Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  3404                          17.08.2019 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На седми май през две хиляди и деветнадесет година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 18102 по описа за 2017 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.422 ГПК.

Ищецът „Инвест- 99“ гр. П. твърди, че ответникът му е възложил извършване на действия по строителен надзор на обекти, за което били сключени договори подробно описани в исковата молба. Предмет на строителството било изграждане на битова и дъждовна канализация на с. С. и с. П. общ. Х., по общо три договора. Поддържа се, че ищецът е изпълнил задълженията, произтичащи от договора, като е оформил необходимата за това документация и я е предал на възложителя, но същият не бил заплатил дължимото за това и уговорено в договора възнаграждение, което възлизало общо на сумата 16 500 лева. За тази сума било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като съдът издал заповед за изпълнение, срещу която ответната община възразила. Искането е да се установи съществуването на вземането, предмет на заповедта в изпълнението.

Ответникът Община Хисар оспорва дължимостта на сумата, претендирана като възнаграждение. Твърди, че част от уговореното възнаграждение по договорите и издадените фактури в размер на 14 500 лева е заплатено, като то се отнасяло до реализираните междинни плащания за одобрено финансиране по извършено строителство. Възразява също, че съгласно сключения договор, окончателното изплащане на възнаграждението следва да се извърши след завършване на всеки етап от изграждане на обект на 100% и приемане с Акт 15. Твърди, че тъй като обектът в с. С., се изпълнявал поетапно, на 14.09.2008г. строителството му било спряно, няма завършване на всички подобекти с Акт 15, поради което и сумите, дължими по двата договора, не са изцяло изискуеми, тъй като няма издаден Акт образец 15 за целия обект. Ето защо счита, че тези суми не се дължат. Прави и евентуално възражение за изтекла погасителна давност на вземането в частта за 3 300 лева във връзка с договора за възлагане на надзор от 04.07.2008 година. По отношение на втория договор от 28.07.2008 г. ответникът твърди, че обектът не е финализиран, изпълнени са само отделни подобекти, включени в първи етап от строителството и че е изпълнено около 50%  - половината от СМР. За тази част е и фактически осъществен строителният надзор. Тъй като няма издаден Акт 15 за целия обект счита, че не се дължи претендираната сума от 11 400 лева по този договор, макар че не отрича, че е изготвен окончателен доклад от ищеца. Твърди също, че този доклад не засяга обекта в цялост, а само подобектите, които имат издадени Акт 15 и относно които има осъществено плащане. Поради това счита, че не се дължи и тази сума.

Съдът намери за установено следното:

Между страните са сключени три договора с предмет осъществяване на строителен надзор. Първият е от 04.07.2008г. и е относно обект „Битова и дъждовна канализация на с. С.*********“. Срокът на договора е обвързан с изпълнението на СМР на обекта до въвеждането му в експлоатация / чл.ІІ/. Уговорено е възнаграждение за изпълнителя в размер на 14500 лева, за което е предвидено, че се извършва по банков път по схемата за разплащане с изпълнителя на СМР, след установяване на количествата с констативни протоколи и след издаване на фактура от страна на изпълнителя на договора за строителен надзор- чл.ІІІ, ал.2 / лист 30 /. Съгласно представената счетоводна справка на дружеството ищец по този договор са издадени общо пет броя фактури: № 122 от 04.08.2008г. за сумата 5000 лв. с ДДС; № 127 от 15.09.2009г. за сумата 5000 лв. с ДДС; № 219 от 12.10.2011г. за сумата 1200 лв. с ДДС; и № 470 от 20.01.2017г. за сумата 3300 лв. с ДДС. Първите четири фактури са разплатени, като няма плащане по последната за сумата 3300 лв. / лист 34/.

Вторият договор е сключен на 28.07.2008г. относно обект „Битова и дъждовна канализация на с. П.**“, със срок до въвеждане на обекта в експлоатация и с уговорено възнаграждение в размер на 14500 лева без ДДС – чл.4 / лист 24/.  Във връзка с този договор, съгласно счетоводната справка издадена от ищеца са съставени: фактура № 128 от 15.09.2008г. на стойност 6000 лв. с ДДС, която е платена и фактура № 417/21.02.2017г. на стойност 11400 лв. с ДДС по която няма постъпило плащане / лист 25 и 26/.

Третият договор е от 14.08.2009г. като е относно осъществяване на строителен надзор на обект „Битова и дъждовна канализация на с. П.“ със срок до издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация и и уговорена цена от 1500 лева без ДДС – чл. 4 / лист 18 /. Според счетоводната справка на ищца по този договор е издадена фактура № 469от 20.01.2017г. на стойност 1800 лв. с ДДС, по която няма плащане / лист 20/.

Установява се от приложеното ч.гр. д. № 13377/2017г. на Пловдивския районен съд, че дружеството ищец е подало заявление по чл.410 ГПК с което е претендирало ответника да му заплати общо сумата 16500 лева, от които 1800 лева по фактура № 469/20.01.2017г.,  издадена по договора от 14.08.2009г.; 3300 лв. по фактура № 470/20.01.2017г., издадена по договора от 04.07.2008г. и за 11400 лева по фактура № 471/21.02.2017г., издадена по договора от 28.07.2008г. Съдът издал заповед за изпълнение за посочените по-горе суми на 29.08.2017г.  /лист 29 от приложеното дело/. На 04.10.2017г. постъпило възражение от длъжника, което засяга само част от вземанията – тези за 3300 лв. по фактура № 470/20.01.2017г., издадена по договора от 04.07.2008г. и за 11400 лева по фактура № 471/21.02.2017г. В останалата си част заповедта е влязла в сила, като за сумата 1800 лева по фактура № 469/20.01.2017г. съдът е издал изпълнителен лист. Последната сума не е и предмет на настоящия установителен иск, съгласно уточнението извършено от ищца с допълнителната искова молба от 08.03.2018г.  / лист 54/.

Установява се от заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Ж., че за обектите „Битова и дъждовна канализация на с. С.*****“ и „Битова и дъждовна канализация на с. П.*****“ има издадени заповеди за поетапно изпълнение. Така за първия от обектите в с. С. е издадена Заповед № 2 от 21.02.2011г., а за втория обект в с. П.  - Заповед № 1/21.02.2011г. и двете на главния архитект на Община Хисаря. При изследване на наличната документация по изпълнението на договорите за строителство на двата обекта вещото лице е установило, че е ищецът по делото е издало актове обр. 15 за дейностите включващи подобектите посочени в заповед № 2 от 21.02.2011г. на главния архитект и представляващи първи етап от изграждането на обект “Битова и дъждовна канализация на с. С.********“. За дейностите и подобектите съставляващи втори етап от изпълнението по заповедта няма съставени актове обр.15 и няма открито финансиране / лист 173 и 179 /. Що се отнася до обекта в с. П., относно него също са налице издадени актове образец 15 само за подобектите съставляващи първи етап от строителството, съгласно разграничението дадено в заповед № 1 /21.02.2011г. на главния архитект. Относно дейностите визирани в етап втори на строителството по строителната документация няма съставяне актове обр. 15 и няма открито финансиране / лист 174 и 177/.

От допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза е видно, че са извършени общо 67,532 % от предвидените строителни дейности за обект „Битова и дъждовна канализация на с. С.*******“, като за следващ етап остават 32,477%. Това означава, че изпълнените работи са на стойност съответна на 71,703% от общата стойност на проекта, като за следващ етап остават работи равняващи се на 28,297 % от стойността на целия проект /лист 192/.  Що се отнася до обекта предмет на другия договор за строителен надзор – „Битова и дъждовна канализация на с. П.******“ изпълнени са 29,234 % от предвидените строителни работи,  като за следващ етап остават 70,766 %. На базата на тази информация е видно, че от общо одобрената стойност за финансиране на този обект са изпълнени работи отговарящи на 25,933%, като за втори етап остават работи на стойност съставляваща 74,067 % от цената за всички строително-монтажни работи / лист 193/.

При така установените факти се налагат следните изводи:

            Не е спорно, че между страните е налице правоотношение по два договора за изработка, по силата на които за ищеца е възникнало задължение да извърши дейности по строителен надзор. Предвид характера на възложената работа, осъществяването на работата е функционално свързано с осъществяването на строително-монтажните работи, които подлежат на надзор, тъй като изпълнителят не би могъл да контролира неизвършени работи.

            Съгласно чл.266 ал.1 от ЗЗД възложителят трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. В случая се установи, че и за двата обекта предмет на договорите е възприето поетапно изпълнение, като предвидените в договорите за строителство работи са само частично изпълнени. Изпълнените етапи са приети с актове обр. 15, които са съставени при участието на дружеството ищец, а останалата част от работите на е изпълнена. От това следва извод, че ответникът възложител дължи заплащане само на тази част от уговореното в договорите възнаграждение, която съответствува на приетите с акт. обр.15 работи.Това е така, защото само за тях може да се приеме, че дружеството ищец е престирало дължимия резултат.

            Установява се по делото, че и по двата договора възложителят е извършил плащания на сума, която съответствува на обема на приетите с изготвените от възложителя актове обл. 15 СМР. Предвид това, следва да се приеме, че не е налице неизпълнение, тъй като възложителят е заплатил частта от общо уговореното възнаграждение, което е дължимо единствено при пълно изпълнение на работите, което в случая не е налице.

            С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

На осн. чл.78, ал.3 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 1100 лв.

            Водим от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на „Инвест- 99” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Волга №53 против Община Хисаря, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. Хисаря, бул. Генерал Гурко №14 относно установяване, на осн. чл.422 ГПК вр. чл.79, ал. 1 ЗЗД, съществуването на вземането на ищеца за сумите: 3300лв. /три хиляди и триста лева/ неизплатена цена по договор от 04.07.2008г. и фактура № 470/20.01.2017г.; 11400 лв. /единадесет хиляди и четиристотин лева /, неизплатена цена по договор от 28.07.2008г. и фактура № 471/21.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.08.2017г. до окончателното заплащане, относно което вземане е издадена заповед за изпълнение № 8347 от 29.08.2017г. по ч.гр.д. №13377/2017г. на Пловдивския районен съд, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА „Инвест- 99” ООД да заплати на Община Хисаря, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, сумата 1100лв. /хиляда и сто лева /, представляваща деловодни разноски.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/

 

            Вярно с оригинала

            ВД