Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Велико Търново , 7.01.2019 г.
Великотърновски
районен съд, осми състав, в публично заседание на 6.12.2018 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИАНА РАДЕВА,
при секретаря Д.Бабекова, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 1886/2018 година, за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по положителен
установителен иск с правно основание чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ,т.1 от ГПК
Ищецът "Първа инвестиционна
банка" АД твърди, че е подал
заявление по реда на чл.417 от ГПК срещу длъжника Н.П.С., във връзка с което
била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2348/2017 г. на ВТРС. В законоустановения срок постъпило
възражение срещу заповедта за
изпълнение, поради което депозира иск по
реда на чл. 422 от ГПК, с цел да бъде постановено решение, с което да се приеме
за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата от
общо 17684,34 лева , от които главница в
размер на 2000 лева; договорна лихва от 9359,96 лева за периода от 20.12.2008 г. до 25.07.2017
г. ; наказателна лихва в размер на
6174,38 лева за периода 7.01.2009 г. до 25.07.2017 г. ; 78 лева такса за поддържане
на вземането и 72 лева разноски по
събиране на вземането . Претендира разноски. Вземането си основава на договор
за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка от 21.09.2007 година, въз основа на който
банката е предоставила кредит -овърдрафт в размер на 2000 лева. Твърди, че по овърдрафта са извършвани
плащания на посочените в иска дати, а при някой плащания освен погасяване на
част от лимита впоследствие има извършено усвояване. Твърди, че по силата на
договора и Общите условия на
"ПИБ" АД за издаване и използване на револвиращи международни
кредитни карти с чип картодържателят се е задължил да погасява овърдрафта в
договорените срокове. Заявява, че поради
неизпълнение на задълженията от страна на длъжника за извършване на плащания в
установените срокове и по начини заложени в договора за кредит и Общите
условия, банката е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем , за
което е изпратила нотариална покана с
удостоверено връчване на 25.04.2017 г. Кредитът е обявен за изцяло предсрочно изискуем и е
поискана и издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
длъжника. В съдебно заседание се представлява от юк Б.. Поддържа исковата молба
до размерите съобразно изготвената ССчЕ. С писмени бележки претендира сумите
от 2000 лева главница, просрочена договорна лихва за периода 25.07.2014 г.-
25.07.2017 г. в размер на 3637,43 лева; просрочена наказателна лихва за периода
от 25.07.2014 г.- 25.07.2017 г. в размер
на 2548,05 лева, 78 лева годишна такса за поддържане на картата и 72 лева разноски
по събиране на вземането, ведно със законната лихва от 25.07.2017 г. до
изплащане на вземането.Претендира разноски .
Ответникът Н.П.С. е
депозирал отговор на исковата
молба, в който не оспорва наличието на договорното правоотношение между
страните. Заявява, че срокът на ползване на овърдрафта е 21.09.2009 г., след
която дата поради неизпълнение задълженията по него банката е блокирала
кредитната карта, а след изтичане на срока и за валидност не е предоставила
нова . Договорът на практика бил
прекратен, а всички задължения са станали изискуеми. Твърди, че не е бил запознат и не се е съгласявал с
Общите условия на банката и поради липса на доказателства относно условията,
при които се продължава договора, прави възражение за недължимост на
претендираните вземания поради погашението им по давност след изтичане на срока
му на 21.09.2009 година. Навежда възражение за нищожност на клаузите, по силата на които
са начислявани лихви. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.Претендира
разноски. В съдебно заседание се представлява от адв.П. от ВТАК. Оспорва иска и
заявява, че вземанията са погасени по давност. Твърди, че не е подписал Общите
условия на банката приложени по делото, които не са еднакви с ОУ към 2008
година. Претендира разноски, които съдът
да определи на основание чл.38,ал.2 от ЗА.
Съдът, след като обсъди становищата на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
страна следното:
От приложеното ч. гр.
дело № 2348/2017 г. по описа на съда се установява, че ищецът е поискал и е
била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК срещу ответника Н.П.С. за сумата от 2000 лева главница, сумата от 9359,96
лева просрочена договорна лихва за периода 20.12.2008 г. до 25.07.2017 година; просрочена
наказателна лихва в размер на 6174,38 лева за периода 7.01.2009 г. до
25.07.2017 г.; годишна такса за поддържане на карта в размер на 78 лева;
разноски по събиране на вземането-нотариална покана в размер на 72 лева; законна
лихва върху главницата от 25.07.2017 г. до окончателното изплащане и разноски в
размер на 353,69 лева ДТ и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение. По делото е приложен
договор за издаване и обслужване на кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 20
РКО-А-5180/21.09.2007 г. сключен между "ПИБ"
АД и Н.П.С. , съгласно който на картодържателя е предоставено правото да ползва
кредит овърдрафт в размер на 2000 лева, който може да
бъде усвояван с използване на всяка от картите, издадени към картовата
разплащателна сметка. Предвидено е, че срокът за ползване на овърдрафта е до 21.09.2009 година, като същият се подновява
автоматично при условията и реда предвидени в Общите условия на банката за
издаване и използване на револвиращи международни
кредитни карти с чип Маstercard и Visa. Приети са Общи условия на "ПИБ"
АД за издаване и ползване на револвиращи международни
кредитни карти с чип Маstercard и Visa приети от УС на банката, изменени и допълнени с решение от 1.03.2018 година. На 19.04.2017 г. банката
е изготвила нотариална покана до ответника, с която той е уведомен за формирано
задължение от общо 17 480,82 лева към 7.04.2017 г. и обявяване на кредита за
изцяло предсрочно изискуем при неизпълнение на задължението за погасяване на
просрочените му задължения в 7- дневен срок от получаване на поканата. Поканата
е получена на 25.04.2017 г. Приложено е извлечение от счетоводните книги на
банката, видно от което банката е обявила предсрочната изискуемост
на задълженията на 24.07.2017 г. По
делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, съгласно заключението на
която след предоставяне на кредита под
формата на овърдрафт на 21.09.2007 г. съгласно
приложения договор, до 5.12.2007 година са усвоени предоставените 2000 лева под
формата на овърдрафт и 200 лева от направените вноски
за погасяване на овърдрафта. Към 20.12.2008 година
салдото е отрицателно-минус 2,16 лева. Считано от 20.12.2008 година овърдрафта изпада в просрочие.
Към 25.07.2017 година за периода 20.12.2008 г.- 25.07.2017 г. дължимите
плащания са в размер на 17 612,34 лева, от които овърдрафт
в размер на 2000 лева; такси в размер на 78 лева; договорни лихви в размер на
9359,96 лева и наказателни лихви в размер на 6174,38 лева. Към 25.07.2017
година за периода 25.07. 2014 година до
25.07.2017 г. дължимият овърдрафт е в размер на 2000
лева; такси в размер на 78 лева; договорни лихви в размер на 3637,43 лева и
наказателни лихви в размер на 2548,05 лева. Съгласно Общите условия лихвите и
таксите са капитализирани. В съдебно заседание вещото лице поддържа
заключението си .
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК ,
за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от общо 17684,34 лева , от които главница в
размер на 2000 лева; договорна лихва от 9359,96 лева за периода от 20.12.2008 г. до 25.07.2017
г. ; наказателна лихва в размер на
6174,38 лева за периода 7.01.2009 г. до 25.07.2017 г. ; 78 лева такса за
поддържане на карта и 72 лева разноски
по събиране на вземането, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Не се спори
от страните наличието на облигационно
правоотношение между тях, по силата на което банката е предоставила на
ответника кредит под формата на овърдрафт на
21.09.2007 година. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
прието и неоспорено от страните и кредитирано от съда
като компетентно и обосновано се установява, че към 25.07.2017 година ответникът
има дължими и неизвършени плащания в общ размер от 17
612,34 лева, от които 2000 лева овърдрафт, такси в
размер на 78 лева, договорни лихви в размер на 9359,96 лева и наказателни лихви
в размер на 6174,38 лева, за периода 20.12.2008 година /от когато кредитът е в просрочие/ до 25.07.2017 година. С оглед направеното
възражение за изтекла давност на акцесорните
вземания, експертизата установява договорни и наказателни лихви в размер
съответно от 3637,43 лева и 2548,05 лева за периода 25.07.2014 г. - 25.07.2017
г. Ответникът навежда три
основни възражения за неоснователност на иска- за погасяване на вземанията по
давност, поради изтичане на срока на договора; за неприложимост спрямо него на
Общите условия и за нищожност на клаузите относно формиране на
лихвите. При разпределената от съда доказателствена тежест ищецът следваше да проведе
пълно и главно доказване на основанието и размера на исковете и обвързаността
на ответника освен с договора и с Общите условия на банката. Съгласно
разпоредбата на чл.9 от договора всички
права и задължения на страните по него се уреждат от Общите условия на банката,
неразделна част от него. Съгласно чл. 11
договорът се сключва при условията на чл.298,ал.1,т.1 от ТЗ и с подписването му
титулярът декларира, че са му предоставени и е запознат с Общите условия за
издаване и ползване на револвиращи международни
кредитни карти с чип Маstercard и Visa и Тарифа за такси и комисиони
на банката и приема прилагането им при уреждане на отношенията между него и
банката във връзка със сключване и изпълнение на договора. По делото са
представени и приети като доказателство Общи условия на банката за издаване и ползване
на револвиращи международни кредитни карти с чип Маstercard и Visa , изменени и допълнени с решение в сила от
1.03.2018 година. Към исковата молба и впоследствие в хода на производството ищецът
не е представил приложимите към процесния договор за
кредит Общи условия на банката, към които се препраща относно съдържанието на
съществени елементи от него- правата и задълженията на страните по договора. Неоснователен
е доводът на ищеца относно преклудиране на
възражението за неприложимост на приложените Общи условия, тъй като то е
направено още с отговора на исковата
молба, в който ответникът е заявил, че доколкото по делото няма доказани
обстоятелства относно условията за продължаване на договора, то същият е
изтекъл на 21.09.2009 година. Съдът счита
доказана обвързаността на ответника с
Общите условия към договора, които са му
били предоставени при подписването му , тъй като подписвайки го, ответникът е декларирал, че те са му
предоставени и е запознат с тях. Не се
доказва обаче тезата на ищеца, че приетите по делото Общи условия от 2018
година са относими към договорното отношение,
доколкото не може да се установи идентичност между тях и приложимите ОУ към момента на сключване на
договора през 2007 година. Ищецът, въпреки указаната от съда доказателствена
тежест не установи пълно и главно твърденията си, непредставяйки
доказателства относно релевантните факти. Следователно, при липса на
приложимите Общи условия, отношенията между страните могат да се изследват от
съда само въз основа на представения договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт
по разплащателна сметка от 21.09.2007 година. Видно от чл.3, срокът за ползване
на овърдрафта е до 21.09.2009 година , като същият се
подновява автоматично при условията и реда, предвидени в Общите условия на
банката. Ответникът оспорва, а ищецът не доказа автоматично подновяване на
договора съобразно клаузи от ОУ, поради което съдът приема, че срокът на договора е изтекъл
на 21.09.2009 година. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че няма тегления извършени от
ответника след тази дата, което би могло да мотивира съда да приеме автоматично
подновяване на договора. Последното теглене извършено от ответника е на 9.10.2008 година. Въпреки това възражението
за изтекла погасителна давност на главницата
е неоснователно. Видно от таблица № 2
изготвена от вещото лице по ССчЕ, ответникът е
извършвал плащания по овърдрафта, като последното от
тях е извършено на 28.11.2013 година. Разпоредбата на чл.110 от ЗЗД установява
погасяване на всички вземания, за които закон не е предвидил друг срок, с
изтичане на петгодишна давност. Следователно с изтичане срока на договора на
21.09.2009 г., на основание чл. 114,
ал.1 вр. с чл.110 от ЗЗД вземането на банката по овърдрафта би се
погасило на 22.09.2014 година, ако
давността не бе прекъсната с направеното извънсъдебно
признание от страна на длъжника.
Съгласно съдебната практика признание по смисъла на закона е
налице, когато се признава
съществуването на задължение, което кореспондира с признатото право. С
извършеното плащане по овърдрафта , последно на
28.11.2013 година, длъжникът е извършил едностранно волеизявление към
кредитора, че дължи. Признанието по смисъла на чл. 116,б."а" от ЗЗД е
извършено в рамките на давностния срок, отправено
е до кредитора и се отнася до
съществуването на задължението / извършена е погасителна вноска/, следователно
давността е прекъсната и от този момент на
основание чл. 117 от ЗЗД е започнала да тече нова давност, както за главния
дълг, така и за акцесорните вземания, която към подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение не е изтекла относно иска за главницата. Исковата
претенция е основателна и следва да се уважи за сумата от 2000 лева,
представляваща неплатено задължение за главница по кредита овърдрафт.
Основателна е претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата от
подаване на заявлението до окончателното изплащане. По отношение възражението
за изтекла давност на договорните и наказателни лихви същото
е основателно, тъй като считано
от 28.11.2013 година давността относно претендираните
акцесорни вземания на основание чл.111,
б."в" от ЗЗД е изтекла на
29.11.2016 година, при подадено заявление за издаване заповед за
изпълнение едва на 25.07.2017 година.
Иска в частта, в която се претендира сумата от 9359,96 лева договорна лихва за
периода 20.12.2008 г.- 25.07.2017 г. и в частта, в която се претендира
наказателна лихва в размер на 6174,38 лева за периода от 7.01.2009 г. до
25.07.2017 г. е неоснователен, като погасен по давност. Уважавайки възражението за изтекла давност на
претенциите е безпредметно обсъждането
на възражението за нищожност на клаузите
за лихвите, а и същото не би могло да бъде проверено, доколкото в
договора няма информация относно начина на тяхното формиране. Претенцията за
сумата от 78 лева, представляваща такса за поддържане на картата е
неоснователна, тъй като ищецът не доказа
на какво основание и как е формирана. Неоснователна е и претенцията за сумата
от 72 лева, представляваща разноски за връчване на нотариална покана, за което
доказателства не бяха представени. При този изход на делото на страните следва
да се присъдят разноски съобразно уважената, респективно отхвърлената част от
иска съобразно исковите претенции, тъй като макар в писмените бележки иска да
се поддържа частично , изменение по смисъла на чл.214 от ГПК не е правено. На
ищеца се дължат разноски за заплатена ДТ и депозит за вещо лице, както и за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на
основание чл. 78,ал.8 от ГПК, вр. с чл. 25,ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ
в размер на 200 лева в исковото производство, в размер на 95, 86 лева. С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските и в заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът следва да заплати на
ищеца разноски в заповедното производство в размер на 51,30 лева съобразно уважената част от исковата претенция. На ответника следва да се
присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,ал.2 от ЗА. Съдът определя адвокатско възнаграждение съобразно
исковите претенции в размер на 1060,52
лева за исковото производство, на основание чл.38,ал.2, вр.
с чл.36,ал.2 от ЗА, вр. с чл.7,ал.2,т.4 от наредба №1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, от които с оглед отхвърлената част от предявените искове ищецът
следва да заплати сумата от 940,58 лева. В заповедното производство ответникът
също е искал присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.
38,ал.1,т.2 от ЗА, което съдът определя във вр. с
чл.7,ал.7, вр. с чл.7,ал.2,т.3 от от Наредба №1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер от 772,10
лева, от които ищецът дължи сума в размер на 684,78 лева.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422,ал.1 от ГПК вр. с чл. 415,ал.1,т.1
от ГПК, че Н.П.С. с ЕГН
********** ***, дължи на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА " АД
седалище и адрес на управление гр.София, район Изгрев, бул. Драган Цанков №37, с ЕИК *********, сумата от 2000
/две хиляди/ лева главница по договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт
по разплащателна сметка № 20 РКО-А-5180/21.09.2007 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.07.2017
г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК № 1331/27.07.2017 г. и изп.лист по ч.гр.д.
№ 2348/2017 г. на ВТРС.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 422,ал.1,вр. с чл.415,ал.1,т.1 от ГПК в частта, в която се иска да се приеме за установено по
отношение на Н.П.С. с
ЕГН ********** ***, че дължи на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА " АД седалище и адрес на
управление гр.София,
район Изгрев, бул. Драган Цанков №37, с
ЕИК *********, договорна лихва в размер от 9359,96 / девет хиляди триста
петдесет и девет лева и 96 ст./ за
периода от 20.12.2008 г. до 25.07.2017 г.
и наказателна лихва в размер на
6174,38 / шест хиляди сто седемдесет и четири лева и 38 ст./ за периода 7.01.2009 г. до 25.07.2017 г. като
неоснователен, като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 422,ал.1,вр. с чл.415,ал.1,т.1 от ГПК в частта, в която се иска
да се приеме за установено по отношение
на Н.П.С. с ЕГН
********** ***, че
дължи на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА " АД седалище и адрес на управление гр.София, район Изгрев,
бул. Драган Цанков №37, с ЕИК *********
сумата от 78 /седемдесет и осем/ лева
такса за поддържане на карта и сумата от 72 /седемдесет и два/ лева разноски по
събиране на вземането , като неоснователен и недоказан .
ОСЪЖДА
Н.П.С. с ЕГН ********** *** да заплати
на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА " АД седалище и адрес на управление гр.София, район Изгрев,
бул. Драган Цанков №37, с ЕИК *********
сумата от 95,86 /деветдесет и пет лева и 86 ст./ разноски в исковото производство и сумата от
51,30 /петдесет и един лева и 30 ст./ разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА "
АД седалище и адрес на управление гр.София, район Изгрев, бул. Драган Цанков №37, с ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на Н.П.С. с ЕГН ********** ***, сумата
от 940,58 /деветстотин и четиридесет лева и 58 ст./ разноски в исковото производство и сумата от 684,78
/ шестстотин осемдесет и четири лева 78 ст./ разноски в заповедното производство.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Велико Търново , чрез Районен съд Велико
Търново.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :