Р Е Ш Е Н И Е
№......................../31.08.2023
г., гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-27 състав, в публичното заседание, проведено на седми
март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на секретаря Нина
Светославова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5516 по описа на
съда за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от Л.В.А., подадена чрез пълномощника й, срещу ЗАД
„О.З.”
АД,
с която са предявени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ, за осъждане
на ответника да заплати на ищцата сумата от 65 000лв., представляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди и сумата от 978лв., представляваща
обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди от настъпилото на ПТП от
19.11.2018г. в гр. София, ведно със законната лихва върху сумите, считано от изтичането
на тримесечния срок от произнасянето на застрахователя – 31.10.2020г., до
окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищцата е
пострадала като пешеходец при настъпило на 19.11.2018г. около 7,00 часа в гр.
София на ул.“Христо Смирненски“ пътнотранспортно произшествие/ПТП/. Излага се,
че пресичайки по пешеходната пътека на кръстовището на ул.“Първа българска
армия“, малко преди да се качи на отсрещния тротоар, тя била блъсната от
л.а.“Пежо 607“ с рег.№ СВ ****АН, управляван от А.К.Б., който
не я пропуснал да премине докато пресичала по пешеходната пътека и я блъснал с предната част
на автомобила си. Вследствие на удара, тя паднала на пътното платно, като счупила
ацетабулума /дясна тазобедрена става/.
Местопроизшествието било посетено от служители на СДВР, отдел „Пътна полиция” и
бил съставен Констативен протокол/КП/ № К-733/19.11.2018г. Пострадалата била
транспортирана с линейка в УМБАЛ „Царица Йоана - ИСУЛ” АД, където било
установено счупване на крилото на дясната илиачна кост
и на ацетабулума. Ищцата била настанена за оперативно
лечение, тъй като се нуждаела от подмяна на счупената тазобедрена става. След
направени изследвания, консултации и необходимата предоперационна
подготовка, на 27.11.2018г. й била извършена операция, при която била подменена
изцяло счупената дясна тазобедрена става. Всички необходими консумативи и
материали за подмяната и скрепяването на ставата били закупени от близките на
пострадалата, като за платените суми били издадени: фактура № **********/04.12.2018г.
на стойност 5830лв., фактура № **********/04.12.2018г на стойност 2400лв. и фактура
№ **********/07.12.2018г. на стойност 500лв., всички на обща стойност 8730лв.
Ищцата била под лекарско наблюдение около 20 дни, като на 07.12.2018г. я
изписали от болницата, а лечението й продължило на постелен режим, тъй като съобразно
лекарските предписания не трябвало да стъпва на оперирания крак. Разрешено й
било да се придвижва само при крайна необходимост и то с две патерици. За нея
се грижели брат й и неговите дъщери и съпруга. Един месец след операцията трябвало
да започне да се раздвижва и да прави опити да стъпва на десния си крак, но движението
на крака й било силно ограничено, усетила силна и постоянна болка, дърпане в
крака, не можела да стъпи на цялото ходило. На 02.01.2019г. постъпила в МБАЛ
„Люлин” ЕАД за физикална терапия и рехабилитация. При рехабилитацията било
установено, че е получила перонеална пареза - перонеалният нерв, който прави възможно движението и
чувствителността на частта от крака, която се пада под коляното и достига до
върха на пръстите на ходилото, бил увреден. За да не се влачи крака й по
земята, била принудена да повдига цялото стъпало по-високо, отколкото това на здравия
крак, което било крайно неудобно, като ищцата била с куцаща и нестабилна
походка. След едноседмична рехабилитация я изписали, било й препоръчано да
продължи да се раздвижва с рехабилитатор, който да я посещава в дома й. В
продължение на още два месеца продължила рехабилитацията си с рехабилитатор,
който я посещавал два пъти седмично в дома й, но поради невъзможността да се
възстанови и да се движи самостоятелно, без помощта на патерици, на
12.03.2019г. постъпила в болница - Национална специализирана болница за
физикална терапия и рехабилитация/НСБФТР/, като я изписали оттам на
19.03.2019г. Опитите й да възстанови самостоятелното си ходене продължили. На
11.04.2019г. отново постъпила в същата болница за последваща
рехабилитация. След този престой, продължил до 18.04.2019г., имало леко
подобрение и започнала да ходи сама с помощта само с едната патерица. Повече от
две години след настъпилото ПТП, пострадалата се придвижвала трудно и бавно.
Вървенето й и към момента било съпроводено с постоянна болка. Животът й в
продължение на седем месеца след ПТП бил отдаден единствено на опитите й да се
възстанови и да започне да ходи отново. През тези седем месеца постъпвала
четири пъти в болница. Търпяла постоянни болки и неудобства, но най-лошото за нея
била настъпилата пареза на нерва, която възпрепятствала възстановяването й. В
резултат на получените увреждания, в резултат на ПТП, стойката й станала изкривена,
походката - нарушена и накуцваща, от което изпитвала постоянни болки в кръста и
прешлените. Твърди се, че настъпилото увреждане на нерва и последвала пареза са
непоправими и непреодолими. Към настоящия момент пострадалата е с изкривена,
куцаща походка, съпроводена с болки и неудобство. Десният й крак е с 4см по-къс
от левия, като това е непреодолимо и е довело да трайни изкривявания на опорно-двигателният
апарат. Поддържа се, че след претърпяното ПТП качеството на живот на ищцата се
влошило, както и че за нея е налице пожизнено осакатяване, причиняващо й ограничения,
болки и страдания. Излага се, че занапред, животът й щял да е изцяло съобразен
с неудобствата и последиците на невъзможността да движи в пълен обем крака си.
Вследствие на извършената операция и предхождащата я естензия на крака след произшествието й останали два големи, видими и загрозяващи
тялото белези, като десният й крак бил трайно и пожизнено увреден. Твърди се,
че вследствие на катастрофата, причинените й увреждания и последвалото лечение,
ищцата е направила разходи в общ размер на 10 086,69лв., като за
удостоверяването им се е снабдила със съответните разходни документи. Излага
се, че водачът на МПС и л.а. „Пежо 607” с рег. № ****, към датата на настъпване
на ПТП имат валидна ЗЗГО, сключена с ответника „О.З.” АД, обективирана
в полица № BG/23/118002976325,
с период на покритие от 15.10.2018г. до 14.10.2019г., както и че с влязло в
сила споразумение по НОХД № 698/2020г. по описа на СРС, НО, 110 състав
виновният водач А.Б. е признат за виновен за реализираното ПТП и причинените на
пострадалата телесни увреждания. Прави се искане за уважаване на предявените
искове и за присъждане на сторените по делото разноски.
В
срока за отговор е постъпил такъв от ответника, който оспорва предявените
искове, като сочи, че с платежно нареждане от 23.04.2021г. ответникът изплатил
на ищцата сумата от 10 000лв. обезщетение за неимуществени вреди и сумата
от 9107,32лв. обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение във връзка
със заявената пред застрахователя претенция за обезщетяване на вредите от
същото ПТП /производството по делото е частично прекратено с протоколно
определение от 15.11.2021г., предвид оттеглянето на исковете за разликата над
65 000лв. до първоначално претендираните 75 000лв. – обезщетение за
неимуществени вреди и за разликата над 978лв. до първоначално претендираните
10 086лв. – обезщетение на имуществени вреди/. Оспорва се, че в резултат
на ПТП от 19.11.2018г. са настъпили всички твърдени в исковата молба увреждания
на ищцата, както и продължителността на уврежданията. Оспорва се, че в резултат
на ПТП ищцата е получила перонеална пареза и
прекъсване на фибуларния нерв, че тези увреждания са
непоправими и непреодолими, както и че ищцата е пожизнено осакатена, че е
провеждала назначената й физиотерапия и рехабилитация в пълен обем и срок.
Твърди се от ответника, че част от описаните в исковата молба оплаквания се
дължат на възрастови дегенеративни изменения.
Наведено е възражение за съпричиняване
от страна на ищцата на вредоносния резултат във връзка
с начина й на пресичане на пътното платно, като се поддържа, че при
достигане на средата на пътното платно тя се е затичала безпричинно и не се е
съобразила с отстоянието и скоростта на движение на приближаващия се лек
автомобил. Доколкото към момента ищцата се е възстановила от травмите от ПТП и
може да се обслужва в ежедневието си самостоятелно, като не се налага да ползва
чужда помощ, се твърди, че претенцията за неимуществени вреди е в завишен
размер, който не съответства на критерия за справедливост по смисъла на чл.52
от ЗЗД, че не са представени доказателства ищцата да е направила неврологично
изследване за установяване на степента
на увреждане на фибуларния нерв и закъснения в
проводимостта му и че не е установена причината за настъпването на перонеалната пареза, както и че не са представени
доказателства след изписването й от МБАЛ“Люлин“ на 10.01.2019г. ищцата да е провеждала
контролни прегледи, да е провеждала физиотерапия и лечебна физкултура. Твърди
се, че изплатеното от дружеството застрахователно обезщетение в размер на 10
000лв. за неимуществените вреди е достатъчно да ги компенсира. Оспорва се
претенцията за имуществени вреди над сумата от 9107,39лв., изплатена доброволно
на ищцата, като подробно е описано кои
точно разходи се оспорват в отговора на исковата молба – направените от ищцата
разходи по фактура № 178/30.11.2018г. на стойност 125лв. и по фактура №
195/19.03.2019г. на стойност 120лв., тъй като не става ясно за какво са
направени, разходите за потребителска такса за престой в Национална
специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация ЕАД за периода от
11.04.2019г. до 18.04.2019г. на стойност 35лв., както и разходите за първичен
преглед в същата болница на стойност 25лв.; оспорва се разхода от 40лв. от
16.01.2019г. за преглед при д-р М., както и разход от 70лв. за преглед при
професор в Ортопедичен институт К.ЕООД, доколкото от тези прегледи не са
представени амбулаторни листове, за да се установи по
повод на какви оплаквания ищцата ги е направила, както и какво е било обективното
й състояние при прегледите, назначеното лечение и терапия. Възразява
се и срещу предявената акцесорна претенция за лихва, с оглед неоснователността
на главните искове, като в условията на евентуалност се твърди, че при приемане
на исковите претенции за основателни от съда законната лихва е дължима, считано
от изтичането на тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция, а именно от 31.10.2020г., в
какъвто смисъл е направеното от ищцата изменение на иска в съдебно заседание,
проведено на 15.11.2021г.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и след
запознаване с доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
С влязло в сила споразумение от 17.01.2020г. по НОХД №
698/2020г. по описа на СРС, НО, 110 състав А.К.Б. е признат за
виновен в това, че на 19.11.2018г. около 07,00 часа в гр. София, при управление
на МПС – л.а. „Пежо 607 с рег.№ СВ ****АН по ул.“Христо С.“*** към ул.“Каменоделска“ и в района на кръстовището с ул.“Първа
българска армия“, на пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М 8.2 от ППЗДвП, нарушил правилата за движението по пътищата, както
следва: чл.119 ал.1 от ЗДвП „При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“ –
като не пропуснал пресичащата по пешеходната пътека от ляво на дясно спрямо
посоката на движение пешеходка Л.В.А. и по непредпазливост й причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на ацебулума
вдясно/ямка, в която ляга главата на бедрената кост/ и дясното крило на
тазовата кост, с което се е реализирал медикобиологичния
признак: трайно затруднение на движението на десния долен крайник, като
деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл.343 ал.3 пр.посл. б.“а“, пр.2 вр.ал.1 б.“б“, пр.2 вр.чл.342 ал.1 пр.3
от НК.
Не
се спори между страните, че автомобилът, управляван от А.К.Б., е имал
задължителна застраховка "Гражданска отговорност", съгласно
застрахователна полица № BG/23/118002976325,
със срок на действие от 15.10.2018г. до 14.10.2019г., валидна към
датата на ПТП, като застраховката е сключена в ответното застрахователно
дружество.
Видно
от молба до „О.З.“ АД от 31.07.2020г. е, че преди подаване на исковата молба
ищцата е предявила застрахователната си претенция пред ответното дружество,
като липсва спор между страните, че са й изплатени следните суми:
10 000лв. – обезщетение за причинените й неимуществени вреди и 9107,39лв.
– обезщетение за имуществени вреди.
От
показанията на свид.
Б. - признатият
за виновен за ПТП водач на лекия автомобил, се установява, че при преминаване
през кръстовището на зелен светофар и извършване на маневра завой наляво ударил
с предната част на автомобила си ищцата, за която като пешеходец също светел
зелен светофар. Бил се изтеглил в средата на кръстовището, за да изчака да мине
един автомобил, направил ляв завой и ударил пешеходката, която видял едва при
удара. Веднага след това спрял и видял, че пешеходката лежи на земята в съзнание. Двамата
разговаряли, като свидетелят извикал линейка.
От
показанията на свид. А.– брат на ищцата, се установява,
че малко след като излязла за работа, тя му се обадила по телефона и му
съобщила, че я е блъснала кола на светофара в близост до дома им. От нея
разбрал, че тръгнала да пресича на зелен светофар и на метър преди да се качи
на другата страна на тротоара в дясната тазобедрена става я ударил лек
автомобил, който правел ляв завой. Когато свидетелят отишъл на място я намерил
да лежи по гръб на метър пред колата, която била спряла на пешеходната пътека.
Насъбралите се хора й давали да пие вода. С линейка била откарана в ИСУЛ,
където лекарите установили, че има счупен таз и наранена тазобедрена става. В
болницата ищцата останала около седмица, като през това време за нея се грижели
съпругата и дъщерите на свидетеля. Направили й операция за смяна на ставата и
закърпили таза. Разходите по престоя в болницата и тези, свързани с операцията,
били заплатени от семейството на свидетеля и ищцата. Когато я изписали, тя не
можела да се движи сама, защото след осъществените интервенции бил засегнат
нерв. Не можела да свива стъпалото на десния си крак и стъпвала само на пръсти
със същия крак. Това продължило до лятото на следващата година, като и в
момента имала изтръпвания на крака. Вземала болкоуспокояващи, макар те да
вредели на сърцето й, тъй като имала сърдечно увреждане – била й поставена
клапа, като това била причината лекарите трудно да вземат решение да бъде
оперирана. От изписването й от болницата до месец март на следващата година
ищцата била на легло, не можела да се обслужва сама, защото не можела да става,
като грижи за нея полагало семейството на свидетеля, с което живеела.
Четири-пет месеца провеждала рехабилитация, като преди да започне процедурите не
можела да движи крака си. И сега й било трудно да го движи, защото имала
засегнат нерв. Купили й специални обувки, но продължила да не може да стъпва.
През есента и зимата й било още по-трудно, защото нямала движение, кракът й изтръпвал
и ставал студен. При направени консултации със специалисти разбрали, че не може
да се възстанови засегнатия нерв. Рехабилитация ищцата провела, както в клиника
в кв.Люлин, където стояла седмица, след което около месец и половина била в
рехабилитационен център в кв. Овча купел и там окончателно било установено, че
няма правилно движение на крака. Въпреки всичко ищцата с много усилия се борела
да съществува. В момента не ползвала помощни средства, тъй като й били
направени специални подложки за крака отдолу, за да има стабилност като ходи и
да не стои постоянно в дома им, но дълго време преди това – повече от една
година, ползвала помощни средства – две патерици, една патерица, бастун. При
ходене си личало, че тя има травма – имало скъсяване на крака от операцията и
изкривяване на гръбначния стълб, стараела се да ходи правилно, но се
придвижвала много бавно и внимателно, походката й се променила. Имала болки в
крака, в кръста, а напрежението при изкривяване на походката се отразявало на
гръбначния стълб. Пиела болкоуспокояващи, за да може да спи нощем.
От заключението
на допуснатата съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието
от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че същото е
изготвено въз основа на Протокол
№ К-733/19.11.2018г. издаден от СДВР, отдел „Пътна полиция”, в който са описани
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, Фиш за спешна медицинска помощ №
123369/19.11.2018г., Епикриза и ИЗ № 20347/19.11.2018г. от Клиника по Ортопедия
и травматология на УМБАЛМ „Царица Йоанна-Исул” ЕАД, Епикриза от МБАЛ Люлин ЕАД, Епикризи от „Национална
специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация ЕАД, медицински
направления до ТЕЛК, резултат от рентгенография, документи от досъдебно производство /ДП/ № 119/2018г. по описа на СПП-ОД на МВР при Ст. Загора/
и др.приложени по делото документи, както и след личен преглед на ищцата.
Видно
от заключението е, че личен преглед на Л.В.А. е извършен на 15.02.2022г. в Медицински
център Пирогов. При прегледа е констатирано, че тя е в добро общо състояние, в
ясно съзнание, адекватна. От инцидента има ясни спомени, като веднага след
произшествието почувствала болка в десния крак, не можела да го разгъва в таза.
С екип на ЦСМП била транспортирана до спешно отделение на УМБАЛ „Царица
Йоанна-ИСУЛ”. След преглед била приета в клиниката по ортопедия и травматология
на болницата. Десният й крак бил поставен на директна екстензия. След
операцията за счупването на таза забелязала, че не може да повдига стъпалото на
десния крак. Поставили лонгета на крака, която носила
около два месеца и половина. Веднага започнали лечение с Нивалин
таблетки и Уримил таблетки. Провела такива курсове
трикратно през възстановителния период. По време на рехабилитацията в болницата
в Овча купел провели седемдневен курс с Нивалин
ампули и се появили движения в палеца на десния крак. Последен курс с Нивалин лятото на 2020г. Локален статус: В дясна глутеална
област се вижда добре зараснал оперативен белег с дължина 15см. Не се установява хипотрофия на
мускулатурата на дясна подбедрица.
В поясния отдел мускулатурата е леко напрегната вдясно. При
навеждане напред и наклони вдясно и вляво не съобщава за болка. Коленните и ахилови рефлекси са отслабени двустранно. Контролира тазови
резервоари. Походката е самостоятелна с леко накуцване с левия крак. Носи
подложка за стъпалото на левия крак. При измерване със сантиметър на краката
експертизата намери разлика, като по-къс е левият долен крайник с 50 мм. до 1
см. При прегледа експертът е изискал да се направи снимка на поясен отдел на
гръбначния стълб. Резултат от рентгенография на лумбални прешлени във фасова и странична проекция на името на Л.В.А. от
16.02.2022г.: Левостранна нискостепенна сколиоза на лумбалния сегмент на гръбначния стълб. Спондилоза II степен
на лумбални прешлени. Сакрализация на Л5/пети поясен прешлен/. Дископатия
Л5-еС1.
Въз основа на доказателствата по делото, приложената
медицинска документация и по данните от последния преглед, вещото лице дава следните отговори по реда на
поставените въпроси в исковата молба и в отговора на исковата молба:
В резултат от пътно-транспортното произшествие от
19.11.2018г. Л.В.А. е получила следните травматични увреждания: Травма на
опорно-двигателния апарат състояща се от: Многофрагментно счупване на дясната
тазова кост/os
ilium/, Счупване на ацетабулума/гаванковидната ямка/ с протрузия
на главата на дясна бедрена кост, Усложнения от травмата-пареза/двигателен
недостиг/ на дясното стъпало. Силно отслабена дорзална
флексия/повдигане/ на стъпалото нагоре - увреда на десния седалищен нерв/п. ichiadicus/-HeroBHfl
клон общия перонеален нерв/n.peroneus
communis/.
По своя вид и тежест получените травматични увреждания от
ищцата имат следната медикобиологична характеристика:
Многофрагментното счупване на дясната тазова кост/os
ilium/ и счупването на ацетабулума/гаванковидната ямка/ с протрузия
на главата на дясна бедрена кост, довели до поставянето на нова тазобедрена
става, е реализирала медикобилогичния критерий
самостоятелно трайно затруднение на движението на десния долен крайник за
период по-дълъг от 30 дни /общо 4 месеца/.
Парезата на дясното стъпало/увреда на десния общ малкопищялен нерв/п. peroneus communis/, като усложнение от травмата, е реализирала самостоятелно медикобилогичния признак постоянно общо разстройство на
здравето, неопасно за живота.
В медицинската практика няма обективен метод за оценка на
чувството за болка. Прагът на болева чувствителност е
различен при всеки отделен човек. Болевите рецептори
в кожата са свободни нервни окончания. Те са разположени в повърхностния й
слой, също в периоста
на костите. Степента, с която всеки индивид реагира на болка, варира
значително. Това се дължи главно на способността на мозъка да подтиска болковите сигнали към
нервната система чрез активиране на контролната аналгезична система. Централното
ядро на тази система е разположено в дорзалния рог на
гръбначния мозък, където болевия сигнал се блокира
преди да се трансферира към кората на главния мозък.
Оздравителният период за претърпяната от ищцата травма с
поставянето на нова тазобедрена става е четири месеца. По данни от последния
преглед тя е в добро общо състояние, движи се без помощни средства. Налице е
двигателен недостиг за повдигане нагоре/дорзална
флексия/ на дясното стъпало. Не може да ходи на пета с десния крак.
От контролната снимка на таза, взета от експертизата от
архива на УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ” ЕАД не се установяват деформации в зоната
на проведеното оперативно лечение. Новата става стои стабилно няма нарушение на
оста, на които стоят двете стави.
При Л.В.А. след инцидента и приема в клиниката по
ортопедия и травматология на УМБАЛ ”Царица Йоанна-ИСУЛ“ ЕАД са извършени
следните оперативни интервенции: Десният крак е поставен на директна екстензия
за период от една седмица. Интервенцията е с местна анестезия. Оперативно
лечение за многофрагментното счупване на дясната тазова кост/os
ilium/, счупването на ацетабулума/гаванковидната ямка/
с протрузия на главата на дясната бедрена кост на
27.11.2018г. Операцията е под обща анестезия с поставяне на нова тазобедрена
става.
На втория
следоперативен ден - 29.11.2018г., е установена слабост за дорзална флексия/извиване на стъпалото
нагоре/ за десния крак - увреда на седалищния нерв, неговия клон общия малкопищялен нерв/n.peroneus
communis/. Веднага е започнато лечение с Нивалин
и Уримил таблетна форма, кракът е поставен в лонгета.
Кръстцовия сплит/pl.sacralis/
се изгражда от по-голямата част от вентралния
корен Л4 и вентралните клонове на JI5 и еС1-еС2-еСЗ периферни нерви. Той е разположен в таза върху крушовидния
мускул/m.piriformis/
в латералната част на кръстеца. Вентралните
корени J14 и JI5 се обединяват в общ ствол/truncus lumbosacralis/.Ствола се съединява първо с вентрания клон на
еС1. Вентралните клонове на еС2 и еСЗ
се приближават по-късно към останалата част на лумбосакралния
ствол и в зоната на големия ишиадичен отвор формират
седалищния HepB/n.ishiadicus/. Той е най-дългия
и дебел нерв в човешкото тяло. Влакната на нерва са разделени още при неговото
формиране в таза на образуващи общия малкопищялен
нерв/n.peroneus
communis/ и влизащи в състава на голямопищялния
нерв /n.tibialis/. По статистически данни травматични увреда на седалищния нерв/n.ishiadicus/ нa ниво тазобедрена става е 30%. Увреда на седалищния нерв при травма на таза
може да настъпи по няколко механизма: Директна травма на нерва по време на
инцидента, Увреда, настъпила по време на оперативната интервенция за смяна на тазобедрената
става – контузия, исхемия на ерва, частично
разкъсване, прекомерно разтягане.
За настъпилото
усложнение веднага е започнато лечение с Нивалин и Уримил таблетна форма, кракът е поставен в лонгета. Ищцата е провела неколкократно курсове с Нивалин, включително и инжекционна форма, както и физикално
лечение. От инцидента, към датата на изготвяне на заключението, са изминали три
години и три месеца.
При проведения
личен преглед от неврологичния статус е установена пареза на дясното стъпало, която
е трайна последица от процесната травма.
По отношение на травмата на таза с фиксиране на
счупването на хълбочната кост/os ilium/ и тоталната подмяна
на дясната тазобедрена става е настъпило добро възстановяване. Л.В.А. се
придвижва самостоятелно без помощни средства. Увредата на общия малкопищялен нарв/n.peroneus
communis/ е трайна лезия на тази част от седалищния нерв.
Движенията в дясната тазобедрена става са възстановени
след тоталната подмяна на ставата. Въпреки проведеното медикаментозно и
физикално лечение е настъпило частично подобрение във функцията на общия малкопищялен нерв/n.peroneus communis/. Л.В.А. не може да ходи на пета с десния крак и да го повдига нагоре. При
облекчена поза когато кракът е повдигнат има извиване в дорзална
посока, но е с намален обем и сила.
Л.В.А. е провела рехабилитационни процедури на следните дати: от 02.01.2019г.
до 10.01.2019г. в МБАЛ Люлин ЕАД и в периода от 12.03.2019г. до 19.03.2019г. в
НСБФТР Овча купел. Процедурите подсилват мускулатурата около новата става, подобряват
локалното кръвообращение като предпазват от постоперативни
съдови усложнения. Освен това гарантират пълното и качествено възвръщане на
нормалната подвижност на ставата.
В приложената медицинска документация от консултациите с
ортопеди след инцидента и проведеното оперативно лечение няма
описано скъсяване на десния крак.
При личния преглед ищцата е съобщила, че носи подложка за
стъпалото на левия крак, тъй като според нея крака й бил скъсен с няколко
сантиметра.
Експертизата е прегледала
рентгеновите снимки от архива на болницата. На диагностичната снимка на таза, фасова проекция при постъпване се виждат и
последните поясни прешлени. Телата са с намалена костна плътност - остеопоротични. Налице е сколиоза
с конкавитет вляво-наклон към лява страна. Напречният
израстък на пети поясен прешлен е сраснал с таза напълно вляво и в по-малка
степен вдясно. Тази аномалия се нарича сакрализация, тя е вродена и с честота
от 4% до 30% по статистически данни. Сколиозата в
отдела е предизвикала промяна в нормалната биомеханика на таза и лумбалния
отдел на гръбначния стълб. Сакрализацията на пети поясен прешлен заедно със
скъсяването на левия крак и настъпилия наклон на таза към него е причина за
компенсаторна сколиоза на поясния отдел на противната
страна. В началото сколиозата е нефиксирана, но с
времето тя става трайна, което води до хипермобилност в лумбалния отдел особено
на по-горните нива и ускорява процеса на дегенерация на дисковете и ставите.
Променената статика в отдела има за резултат мускулен дисбаланс и поява на болеви усещания.
Най-вероятните причини за настъпилата частична увреда на
десния седалищен нерв, неговия малкопищялен клон/n.peroneus
communis/ са: директна травма по време на инцидента, настъпили
исхемия или частично разкъсване, или прекомерно разтягане през време на
операцията при тоталната подмяна на дясната тазобедрена става. Промяната във
функцията на тази част от нерва е дефинитивна, трайна. При Л.В.А. има
двигателен недостиг за дясно стъпало за повдигането нагоре, при ходене на пета
с крака.
При ищцата на
втория следоперативен ден е установена пареза на десния малкопищялен
нерв/n.peroneus communis/. Диагнозата е поставена след преглед от
визитиращия лекуващ лекар в клиниката по ортопедия и травматология. Първоначално
е описана пълна липса на дорзална флексия за дясното
стъпало. Веднага е започнато лечение с Нивалин
таблетна форма по схема и Уримил таблетки. На крака е
поставена ортеза. След изписване е провела
неколкократно курсове с Нивалин, последния през
лятото на 2020г. По нейни данни подобрение е настъпило по време на
рехабилитацията в НСБФТР Овча купел. Там е проведено и лечение с инжекционна
форма Нивалин. В диагностичен аспект при такава
увреда се провежда електромиография: ЕМГ/изследване, което не е проведено. Ищцата взема
медикамента Синтром по схема след операция за митрална клапа през 2000г. ЕМГ/изследването е с игли, което
е рисково за кървене поради удълженото време на кръвосъсирване и по тази
причина не е правено. В лечебния план влизат: медикаменти-Нивалин,
подобряващи кръвообращението, витамини и физиотерапия. При липса на пълно
възстановяване на функцията на периферен нерв за период от шест месеца се
приема, че промяната в проводимостта е дефинитивна. В приложената към делото
справка за проведените амбулаторни прегледи на Л.В.А. за периода от
23.04.2004г. до 23.08.2021г. няма такива, отнасящи се до дегенеративни
заболявания на гръбначния стълб. В
справката има данни за проведени рентгенографии на таза след операцията с
поставяне на нова тазобедрена става. На 13.06.2019г. е отбелязано рентгеново
изследване на гръбначни прешлени като няма конкретизиране на отдела.
След операция за
подмяна на тазобедрена става рехабилитацията започва от първия ден. На
пациентите се показват упражнения, които да изпълняват в леглото и да ги
продължат в домашни условия. Проходилка или патерици са необходими средно за
около 2-3 месеца. Л.В.А. е провела процедури двукратно в МБАЛ Люлин ЕАД/от
02.01.2019г до 10.01.2019г./ и НСБФТР Овча купел ЕАД/от 12.03.2019г. до
19.03.2019г./.
По делото са
представени фактури и касови бонове, за удостоверяване на направени от ищцата
разходи във връзка с възстановяването и лечението, оспорени частично от
ответника.
С
оглед установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл.432
ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя при спазване на
разпоредбата на чл.
380 от , т. е. да отправи писмена
застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица неимуществени и имуществени вреди,
вследствие на телесно увреждане/чл.477
ал.1 и чл.278
ал.1 от КЗ/. Основателността на
предявените искове е предпоставена от това по делото да се установи наличието
на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП/противоправно деяние,
извършено виновно, от което са причинени неимуществени и/или имуществени вреди
и причинна връзка между тях, както и да се установи, че е налице договор за
застраховка "Гражданска отговорност", действащ към датата на настъпване
на събитието и покриващ отговорността на причинителя на вредите.
В
случая е налице влязло в сила на 17.01.2020г. споразумение по НОХД № 698/2020г.
на СРС, НО, 110 състав, с което водачът на л.а.“Пежо 607“ с рег.№ СВ ****АН – А.К.Б., е признат за виновен за настъпването на ПТП и за
причиняване по непредпазливост на средна телесна повреда на ищцата, изразяваща се в
счупване на ацебулума вдясно/ямка, в която ляга
главата на бедрената кост/ и дясното крило на тазовата кост, с което се е реализирал
медикобиологичния признак: трайно затруднение на
движението на десния долен крайник.
Със
споразумението по горепосоченото наказателно дело са установени
авторството, противоправността и вината в поведението
на водача на л.а.“Пежо 607“ с рег.№ СВ ****АН, управляван от А.К.Б., който е нарушил правилата за движение по
пътищата и от това са настъпили вредните последици, чието обезщетяване се
претендира в настоящото производство. Влязлото в сила споразумение, приравнено
на влязла в сила присъда, е задължително за гражданския съд в пределите на чл.300
от ГПК, поради което съдът намира за доказано наличието на всички
предпоставки по чл.45
от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован, спрямо ищцата за обезщетяване на причинените й неимуществени и
имуществени вреди, за които са налице доказателства, че са в резултат на произшествието.
От
събраните по делото доказателства се установи, че на посочената в исковата
молба дата – 19.11.2018г., е настъпило ПТП по вина на свид.
Б., при което е пострадала ищцата, като същата е получила следните увреждания -
травма на опорно-двигателния апарат състояща се от:
Многофрагментно счупване на дясната тазова кост/os ilium/, Счупване на ацетабулума/гаванковидната ямка/ с протрузия
на главата на дясна бедрена кост, довели до поставянето на нова тазобедрена
става и предизвикали трайно затруднение на движението на десния долен крайник
за период по-дълъг от 30 дни /общо 4 месеца/, усложнения от
травмата-пареза/двигателен недостиг/ на дясното стъпало със силно отслабена дорзална флексия/повдигане/ на стъпалото нагоре - увреда на
десния седалищен нерв/п. ichiadicus/-HeroBHfl клон общия перонеален нерв/n.peroneus
communis/, предизвикали постоянно общо
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Безспорно
е между страните по делото, а и са налице писмени доказателства, че към момента
на увреждането е съществувало валидно застрахователно правоотношение, породено
от договор за застраховка "Гражданска отговорност" за автомобила,
управляван от прекия причинител на вредата и ответното застрахователно
дружество, като по силата на застрахователния договор застрахователят е поел
задължението да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди, като не се спори, че ищцата е заявила застрахователна
претенция пред застрахователя, но ответникът й е изплатил обезщетение в размер общо
на 19 107,39лв., т.е. в по-нисък размер от претендирания от нея, а именно:
10 000лв. – обезщетение за причинените й неимуществени вреди и 9107,39лв.
- обезщетение за причинените й имуществени вреди, уточнение, направено в отговора на исковата
молба.
Съгласно
чл.51
ал.2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага
наличието на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. Предвид установеното от фактическа страна,
посредством свидетелските показания, съдът намира за неоснователно възражението
за съпричиняване, направено от ответника, тъй като с поведението си пострадалата
не е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, свързан с начина й на
пресичане на пътното платно - дори
виновният за ПТП водач на лекия автомобил свид. Б.,
няма впечатления относно начина на пресичане на пътното платно от пешеходката,
като твърденията на ответника за неправилно проведена рехабилитация не са
подкрепени с доказателства, а напротив – опровергават се от събраните гласни
доказателства – показанията на свид. А.и заключението
на вещото лице, изслушано от съда.
Не се доказа твърдението на ищцата, че десния й крак е
скъсен с около 4 см, като експертът е констатирал, че при постъпването й в
болницата преди операцията не е описано скъсяване на десния крак, но е
установено, че ищцата има сколиоза с конкавитет вляво-наклон към лява страна и е налице
сакрализация на пети поясен прешлен – вродена аномалия, като тя заедно със
скъсяването на левия крак и настъпилия наклон на таза към него е причина за
компенсаторна сколиоза на поясния отдел на противната
страна, води до мускулен дисбаланс и поява на болеви
усещания.
Независимо
от изложеното, по безспорен начин по делото се установи, че ищцата – на 66
години към датата на ПТП, е получила Многофрагментно счупване на дясната тазова
кост/os
ilium/, Счупване на ацетабулума/гаванковидната ямка/ с протрузия
на главата на дясна бедрена кост, довели до необходимостта от извършване на
операция, при която й била поставена нова тазобедрена става, като тези увреждания
предизвикали трайно затруднение на движението на десния долен крайник за период
по-дълъг от 30 дни /общо 4 месеца/. Съгласно неоспореното заключение на
съдебно-медицинската експертиза, ищцата получила и усложнения от травмата - пареза/двигателен
недостиг/ на дясното стъпало със силно отслабена дорзална
флексия/повдигане/ на стъпалото нагоре - увреда на десния седалищен нерв/п. ichiadicus/-HeroBHfl
клон общия перонеален нерв/n.peroneus
communis/, предизвикали постоянно общо
разстройство на здравето, неопасно за живота, като парезата на дясното стъпало е трайна последица от процесната травма. По отношение на травмата на таза с
фиксиране на счупването на хълбочната кост/os ilium/ и тоталната подмяна на дясната тазобедрена става е настъпило добро възстановяване,
ищцата се придвижва самостоятелно без помощни средства. Увредата на общия малкопищялен нерв/n.peroneus communis/ е трайна лезия на тази част от седалищния нерв. Движенията в дясната
тазобедрена става са възстановени след тоталната подмяна на ставата. Въпреки
проведеното медикаментозно и физикално лечение е настъпило частично подобрение
във функцията на общия малкопищялен нерв/n.peroneus
communis/. Л.В.А. не може да ходи на пета с десния крак и да го
повдига нагоре. При облекчена поза когато кракът е повдигнат има извиване в дорзална посока, но е с намален обем и сила. За да бъде
гарантирано пълното и качествено възвръщане на нормалната подвижност на ставата,
ищцатае е провела рехабилитационни процедури в МБАЛ Люлин ЕАД и в НСБФТР Овча
купел, като те са подсилили мускулатурата
около новата става, подобрили са локалното кръвообращение и са предотвратили
настъпването на постоперативни съдови усложнения. Ищцата е търпяла болки
и страдания за период от около 4 месеца, най-интензивни в първия. Тя е имала
болки непосредствено след травмата,
проведените оперативни интервенции, при превръзките, при свалянето на
конците. Търпяла е болки и по време на рехабилитационните процедури.
Съдът,
като взе предвид вида и степента на уврежданията, времетраенето на
оздравителния процес, протичането на самия оздравителен процес, възрастта на
пострадалата, трайността на вредните последици, с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, намира, че справедливото обезщетение за причинените на ищцата
неимуществени вреди възлиза на 50 000лв., но като съобрази, че вече й е
изплатена сумата от 10 000 лв. от ответника за обезщетяване на неимуществените
вреди, намира, че следва да й бъдат присъдени 40 000лв., като за разликата
над тази сумата до пълния претендиран размер от 65 000 лв. исковата претенция
се явява недоказана и следва да се отхвърли.
Като
законна последица от частичната основателност на главния иск за обезщетяване на
неимуществените вреди, доколкото е поискано с исковата молба, уточнено и в
съдебно заседание, следва да бъде присъдена законна лихва върху дължимото
обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл.84
ал.3 от ЗЗД деликвентът се счита в забава от деня на непозволеното
увреждане. Отговорността му е обуславяща отговорността на застрахователя, но
законна лихва в случая е дължима от по-късен момент, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.497
от КЗ застрахователят изпада в забава
от датата на уведомяването му и изтичане на определения в кодекса срок по чл.496
ал.1 от КЗ за произнасяне на
застрахователя или от датата на отказа да бъде платено застрахователно
обезщетение, като в случая лихвата е дължима, считано от
31.10.2020г. – изтичане на
тримесечния срок по чл.496 от , до окончателното
изплащане на
сумата.
Предявеният
от ищцата иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди съдът
намира за неоснователен, доколкото в обстоятелствената част на исковата молба самата
тя е посочила, че всички необходими консумативи и материали за подмяната и
скрепяването на ставата били закупени от близките й, като за платените суми
били издадени: фактура № **********/04.12.2018г. на стойност 5830лв., фактура №
**********/04.12.2018г на стойност 2400лв. и фактура № **********/07.12.2018г.
на стойност 500лв., всички на обща стойност 8730лв., а по делото се установи, че ответното
дружество й е превело сума в размер на сумата от 9107,32лв. обезщетение за
имуществени вреди – разходи, направени от ищцата за лечение във връзка със
заявената пред застрахователя претенция за обезщетяване на вредите от същото
ПТП, а макар да са приложени и други фактури, вкл.касови бележки, не бе
доказано, че ищцата е направила разходи в претендирания размер след частичното
оттегляне на иска. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице основания
да й бъде присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на 978лв., като
този иск следва да бъде отхвърлен. Същият се явява неоснователен и доколкото не
се сочи от ищцата за кои имуществени вреди не е била обезщетена. Същевременно с
това, част от касовите бележки са в нечетлив вид, а разходите, които се
претендират по двете, оспорени от ответника фактури, както и тези за заплащането
на прегледи и потребителски такси, без представянето на амбулаторни листове, не
доказват, че са направени във връзка с получените от нея увреждания, вследствие
на ПТП и проведеното лечение.
С
оглед изхода на спора, направените от страните искания за присъждане на
разноски и като съобрази, че ищцата е освободена от заплащане на такси и
разноски по реда на чл.83
ал.1 т.4 от ГПК, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски градски съд, на основание чл.78
ал. 6 от ГПК, сумата от 1600 лв., както и да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата от 1418,34лв. – заплатеното адвокатско възнаграждение, съразмерно
уважената част от исковете. Доколкото исковата претенция за обезщетяване на имуществените
вреди е неоснователна, а тази за обезщетяване на неимуществените вреди е
частично неоснователна, както и предвид частичното прекратяване на
производството по делото по двата иска, вследствие оттегляне на исковата молба
в посочените по-горе в решението на съда части ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответното дружество сумата в размер общо на 485,46лв., от които юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв., на
основание чл.78
ал.8 от ГПК вр. чл.25
ал.2 вр. ал.1
от Наредбата за заплащане на правната помощ и 185,46лв. – разноски за
възнаграждение на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, за издадените
съдебни удостоверения и внесения депозит за разпит на свидетел, съразмерно на
отхвърлените части от исковете.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „О.З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на Л.В.А., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, офис № 19, чрез адв. Б.Е., сумата от 40 000лв., представляваща
обезщетение за претърпените от Л.В.А. неимуществени вреди от настъпилото ПТП от 19.11.2018г.
в гр. София, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 31.10.2020г. – изтичане на
тримесечния срок по чл.496
от КЗ, до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 40 000лв. до 65
000лв. и предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди,
вследствие същото ПТП в размер на 978лв.
ОСЪЖДА „О.З.“ АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на Софийски градски
съд сумата в размер на 1600лв. , на основание чл.78
ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА „О.З.“ АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Л.В.А., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис № 19, чрез адв. Б.Е.,
сумата от 1418,34лв., представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от иска за обезщетение за неимуществени вреди, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Л.В.А., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис № 19, чрез адв. Б.Е., да
заплати на „О.З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, сумата
в размер общо на 485,46лв., представляваща направени по делото разноски, на
основание чл.78
ал.8 вр. ал.3
и ал.4 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: