Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 493/27.09.2018 г.
гр. Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори
съдебен състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи септември през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Соня Камарашка
при секретаря Д*** Д*** , като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 250 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по подадена жалба от М.Й.
***, чрез пълномощника му адв. М.Х. от САК против уведомително писмо
Изх.№02-120-6500/2508 от 23.01.2018год. за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания
2014год., издадено от Изп. Директор на ДФЗ – РА, в частта с която е извършено
прихващане /удържане/ на суми по СЕПП в размер на 6040,67лева и по СПП в размер
на 2792,23лева, за които се твърди, че представляват задължения на оспорващия. Претендира
се неправилност и незаконосъобразност на оспорвания акт изразяващи се в
съществено нарушение на административно -производствените правила, нарушение на
материалния закон, немотивираност и несъответствие с целта на закона. Твърди се
липсата на фактическо и правно основание за вида и размера на прихващането, тъй
като цитираната Заповед №03-120-РД/212 от 28.08.2014год. на Директора на ДФЗ –
Монтана не е влязла в законна сила.
В съдебно заседание оспорващият М.Й.Й.,
редовно призован се явява лично, поддържа жалбата по доводи изложени в нея,
като моли за отмяна на уведомителното писмо за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания
2014год., издадено от Изп. Директор на ДФЗ – РА, в частта с която е извършено
прихващане /удържане/ на суми.
Ответникът по оспорването – изп.
директор на ДФ "Земеделие", редовно призован се представлява от надлежно
упълномощения юрисконсулт Й. която оспорва жалбата. В писмено становище по
жалбата се сочи, че при изписване на датата на цитираната в уведомителното
писмо Заповед №03-120-РД/212 е допусната техническа грешка, тъй като се касае
за заповед издадена на 18.08.2014год., а не както е отразено 28.08.2014год. По
съществото на делото се твърди законосъобразност на обжалвания акт на всички
основания по АПК. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Жалба е подадена от легитимна страна и
предвид личното получаване на оспореното уведомително писмо
Изх.№02-120-6500/2508 от 23.01.2018год. за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания
2014год., издадено от Изп. Директор на ДФЗ – РА, то е спазен срока по чл. 149, ал.
1 АПК, поради което жалбата се явява процесуално допустима.
Оспореният акт в частта за извършеното прихващане на главница и лихви по
възникнало парично задължение по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади
фермери” има характер на индивидуален административен акт, тъй като с него се засягат
права и законни интереси на жалбоподателя, по извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания
2014год.
Административен съд – Монтана, в
настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл. 235, ал.
2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено
от фактическа страна:
Оспорващия М.Й.Й. е
кандидатствал с общо заявление за плащания на площ с УИН №12/200514/63398/
08.05.2014г. за финансово подпомагане по Схема за единно плащане на площ
/СЕПП/, Схема за преразпределително плащане /СПП/, Схема за национални
доплащания за хектар земеделска земя /СНДП/, Плащания по Натура 2000/Н2000. В резултат на заявлението и проведеното
административно производство, в частта му касаеща заявлението за подпомагане по
СЕПП и СПП, е изготвено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
финансова подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014г.
Изх. № 02-120-6500/2508 от 26.09.2015г. на зам.изпълнителния директор на
Държавен фонд "Земеделие". Това уведомително писмо е обжалвано от Й.
и е образувано Адм. дело № 612/2015год. по описа на Административен съд –
Монтана, по което с Решение №41 от 25.01.2016год. потвърдено от ВАС е отменено
уведомителното писмо в частта му с която е извършено прихващане на
оторизираната сума по СЕПП и СПП, като преписката е върната на ДФ „Земеделие”
за ново произнасяне в едно месечен срок от влизане в сила на решението,
съобразно дадени указания по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на
съдебния акт.
В изпълнение на съдебното
решение е изготвено и оспореното в настоящето производство Уведомително писмо
за извършена оторизация и изплатено финансова подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания за кампания 2014г.
Изх.№02-120-6500/2508 от 23.01.2018год. издадено от Изп. Директор на ДФЗ – РА. С писмото са оторизирани в цялост заявените от кандидата
площи, допустими за подпомагане и е оторизирана сума по СЕПП в размер на
6040.67лева и по СПП в размер на 2792.23 лева или обща сума в размер на 8832.90
лева, която не е била изплатена в резултат на прихващането й. Под Таблица 2: като
основание за прихващането /удържането/ за погасяване на главница и лихви по
възникнало парично задължение е посочено, такова обективирано в Заповед №03-120-РД/212
от 18.08.2014год. /тъй като при изписване на датата е допусната техническа
грешка вместо 18 е изписана 28.08.2014год., видно от становището на ответника/,
издадена от Директора на ДФЗ – Монтана по мярка 112 „Създаване на стопанства на
млади фермери”, за което е изпратена нотариална покана за доброволно изпълнение
с №01-127-6500/154 от 14.07.2014год., получена на 30.07.2014год., както и
корекция на нотариална покана за доброволно изпълнение с №01-127-6500/154 от
18.08.2014год. Посочено е, че на 19.11.2014год. е регистриран дългът на М.Й. в
книга на длъжниците в размер на 24 446.00лева, които представлява
изплатено първо плащане по договор №12/112/05558 от 16.02.2010год. Основанието
за регистриране на дълга е неподаване на окомплектована заявка за второ плащане
в нормативно и договорно установения срок за това, по мярка 112 от ПРСР
2007-2013год. „Създаване на стопанства на млади фермери”. Посочени са прихванатите
суми по дати, с главница и лихва.
По делото е приложено и Адм. дело
№497/2014год. по описа на Административен съд – Монтана и Договор № 12/112/05558/16.02.2010 г., сключен на
16.02.2010 г. в гр. София, между Държавен фонд „Земеделие”, представлявано от
изпълнителния директор, наричан за краткост ФОНДЪТ и М.Й. ***, наричан за
краткост ПОЛЗВАТЕЛ, по който фондът предоставя на Й. безвъзмездна финансова
помощ в размер на 48892.00 лева за изпълнение на всички инвестиции, основните
дейности и цели, заложени в бизнес плана по проект № 12/112/05558 и включени в
Приложение № 1. Съгласно това приложение вида на инвестицията е земеделска земя
общо 50 дка /30/10/10/. С искане за промяна, съгласно образец – Приложение № 6,
вх. № 02-6500/3181 от 18.03.2013 г. до изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”
– РА и на основание чл. 28, ал. 1 от Наредба № 9, Й. е поискал извършване на
промяна в срока за изпълнение на договора като е отбелязал четвъртата година от
сключване на договора. С Анекс подписан от изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие” и неподписан от ползвателя, срокът посочен в текста на чл. 3.1.,
раздел ІІІ от Договор 12/112/05558 от 16.02.2010 г. е променен от 16.02.2013 г.
на 16.02.2014 г. Отново е постъпило искане за промяна, съгласно образец – Приложение № 6, вх. №
02-6500/5810 от 16.05.2014 г. до изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” – РА
и на основание чл. 28, ал. 1 от Наредба № 9, Й. е поискал извършване на промяна
в срока за изпълнение на договора като е отбелязал в рамките на месец преди
края на петата година от сключване на договора. Приложено е изготвено
уведомително писмо изх. № 02-6500/5810 от 24.07.2014 г. на ДФ „Земеделие” – РА,
че срока на договора не може да бъде продължен, тъй като неговия краен срок е
16.02.2013 г. и по същество същия е изтекъл /преди повече от една година/.
Със Заповед №
03-120-РД/181/14.07.2014 г. Директорът на ОД на ДФЗ – Монтана е отказал
изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор №
12/112/05558 от 16.02.2010 г., тъй като към дата 16.03.2013 г. ползвателят на
помощта не е изпълнил свое договорно и нормативно задължение, установено
съгласно т. 5.1. от договора и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 9, изразяващо се в
неподаване на заявка за второ плащане от ползвателя в договорно и законово
установения срок, окомплектована с всички изискуеми документи, съгласно
Приложение № 4 към Наредба № 9. Със същата заповед на основание т. 4.7., предл.
второ и т. 6, б. „г” от същия във връзка с чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и на основание
чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 е прекратен сключеният договор, като е посочено,
че ползвателят дължи връщане на полученото първо плащане в размер на 24446.00
лв. С Нотариална покана за доброволно изпълнение оспорващият е уведомен за
прекратения договор и основанията за това, като е поканен да възстанови в 30
дневен срок от датата на получаване на нотариалната покана сумата от 24446.00
лв. Нотариалната покана е надлежно получена от специално и изрично
упълномощения адвокат А*** на 30.07.2014
г.
Със Заповед №
03-120-РД/212/18.08.2014 г. Директорът на ОД на ДФЗ – Монтана отново е отказал
изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор №
12/112/05558 от 16.02.2010 г., при същите условия и на същите основания както
предходната Заповед от 14.07.2014 г., но неизпълнето на договорното и
нормативно задължение е посочено не към дата 16.03.2013, а към дата 16.04.2014
г. Във връзка с тази нова заповед е изпратена и втора Нотариална покана за
доброволно изпълнение, надлежно получена лично от оспорващия на 07.10.2014 г.
По приложеното Адм. дело №497/2014год.
по описа на Административен съд – Монтана и двете Заповеди № 03-120-РД/181/14.07.2014 г. и №
03-120-РД/212/18.08.2014 г. издадени от Директорът на ОД на ДФЗ – Монтана, са отменени
като незаконосъобразни.
По делото е приложен хронологичен опис
– сечение по оторизирани суми на М.Й., както и Решение по гр.дело
№1167/2015год. по описа на ЛРС и въззивно Решение по ВГр. Дело №59/2016год. по
описа на МОС, по което М.Й. е осъден да заплати на ДФ „Земеделие”, сумата от
13 823,13лева представляваща получена като първо плащане по договор № 12/112/05558/16.02.2010 г. за отпускане на
финансова помощ по мярка „Създаване на
стопанства на млади фермери” по Програма за развитие на селските райони за
периода 2007-2013год.
Гореизложената фактическа обстановка
се установява от приетите по делото писмени доказателства по приложената
административна преписка, както и служебно изисканите от съда.
При така установената фактическа
обстановка и при спазване на разпоредбата на чл. 168, ал.1-3 от АПК,
за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият състав достигна до следните правни изводи:
Оспореният акт е издаден от
компетентен орган – изпълнителния директор на държавен фонд
"Земеделие", тъй като съгласно чл. 26, ал. 1 т. 3 от Наредба №
9/2008г. във вр. с чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските
производители, чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, изпълнителният
директор на Държавен фонд "Земеделие" е и Изпълнителен директор на
Разплащателната агенция, като по силата на чл. 33, ал. 1 от Наредба №
9/03.04.2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои
нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА
може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към
тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като в
правомощията на РА е да откаже изплащането на част или цялата помощ /чл. 26б от
Наредба № 9/03.04.2008 г./. Предвид горното, настоящият състав приема, че оспореното
уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в кръга на неговата материална
компетентност.
Договор № 12/112/05558/16.02.2010 г. е сключен по
реда на Наредба № 9/03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка “Създаване на стопанства на млади
фермери” по програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г.,
обн. ДВ, бр. 42/2008г. Съгласно чл.1 от цитираната наредба с нея се уреждат
условията и редът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на проекти по
мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (ПРСР), подкрепена от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
В чл.33, ал.1 и ал.2 от
Наредбата е предвидена и възможност, както за разваляне на договора, така и за
връщане на вече получените суми.
Единият
довод за незаконосъобразност на процесното уведомително писмо в обжалваната му част
е, че в него не се сочат фактическите и правни основания, въз основа на които
се извършва прихващането.
