Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр. С. 21.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 12220 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявен
е осъдителен иск с правно основание чл.
432 ал. 1 във вр. с чл. 511 ал. 1 т. 2 от Кодекса за застраховането.
Ищецът
М.А.Т. излага, че на 23.05.2018 г. около 7.10 ч. при управление на автобус
„Мерцедес Конекто“ рег. № *******на автомагистрала „Тракия“ претърпял ПТП след
удар в задната част на автобуса от товарен автомобил влекач „Мерцедес 1840 LS
36“ рег. № *******,
управляван от Г.К.(G. K.). Ищецът твърди, че произшествието е било виновно причинено от водача на
товарния автомобил, който управлявал автомобила с несъобразена скорост и не е
спазил необходимата дистанция зад автобуса. Вследсствие ПТП, ищецът получил
травматични увреждания – фрактура на пета метакарпална кост на дясната ръка.
След ПТП ищецът бил приет в болница със силни болки и ограничени движения на
дясната ръка, оток и деформация в областта на пета метакарпална кост, които
увреждания наложили операция и открито наместване на фрактурата с вътрешна
фиксация. В резултат на поставен остеосинтезен материал К-игли се получи
разкъсване (руптура) на екстензорното сухожилие на пети пръст. Болките и
ограничените движения на пострадалия наложили ново оперативно лечение. Ищецът
твърди, че и до подаване на исковата молба дясната му ръка била обездвижена, до
невъзможност да си служи с нея, което налагало чужда помощ в ежедневието и
препятствало упражняването на професията му на шофьор.
Ищецът
твърди, че собственикът на товарен автомобил влекач „Мерцедес 1840 LS
36” рег. № *******сключил задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ със застрахователна компания „GUNES” Р. Турция със застрахователна полица
№ TR0264817868, валидна
от 24.04.2018 г. до 24.04.2019 г. Ответникът Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи имал функциите на компетентен орган да заплаща
обезщетение на увредените лица, когато застрахователят или виновният водач не е
назначил представител за уреждане на претенции в Р. България.
На
основание изложените обстоятелства, ищецът М.А.Т. прави искане до съда да осъди
ответника „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“ да му
заплати сума от 40 000 лева застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, заедно със законната лихва върху присъдената сума
от 23.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът
Н.Б.на българските автомобилни застрахователи оспорва иска със следните
възражения: възражение по фактическите твърдения на ищеца, като оспорва факта
на причиняването му на непозволено увреждане; възражение срещу размера на
претенцията, с твърдение за заплащане от ответника на ищеца на застрахователно
обезщетение в размер на 14 500 лева; възражение срещу претенцията за лихва
срещу Н.Б.на българските автомобилни застрахователи. В хода на устните
състезания прави искане за спиране на производството на основание чл. 229 ал. 1
т. 4 от ГПК, до влизане в сила на присъда срещу посочения за виновен водач.
Съдът
намира, че висящото наказателно производство срещу застрахования водач на МПС
не е основание за спиране на настоящото дело. Задължителността на влязлата в
сила присъда по въпросите, визирани в чл. 300 от ГПК не обуславя извод за
преюдициалност на наказателното производство спрямо гражданското. Гражданският
съд е задължен да направи самостоятелни изводи за противоправния характер на деянието
и причинените с него вреди.
По
делото е установено, че на 23.05.2018 г. на автомагистрала „Тракия“ произлязло
ПТП между товарен автомобил влекач „Мерцедес 1840 LS 36“ рег. № *******, управляван от Г.К.,
и автобус „Мерцедес Конекто“ рег. № *******, управляван от ищеца М.А.Т..
Механизмът и причините за произшествието се установява от приложения
констативен протокол и изготвената автотехническа експертиза. Според
заключението на вещото лице, ПТП е настъпило при удар на предната част на
товарния автомобил в задната част на автобуса, при което автобусът напуснал
пътното платно и се ударил в крайпътната ограда. От отговора на задача № 5 на
експертизата е видно, че причината за настъпилото ПТП е неспазването на
необходимата дистанция от водача на т.а. „Мерцедес 1840 LS
36“ Г.К.спрямо движещия се пред него
автобус „Мерцедес Конекто“, в нарушение на правилото на чл. 23 ал. 1 от ЗДвП. По
делото не са събрани доказателства, които да оборват презумпцията на чл. 45 ал.
2 от ЗЗД за виновността на водача на товарния автомобил за причиненото ПТП.
Причинените
от ПТП телесни увреждания на ищеца се установяват от приложената медицинска
документация и изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза. Вследствие
ПТП ищецът получил счупване на V предкиткова (дланна) кост на дясна ръка, което
наложило операция с открито наместване с вътрешна фиксация с Киршнерова игла.
Впоследствие било констатирано разкъсване на сухожилието от иглата, при което
са опреснени краищата на сухожилието и е направена пластика (епикризи л. 6-7,
СМЕ л. 85). Според заключението на вещото лице, увреждането е причинило трайно
затруднение движението на крайника за срок не по-малък от 2 месеца. Ищецът е
изпитвал и значителна болка и чувство за дискомфорт при лечението и
възстановителния период, което е видно от показанията на св. Т.(л. 96) и съдържанието
на епикризите – предписан обезболяващ медикамент при първоначалното лечение в
МБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ и оплаквания от болки при снетата анамнеза от
последващото лечение в МБАЛ Люлин. Същевременно, според заключението на вещото
лице понастоящем увредената ръка е с изцяло възстановена функция, с изключение
на лека ограниченост на движението на пети пръст встрани (л. 85).
Изложената
фактическа обстановка обуславя извод за възникнало застрахователно събитие по
смисъла на § 1 т. 4 от КЗ, което е основание за заплащане на застрахователно
обезщетение за причинените вреди, съгласно чл. 386 ал. 1 и 2 от КЗ. Тъй като в
случая за товарния автомобил, управляван от виновния водач Г.К., е сключен
договор за застраховка „гражданска отговорност“ със застрахователна компания „Gunes“ – Турция, който застраховател не е
определил кореспондент на територията на Р. България, ответникът Националното
бюро на българските автомобилни застрахователи е задължено лице за заплащане на
застрахователно обезщетение, съгласно чл. 511 ал. 1 т. 2 предл. 1 от КЗ.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да
вземе предвид тежестта на увреждането, продължителността на лечебния и
възстановителния период, причинените физически страдания и неудобства,
ограничаването на трудовата активност и наличието на психични и емоционални
увреждания. Счупването на дланна кост на дясната ръка е довело до затруднения
за ищеца да си служи с дясната ръка продължително време – повече от два месеца,
съгласно заключението на вещото лице и показанията на свидетелката Т.. Това
причинило на ищеца ежедневни болки и неудобства от битов характер, и временно
ограничаване на възможността да полага труд. Произшествието се отразило
отрицателно на емоционално-психичното състояние на ищеца, който изпитал силен
стрес, видно от показанията на св. Т.. Така описаните вреди обуславят извода на
съда, че справедливият размер на обезщетението в полза на ищеца е размерът от
14 500 лева, който ответникът е признал и заплатил в хода на
производството (платежно нареждане л. 37). Плащането не се оспорва и от ищеца,
видно от изявлението в писмената защита. Искът е основателен до този размер,
като следва да бъде отхвърлен, поради извършеното от ответника плащане.
Върху
признатия като основателен размер на иска от 14 500 лева ответникът дължи
заплащане на законна лихва от 19.06.2018 г. датата на писмо – отказ на
извънсъдебното претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, до
20.12.2018 г. – датата на заплащането на сумата от 14 500 лева. Въпреки че
в писмото на ответника до ищеца от 19.06.2018 г. се съдържат указания за
представяне на доказателства, ответникът е поискал като доказателства материали
по досъдебното производство, с които ищецът не е разполагал. Горното е било в
нарушение на чл. 498 ал. 2 от КЗ, поради което съдът приема така отправеното
писмо като отказ от заплащане на застрахователно обезщетение.
Искът
е неоснователен над признатия от ответника размер от 14 500 лева до пълния
предявен размер от 40 000 лева. Ищецът не е претърпял увреждания, които да
обосноват по-голям размер на обезщетението. От съдебно-медицинската експертиза
е видно, че функцията на увредената ръка е напълно възстановена, а от
показанията на св. Т.е видно, че ищецът отново работи като шофьор на автобус,
от което следва, че той е с изцяло възстановена трудоспособност. Поради
изложеното, определяне в полза на ищеца на по-висок размер на обезщетението от
признатия и заплатен от ответника би било в противоречие с чл. 52 от ЗЗД за
определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост.
Ответникът
следва да заплати на ищеца разноски по делото в общ размер 540 лева (288 лв –
част от платена такса и 252 лева – част от платени разноски), а на пълномощника
адв. Н.– възнаграждение в размер на 622,80 лева, според признатата и платена от
ответника част от исковата претенция. Ответникът следва да заплати по сметка на
СГС държавна такса от 288 лева върху признатата за основателна и платената част
от иска.
Ищецът
следва да заплати на ответника разноски в размер на 1582 лева (фактура л. 41),
според отхвърлената като неоснователна част от иска.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда Н.Б.на българските
автомобилни застрахователи, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. С. *** да заплати на М.А.Т. ЕГН **********,
адрес: ***, адрес за призоваване: гр. С. *** К. Н.– К.законна лихва върху
сумата от 14 500 лева заплатено на 20.12.2018 г. в хода на производството по
гр. дело № 12220/2018 г. застрахователно обезщетение, считано от 19.06.2018 г.
до 20.12.2018 г., като отхвърля иска за заплащане на законна лихва в частта му
за периода от 23.05.2018 г. до 19.06.2018 г.
Отхвърля
предявения от М.А.Т. срещу Н.Б.на българските автомобилни застрахователи иск с
правно основание чл. 511 ал. 1 т. 2 от КЗ в частта му за сума от 14 500 лева,
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на
23.05.2018 г., поради извършено плащане на 20.12.2018 г. в хода на делото.
Отхвърля
предявения от М.А.Т. срещу Н.Б.на българските автомобилни застрахователи иск с
правно основание чл. 511 ал. 1 т. 2 от КЗ над сумата от 14 500 лева до
пълния предявен размер от 40 000 лева като неоснователен.
Осъжда
Н.Б.на българските автомобилни застрахователи да заплати на М.А.Т. разноски по
делото в общ размер 540 лева, на адвокат С.К. Н.– К.– адвокатско възнаграждение
в размер на 622,80 лева, а по сметка на Софийски градски съд – държавна такса
от 288 лева.
Осъжда
М.А.Т. да заплати на Н.Б.на българските автомобилни застрахователи разноски в
размер на 1582 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: