№ 453
гр. Плевен, 26.01.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20224430104966 по описа за 2022 година
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от ***,
ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. Н. Х. Х., съдебен адрес: ****
против *** с ЕИК ***, представляван от ****, седалище и адрес на
управление: ***, с която са предявени обективно съединени искове за
прогласяване нищожност на части от договор за потребителски паричен
кредит и на основание чл.55 ал.1 пр.1-во от ЗЗД, с цена ан иска 4578,85лв.
Извършена е размяна на книжа, като в срок е депозиран писмен отговор
от ответната страна, с който е направено възражение за недопустимост на
предявения иск поради влязла в сила заповед за изпълнение за вземането на
ответната страна, произтичащо от сключения договор, описан в
обстоятелствената част на исковата молба. Съдът приема наведените в тази
връзка доводи от ответника за състоятелни и обосноваващи прекратяване на
производството по делото поради недопустимост на предявения иск.
Влизането в сила на заповедта за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
формира сила на пресъдено нещо и съответно прекъсва погасителната
давност относно вземането, предмет на заповедта. Макар и едностранно,
заповедното производство по чл. 410 ГПК съдържа механизъм, чрез който
длъжникът да се защити, а именно – възражението по чл.414 от ГПК.
Неподаването на възражение в срок представлява, макар и конклудентно,
признаване на вземането, което, съгласно чл.116, б. „а“, прекъсва давността.
Възражението по чл.414 ГПК може да се основава само на факти или
обстоятелства, които са станали известни на длъжника или са могли да му
станат известни до изтичане на срока за възражение по чл.414 от ГПК, което
води до извода, че влизането в сила на заповедта има установително и
преклудиращо действие. С влизането й в сила се издава и изпълнителен лист,
което е сходство и с осъдителните решения. Важен аргумент в полза на тази
теза е и ограниченият ред за преразглеждане на спора след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, какъвто съществува и при влезлите в сила решения,
като сходствата между уредбата по чл.303 от ГПК за отмяна на влезли в сила
1
решения и чл.423-424 от ГПК, свързани със заповедното производство, са
очевидни. В случая съдът извърши служебна справка в деловодната програма
САС и констатира е образувано ч.гр.д. № 5649/2012год. по описа на ПлРС, по
което съдът е издал заповед за изпълнение, на основание чл.410 от ГПК на
09.10.2012год., както следва : Длъжникът ***, ЕГН **********, от ****, да
заплати на кредитора ***, седалище и адрес на управление ****, с ЕИК ***
представлявано от ***, пълномощник – ***, сумата от 5 561,84 лева главница,
4 499,52 лева надбавка, представляваща печалба на кредитора, 1 365,16 лева
мораторна лихва за периода от 14.05.2010 г. до 26.09.2012 г., законна лихва от
датата на подаване на заявлението – 08.10.2012 г. до изплащане на вземането,
както и направените разноски в размер на 228,53 лева за държавна такса и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева. Вземането произтича от
следните обстоятелства: договор за потребителски кредит с № PLUS –
01352427/19.02.2009 г. Като дата на влизане в сила на акта е отбелязана
28.03.2013год., издаден е Изпълнителен лист на 17.11.2015год., а видно от
изложението в обстоятелствената част на исковата молба е, че е образувано и
изпълнително дело по описа на ЧСИ ***, по което са събрани съответни суми.
С оглед изложеното, предявеният иск се явява недопустим и като такъв
следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото - прекратено.
При този изход на делото и предвид направеното искане, в полза на
ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер - 100лв.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от ***, ЕГН **********,
чрез пълномощника й адв. Н. Х. Х., съдебен адрес: **** против *** с ЕИК
*** искове, заявени с искова молба - вх.№ 22142/21.09.2022год. при ПлРС,
като НЕДОПУСТИМИ и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.
№4966/2022год. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК Н. Х. Х., съдебен адрес: ****
ДА ЗАПЛАТИ на *** с ЕИК *** разноски по делото за един юрисконсулт в
размер 100лв.
Определението може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от
връчването чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
2