Действително,
освен посочените в таблица 2, неразделна част на писмата, размери на удържаните
суми общо 8832,90лева, няма индивидуализирано конкретно фактическо и правно
основание за това удържане, а именно дали приспаднатите от оторизираната
субсидия суми са в резултат на санкции от предходни периоди или се касае за
недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ по директните плащания
или приспадането е извършено от изискуеми задължения по други схеми и мерки,
администрирани от ДФЗ. С представянето на административната преписка относно
заявление за подпомагане по мярка 112 и сключения с ДФЗ договор от 2010г., за
отпускане на финансова помощ по мярка 112 и е видно, че се касае за
удържани/прихванати от твърдяно изискуемо задължение по други схеми и мерки,
администрирани от ДФЗ.
Чрез
данните обаче от тази преписка не се установява наличието на изискуемо
задължение в размер на 8832,90лева, представляващо изплатеното първо плащане по
прекратен с надлежно посочената Заповед №03-120-РД/212 от 18.08.2014год. на
Директора на ДФЗ – Монтана за наличието на прекратен ангажимент към
производителя по въпросната мярка, администрирана от фонда, тъй като цитираната
в основанието Заповед №03-120-РД/212 от 18.08.2014год. на Директора на ДФЗ –
Монтана е отменена като незаконосъобразна с влязло в законна сила Решение по Адм. дело №497/2014год. по описа на
Административен съд – Монтана.
Към
датата на постановяване на атакуваното уведомително
писмо Изх.№02-120-6500/2508 от 23.01.2018год. за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за
кампания 2014год., издадено от Изп. Директор на ДФЗ – РА, с
което се извършва атакуваното прихващане на оторизирани суми, не е налице
влязъл в сила предходен административен акт, ползващ се с изпълнителна сила по
отношение на изискуемо задължение по друга мярка /марка 112/, администрирана от
ДФЗ, т.е. по отношение на фонда не е налице едно ликвидно и изискуемо вземане,
което съобразно постановките на европейското и национално законодателство
/чл.103-105 ЗЗД/ да може да се прихване с насрещно вземане на оспорващия М.Й..
Институтът
на прихващането се урежда в ЗЗД и по-конкретно в чл.103 -чл.105, като чрез
прихващането се извършва взаимно погасяване на две насрещни задължения до
размера на по-малкото от тях. Предпоставките, които се установяват от закона,
за да се извърши компенсация, са – наличие на две насрещни и еднородни, изикуеми
и ликвидни - установени по размер и основание вземания. Тези предпоставки видно
от по-горе изложеното не са налице в конкретния казус, тъй като не са налице
установени по размер и основание вземания на М.Й. към ДФЗ за оторизираните му
суми по мерките и схемите за директни плащания за кампания 2014г., а от друга
страна не е налице и установено по размер и основание вземане на ДФЗ към
оспорващия в резултат на прекратения му от фонда ангажимент по мярка 112.
Самото
право на Общността изрично изисква задължението на бенефициента да е установено
в съответствие с националното законодателство. Удържането на суми при прилагане
на мерките за подпомагане е предмет на регламентация в Регламент №1122/2009
година и Регламент №885/2006 година. Съгласно разпоредбата на чл.5б от
Регламент №885/2006 на Комисията /изм. с Регламент №1034/2008 на
Комисията/ без да се накърнява каквато и да е друга мярка по прилагане,
предвидена в националните законодателства, държавите - членки уреждат всички
неуредени задължения на бенефициента, установени в съответствие с националното
законодателство, като ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да
бъдат извършени от страна на разплащателната агенция, натоварена с
възстановяването на дължимите суми, към същия бенефициент. Следователно,
задължението на бенефициера трябва да представлява установено вземане за разплащателната агенция. Приложимостта на
тази разпоредба към намаленията, респ. санкциите и прихващанията се извежда от
нормата на чл.58 от
Регламент /ЕО/ №1122/2009 на Комисията, която определя, че редът за
събиране на санкцията е посочен в чл.5б на
Регламент №885/2006 г. на Комисията, а ако сумата не може да бъде
изцяло прихваната в съответствие с посочения член в течение на три календарни
години след календарната година на констатацията, оставащата неиздължена сума
се анулира.
Съдът,
като съобрази тези постановки на европейското законодателство, счита че във
всички случай, в които земеделският стопанин получава недължими суми по каквито
и да е схеми и мерки, то ДФЗ следва да ги установи по надлежния ред с акт за
установяване на публично държавно вземане по основание и по размер или с влязъл
сила административен акт, какъвто в конкретния случай не се доказва да е налице
/обявен е за незаконосъобразен/. Така установените, като дължими суми, могат да
са предмет на прихващане при следващи оторизации, при спазване правото на ЕС за
извършване на такова прихващане. Прихващането през всяка следваща оторизация на
сума за земеделския стопанин, без дължимата да е предварително установена по
размер и без да е ясно каква част се удовлетворява от съответното удържане, ще
води до нарушаване и най-вече до неприлагане на чл.58 от Регламент №1122/2009,
последно изречение - „Ако сумата не може да бъде изцяло прихваната в
съответствие с посочения член в течение на три календарни години след
календарната година на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира.
Наред с това в уведомителното писмо
липсват мотиви, тъй като не е визирано основанието, въз основа на което се иска
връщане на вече платени суми чрез извършеното прихващане. Съгласно чл.33, ал.2
от Наредба № 9 /2008г. Разплащателната агенция може да поиска връщането на вече
платени суми заедно със законните лихви към тях, когато: 1. ползвателят на
помощта е представил декларация с невярно съдържание и/или изкуствено е създал
условия за изпълнение на изискванията за получаване на плащанията, за да
извлече облага в противоречие с целите на настоящата наредба; 2. (изм. - ДВ,
бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) ползвателят на помощта е получил
или е одобрен за получаване на допълнителна публична финансова помощ за
инвестициите по чл. 14, ал. 2 и 3, финансирани по реда на тази наредба
Мотивите на издателя на
административния акт, с оглед на които се извършва упражняваният от съда
контрол, не могат да бъдат замествани от твърдения на страните, следователно
изискването за мотивиране при прилагане на правните норми е условие за
законосъобразността на издавания акт и съгласно чл.146,т.3 от АПК е основание
за отмяна. Само тогава е възможна ефективна защита на страните в
административното производство и упражняването на контрол от страна на съда. Не
е допустимо преценяването на законосъобразността на акта от гледище на други
фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган.
Основателно е възражението, че не
става ясно как е определен началният момент за дължимост на законните лихви,
тъй като от мотивите в писмото, а и от документите в представената преписка по
издаването му това не се установява.
Посочването на фактическите и правни
основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща
възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за
организиране на адекватна защита спрямо него.
Изложеното от своя страна
води до извода, че това прихващане на суми е незаконосъобразно по същество,
като сторено в противоречие с цитираната норма на чл. 5б от
Регламент № 885/2006, тъй като вземането на ДФЗ не е установено с
влязъл в сила индивидуален административен акт, както по основание, така и по
размер. Едва след влизането в сила на
един такъв индивидуален административен акт, с който вземането се установи по
основание и размер, вече законоустановените като дължими суми могат да бъдат
предмет на прихващане с оторизирани суми на бенефициери, при спазване правото
на ЕС за извършване на такова прихващане.
Предвид изложените съображения, настоящият състав на съда намира,
че административния акт в атакуваната му пред съда част е издаден при допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила, включително и
на изискването за мотивираност на тази категория актове и при неправилно
приложение на материалния закон, поради което и следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
Предвид липсата на искане за
присъждане на разноски и представен списък по чл.80 от ГПК, то съдът не дължи
произнасяне.
Воден от горното и на основание
чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително
писмо Изх.№02-120-6500/2508 от 23.01.2018год. за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за
кампания 2014год., издадено от Изп. Директор на ДФЗ – РА, в частта с която е
извършено прихващане /удържане/ от изискуеми
задължения по други схеми и мерки администрирани от ДФЗ, на оторизираната сума по СЕПП и СПП по заявление за
подпомагане на М.Й.Й. с УИН 12/200514/63398 за кампания 2014г., като
незаконосъобразно.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред
Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.1 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните.
Административен
съдия: