Решение по дело №3/2021 на Районен съд - Пирдоп

Номер на акта: 17
Дата: 8 април 2021 г. (в сила от 28 януари 2022 г.)
Съдия: Донка Иванова Паралеева
Дело: 20211860200003
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Донка И. Паралеева
като разгледа докладваното от Донка И. Паралеева Административно
наказателно дело № 20211860200003 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Х. И. от гр.П. против електронен фиш серия К №
*********, с който на И. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400
лв. във връзка с нарушение по чл. 21, ал.2 във вр. чл.21, ал.1 ЗДвП.
В жалбата се твърди, че посоченият в електронния фиш автомобил „**********“, с рег.
№ *********** /товарен/ не е собственост на жалбоподателя, а във фиша липсват данни за
действителния собственик, на чието име е регистриран автомобилът, което е в нарушение
на изискванията за съдържание на електронния фиш, описани в чл.189, ал.4 ЗДвП.
Жалбоподателят сочи, че на 17.12.2019г. пътувал от гр.София към гр.П. и навлизайки в
района на гр.Златица, където ограничението на скоростта е 50 км/ч, непосредствено на
кръстовището на ул. „Гео Милев“ с улица, водеща към центъра на гр.Златица, излизайки от
десен завой с видимост по-малко от 50 метра, в дясно от пътното платно забелязал знак,
ограничаващ скоростта до 40 км/ч, поставен в нарушение на нормата на чл.14, ал.1 и ал.2,
т.2 и ал.3 от Наредба №18/2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци /в случая- на
по-малко от 100 метра видимост/. Непосредствено след мястото на поставяне на този пътен
знак „B26“ имало „Шлюз“ – допълнителна лента към платното за движение за
престрояване, намаляване на скоростта и завиване в дясно. На тази допълнителна лента, в
нарушение на чл.98, ал.1 ЗДвП, се намирал спрял за престой или паркиран лек автомобил-
сив на цвят, марка „*****“. Същият създавал опасност за движещите се МПС-та. Минавайки
покрай автомобила, жалбоподателят забелязал в него да се намират униформени лица-
вероятно служители на МВР.
1
Сочи се в жалбата, че в обжалвания електронен фиш липсвало изложение на някои
обстоятелства- в какъв автомобил е монтирано техническото средство, както и за вида на
автоматизираното техническо средство – мобилно или стационарно. Жалбоподателят счита,
че е нарушено правото му на защита, защото не става ясно дали използваното в случая
АТСС е било разположено в служебен автомобил, мотоциклет или е било разположено
временно на участъка от пътя. Твърди се, че в указанията за експлоатация на техническото
средство е посочено, че при наличие на мобилна радиостанция в автомобила, същата трябва
да се свърже към бордовото захранване на автомобила през допълнително монтиран филтър
и ширмовани кабели. Освен това, при работата на техническото средство било
задължително радиостанцията, монтирана в патрулния автомобил, да бъде изключена, тъй
като оказва влияние на работата на системата. Не ставало ясно дали са спазени указанията
на фирмата производител за коректна и правилна работата на техническото средство, с което
също се нарушавало правото на защита на санкционирания. Жалбоподателят счита, че
издаденият електронен фиш е изцяло незаконосъобразен и издаден в нарушение на
процесуалните правила. Моли съда да го отмени.
При разглеждане на делото в съдебните заседания жалбоподателят не се явява и не се
представлява, като не взима и допълнително писмено становище.
Районна прокуратура-П., както и въззиваемата страна ОДМВР- София също не
изпращат представители в съдебните заседания. ОДМВР- София, чрез юрк. Поля И.а,
депозират писмена защита, с която заявяват, че оспорват жалбата и по същество считат, че
тя е изцяло неоснователна и недоказана и молят съда да я отхвърли. Искат да бъде
потвърден електронен фиш серия К № *********. Искат присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят И. Х. И. е лицето, подало документи и получило свидетелството за
регистрация на товарен автомобил „**********“, с рег. №*********, като автомобилът е
регистриран в собственост на Община П..
На 17.12.2019 г. в 13:29 часа, мобилна система за видеоконтрол TFR1-M № 508 е
отразила, че товарен автомобил „**********“, с рег. №********* се движи в гр.Златица, на
ГП I-6, 192км+700м., с посока на движение към гр.П., с превишена скорост - 74 км/ч при
максимално разрешена за движение скорост - 40 км/ч, въведена с пътен знак „В26“. Въз
основа на тези данни и проверка на данните за регистрация на заснетия автомобил,
впоследствие бил издаден от ОДМВР-София електронен фиш серия К № ********* за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който
за нарушение на чл.21, ал. 2 вр. ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 във вр. чл. 182, ал.1, т.4
ЗДвП, на жалбоподателя И. Х. И., било наложено административно наказание глоба в
размер на 400.00 лева.
2
Фактическата обстановка се установява от събраните по делото доказателства:
електронен фиш серия К №********* и снимков материал към него /л.11 и л.17 от делото/;
протокол от 31.05.2019г. от периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-
1M /л.12 от делото/; заповеди относно образец на електронен фиш от 2016г. /л.13-16 от
делото/; протокол за използване на автоматизирано техническо средство от 17.12.2019г.
/л.18 от делото/; извадка от система на КАТ за регистрация на автомобил /л.19 от делото/;
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835/24.02.2010г. /л.20 от
делото/; писмо от община Златица изх. №11-02-1#1/21.01.2021г., заедно със снимков
материал /л.34-35 от делото/; писмо рег. №120 400-4459/02.03.2021г. от ОДМВР- София
/л.55 от делото/, с приложени към него заверено копие от писмо изх. № 496/18.06.2018г. от
„*************“ ООД до началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-София/л.56 от
делото/ и Техническо описание и инструкции за експлоатация на мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR-1M на „*************“ ООД
/л.59-69 от делото/; писмо изх. №1100-149/23.02.21г. от ОПУ- София /л.71 от делото/.
По делото е представен самият спорен електронен фиш. Същият е издаден срещу
жалбоподателя И. Х. И., въз основа на фотоснимка от автоматизирана система за видео-
заснемане, без дата на издаване на фиша, със серия на фиша К № 345426 и с посочен
издател – ОДМВР София. Във фиша е отразено, че на 17.12.2019 г. в 13.29 ч. в гр.Златица,
по път I-6, ул. Гео Милев, км 192+700, с посока гр.П., ограничение на скоростта 40 км/ч за
населено място, въведено с пътен знак B26 е извършено нарушение за скорост с МПС
„**********“ – товарен автомобил, с рег. № *********, констатирано и заснето с TFR1-М
508, като при разрешена скорост от 40 км/час, за автомобила е установена такава от 74
км/час и превишение на скоростта от 34 км/час. Във фиша е посочено също, че собственик
на автомобила, на когото е регистрирано МПС-то/ползвател е И. Х. И., който е визиран и
като извършител на описаното деяние, квалифицирано като административно нарушение по
чл. 21, ал.2 във вр. чл.21, ал.1 ЗДвП. За това нарушение, на основание чл.189, ал.4 във вр. с
чл.182, ал.1 т.4 ЗДвП на жалбоподателя е наложена „Глоба“ в размер на 400.00 лв.
Представена е разпечатка на 3 бр. фотоснимки от клип /Т-0,9s, T-0s и T- 1,0s/.
Автомобилът, който се твърди, че е управлявал жалбоподателят И. е заснет на кадър Т-0s,
като на отделен кадър е приближен регистрационният му номер- рег. № **********. В
кадър Т-0s е заснет освен процесният автомобил, който се отдалечава и е заснет отзад, и още
един автомобил марка „****“, който е приближаващ и е заснет отпред. Именно този
автомобил се вижда и на един от другите два кадъра- Т-0,9s, докато автомобилът с рег. №
********* не фигурира на другите два кадъра. Видно от посочените отстрани на заснетите
кадри параметри: заснемането е направено на 17.12.2019г. от 13:29:26 ч.; измерената
скорост е 77 км/ч, при ограничение от 40 км/ч; регистрирано превишение от 37 км/ч.
Посоката на заснемане е отразена със стрелка нагоре. Посочени са координати на мястото на
заснемане на нарушението.
В писмо изх. № 496/18.06.2018г. от „*************“ ООД до началника на сектор
3
„Пътна полиция“ към ОДМВР-София е пояснено как да се четат координатите, които
системата отчита.
