О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 669/15.5.2023г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК, ХIII-ти състав, в
публично съдебно заседание на 24 април 2023 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВА ПЕЛОВА
при
секретаря Янка Вукева, като разгледа докладваното от съдията административно дело
№ 931/2022 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145-чл. 178 от АПК, вр.
чл. 215, ал.1 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на И.Н.Т., П.Н.М., М.Б.З. и Е.Б.М., чрез пълномощника адв. Й., срещу Разрешение за
строеж № 181/08.10.2021 г., издадено от на главния архитект на община Велинград за СМР:
„Преустройство на търговски обект в бистро на партерния етаж на съществуваща
жилищна сграда, ремонт и реконструкция на апартамент на първия етаж и
преустройство на таванско помещение в жилище на същата сграда. ЗП / търговски
обект - 58кв.м.; ЗП /жилище апартамент/ - 70 кв.м.; ЗП /подпокривно
пространство/ - 50 кв.м., РЗП – 191
кв.м., със застроена площ ЗП – 58 кв.м. и разгъната РЗП – 191 кв.м. в УПИ ХII, ПИ пл. № 3070, КК № 10450.502.280, в кв. 124 на
гр. Велинград, бул . „Хан Аспарух“ № 20“.
В жалбата са изложени съображения за
незаконосъобразност на оспореното разрешение за строеж, издаването му в
нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с
материалните разпоредби. Твърди се, че оспорващите са заинтересовани лица по смисъла на чл. 149
от ЗУТ, които имат правен интерес да подадат жалба срещу разрешението за строеж
/РС/, доколкото се допуска надстрояване на процесната сграда и се засягат общи
части на сградата. Сочи се, че РС се отнася до временен строеж, за какъвто
следва да се счете преустройството на тавана в жилищно помещение, което от своя
страна обуславя издаването на виза по реда на чл.140 и сл. от ЗУТ, и неиздаването
й представлява нарушение на разпоредбата на чл.144, ал.1, т.3 от ЗУТ. Настоява
се, че не са спазени изискванията на чл.38, ал.5 от ЗУТ, чл.185, ал.2 и
ал.3 и чл.186, ал.1 от ЗУТ. Прави се
искане за отмяна на издаденото РС.
В съдебно заседание жалбоподателите се представлява от
адв. Й., която поддържа жалбата, моли за нейното уважаване и отмяна на
оспореното РС. В представени писмени бележки по делото доразвиват съображенията
си за наличие на правен интерес от оспорване на акта, както и за неговата
незаконосъобразност, като издаден в противоречие с процесуалните правила и
материалния закон. Прави се искане за
присъждане на разноски.
Ответникът – главният архитект на гр. Велинград в съдебно
заседание се представлява от А. К., която счита жалбата за недопустима,
алтернативно моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Прави искане за
отхвърляне на жалбата, както и искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Конституираната заинтересована страна – Г.С.К., редовно
призована, не се явява. Упълномощеният й представител - адв. П. оспорва
жалбата, като недопустима, за което излага подробни съображения. Счита, че
жалбоподателите нямат пряк правен интерес от оспорване на акта и не са активно
легитимирани да го обжалват, тъй като не попадат в кръга лица, посочен в чл. 149,
ал.2, т.1 от ЗУТ. Моли за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на
съдебното производство по делото, алтернативно за отхвърлянето й, като
неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на разноски.
Административен
съд София - гр. Пазарджик, след като
обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК приетите по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С протоколно определение от 10.05.1999г.,
по дело № 375/1994г., по описа на РС-Велинград, била одобрена постигната
съдебна спогодба между жалб. З., Е.Масларова, М. Масларова, И. Масларов, Н.
Димов, И. Димова, Л. К., по силата на която страните прекратяват
съсобствеността на процесния делбен
имот, както следва: В дял на М. З. се поставя 70 кв.м. ид.части от имот пл. №
3070, кв. 124, ведно с масивно помещение – магазин в партерния етаж на
построената в имота сграда, ведно със складово помещение от магазина под
старата къща, складово помещение за стаичка, застроена площ от 33,50 кв.м.; В
дял на Е.Масларова се поставя 70 кв.м. ид.части от дворното място от
горепосочения имот, ведно с магазин, находящ се в партерния етаж под старата
къща, построена в горния имот на
застроена площ от 30 кв.м. без складовото помещение; В общ дял на М. Масларова
и И. Масларов се поставя 70 кв.м. ид.части от дворно място, съставляващо имот
пл. № 3070, кв. 124, ведно с масивно помещение в партерния етаж на сградата, построена
в горния имот на застроена площ от 31,50 кв.м.; В общ дял на Н. Димов, И.Димова
и Л. К. се поставя 70 кв.м. ид.части от дворно място, съставляващо имот № 3070
в кв. 124, ведно с масивно помещение в партерния етаж на жилищната сграда
построена в горния имот и фурна, находяща се в същата сграда на обща застроена
площ от 58 кв.м.
Жалб. М. се легитимра като собственик на 1/4 ид.част
от дворно място, находящо се в гр. Велинград, цялото състоящо се от 935 кв.м.,
съставляващо имот пл. № 3070, кв. 124, заедно с ½ ид. части от жилищен
етаж на 104 кв.м. от едноетажна жилищна сграда, построена в същия имот, ведно с
½ ид. части от съответните общи части на сградата, по силата на
нотариален акт № А-116, т. VIII, дело 3287/97г.
Жалб. З. и Т. се легитимират като собственици
на имот, находящ се в гр. Велинград, кв. „Лъджене“ - апартамент на 100 кв.м.,
построен върху бетонна плоча върху магазинни помещения въз основа на отстъпено
право на строеж върху имот пл. № 3070,
кв. 124, ведно с гараж от 45 кв.м. , построен върху имота, съгласно нотариален
акт А-175, том IХ, дело 3565/1997г.
Заинтересованата страна Г. К. се легитимира като собственик на
½ ид. част от апартамент, заемащ северозападната част от редовния жилищен етаж на масивна
жилищна сграда, състояща се от приземен етаж, един редовен жилищен етаж и
таван, със застроена площ от 70 кв.м., заедно с таванско помещение над
апартамента, без посочена квадратура, заедно с ½ ид.част от търговски
обект, находящ се на партерния етаж от сградата, със застроена площ от 58 кв.м.
, заедно с 1/8 ид.част от дворното място,
в което е построена сградата, цялото на площ от 950 кв.м., съставляващо УПИ ХII-3070, кв. 124 по РП на гр. Велинград, одобрен с Решение №
91/16.04.2004г. на Общински съвет Велинград, съставляващ имот с пълен
кадастрален номер 5013070., съгласно нот.акт № 29, том III, рег. № 4755, дело №122/2016г.; както и като собственик на ¼ ид.
част от апартамент, заемащ северозападната част от редовния жилищен етаж на масивна жилищна сграда, състояща се от
приземен етаж, един редовен жилищен етаж и таван, със застроена площ от 70
кв.м., заедно с таванско помещение над
апартамента, без посочена квадратура, заедно с ¼ ид.част от
търговски обект, находящ се в партерния етаж от сградата, със застроена площ от
58 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и
толкова ид.части от правото но строеж върху дворното място, в което е построена
сградата, ведно с 1/16 ид.част от дворното място, в което е построена сградата,
цялото на площ от 950 кв.м., съставляващо УПИ ХII-3070, кв. 124 одобрен с Решение №
91/16.04.2004г. на Общински съвет Велинград, съставляващ имот с пълен
кадастрален номер 5013070, по силата на нот.акт № 15, том I, рег. № 262, дело №15/2017г.; същата е собственик,
съгласно нот.акт № 59, том II, рег. № 3412,
дело № 257/2013г. на дарения от майка й – Л. К., при равни квоти за двете й дъщери
- ½ ид.част от апартамент, заемащ северозападната част от
редовния жилищен етаж на масивна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж,
един редовен жилищен етаж и таван, със застроена площ от 70 кв.м., заедно с
таванско помещение на апартамента, без посочена квадратура, заедно с ½
ид. част от търговски обект, находящ се
в партерния етаж на сградата, със застроена площ от 58 кв.м., заедно със
съответните ид. части от общите части на сградата и толкова ид. части от
правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, заедно с
1/8 ид.част от дворното място, в което е построена сградата, цялото на площ от
950 кв.м. съставляващо УПИ ХII-3070, кв. 124 по РП на гр. Велинград, одобрен с Решение №
91/16.04.2004г. на Общински съвет Велинград, съставляващ имот с пълен
кадастрален номер 5013070, с приложена за УПИ регулация.
С молба вх. № 94-00/8514/07.10.2021 г. ЗС поискала от главния архитект на община Велинград
да издаде разрешение за строеж за: „Преустройство на търговски обект в бистро
на партерния етаж на съществуваща жилищна сграда, ремонт и реконструкция на
апартамент на първия етаж и преустройство на таванско помещение в жилище на
същата сграда - УПИ ХII-3070, кв. 124 по плана на гр. Велинград“. Към молбата били приложени одобрен работен /идеен/ проект,
инвестиционен проект, конструктивно обследване, оценки за съответствие
документи за собственост, скица.
На 17.02.2021г. кмета на община Велинград, по
заявление вх. № 94-00-1732/04.02.2021г. издал удостоверение за търпимост № 161,
на заинтересованата страна Г. К. /ЗС/, в уверение на това, че в имот с идент. №
10450.502.280 с площ 950 кв.м. по КККР на гр. Велинград, УПИ ХII-3070, кв. 124 по действащия РП на
гр. Велинград, за сграда с предназначение „Жилищна сграда – многофамилна“ /
брой етажи – два, брой самостоятелни обекти – осем / със ЗП – 318 кв.м., с идент. №10450.502.280.1 по КККР, находяща
се на бул. „Хан Аспарух“ № 20, в която сграда са обособени следните два от общо
осем самостоятелни обекта, както следва: самостоятелен обект в сграда с идент.
10450.502.280.1.1, с предназначение „Жилище апартамент“ със ЗП – 70 кв.м.,
заемащ северозападната част от редовен жилищен етаж – първи жилищен етаж по КК
и самостоятелен обект в сграда с идент. 10450.502.280.1.9, с предназначение „За
търговска дейност“ със ЗП – 58 кв.м., находящ се в северозападната част от
горецитираната сграда с идент. 10450.502.280.1 на партерния етаж, за които два
самостоятелни обекта, разположени на част от първи и част от втори етаж са
отделени „на калкан“ от останалите
съсобственици в сградата и се владеят самостоятелно, описани в изброените нот.актове са налице условията
по пар. 16 от ЗУТ, сградата е търпим строеж и не подлежи на събаряне и забрана
за ползване.
Въз основа на подадено заявление, главният архитект на
община Велинград издал оспореното Разрешение
за строеж, на основание чл.148, ал.1, чл.38, ал.5 и ал.7 от ЗУТ.
За изясняване на делото от фактическа страна, е допусната
и приета съдебно-техническа експертиза, от заключението на която е видно, че в предвижданията на действащия застроителен план, одобрен
със
Заповед № РД-14-03163/13.10.1983г., е предвидено сключено застрояване. В действащия ПУП за Община Велинград от 1983 год. застройката е
дадена като двуетажна с предвидено възможно бъдещо надстрояване на още два
етажа, което не е използвано за процесния строеж. ПИ с идент. № 10450.502.280, за който е отреден УПИ XII-3070 от кв.124, по плана на гр. Велинград, е
съсобствено дворно място, което представлява хоризонтална етажна собственост,
която не е същинска етажна собственост, в която са построени сгради / скица № 1393 от 19.10.2009 год./. Всички жалбоподатели са съсобственици,
съгласно представени документи за съсобственост на отделни самостоятелни
обекти, но те не притежават собственост върху идеалните части на общите части, собственост на Г.С.К.. В Удостоверението за търпимост на строеж
№ 161/17.02.2021 год., издадено на ЗС е посочено, че собствените й самостоятелни обекти с
идент. № 10450.502.280.1,1, с предназначение „Жилище, апартамент” и № 10450.502.280.1.9, с предназначение „За търговска дейност”, са отделени „на калкан“, т.е. таванът е разделен от останалите съсобственици в сградата и имат самостоятелен вход.
Видно от отразеното в Скица с виза № 1393/19.10.2009
год., издадена
на основание чл.148, ал. 1 от
ЗУТ, чл.38, ал.5 и ал.7 от ЗУТ, с която се разрешава проучване и проектиране на
преустройство, реконструкция и основен ремонт на съществуваща двуетажна
сграда - първия етаж от бивша фурна в магазин /търговски обект/ и
втори
етаж за жилищни нужди, не се изменят външните габарити на сградата. Този обект не е попада в хипотезата на чл. 140, ал.3, вр. чл. 51 и чл. 49, ал.2 от
ЗУТ, тъй
като не е
временен строеж по смисъла на чл. 51 и чл. 49, ал.2 от ЗУТ, няма публичен
характер, има го в градоустройството, не се надстроява, а се преустроява. Издадената скица с виза е съвместима с
предназначението на имота. Не се променя предназначението му.
По действащия ПУП от 1983 год. постройката изрично е отредена за частно
ползване от лица за собствени нужди.
Всички документи - графични и текстови, представени с одобрения инвестиционен проект на 08.10.2021 год., за
„Преустройство на търговски обект в бистро
на партерния етаж на съществуваща жилищна сграда; Ремонт и реконструкция на
апартамент на първия етаж и преустройство на таванско помещение в жилище на същата сграда“ в УПИ XII - 3070, кв.124, по плана на
гр. Велинград, са подписани и подпечатани от проектанта на
съответната част и са съгласувани с подпис от проектантите на останалите части
и от възложителя. Не са съгласувани с подпис изчисленията, извършени от
проектанта по съответната част /чл. 139, ал. 3 от ЗУТ/. Съответните
специалисти са с пълна проектантска правоспособност, а част конструктивна е
съгласувана и подпечатана и от ТКП, съгласно чл.142, ал. 10 и чл.144 от ЗУТ, а именно, че проекта е изработен
в нормативно пълен обем и пълнота, съответства на действащите норми и правила за проектиране. Спазени са правилата на ЗУТ и разпоредбите на Наредба № 7/22.12.2003 г. и Наредба № 4 от 21 май 2001 г. за обхвата
и съдържанието на инвестиционните проекти.
Одобреният проект с издадено РС е изработен в следните части: а) Архитектурна; б) Конструктивна с ТКП;
б) Ел; в) ВиК; г) ОВК; д)
Енергийна ефективност; е) Пожарна безопасност; ж) Технология. Към проекта са приложени становища за: а) Оценка за съответствие на проектната документация със съществените
изисквания към строежа от „Протон” ЕООД, че проекта е изработен в
нормативно пълен обем и пълнота, съответства на действащите норми и правила за
проектиране на подобни обекти; б) Противопожарна и аварийна безопасност; в) Оценка за съответствие на хигиенните норми и изисквания; г) Предварителен договор за присъединяване на потребителите
за ползване на водоснабдителните и канализационни системи с „ВКТВ“ ЕООД; д) Спогодба между „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД за
ползване и консумация на доставена
електрическа енергия.
Община Велинград не е издавала Удостоверение за въвеждане в
експлоатация на строеж, касаещ промяна на предназначение и преустройство на
подпокривно пространство в таванско помещение в сграда с идентификатор
№10450.502.280.1.
Одобреният проект на 08.10.2021 год. за „Преустройство
на
таванско помещение в жилище на същата сграда” и процесното РС не са обявявани, тъй като процесният обект е индивидуализирана
собственост, а преустройството е без промяна на предназначението.
При извършения на място оглед ВЛ установило, че кота било на сграда с идентификатор
№10450.502.280.1 е равнено с кота било на съседните покриви = на 11.00 м., като е с ~ 2 см. по-ниско от това на съседната сграда от югоизток.
В приложеният проект „Заснемане за
възстановяване на строителни книжа” на основание чл.145, ал. 5 от ЗУТ е заснета кота било = 11,00 м. и кота корниз =
8,50 м., които са показани и в одобреният проект. Кота стреха не е равнена със съседните, а
е колкото кота корниз. Кота стреха е по - висока с ~30 см. от тази на съседните
сгради.
Височината на сграда с идент. №10450.502.280.1 не надвишава височината
на съседните сгради, те са с равни височини. Преустройството се
извършва в рамките на същата височина. Липсва прокарване на нови инсталации или
изменение на съществуващите. Няма ново строителство. Обемът в сградата
се запазва. Няма
увеличение дълбочината на сградата. Във вертикалният разрез на проекта е предвидено нивото на пода на партерния етаж /който
е „Преустройството на търговски обект в бистро на съществуваща жилищна сграда” / да се понижи с 45 см., но е запазено
съществуващото ниво. Премахнат е стар, изгнил гредоред и е изпълнена стоманобетонна настилка. По
този начин е избегнато изграждане на допълнителни стълби, за слизане на по - ниско ниво и е запазена височината и
нивото на съществуващият под. Запазени са габаритите на прозореца и входната врата.
Сградата няма общи части.
Външните и вътрешни стени във височините
на първия и втори етаж са носещи и са изпълнени от обикновени керамични тухли.
В основата на търговската сграда е трябвало да се понижи пода без
да се достига кота фундиране на съществуващата сграда с 45 см., което
не е изпълнено и пода на търговската сграда /„Бистрото”/
не е понижен. Видно от одобрения конструктивен проект, до съществуващите носещи
зидове са монтирани метални дюбели, от които започва армирана бетонова
настилка с дебелина 10 см. Извършена е подмяна на изгнил гредоред със
стоманобетонен под. С цел увеличение височината на таванските
помещения, пода е понижен надолу с - 80 см., каквото е и проектното
решение. Старият изгнил гредоред е заменен с армирана бетонна настилка.
Съществуващата калканна стена е запазена, в нея се виждат дупките на извадените
изгнили греди, налице са само част от две останали. По
този начин не са засегнати и общи части със съседната
сграда.
Издаденото РС е за вътрешно преустройство, без промяна
на предназначението на обектите, без
засягане на конструктивни елементи на сградата, без пристрояване и
надстрояване, без засягане на съседни сгради. Няма режим на етажна собственост.
При така
установените факти, настоящия съдебен състав, като извърши цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до
следните правни изводи:
Съдът приема, че е сезиран с процесуално недопустима
жалба, подадена от лице без правен интерес за оспорване на процесното РС,
поради следните съображения:
За да възникне правото на жалба срещу един
административен акт, съответното лице следва да бъде заинтересовано по смисъла
на закона. Заинтересовано лице е това, на което акта е накърнил права или
законни интереси, като някои закони определят кръга на заинтересованите лица. В
конкретния случай, доколкото се касае за оспорване на РС, кръга на заинтересованите
лица е разписан в ЗУТ. Посоченият закон, съобразно акта, който подлежи на
оспорване, регламентира различен кръг заинтересовани лица. В случая лицата,
процесуално легитимирани да оспорват разрешенията за строеж са посочени в разпоредбата на чл. 149, ал.2 от ЗУТ.
Съгласно посочената норма, заинтересовани лица са следните: в случаите на нов
строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж - възложителят,
собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето,
което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите
на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на
земята; в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен
строеж - лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2; в случаите по чл. 185,
ал. 1 - собствениците и носителите на ограничени вещни права на преустройваните
обекти, помещения или части от тях; в случаите по чл. 185, ал. 2 собствениците
и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в
етажната собственост.
Тази разпоредба лимитативно посочва кои лица са правно легитимирани,
съответно заинтересовани и процесуално легитимирани да обжалват РС. Посочената разпоредба от ЗУТ е
специална по отношение на АПК и следва съдът да се съобрази с изчерпателно
посочените лица с правен интерес за обжалване, а не да разширява техния кръг,
прилагайки общите разпоредби на АПК. Правото на оспорване на индивидуалните
административни актове, визирано в общата разпоредба на чл. 147, ал. 1 АПК,
следва да се преценява в контекста на разпоредбите на специалния закон - ЗУТ,
на основание на което е издаден административния акт. Целта на съдебно-административното
обжалване е чрез отмяна да се отстранят неблагоприятните преки правни последици,
които обжалваният административен акт налага в правната сфера на оспорващия.
Ако законодателят не предвиждаше ограничение относно заинтересованите да
обжалват РС лица, то нямаше да предвиди изрична разпоредба в тази насока и
приложение би намерила общата разпоредба на АПК относно кръга на
заинтересованите лица. Законодателят е предвидил лимитативно определени лица,
които имат право да оспорят РС, като съвсем преднамерено кръга на
заинтересованите лица за оспорване на РС е стеснен. РС е последен етап от
разрешителния режим за извършване на строежите, като всеки предходен етап е с
по-разширен кръг лица с право на оспорване, за да се стигне до РС, за
оспорването на което кръга на лицата е значително ограничен.
От заключението на
вещото лице, което съдът кредитира изцяло като обосновано и компетентно, кореспондиращо
и със събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, че
не е налице нито една от изброените в разпоредбата на чл. 149, ал.2 от ЗУТ
хипотези, очертаващи кръга на заинтересованите да оспорват РС лица. Спорният по
делото въпрос, е относно вида на процесния
строеж. Както от анализа на събраните доказателства, така и от
изготвеното експертно заключение, се налага изводът, че същият представяла преустройство
на търговски обект в бистро на партерния етаж на съществуваща жилищна сграда,
ремонт и реконструкция на апартамент на първия етаж и преустройство на таванско
помещение в жилище на същата сграда. Тези
обстоятелства се установиха от заключението на съдебно-техническата експертизата,
която е непротиворечива относно този въпрос. Тук е мястото да се посочи, че
съдът кредитира изцяло заключението на тази експертиза, като обосновано и
компетентно. По делото липсват данни, от които да може да се направи дори и хипотетичен извод, за заинтересованост
на вещото лице от изхода на настоящото производство. Вещото лице е предупредено
от съда за наказателната отговорност, която носи по смисъла на чл.291 от НК.
Регистрирания в списъка на вещите лица
експерт е специалист, в областта на науката и техниката, въз основа на
което упражнява професията вещо лице - експерт, висококвалифициран, известен в
системата като обективен и
безпристрастен професионалисти. Видно от обстоятелствената част на
коментираната експертиза, вещото лице се е запознало с приложените по делото
материали, след обсъждане на всички релевантни за делото въпроси, е
отговорило професионално и компетентно на поставените въпроси. На
последно място обстоятелството, че заключението на експертизата не обслужва
тезата на страна по делото, не я прави необоснована и неправилна. Поради тези
съображения съдът кредитира изцяло приложената по делото съдебно-техническата експертиза, като обоснована, аргументирана,
изготвена от професионалист в съответната област, поради което и не намира основание
да не формира вътрешното си убеждение и
върху това заключение.
Видно от събраните по делото
писмени доказателствени източници, относими към разпоредбата на чл.149, ал.2,
т.1 от ЗУТ, недвусмислено се установява, че оспорващите не са собственици
или носител на ограничени вещни права в процесния поземлен имот, няма данни последните да имат право да строят в чужд имот по силата на специален закон, или в случаите
на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 да е възложител и собственик на земята. По делото
не са налице данни, позитивно легитимиращи жалбоподателите да обжалва
издаденото РС, въз основа на останалите, предвидени в разпоредбите на т.2-4, от
ал.2 на чл.149 от ЗУТ хипотези. Действително от доказателствата по делото, вкл.
заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза се установява, че
поземлените имоти на жалбоподателя и заинтересованата страна са съседни,
но това обстоятелство е релевантно единствено при възникване фигурата на
заинтересовано лице в производството по
одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения, по реда
на чл.131 от ЗУТ, но не и в процедурата по оспорване на РС. Неотносими към
предмета на делото са възраженията на жалбоподателят, относно вида на процесния
строеж, доколкото подобни твърдения следва да бъдат обсъждани в производство,
различно по характер от настоящото. Отделно от това разпоредбите на чл. 131 и чл.149 от ЗУТ не съдържат в себе си
хипотезата на заинтересованост в
производство по ЗУТ, отчитайки параметрите на съответната сграда, за която се
предвижда преустройство.
В тази връзка следва да
се отбележи, че издаденото РС е за вътрешно преустройство, без промяна
на предназначението на обектите, без
засягане на конструктивни елементи на сградата, без пристрояване и
надстрояване, без засягане на съседни сгради. В случая не
е налице режим на етажна собственост и в
процесната сграда няма общи части. В конкретната
хипотеза не се касае до временен строеж, доколкото не попада в обхвата на чл. 140, ал.3 от ЗУТ, тъй като не притежава
белезите на временен строеж по смисъла на чл. 51
и чл. 49, ал.2 от
ЗУТ, няма публичен характер, има го в
градоустройството, не се надстроява, а се преустроява. Издадената скица с виза е съвместима с
предназначението на имота, на който не се променя предназначението. По действащия
ПУП от 1983 год. постройката е отредена за частно
ползване от лица за собствени нужди.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбоподателите не разполагат с
активна процесуална легитимация да обжалват РС, поради което дадения ход по
същество на делото следва да бъде отменен, жалбата следва да се остави без
разглеждане, а производството по делото прекратено.
Предвид изхода на делото, на жалбоподателя не се дължат разноски.
На ответника и заинтересованата
страна се дължат разноски, които следва да бъдат определени в минималните на
предвидените размери от 100 лева, съответно 1250 лева.
Така мотивиран и на основание чл.
172, ал. 2, предложение второ от АПК, Административен съд – гр.
Пазарджик , ХІІІ-ти състав
О П Р Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯ хода по същество на делото, даден с протоколно
определение от 24.04.2023 г.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Н.Т., П.Н.М., М.Б.З. и Е.Б.М., чрез пълномощника адв. Й., срещу Разрешение за
строеж № 181/08.10.2021 г., издадено от на главния архитект на община Велинград.
ОСЪЖДА И.Н.Т., П.Н.М., М.Б.З. и Е.Б.М., да заплатят солидарно на главния архитект на община Велинград
сумата от 100 лева, представляващи разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА И.Н.Т., П.Н.М., М.Б.З. и Е.Б.М., да заплатят солидарно на Г.С.К. сумата от 1250 лева, представляващи разноски за адвокатско
възнаграгждение.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 931/2022 г. по описа на
Административен съд – гр. Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, в 7-мо дневен
срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд на
Република България.
ПРЕПИСИ да се връчат на страните.
СЪДИЯ:/п/