. на ОСЗ - гр.Троян, с което на
наследниците на С. В. П. е възстановено правото на собственост върху ливада
с площ от 2.332 дка, съставляваща по картата на землището имот № 008027
предвид заявеното от ищцата, че не поддържа претенцията си за признаване
право на собственост върху процесния имот на основание реституция.
При тези доказателства въззивният състав приема, че наведените във
въззивната жалба доводи са неоснователни и обжалваното решение на РС
Троян следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на процеса и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на
въззиваемите следва да бъдат присъдени направените по делото разноски
пред настоящата инстанция в размер на сумата 800.00 лв. платено адвокатско
възнаграждение съобразно договора за правна защита и съдействие с адв.В.А.
и списъка с разноските по чл.80 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260041/24.03.2021 г. по гр.д. №
1152/2019 год. по описа на РС Троян.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 13 вр. с чл. 273 от ГПК, СТ. В. П.,
ЕГН **********, с адрес: *************************, да заплати на М. СТ.
Д. и Д. СТ. Д., двамата с адрес: ************************* сумата 800.00
лв. /осемстотин лева/ разноски пред въззивната инстанция, представляваща
платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл.280 от ГПК.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12