Решение по дело №2714/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1539
Дата: 16 август 2019 г. (в сила от 10 септември 2019 г.)
Съдия: Методи Неделчев Антонов
Дело: 20195330202714
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 1539

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

16.08.2019 г.                                                                        гр. Пловдив                               

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД            VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

 

На десети юни две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МЕТОДИ  АНТОНОВ

 

Секретар: Милена Георгиева

Като разглежда докладваното от съдията

АНД № 2714 по описа за 2019 година

                                    

Р      Е      Ш      И :

 

                ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление /НП/                      № 19-1030-001023 от 18.02.2019г. на Началник Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, сектор „Пътна полиция”, с което на Б.Д.Д., ЕГН **********, му е наложено административно наказание за нарушение на чл.104 А от Закон за движение по пътищата ЗДвП/ и на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева, като на основание Наредба N I3-2539 на МВР са отнети 6 /шест/.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                         

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

М    О    Т    И    В    И:

 

                Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.    

         Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 19-1030-001023 от 18.02.2019г. на Началник Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, сектор „Пътна полиция”, с което на Б.Д.Д., ЕГН **********, му е наложено административно наказание за нарушение на чл.104 А от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева, като на основание Наредба N I3-2539 на МВР са отнети 6 /шест/.

Жалбоподателят, Б.Д.Д., по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени процесното наказателно постановление. Редовно призован за съдебно заседание, не се явява лично и не изпраща процесуален представител.   

Административнонаказващия орган ОД на МВР – гр.Пловдив, сектор „Пътна полиция”, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по подадената жалба.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е   НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 01.02.2019г. от актосъставителя П.И.П. е съставен акт за установяване на административно нарушение против Б.Д.Д., с ЕГН **********, за това, че на 01.02.2019г. около 12:45 ч. в гр. Пловдив, на ул. „Георги Бенев”, пред № 12, същият   управлявал товарен автомобил „Фолксваген Кадли” с рег.№ ..., собственост на „Електроразпределение Юг”ЕАД, използвайки мобилен телефон по това време, без наличието на устройство „свободни ръце”. Изрично в акта било отразено, че жалбоподателят е сам в автомобила.  Актосъставителят квалифицирал извършеното като нарушение по чл. 104а от ЗДвП.

Въз основа на съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят П.И.П., потвърждава авторството на АУАН и констатациите в него. Същият си спомня за случая, като пояснява, че първоначалното обяснение на жалбоподателя за нарушението било, че провеждал спешен разговор, а след представянето на АУАН, започнал да се оправдава с това, че имал блутут, но устройството в МПС не работило. Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни, достоверни и съответсващи на писмените доказателства по делото.

С оглед така установената фактическа обстановка и като взе предвид наличните писмени и гласни доказателства по делото, съдът намира, че безспорно се установи извършено от страна на жалбоподателя нарушение по чл.104 а от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. В настоящия случай безспорно се установи жалбоподателят да е говорил по телефона по време на движение на МПС-то, което е управлявал, поради което правилно поведението е квалифицирано като нарушение по чл. 104а ЗДвП. Тези обстоятелства категорично се потвърждават и от показанията на актосъставителя П., съответсващи и на обстоятелството, че жалбоподателят в процесното време на нарушението, не е използвал устройство „свободни ръце”.

 Описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно, ясно, точно, за да бъде изпълнен съставът на нарушената норма и така че жалбопоадтелят да разбере за какво негово поведение е наказан.  Ето защо наведеното в тази посока възражение, съдът счита за неоснователно, доколкото  не е нарушено  правото на защита на жалбоподателя. Нещо повече освен, че фактите са отразени ясно в АУАН, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, последният се ползва с доказателствена сила,  доколкото не се опроверга в случая от жалбоподателя.

Също като неоснователно следва да се прецени и становището, че жалбоподателят е подал възражения срещу акта, които не са взети предвид и не са коментирани в наказателното постановление, което нарушава правата му. Безспорно е, че при осъществяване правомощията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, административнонаказващият орган е длъжен да съобрази цялата събрана по делото доказателствена съвкупност, включително възраженията на нарушителя. Въпреки това, редът на чл.52 – чл.58 от ЗАНН не въвежда изискване за същия административнонаказващият орган да изложи нарочно писмено становище по възраженията, за което да уведоми нарушителя. По случая е съобразен целият доказателствен материл по делото, поради което и след установяване на нарушението и вината, жалбоподателят е бил наказан.

Настоящият случай не може да се определи като „маловажен” по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната такава за нарушенията от този вид.

Санкцията е определена правилно по чл. 183 ал. 4 т. 6 от ЗДвП в законоустановения фиксиран размер от 50 лева, който не подлежи на редуциране от страна на съда.

Правилно  са отнети и шест контролни точки, съответни на установеното нарушение.

Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че основателно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което процесното наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала! МК