№ 320
гр. Пловдив, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско
дело № 2025500*379 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 215 от 16.05.2025 година, постановено по т. дело №
503/2024 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е осъдено ЗД „Бул
Инс“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к.
1407, район Л., бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет.2, да заплати на Л. Я. И., ЕГН
**********, от с. Г*, ул. „***“ № 38, община Д., област Х., със съдебен адрес
гр. С., *, площад „П.“, сграда „П*“, ет. 3, чрез адв. Н. Д., сумата от 120 000 лв.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Д.Д.М., и на
Д. Д. М., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител Л. Я. И., ЕГН **********, двете от с. Г*, ул. „***“ № 38,
община Д., област Х., със съдебен адрес гр. С., *, площад „П.“, сграда „П*“,
ет. 3, чрез адв. Н. Д., сумата от 250 000лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на баща й Д.Д.М., причинена при ПТП от
15.04.2024г., станало на главен път I - 8, км 247.000, между с. Чешнигирово и
с. Поповица, при сблъсък между лек автомобил „Мазда“, модел 3, с рег. №
1
***, управляван от Т.Г.Ж., и лек автомобил „Мазда“, модел 6, с рег. № ***,
управляван от Д.Д.М., като лекият автомобил „Мазда“, модел 3, с рег. № *** е
имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху
главниците от 05.06.2024 г. до изплащане на сумата.
Отхвърлени са исковете на Л. Я. И. за обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над 120 000 лева до претендираните 250 000 лева и на
малолетната Д. Д. М., действаща чрез своята майка и законен представител Л.
Я. И. за разликата над 250 000лв. до претендираните 300 000лв., ведно със
законната лихви върху отхвърлените главници, считано от 05.06.2024г.
Със същото решение, освен обезщетенията за неимуществени вреди от
смъртта на Д.Д.М., присъдени на Л. Я. И. и на малолетната Д. Д. М., съдът е
сезиран и се е произнесъл с решение и по други искови претенции. ЗД „Бул
Инс“ АД е осъдено да заплати на Л. Я. И. обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 65 000 лева за причинените лично на нея като пътник в
управлявания от Д.Д.М. лек автомобил телесни увреждания при същото ПТП,
станало на 15.04.2024 година, както и обезщетение за имуществени вреди в
размер на 1380лв. , ведно със законната лихва върху главниците от
05.06.2024г. до изплащането им, като искът за неимуществени вреди е
отхвърлен за разликата над 65 000 лева до 80 000 лева, ведно със законната
лихва от 05.06.2024 година, като неоснователен.
С решението е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на Окръжен съд
Пловдив държавна такса в размер на 17 455,20 лв. и разходи за вещи лица в
размер на 2001лв., или общо 19 456.20 лв.
Осъдено е ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на адвокат Н. Н. Д., ЕГН
**********, от АК - Ш., личен номер ***, служебен адрес гр. С., *, площад
„П.“, сграда „П*“, ет. 3, възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ на Л. И. в размер на 12 032,40лв. и на малолетната Д. М. в размер на
16 583,40лв.
Осъдена е Л. Я. И. да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД сумата от
10 791,60лв. разноски по делото за отхвърлената част от исковете.
Осъдена е малолетната Д. Д. М., действаща чрез своята майка и
законен представител Л. Я. И., да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД сумата от
3 406,80лв. разноски по делото за отхвърлената част от исковете.
2
Срещу така постановеното решение са подадени две въззивни жалби.
Ответникът в първоинстанционното производство ЗД „Бул Инс“ АД е
обжалвал решението в частта, с която на малолетната Д. Д. М. е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Д.Д.М. в
размера над 160 000 лева до 250 000 лева, ведно със законната лихва от
05.06.2024 година. Искането е да се отмени решението в тази част и да се
постанови ново по същество, с което да се отхвърли искът за тази сума, да се
измени първоинстанционното решение в частта за разноските по иска на Д. М.
съобразно изхода на делото, като се присъдят на жалбоподателя разноски за
въззивното производство. Оплакванията са, че определеният размер на
обезщетението за неимуществени вреди е завишен, противоречащ на
практиката на съдилищата, в частност на тези в град Пловдив и е явно
несправедлив. Поддържа се, че размерът на обезщетението следва да бъде
съобразен със стандарта на живот и със социалните доходи в страната и
основно със социалния статус на малолетната Д., нейната възраст и
възможността да възприеме случилото се. Жалбоподателят се позовава на
приетата съдебнопсихологическа експертиза, според която малолетната ищца
се е справила с психическата травма. Липсвали доказателства за влошено
здравословно състояние или материално положение, както и за това бащата
да е полагал за дъщеря си някакви особени грижи, извън нормалните такива
по отглеждане и възпитание на дете, съобразно традициите в нашето
общество. Цитирани са решения на ОС – Пловдив, с които са определяни по-
ниски размери на обезщетения за неимуществени вреди. Твърди се, че не е
приложено правилно ППВС № 4/68 година, посочващо конкретните
обстоятелства, които следва да бъдат съобразявани от съдилищата при
определяне на обезщетенията за неимуществени вреди. Според жалбоподателя
справедливият размер на обезщетението съобразно реално установените
страдания на ищцата по делото, което би компенсирало причинените болки
и страдания, е 160 000 лева.
Срещу тази въззивна жалба е подаден писмен отговор от адвокат Н. Д.
като процесуален представител на малолетната Д. М., действаща чрез своята
майка и законен представител Л. Я. И., с изразено становище за нейната
неоснователност и искане за потвърждаване на решението в обжалваната част
и за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
ЗА за осъществената безплатна правна помощ на въззиваемата страна.
3
Изложени са подробни съображения за неоснователност на оплакванията на
жалбоподателя.
Въззивна жалба е подадена и от Л. Я. И., представлявана от адвокат Н.
Д., срещу първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен
предявеният от нея иск за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
Д.Д.М. в размера над 120 000 лева до 200 000 лева, ведно със законната лихва
от 05.06.2024 година до окончателното изплащане на сумата. Оплакванията
са, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение
на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения,
необосновано и противоречащо на съдебната практика на българските
съдилища, включително тази на ВКС. Поддържа се, че определеният размер на
обезщетението е прекомерно занижен с оглед принципа за справедливост по
чл. 52 от ЗЗД, че не са преценени в пълнота събраните по делото доказателства
и че решаващият съд не е съобразил при определянето му критериите на
ППВС № 4/1968 година. Във въззивната жалба е посочено, че от значение за
размера на обезщетението е и финансовата обстановка в страната през
последните години и нарастващата инфлация. Искането е да се отмени
решението в обжалваната част и да се постанови ново по същество, с което да
се осъди застрахователното дружество да заплати на ищцата Л. Я. И.
допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лева,
ведно със законната лихва от 05.06.2024 година до окончателното му
изплащане, както и разноски за първоинстанционното и за въззивното
производство, включващи и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
Срещу тази въззивна жалба е подаден писмен отговор от ЗД „Бул Инс“
АД с изразено становище за неоснователност на изложените в нея оплаквания
и с искане за потвърждаване на решението в обжалваната част и за
присъждане на разноски за въззивното производство.
Страните не са направили нови доказателствени искания пред
въззивната инстанция.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, приема следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими, подадени са в срока по
чл. 259 от ГПК от лица, имащи правен интерес да обжалват, а именно от
4
ответника частично срещу осъдителното първоинстанционно решение и от Л.
Я. И. частично срещу първоинстанционното решение, с което е отхвърлен
искът й.
Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваните части.
По отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба,
освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или
когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото
или ненавършили пълнолетие деца. / т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на
ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по въведените
от двамата жалбоподатели оплаквания, подробно посочени по-горе.
Безспорни между страните на настоящия етап от производството са
въпросите, свързани с наличието на предпоставките за ангажиране на
отговорността на ЗД „Бул Инс“ АД по предявените субективно съединени
искове на малолетната Д. Д. М., чрез нейната майка и законен представител
Л. Я. И. и на Л. Я. И., за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта на Д.Д.М. – баща на Д. М. и мъж, с когото Л. И. е живяла на
съпружески начала, настъпила при ПТП, станало на 15.04.2024 година, която
отговорност е функционално обусловена от деликтната отговорност на
Т.Г.Ж. - водач на лек автомобил марка Мазда 3 с рег. № ***, застрахован
в ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ към датата на ПТП.
Спорните въпроси, очертани с двете въззивни жали, са свързани с
дължимите размери на обезщетенията за неимуществени вреди на двете ищци
от смъртта на загиналия при ПТП Д.Д.М..
Обстоятелствата, въз основа на които са претендирани обезщетенията
за неимуществени вреди по предявените субективно съединени искове на Д.
М. и Л. И. са следните:
Твърди се, че Д. М. е дъщеря, а Л. И. – жена, която е живяла с Д.М. на
съпружески начала до датата на ПТП. Тримата живеели заедно, в едно
жилище. Д.М. се грижел за семейството както финансово, така и морално,
осигурявал им всичко необходимо, ищците разчитали изключително много на
него, в емоционален план той им давал любов и подкрепа. Те загубили своя
5
баща и фактически съжител, който бил в разцвета на силите си - едва на 38
години, изключително жизнен, деен, отзивчив, инициативен, усмихнат, весел
и приятен човек, който бил трудово ангажиран, помагал на всички, бил
уважаван и високо ценен и ищците се гордеели с него. Смъртта му им
причинила интензивни страдания и болки, които щели търпят до края на
живота си, лишени били от пълноценно и щастливо семейство, каквото имали
преди ПТП, от моралната, съпружеска и бащина опора, Д. М. загубила баща
си, с когото имала силна емоционална връзка, още в ранна детска възраст –
едва на 5 години, като негативните последици от загубата били
невъзстановими и щели да оставят дълбок и болезнен отпечатък завинаги.
Преди ПТП малолетната ищца Д. М. се радвала на сплотена семейна среда,
спокоен живот, срещи с близки и приятели. След ПТП тя станала по -
уязвима, по - неуверена и несигурна, поведението се променено, станала
избухлива, сприхава, плачлива, отказвала да играе и контактува с други деца.
Д. развила високо ниво на тревожност, страх и безпокойство, очаквания, че
всеки момент ще се случи нещо лошо, бързо се разстройвала и станала
емоционална. При срещи на детето с психолога на детската градина, която
посещавало, то задавало въпроси за това как се е стигнало до катастрофата,
често говорело за баща си, споделяло моменти с него и заявявало, че баща му
му липсва много. При разговори за бащата често бъркало сегашно с минало
време, започнало да осъзнава липсата му и това засилило тревожността му.
Ищцата Л. И. твърди, че е била на 38 години, когато е загубила бащата
на детето си и любимия си мъж, с когото е живяла и е създала семейство. Тя
загубила емоционалната и духовната си подкрепа. Ищцата била свидетел на
смъртта му, не успяла да му помогне, което още повече засилвало болките и
страданията й. Тя изживявала много тежко загубата му, защото останала
сама, без любимия човек до себе си, с когото имала силна емоционална
връзка, с когото заедно отглеждали и възпитавали детето си. След смъртта на
Д. ищцата страдала от нарушен сън, концентрация, емоционална депресия,
отричала случилото се. До момента тя все още имала нарушен сън, чести
главоболия, тревожност. Ищцата имала здравословни проблеми преди ПТП,
които се задълбочавали и развивали неблагоприятно. Тя страдала от
карцином на щитовидната жлеза, на 21.11.2023г. претърпяла операция на
лимфни възли, провеждала терапия по повод злокачественото образование и
се страхувала от развитието на болестта и от реалната възможност дъщеря
6
да загуби и втория си родител. След ПТП ищцата Л. И. станала по - уязвима,
неуверена, несигурна във възможностите си, поела изцяло отглеждането на
детето си. Поведението й се променило, станала избухлива, сприхава,
плачлива, затворена, самовглъбена, постоянно мислила за оцеляването на Д. и
за себе си, чувствала се самотна и безпомощна, с безпереспективни мисли за
бъдещето и това на детето й, с безпокойство как ще продължи животът им.
Въз основа на тези обстоятелства са претендирани обезщетенията за
неимуществени вреди в размер на 300 000 лева за малолетната Д. М. и на
250 000 лева за Л. И., ведно със законната лихва от 05.06.2024 година – датата
на сезиране на застрахователното дружество със застрахователни претенции
за заплащане на обезщетения. Първоинстанционният съд е присъдил
обезщетения за неимуществени вреди в размер на 250 000 лева за Д. М. и
120 000 лева за Л. И., ведно със законната лихва от 05.06.2024 година, като
предмет на въззивното производство е недължимост на обезщетението над
160 000 лева до 250 000 лева за Д. М. и присъждане на допълнително
обезщетение от 80 000 лева / разликата над 120 000 лева до 200 000 лева/ за Л.
И..
По делото, въз основа на събраните доказателства, е установена
следната фактическа обстановка:
Смъртта на Д.Д.М. е настъпила в резултат на получени травми при
ПТП, станало на 15.04.2024 година.
Към момента на своята смърт Д.М. е бил на навършени 38 години,
ищцата Л. И. също е била 38 годишна, а тяхната дъщеря Д. е била на
навършени пет години.
В съдебно заседание на 18.12.2024 година в качеството на свидетели са
разпитани Я.И.Я. – баща на ищцата Л. И., Д.М.Д.в – дядо на ищцата Д. М. и
баща на загиналия Д.М. и Р.И.И. – без родствени връзки със страните.
Въпреки близките роднински връзки на първите двама свидетели с ищците по
делото, при преценка на техните показания с оглед разпоредбата на чл. 172 от
ГПК, съдът им дава вяра, тъй като те не противоречат и не се опровергават
от останалите събраните по делото доказателства. Освен това тези свидетели
имат най-преки и непосредствени впечатления от отношенията между ищците
и Д. М. преди неговата смърт, както и от начина, по който те са приели
случващото се и по който се чувстват до момента.
7
От свидетелските показания се установява, че Л. И. и Д.М. са имали
връзка още от ученическите си години / от около 2000-та година/. След това те
се разделили за пет-шест години, до около 2012 година, когато Л. И. била
студентка в град Пловдив и сключила брак с друг мъж от град Р., а Д. останал
в село Г* и работел в град Х.. Бракът на Л. продължил две-три години, след
което тя се развела през 2012 година и се върнала в родното си място. След
завръщането Л. и Д. подновили връзката си, заживели на семейни начала
първоначално в дома на родителите на Д. в село Г*, а през последните три-
четири години - в собствено жилище в град Х., като непрекъснато си ходели
в село Г* през уикендите, а и през седмицата, когато се налагало, основно
заради грижите за детето. Свидетелите установяват, че отношенията между Л.
и Д. били много добри, те се разбирали и подкрепяли, нещата в живота им се
случвали трудно, но те заедно се борели и ги постигали, излизали с приятели,
били весели и общителни. Отношенията между двамата били за пример,
техните близки и приятели им се радвали. Д.М. бил много добър, отзивчив,
помагал на близки и познати, участвал активно в отглеждането и
възпитанието на дъщеря си Д., която била възпитана в ценности и традиции.
Д. се родила след няколко неуспешни опити на Л. и Д. да имат дете и
посещения при много лекари, които не ги отказали от желанието им за дете.
Д. и Л. имали намерение да сключат брак в годината, през която Д. загинал,
имали планове за бъдещето, искали за пътуват.
Свидетелите заявяват, че смъртта на Д.М. се е отразила
изключително негативно на психиката на Д. М. и Л. И., те били в шок, след
като разбрали за нея, като и до момента не се били възстановили, тъгували и
страдали.
Близките съобщили на Д. за смъртта на баща й едва месец и нещо след
случилото се. Детето се променило, затворило се в себе си, натъжавало се,
споделяло, че баща му му липсва, искало да говорят за него, да посещава
гроба му, отказвало да се снима за семейна снимка в детската градина, като
заявявало, че баща му е починал и че това вече няма да е семейна снимка.
Л. И. била заедно със загиналия Д.М. в автомобила, участвал в ПТП,
при което той загинал. Тя получила тежки увреждания при това ПТП,
включително фрактура на ръката, счупени ребра, охлузвания, заради които
била откарана в болница. Там тя непрекъснато питала къде е Д., като през
8
първия ден близките скрили от нея истината за неговата смърт. Тя и била
съобщена едва на следващия ден от психолог и причинила тежък
психически шок. Наложило се Л. И. да бъде изведена от болницата със
специализиран транспорт, преди да е възстановена, за да присъства на
погребението на съпруга си. След това тя се възстановявала от собствените си
травми в продължение на три месеца под грижите на майката на Д. и други
свои близки. През този период Д. била отглеждана от родителите й, тъй като
Л. не била в състояние да се грижи нито за себе си, нито за детето. По
настояване на детето то било водено да види майка си, защото било свикнало
и с нея и с баща си и те му липсвали. След като се възстановила физически,
Л. И. поела грижите за дъщеря си, полагала усилия да я отгледа и възпита по
най-добрия начин, въпреки че психически не била възстановена и че
липсвали помощта и подкрепата на Д.. Според свидетелите ищцата Л. И. се
променила психически и емоционално, нуждаела се от грижи, помощ и
внимание, за да се възстанови и такива били оказвани от близките хора.
Направена била и консултация с психиатър, без да бъдат изписани
медикаменти. Въпреки грижите на близките, тя не била възстановена и до
момента, непрекъснато споменавала Д., който липсвал, все още била
разстроена, както и детето. Л. И. се върнала на работа три месеца след
случилото се, грижила се за дъщеря си, водела я на детска градина, но
преустановила срещите и излизанията с приятели, затворила се в себе си,
усилията били насочени към детето. Л. И. имала злокачествено заболяване
на щитовидната жлеза, която била отстранена преди случилото се, като в деня
на катастрофата те с Д. се връщали от контролен преглед в болница в град
Пловдив след тази операция. След отстраняване на щитовидната жлеза тя се
подложила и на лъчетерапия. Тези здравословни проблеми я притеснявали, тя
се тревожила, че е единствен родител за Д. и че ако и с нея се случи нещо,
детето ще остане без родители.
По делото са изслушани съдебнопсихиатрична и
съдебнопсихологическа експертиза, чиито заключения съдът възприема като
компетентни, незаинтересовани и неоспорени от страните.
От съдебнопсихиатричната експертиза е видно, че смъртта на Д.М. е
неочаквано тежко събитие, което е предизвикало негативни чувства у Л. И.,
довели до реакция на стрес и последващо разстройство в адаптацията в
рамките на до шест месеца. Този период се характеризира с негативни емоции
9
като тревожност, чувство за самота, безсъние и други невротични реакции.
Вещото лице психиатър е посочило, че към настоящия момент стресът като
цяло е преработен, спомените за събитието избледняват, събитието не е дало
трайно негативно отражение върху психичното и цялостното функциониране
на двете ищци.
От приетата съдебнопсихологическа експертиза е видно, че след
новината за смъртта на бащата Д. М. е изпитала първоначален шок, изразяващ
се в промяна на поведение и нагласи, честа смяна на настроение, рисунки,
игри, тревожност и болка от изключително травмиращото за нея събитие. При
изготвянето на заключението детето е заявило, че все още чувства тъга и
болка от липсата на бащата, като според вещото лице то е в процес на
възстановяване и преодоляване на първоначалното емоционално-чувствено
състояние и травма, има приятелски кръг и взаимоотношения в ежедневното
общуване, следва нормалния ритъм на живот за дете на неговата възраст. В
заключението е посочено, че то касае състоянието на детето към момента на
изготвянето му. Отразено е, че при изградена емоционално-доверителна
връзка на обезпечаване на детето в семейството и последваща загуба на
родителя в ранна детска възраст, детето губи мирогледа си, сигурността си,
опората в емоционалния си свят и бит и тази загуба е констатирана при Д. М..
Вещото лице е изброило принципите и характеристиките на ролята и
функцията на семейство с двама родители, в частност на функцията на бащата
за правилното и личностово изграждане на децата на възраст между 5 и 18
години. Посочило е и последиците и рисковете от израстването на дете без
баща, изразяващи се в нарушения в преживяванията и разбиранията на
емоционално-чувствения свят на детето, трудности при формиране в
характерообусловен и личностен аспект, девиантно поведение в периода на
юношеството и пубертета, неправилно формиране на възприятивно -
представен мироглед за мъжкия принцип на родителството. Според
заключението няма възраст, в която бащата като родител и роля в семейството
да не е необходим, като във всеки аспект на нормалното функциониране на
детето от раждането до 18 годишната му възраст бащата е устой, сигурност,
доверие, авторитет и грижа и тяхната липса има последствия за
психологическата стабилност на детето.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира,
че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди на
10
малолетната ищца Д. М. е 250 000 лева, до който извод е достигнал и
първоинстанционният съд.
Що се отнася до обезщетението за неимуществени вреди на ищцата Л.
И., становището на въззивния съд е, че определеният размер с обжалваното
решение от 120 000 лева е занижен и справедливият размер е 200 000 лева.
Посочените размери са съобразени с критериите за определяне на
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, очертани в т. ІІ
от ППВС № 4/1968 г. и с практиката на ВКС. При определянето им съдът
отчита конкретните обективни обстоятелства, установени по делото -
възрастта на починалия и на ищците към датата на ПТП, факта, че със
смъртта на Д.М. е разрушено едно щастливо, нормално функциониращо в
период от 12 години семейство, в което ищцата Л. И. и покойния Д.М., макар
без формално сключен граждански брак, са живели заедно, изградили са свой
собствен дом, обичали са се, подкрепяли са се, преодолявали са заедно
трудностите, отглеждали са и са възпитавали своята дъщеря, радвали са се на
топли чувства, сплотеност и споделени моменти с близки и приятели.
Посочените размери на обезщетенията за неимуществени вреди за всяка
една от двете ищци са съобразени с данните за негативното отражение на
случилото се върху психиката на ищците за сравнително продължителен
период от време, върху начина им на живот и необходимостта да продължат
не като пълноценно семейство, а без Д.М., който преди смъртта си е бил
тяхна опора и подкрепа, неизменна част от плановете за бъдещия им живот,
участвал е активно в отглеждането и възпитанието на детето.
Посоченият по-горе размер на обезщетението за неимуществени вреди
на ищцата Л. И. е съобразен и с обстоятелствата, при които е настъпила
смъртта на Д.М., с това, че тя също е била в автомобила, участвал в ПТП, с
начина, по който е научила за смъртта му и се е наложило да присъства на
погребението му, с факта, че в най-тежкия за нея и за детето период,
непосредствено след смъртта на Д. тя не е била в състояние да е до детето си
и да се грижи за него. Не на последно място съдът взема предвид и данните за
здравословното състояние на ищцата Л. И. и притесненията, които тя има,
свързани с възможността детето да загуби и нея и да остане без родители.
Всичко това дава основание на съда да приеме, че става дума за тежки
последици върху живота, емоционалното състояние и психиката на ищцата Л.
11
И., за които справедливият размер на обезщетението е 200 000 лева.
Що се отнася до детето Д. М., съдът отчита възрастта, на която то е
загубило своя баща. Макар и сравнително ниска, тя е такава, че детето е
имало изградени отношения и привързаност към бащата и неговата липса се е
отразила на психиката и поведението му по описания по-горе начин. Освен
това вещото лице –психолог подробно е описало последиците за детето от
загубата на бащата и за в бъдеще, свързани с липсите при израстването му и
изграждането му като личност.
Съдът намира са неоснователни доводите във въззивната жалба на ЗД
„Бул Инс“ АД, основани на посоченото в съдебнопсихиатричната експертиза,
че стресът при двете ищци като цяло е преработен, спомените за събитието
избледняват и случилото се не е дало трайно негативно отражение върху
психичното и цялостното функциониране на двете ищци - майка и дъщеря.
Обстоятелството, че при ищците не са установени данни за психически
проблеми, не е основание да се приеме, че случилото се не им е причинило
значителни болки и страдания, с голям интензитет и продължителност, чието
справедливо обезщетяване изисква определяне на обезщетения в посочените
по-горе размери. Вещото лице –психиатър е посочило, че Л. И. е минала
през етапите на психологическата травма, чието отзвучаване зависи от
характеристиката на личността и последващата житейска ситуация. Тя се е
справила със здравословните, житейски и лични проблеми и натоварвания с
помощта на разширените семейства – нейните родители и родителите на Д.М.
и сегашното състояние позволява да се грижи пълноценно за потребностите
на малолетната си дъщеря. Това, че се е адаптирала и продължава своя живот
заедно с дъщеря си не означава, че тя е преодоляла болката и скръбта от
загубата на мъжа до себе си, за каквито говорят разпитаните свидетели.
Обезщетения в размер на 250 000 лева за неимуществени вреди на
малолетно дете от загубата на родител, както и на 200 000 лева за
неимуществени вреди от загубата на съпруг, респ. на лице, с което са
изградени отношения, напълно идентични като тези между съпрузи, за
каквито става дума в случая, са присъждани от съдилищата в сходни житейски
ситуации, настъпили към меродавния момент – месец април 2024 година.
Цитираните във въззивната жалба съдебни решения с по-ниски размери на
обезщетенията са съобразени с конкретни обстоятелства, установени по
12
посочените дела и касаят друг момент, а именно настъпила смърт на родител
през 2018 година.
При определяне на размерите на обезщетенията за неимуществени
вреди следва да бъдат съобразени конкретните икономическите условията в
страната към датата на вредоносното събитие- 15.04.2024 година. За тях може
да се съди по сравнително високата инфлация. По данни от НСИ
годишната инфлация през април 2024 година спрямо април 2023 година е 2,5
%, като в предходните две години тя е значително по-висока. Инфлацията за
месец април 2023 г. спрямо месец април 2022 г. е 11,6%, а инфлацията за
април 2022 година спрямо април 2021 година е 14,4 %, по данни от НСИ.
Тези данни сочат на значително поскъпване на живота в страната през
последните години преди процесното ПТП /общо 28,5% инфлация за три
години/, което е допълнителен аргумент в подкрепа на извода на съда, че
посочените по-горе размери на обезщетенията за неимуществени вреди на
всяка една от двете ищци са справедливи, съобразени с обективните критерии
и установените по делото конкретни обстоятелства, имащи значение за
определянето им.
Обезщетенията от 200 000 лева за Л. И. и 250 000 лева за Д. М. са
съобразени и с нормативно определените лимити на отговорност по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в чл. 492 от КЗ и
обстоятелството, че след непрекъснатото им нарастване, към датата на
процесното ПТП те са достигнали до 10 420 000 лева за всяко събитие,
независимо от броя на пострадалите лица, съгласно изменението на КЗ,
обнародвано в ДВ бр. 101/2018 година / при 700 000 лева за всяко събитие
при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева при две или повече лица към
01.01.2010 година/. Лимитите, макар и само индиция, а не абсолютен
критерий за икономическите условия в страната и за обществено разбиране за
справедливост, имат значение при определяне на размерите на обезщетението
за неимуществени вреди, което становище се застъпва в съдебната практика.
Обезщетенията за неимуществени вреди се дължат на ищците ведно
със законната лихва от датата, на която са сезирали застрахователното
дружество с претенции за заплащането им – 05.06.2024 година.
По изложените съображения въззивният съд намира, че следва да
потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част, с която ЗД „Бул
13
Инс“ АД е осъдено да заплати на малолетната Д. М. обезщетение за
неимуществени вреди в размера над 160 000 лева до 250 000 лева, ведно със
законната лихва от 05.06.2024 година до окончателното му изплащане.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с
която е отхвърлен искът на Л. Я. И. за обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на Д.М. в размера над 120 000 лева до 200 000 лева и следва да бъде
постановено ново решение по същество, с което ЗД „Бул Инс“ АД се осъди да
заплати допълнително обезщетение от 80 000 лева, ведно със законната
лихва от 05.06.2024 година до окончателното му изплащане.
С оглед изхода на спора съдът следва да се произнесе по дължимите от
страните разноски в първоинстанционното и във въззивното производство.
За първоинстанционното производство ответникът ЗД „Бул Инс“ АД
следва да бъде осъден да заплати допълнителна държавна такса в размер на
3200 лева по бюджета на съдебната власт / за допълнително присъденото
обезщетение за неимуществени вреди на Л. И. от 80 000 лева/. ЗД „Бул Инс“
АД дължи и допълнителна сума от 364,45 лева по бюджета на съда, изплатена
за възнаграждения на вещи лица, с оглед изхода на спора.
ЗД „Бул Инс“ АД дължи и допълнително адвокатско възнаграждение на
адвокат Н. Д., осъществил безплатната правна защита на ищцата Л. И. в
първоинстанционното производство. Следва да се отбележи, че
първоинстанционният съд е приел, че дължимият размер на адвокатското
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, с оглед действителната фактическа и
правна сложност на делото и положения труд от адвоката, е съизмерим с
минималния такъв по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения / Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатската работа,
след изменение на заглавието, обнародвано в ДВ бр. 14 от 18.02.2025 година/.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД не е възразил срещу определянето на
възнаграждението по този начин в съответните процесуални срокове. Поради
това въззивният съд намира, че следва да присъди допълнително
възнаграждение на адвокат Н. Д. за първоинстанционното производство,
съобразявайки минималните размери по наредбата, въпреки че съдът не е
обвързан от тези размери, съгласно задължителното за него разрешение,
съдържащо се в решение на СЕС от 25.01.2024 година по дело С-438/2022
година. Допълнително дължимото адвокатско възнаграждение за
14
първоинстанционното производство, с включен ДДС, съобразно
допълнително присъденото обезщетение за неимуществени вреди / над
120 000 лева до 200 000 лева, при претендирани с исковата молба 250 000
лева/ и размерите по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата, е 5625,60 лева, която сума
ответникът ЗД „Бул Инс“ АД следва да бъде осъден да заплати.
С първоинстанционното решение Л. И. е осъдена да заплати разноски
на ЗД „Бул Инс“ АД в общ размер на 10791,60 лева, в който е включено и
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника по
предявения от нея иск с обща цена 250 000 лева. Претендираното от ЗД „Бул
Инс“ АД със списъка по чл. 80 от ГПК адвокатско възнаграждение по този иск
е в общ размер на 17640 лева с включен ДДС. Направеното от процесуалния
представител на ищцата възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за неговата
прекомерност не е уважено, като ищцата не е поискала изменение на
решението в частта за разноските. При това положение ищцата дължи
заплащане на претендираното възнаграждение, изчислено съобразно
отхвърлената част от предявения иск, като дължимата сума е 3528 лева. С
първоинстанционното решение е присъдена сумата от 9172,80 лева за
адвокатско възнаграждение, включена в общата такава от 10791,60 лева, които
ищцата е осъдена да заплати като разноски на ЗД „Бул Инс“ АД, при
съобразяване на изхода и по останалите предявени от нея обективно
съединени искове, които не са предмет на настоящото производство/.
Дължимите от нея разноски са с 5644,80 по-малко от присъдените с
първоинстанционното решение, което следва да бъде отменено в тази му част
- над размера от 5146,80 лева до присъдените 10791,60 лева, или за сумата от
5644,80 лева.
За разноските във въззивното производство съдът намира следното:
ЗД „Бул Инс“ АД следва да бъде осъдено да заплати държавна такса в
размер на 1600 лева по въззивната жалба на Л. И., която е основателна.
Въззивната жалба на ЗД „Бул Инс“ АД е с обжалваем интерес от 90
лева / за разликата над 160 000 лева до 250 000 лева обезщетение на
малолетната Д./. Тази въззивна жалба е изцяло неоснователна и по нея
жалбоподателят дължи разноски, които в случая се изчерпват с дължимото
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на
адвокат Н. Д. в качеството му на процесуален представител на Д. М.,
15
действаща чрез своята майка и законен представител Л. И..
Адвокат Д. има право на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата и за осъществената безплатна правна помощ на
жалбоподателката Л. И., чиято жалба с обжалваем интерес от 80 000 лева е
изцяло основателна.
Определянето на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата е задължение на съда, пред който е осъществена
безплатната правна помощ. При неговото определяне съдът съобразява
действителната фактическа и правна сложност и реално извършената работа
по конкретното дело, като според задължителните разяснения, съдържащи се
в решение на СЕС от 25.01.2024 година по дело С-438/2022 година не е
обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения в
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В случая работата на адвокат Д. като процесуален представител на
Д. М. – ответница по жалбата на ЗД „Бул Инс“ АД и на Л. И. – жалбоподател,
се свежда до изготвяне на отговор на въззивната жалба на ответното
дружество и на въззивна жалба срещу отхвърлителната част на
първоинстанционното решение. Осъществена е защита на ищците по два
субективно съединени иска. Пред въззивния съд е проведено едно открито
съдебно заседание, по което адвокат Д. се е явил лично. Крайният резултат е
неоснователност на въззивната жалба срещу решението по иска на Д. М. и
основателност на въззивната жалба на Л. И.. Пред въззивния съд не са
поддържани нови доводи и не са събирани нови доказателства.
Съобразявайки всичко гореизложено, съдът определя на адвокат Д. общо
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 8400 лева с включен
ДДС / по 4200 лева за осъществената безплатна правна помощ на всяка една
от двете ищци/.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 215 от 16.05.2025 година, постановено по т.
дело № 503/2024 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, В СЛЕДНИТЕ
ЧАСТИ:
16
-в частта, с която е отхвърлен искът на Л. Я. И., ЕГН **********, от
с. Г*, ул. „***“ № 38, община Д., област Х., със съдебен адрес гр. С., *,
площад „П.“, сграда „П*“, ет. 3, чрез адв. Н. Д., срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. 1407, район Л., бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, ет.2, за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 120 000 лева до 200 000 лева от смъртта на Д.Д.М., настъпила
при ПТП от 15.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от
05.06.2024г. до изплащане на сумата;
- в частта, с която е осъдена Л. Я. И., ЕГН **********, да заплати на
ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, разноски за първоинстанционното
производство в размера над 5146,80 лева до 10791,60 лева,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. С., п.к. 1407, район Л., бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет.2, да
заплати на Л. Я. И., ЕГН **********, от с. Г*, ул. „***“ № 38, община Д.,
област Х., със съдебен адрес гр. С., *, площад „П.“, сграда „П*“, ет. 3, чрез
адв. Н. Д., сума в размер на 80 000 лева / разликата над присъдените с
първоинстанционното решение 120 000 лева и дължимите 200 000 лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на Д.Д.М., настъпила при ПТП от 15.04.2024г., причинено от Т.Г.Ж. при
управление на лек автомобил „Мазда“, модел 3, с рег. № ***, със сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ответното
застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.06.2024г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 215 от 16.05.2025 година, постановено
по т. дело № 503/2024 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, В
ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ, с които:
-е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на
малолетната Д. Д. М., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и
законен представител Л. Я. И., ЕГН **********, обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Д.Д.М., настъпила при ПТП,
станало на 15.04.2024 година, в размера над 160 000 лева до 250 000 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2024 година до
окончателното й;
17
-в частта, с която е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да
заплати по сметка на ОС – Пловдив държавна такса в размер на 17 455,20
лева и разходи за вещи лица, заплатени от бюджета на съда, в размер на 2001
лева;
-в частта, с която е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да
заплати на адвокат Н. Н. Д., ЕГН **********, възнаграждение по чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата в размер на 12032,40 лева за осъществената
безплатна правна помощ на ищцата Л. И. и в размер на 16583,40 лева за
осъществената безплатна правна помощ на малолетната ищца Д. М. в
първоинстанционното производство;
-в частта, с която Л. Я. И., ЕГН **********, е осъдена да заплати на ЗД
„Бул Инс“ АД, ЕИК *********, разноски за първоинстанционното
производство до размера на 5146,80 лева;
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. С., п.к. 1407, район Л., бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет.2, да
заплати допълнителна държавна такса в размер на 3200 лева в полза на
бюджета на съдебната власт за първоинстанционното производство пред ОС –
Пловдив, държавна такса в размер на 1600 лева за въззивното производство
пред АС – Пловдив, както и допълнителни разноски за вещи лица,
заплатени с бюджетни средства в производството пред ОС – Пловдив в
размер на 364,45 лева.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. С., п.к. 1407, район Л., бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет.2, да
заплати на адвокат Н. Н. Д., ЕГН **********, от АК - Ш., личен номер ***,
служебен адрес гр. С., *, площад „П.“, сграда „П*“, ет. 3, следните суми,
дължими като възнаграждения по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата:
-сумата от 5625,60 лева с включен ДДС за осъществената безплатна
правна защита на ищцата Л. Я. И., ЕГН **********, в първоинстанционното
производство / дължима наред с присъдените с решението 12032,40 лева;
-сумата от общо 8400 с включен ДДС за осъществената безплатна
правна защита на ищците Л. Я. И.,ЕГН ********** и Д. Д. М., ЕГН
**********, действаща чрез своята майка и законен представител Л. Я. И.,
ЕГН **********, във въззивното производство / по 4200 лева за всяка една от
тях/.
18
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19