Р Е Ш Е Н И Е № 152
Гр. Разград, 21 октомври 2022 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря Ралица
Вълчева и в присъствието на прокурора …………..
разгледа докладваното от съдията дело № 173 по описа за 2022 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на АПК във
вр. чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба на Е. И. С. от с. Г., област Р. срещу Решение №
1012-16-161/1 от 07.07.2022 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Разград, с което
е потвърдено Разпореждане № 2140-16- 169 от 28.04.2022 г. на ръководителя по
пенсионно осигуряване. Със същото на жалбоподателката е отказано да се отпусне пенсия за осигурителен стаж и
възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО.
В жалбата и по същество се сочи, че тези актове са незаконосъобразни, като
постановени при допуснато съществено процесуално нарушение и в противоречие с
материалния закон, поради което се иска от съда да ги отмени, ведно с
произтичащите от това законни последици. Развиват се доводи, че пенсионните
органи не са се съобразили със задължителните указания на съда и неправилно не
са зачели за действителен осигурителен стаж целия период, в който оспорващата е
работела като полевъд в ТКЗС „Ал. Стамболийски“, с. Голямо Враново, обл. Русе.
Ответникът по жалбата, чрез своя
процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли
съда да я отхвърли.
Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в
срока по чл.118 ал.1 КСО от надлежна
страна. Разгледана по същество тя се явява неоснователна по следните фактически
и правни съображения:
Административното производство е
образувано по повод Заявление вх. №
2113-16-541 от 05.07.2021 год., с което Е. И. С. е
поискала да ѝ се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
(ЛПОСВ). Към тази дата тя е имала навършени 66
години 08 месеца и 04 дни. Към
заявлението си е представила документи, установяващи положения от нея осигурителен
стаж. При преценка на приложените документи административният орган е приел, че
действителният осигурителен стаж на заявителката е 12 год. 09
мес. 18 дни, като времето, през което тя е била неработеща майка, която е
родила и отглеждала двете си деца,
не е признато за действителен осигурителен
стаж. Наред с това не е отчетен за действителен осигурителен
стаж и целият период, в който тя е работела като полевъд в ТКЗС „Ал.
Стамболийски“, с. Голямо Враново, обл. Русе. При тези данни е прието, че не са
налице предпоставките по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като няма доказан
действителен стаж най-малко от 15 години и с Разпореждане № 2140-16-243 от
20.08.2021 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване е постановен отказ да се
отпусне исканата ЛПОСВ. То е обжалвано пред ръководителя на ТП на НОИ- Разград
по реда на чл. 117 КСО, който със свое Решение № 1012-16-114/1 от 20.10.2021 г.
е отхвърлил жалбата. Това решение е било предмет на съдебен контрол по адм.
дело № 267/2021 г. по описа на Разградския административен съд.
С Решение № 29/10.03.2022 г. съдът е
отменил Решение № 1012-16-114/1 от 20.10.2021 год. на ръководителя на ТП на
НОИ- Разград и потвърденото с него Разпореждане № 2140-16-243 от 20.08.2021
год. на ръководителя по пенсионно осигуряване, като е върнал административната
преписка на органа за ново произнасяне по същество, съобразно указанията по
тълкуването и прилагането на закона.
В мотивите си съдът е посочил, че с оглед на действащата нормативна уредба на
оспорващата следва да се зачете за действителен осигурителен стаж периодът,
през който тя е била неработеща майка, която е родила и отглеждала
децата си - за първото дете времето от
12.02.1974 год. (45 дни преди раждането) до *** год. и за второто дете времето от 29.02.1976 год. (45 дни преди
раждането) до *** год., като се изключи времето през тези периоди, което е
зачетено като осигурителен стаж на друго основание.
Наред с това е приел, че пред административния орган са били налице официални удостоверителни документи с
противоречиви данни за едни и същи обстоятелства, които са от значение за
претендираното право на пенсия за ОСВ (Удостоверение обр. УП- 30 с № 277 от 16.10.1992 год., представено от
жалбоподателката и служебно изисканите Удостоверение обр. УП-14 № 5508-17-5 от
27.07.2021 г. и Удостоверение обр.УП-13 № 5507-17-417 от 27.07.2021г.), но в решението
си той не е проверил и преценил всички събрани по преписката доказателства и не е изложил мотиви, защо не е зачел формалната
доказателствена сила на Удостоверение
обр. УП 30 с № 277 от 16.10.1992 год. и
удостоверените с него данни, а се е ползвал
от издадените в хода на административното производство официални документи. Липсата на мотиви в тази
насока осуетява възможността на съда да прецени материалната законосъобразност
на решението. Недопустимо е по предположения за мотивите на административния
орган, съдът да преценява материалната
законосъобразност на административния акт.
Предвид изложеното е преценил, че оспореният административен акт се явява
постановен при допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила и в
противоречие на материалния закон, поради което следва да се отмени, като на
основание чл. 173, ал. 2 от АПК административната преписка следва да се върне
на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията по
тълкуване на закона, дадени от съда. Указал е, че при новото произнасяне
административният орган следва да приложи правните норми действали по време на
процесните периоди, съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО в т.ч.. чл.1 от
Правилника за Прилагане на дял III от Кодекса на труда от 1951 год. (отм.), чл.
148 и чл. 149 от Кодекса на труда от 1951 год. (отм.), чл. 76, б. „е” във вр. с чл. 96, ал. 8 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите
(отм.), разпоредбите на Закона за пенсиониране на земеделските стопани
кооператори ( отм.) и Правилника за приложение на Закона за пенсиониране на
земеделските стопани кооператори (отм.), както и цитираните в мотивите нормативни
актове, касаещи отпуските и осигурителния стаж на майките за бременност, раждане и отглеждане
на малки деца.
При новото разглеждане на преписката е издадено процесното Разпореждане №
240-16-169/ 28.04.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване. В него е посочено,
че Е. С. има доказан осигурителен стаж от ІІІ категория 14 г. 04 месеца 00 дни,
като времето, през което е родила и отглеждала двете си деца е зачетено за
действителен осигурителен стаж, съобразно дадените указания в посоченото
по-горе съдебно решение.
Стажът, положен в ТКЗС „Съветска Русия“, с. Голямо Враново/с. Сливо поле,
обл. Русе, в периода от 01.01.1970 г. до 01.12.1970 г. на основание чл. 2 от Закона
за пенсиониране на земеделските стопани кооператори (ЗПЗСК) ( отм.) не е
зачетен за осигурителен стаж, защото тя не е имала навършени 16 години към този
период. При тези данни е прието, че не са налице предпоставките по чл. 68, ал. 3 КСО, тъй като тя няма доказан действителен стаж най-малко от 15 години и е
постановен отказ да се отпусне исканата ЛПОСВ.
Това разпореждане е обжалвано пред ръководителя на ТП на НОИ Разград по
реда на чл. 117 КСО, който със свое
Решение № 1012-16-161/1 от 07.07.2022 г. е отхвърлил жалбата, като е
възприел изцяло фактическите констатации и правни изводи, изложени в
разпореждането. Това решение е предмет на съдебен контрол в настоящето
производство.
Съдът намира, че оспореното решение е валидно
и законосъобразно, като постановено от компетентен орган, при спазване на
процесуалните правила и норми и изискванията за форма и съдържание на
административните актове. Налице са били фактическите и правни основания,
възприети и обосновали административния орган за да постанови своя отказ да
отпусне заявената ЛПОСВ. При новото разглеждане и разрешаване на спора
административният орган се е съобразил изцяло с указанията в отменителното
съдебно решение, като е приложил посочените там нормативни актове и е изложил
достатъчно ясни и недвусмислени мотиви, защото стажът, положен от
жалбоподателката в ТКЗС „Съветска Русия“, с. Голямо Враново/с. Сливо поле, обл.
Русе, в периода от 01.01.1970 г. до 01.12.1970 г. не следва да се зачита за
осигурителен стаж при преценка на нейните права да се пенсионира.
Между страните няма спор, че в периода от 01.01.1970 г. до 31.07.1973 г.
(02 години 05 месеца 13 дни) Е. С. е работела като полевъд
в ТКЗС „Съветска Русия“, с. Голямо Враново, обл. Русе. В този смисъл е и
приложеното Удостоверение бр. УП 30 с №
277 от 16.10.1992 год. ( л. 48 от адм. д. №267/2021 г.). Спорът между тях е
дали този период следва изцяло да се зачете за осигурителен стаж при
пенсионирането ѝ.
Съгласно разпоредбата на § 9, ал. 1 от КСО времето, което се зачита за
трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г.
съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по
този кодекс. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 96, ал. 8 от ППЗП (отм.)
според който трудовият стаж на земеделските стопани-кооператори, придобит от 1
януари 1957 г. до 30 юни 1975 г. включително, се зачита съобразно разпоредбите,
действали по време на полагането му. Следователно преценката дали този стаж
следва да се признае за стаж при пенсиониране следва да се направи съобразно
действащите тогава нормативни актове.
Към спорния период са действали ЗПЗСК (отм.) и ППЗПЗСК (отм.). В чл. 2, ал.
1 от ЗПЗСК (отм.) е посочено, че на задължително осигуряване и пенсиониране по
настоящия закон подлежат земеделските стопани-кооператори и членовете на техните
домакинства - мъже и жени, навършили
16-годишна възраст, като лицата под 16-годишна възраст, но навършили 14
години, допуснати на работа в ТКЗС, подлежат на задължително осигуряване и
пенсиониране само за трудова злополука (чл. 2, ал. 2 от ЗПЗСК(отм.)). Това
правило е доразвито и в нормата на чл. 15, ал. 1, б. „б“ от ЗПЗСК (отм.),
където изрично е посочено, че за лицата под 16-годишна връзка не се дължат
вноски за пенсиониране. Следователно до навършване на 16-годишна възраст жалбоподателката
е подлежала на осигуряване само за трудова злополука, поради което правилно и
обосновано този период не е зачетен за осигурителен стаж при пенсионирането
ѝ. Анализът на тези разпоредби сочи, че за трудов стаж при пенсиониране на
лицата, които са работили в ТКЗС, се зачита само времето, за което работилите там
са задължително осигурявани за пенсиониране по реда и при условията на ЗПЗСК (
по арг. на чл. 76, б. „е“ във вр. с чл. 96, ал. 8 от ППЗП (отм.)). В този
смисъл е и трайната и непротиворечива практика на върховния административен
съд.
Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът намира,
че административните органи правилно и законосъобразно са определили
осигурителния стаж от ІІІ категория на оспорващата в размер на 14 г. 04 месеца
00 дни и са преценили, че не отговаря на изискването на чл. 68, ал. 3 от КСО,
поради което са отказали да отпуснат исканата ЛПОСВ. Подадената жалба се явява
неоснователна и следва да се отхвърли.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. И. С. от с. Г., област Р. срещу Решение № 1012-16-161/1 от
07.07.2022 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Разград, с което е потвърдено
Разпореждане № 2140-16- 169 от 28.04.2022 г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщението му пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ : /п/