От представеното техническо описание и инструкции за експлоатация за мобилна
система TFR1-M, издадени от производителя „*************“ ООД се установява, че едно
от предназначенията на системата е „автоматизирано фиксиране на допуснатите нарушения
за скорост при предварително зададени параметри на ограничение, натрупване и архивиране
за последващо използване на съпътстващата информация от наблюдението“. Посочено е, че
всяко нарушение се документира с видеоклип до 15 секунди или поредица от снимки с
висока разширителна способност, позволяваща еднозначно определяне на номера, марката и
цвета на заснетото МПС. Посочено е още в техническите характеристики, че максимално
допустимата грешка при измерване на скорост е +/- 3 км/ч при измерване на скорост в
полеви условия. Описано е в инструкцията какво показват индикаторите и бутоните на
Панела за Радар контрол. Според описанието индикатор „Скорост“ показва скоростта и
посоката на движение на най-бързо движещото се МПС от транспортния поток в диапазона
от 20 км/ч до 255 км/ч. Стрелката надолу означавала, че измерената скорост е на МПС,
движещо се срещу радарния лъч, а стрелка нагоре показва скоростта на МПС, движещо се
по посока на радарния лъч. Описани са още технически характеристики на системата,
нейния принцип на действие и начин на работа със системата, които съдът не намира за
нужно да цитира. В раздел VIII – „Валидност на клип при измерване на скорости“ е
записано, че за да се счита за валиден един видеоклип трябва задължително: 1. В момента на
засичане на скоростта в интервала на измерване /кадър „Измерен“ +/- 0,2с, т.е. +/- 2 кадъра/
на МПС-то, превишило зададеното ограничение, то трябва да бъде в кадър и посоката му на
движение да съвпада с посоката, указана на радара; 2. От документирания снимков
материал трябва еднозначно да се определи нарушителя, т.е. регистрираната скорост да не
може да се причислява на друго МПС.
Подробни данни за МПС-то, с което се сочи да е извършено нарушението /технически
параметри, идентификационни данни и собственост/, са описани в приложената справка от
масивите на КАТ, от където е видно, че товарен автомобил „**********“, с рег. №
********* е регистриран като собственост на Община П., а жалбоподателят И. Х. И. е подал
и получил свидетелството за регистрация на автомобила.
Относно одобряването на използваното техническо средство за отчитане на скорост на
автомобил – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
тип TFR1-M, по делото е приложено Удостоверение № 10.02.4835, издадено от Българския
институт по метрология, с дата на валидност на сертификата за техническото средство до
24.02.2020 г. и дата на издаването и одобрението му - 24.02.2010г. От удостоверението се
установява, че автоматизираното техническо средство, с което е заснето нарушението,
представлява одобрен тип средство за измерване.

4
Видно от приложения протокол №3-41-19/31.05.2019г, изготвен от Лаборатория за
проверка на радарни скоростомери и анализатори за алкохол в дъха към Главна Дирекция
„Национална полиция“, система тип TFR-1M, идентификационен №508/07, съответства на
одобрения тип.
Приложен е протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол
на скоростта марка TFR1 – M, фабричен № 508 за 17.12.2019 г. с начален час на измерването
12:36 часа и край на измерването 13:57 часа. Посоченото място на контрол е: обл. Софийска,
общ. Златица, гр.Златица по ПП 1-6, км 192+700, с посока на движение от гр.София към
гр.П.. Зададеното ограничение на скоростта е 40 км/ч, сигнализирано с пътен знак „В26“. Не
е отбелязано разстояние от пътния знак с въведено ограничение до АТСС в метри.
Посоченият режим на измерване е „стационарен“, а режимът на задействане -
„отдалечаващ“. Посочен е номерът на служебния автомобил, в който е било поставено
мобилното АТСС- рег. № ********. В едно от писмата на ОДМВР-София е отразено, че
служебният автомобил, в който е било разположено АТСС, е „*******“, с рег. № ********,
който не е обозначен с надпис „Полиция“. Според протокола 50 на брой са установените от
Автоматизираното техническо средство или система /АТСС/ нарушения за часовия диапазон
на контрола. В протокола фигурират подписи на служител, приел протокола за използване
на АТСС и на началник на структурно звено, който е проверил протокола.
По делото са приложени заповед №8121з-172/29.02.2016г. за утвърждаване на образци
на ел. фишове, издадена от министъра на вътрешните работи, с която е утвърден образец на
електронни фишове за налагане на глоба за нарушение, установено с АТСС по ЗДвП и
заповед №8121з-931/30.08.2016г. за изменение и допълване на предходната заповед за
утвърждаване образци на електронни фишове. Образецът, който е приложение към втората
заповед, кореспондира с процесния електронен фиш, чиято отмяна се иска.
От Община Златица е изискана схема за организацията на движение в района на ГП I-
6, 192km+700m. С писмо изх. № 11-02-1#1/21.01.2021г. кметът на община Златица е
уведомил съда, че в обсега на 192+496 км до 194+707 км са поставени следните пътни
знаци: 192+496 км – табела „Начало на гр.Златица“, 192+825 км – ограничителен знак „40“,
192+924 км – ограничителен знак „40“, 194+707 км – табела „край на гр.Златица“.
Приложени са и снимки на знаците.
Съдът е изискал определена информация и от Агенция пътна инфраструктура /АПИ/. С
писмо изх. №11-00-149/23.02.21г. от АПИ /ОПУ- София/ са уведомили съда, че пътен знак
Б26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“, в случая 40 км/ч, е
поставен по одобрен проект за специално ползване на републиканската пътна мрежа на
„*********“ ЕООД. Посочено е, че организацията на движение за обекта е съгласувана с
Пътна полиция при ОДМВР-София, като разрешението за специално ползване на пътищата
чрез изграждане на крайпътни търговски обекти и пътни връзки към тях е издадено през
2011г., а констативен протокол бил издаден през 2018г. Към писмото е приложена извадка
на съгласуваната организация на движение за обекта, представляващ автосервиз, магазин за
5
авточасти, автомивка и паркинг.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Видно от разписката за връчване на електронен фиш серия К № *********, издаден от
ОДМВР-София същият е бил връчен на И. Х. И. на 31.10.2020г. Жалбата пък е изпратена по
пощата на 13.11.2020г., макар да е входирана много по-късно- на 17.12.2020г. В този смисъл
жалбата е допустима, като депозирана в 14-дневния срок по чл.189, ал.8 ЗДвП от
легитимирано лице- соченото за нарушител.
При установените факти, на база ангажирания по делото доказателствен материал,
съдът намира, че атакуваният електронен фиш е незаконосъобразен, при съображенията,
изложени по-долу.
Съдът приема, че електронният фиш серия К №********* на ОДМВР София е редовен
от външна страна, като съдържа реквизитите, разписани императивно в разпоредбата на
чл.189, ал.4 ЗДвП и същият е съставен по утвърден образец, съгласуван с изискванията на
ЗДвП. Самият фиш представлява типизиран документ (електронно изявление за знание,
което има удостоверителен характер), възпроизвеждащ установени неприсъствено факти
(без възприемането им от човешки сетивен орган, а чрез технически способ от годно за това
средство). Правилата за издаване на АУАН и НП, разписани в ЗАНН, в случаи като
процесния, са дерогирани от специфичните изисквания на нормата на чл.189, ал.4 ЗДвП,
която детерминира процесуалния ред за ангажиране на административноказателна
отговорност и формалните изисквания към санкционния акт /вж. Тълкувателно решение №1
от 26.02.2014г. на ВАС по т. д. №1/2013 г./.
Освен това, установява се от събраните доказателства, че Автоматизираното
техническо средство или система, с което е заснето процесното нарушение, е одобрен тип
средство за измерване и е преминало периодична проверка за годност.
Въпреки горното обаче, тежестта за доказване на административното нарушение е за
административнонаказващия орган, който в случая не успя да убеди съдебния състав с
представените доказателства, че нарушението е несъмнено извършено от жалбоподателя И..
Съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата от 12.05.2015 г., обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.: „За всяко използване
на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението.“ Такъв протокол
в натоящия случай е попълнен и представен. Протоколът е доказателство относно мястото и
времето на извършване на нарушението, на това с какво АТСС е заснето, посоката на
движение, ограниченията на скоростта, автомобила на който е поставено мобилното АТСС.
Макар протокол да е съставен и попълнен в случая, необходимо е да се отбележи, че
съставеният протокол следва да се съпровожда със снимка на разположението на уреда, т.е.
6
на мобилното АТСС, каквато липсва. Такава снимка е неразделна част от протокола, при
положение, че липсва спор или съмнение, че в конкретната хипотеза се касае за работа с
временно разположено на участък от пътя автоматизирано техническо средство, респ.
система за контрол на скоростта. Тази снимка има за предназначение да даде визуална
представа къде е било поставено мобилното АТСС, за да се прецени дали това място
отговаря на посоченото в протокола, спрямо посоката на сработване и позиционирането на
автоматизираните технически средства и системи. Освен това, в самия протокол не е
отразено разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до АТСС в метри.
Следователно, единствено от представения протокол не могат да се установят част от
относимите факти, още повече, че жалбоподателят е навел възражения в тази насока и е
посочил, че МПС-то, в което е бил поставен уредът за измерване на скорост, е бил
разположен на пътното платно така, че е създавал опасност за движението.
Едно от възраженията на жалбоподателя е за липсата на видимост на знака, въвеждащ
ограничение на скорост, от 100 метра. Чл.14, ал.1 от Наредба №18 от 23.07.2001г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци повелява, че „Пътните знаци и другите средства за
сигнализиране трябва да са видими от разстояние, което позволява на водача своевременно
да предприеме действия за осигуряване безопасността на движението“, като според ал.2 на
същата разпоредба: при скорост до 50 км/ч, знакът следва да е видим от минимално
разстояние 100 метра. Въпреки усилията на съда за събиране на информация за разстоянието
на видимост на знака, ограничаващ скоростта в процесния участък до 40 км/ч, нито
ОДМВР-София, която е запозната с доводите в жалбата, нито някоя от компетентните
запитани институции – Община Златица или АПИ, предоставиха исканата информация, така
че съдът да е в състояние да отговори на наведеното от жалбоподателя възражение в тази
връзка.
На следващо място, макар в жалбата И. да признава, че на процесната дата е шофирал
процесния автомобил, видно от справката за автомобила, той не е собственост на И., а на
община П., което обстоятелство не е отразено никъде в електронния фиш. Видно от
справката И. Х. И. е отбелязан единствено като лице, подало документите и получило
свидетелството за регистрация на автомобила. Това не го прави автоматично ползвател на
автомобила. Законосъобразният подход е изисквал електронният фиш да бъде издаден
срещу собственика или в случая- срещу неговия законен представител съгласно чл.188
ЗДвП, който пък в случай, че не е управлявал автомобила, би могъл по реда на чл.189, ал.5
ЗДвП, да подаде декларация с данни за лицето, извършило нарушението.
Решаващият за съда аргумент обаче за извода, че обжалвания електронен фиш
подлежи на отмяна е, че не се установява по категоричен и несъмнен начин, че именно
жалбоподателят И. е автор на вмененото му нарушение и по-точно, че засечената в 13:29
часа на 17.12.2019 г. скорост от 74 км/час е от лекия автомобил „**********” с рег.№
*********. Видно от приложеното към делото веществено доказателство – разпечатка от
видеоклип № 11320 /л.17/, заснет от видеосистемата за контрол на скоростния режим TFR1-
7
M ID № 508, освен автомобилът, с който евентуално се е движил жалбоподателят, който се
отдалечава в посока гр.П., се вижда ясно и друг автомобил марка „****”, който се движи в
обратната посока, към гр.София. Техническото средство, с което е засечена скоростта –
видеосистемата за контрол на скоростния режим TFR1-M ID № 508 е конструирана така, че
едновременно със засичането на скоростта, да заснема и автомобила, от който е тя. В случая
са заснети два автомобила и липсват убедителни доказателства, че измерената скорост от 74
км/ч е от лекия автомобил „**********” с рег.№ *********. В хода на съдебното следствие
съдът е изискал от въззиваемата страна да представи доказателства, че техническото
средство за видеоконтрол, с което е заснето нарушението, има техническа възможност да
отграничи скоростта на два автомобила, когато се разминават на контролирания пътен
участък. От ОДМВР-София са представили техническите параметри и характеристики на
видеосистемата за контрол на скоростния режим TFR1-M, разписани от производителя.
Същите обаче не могат да бъдат годно доказателство, установяващо по безспорен начин, че
системата за видеоконтрол е конструирана по начин, при който, при заснети от камерата два
или повече автомобила, засечената скорост се селектира по такъв начин, че ясно и
безусловно да сочи от кой от автомобилите е тази скорост. Дори, както вече бе установено
във фактическата страна на спора, в раздел VIII – „Валидност на клип при измерване на
скорости“ е записано, че за да се счита за валиден един видеоклип трябва задължително: 1. В
момента на засичане на скоростта в интервала на измерване /кадър „Измерен“ +/- 0,2с, т.е.
+/- 2 кадъра/ на МПС-то, превишило зададеното ограничение, то трябва да бъде в кадър и
посоката му на движение да съвпада с посоката, указана на радара; 2. От документирания
снимков материал трябва еднозначно да се определи нарушителя, т.е. регистрираната
скорост да не може да се причислява на друго МПС. От приложените кадри от снимков
материал се установява, че два от кадрите изобщо не включват процесния автомобил
„**********” с рег.№ *********, а единственият кадър, на който автомобилът фигурира, е
кадърът Т-0s, на който се вижда и друг автомобил, макар и движещ се в срещуположна
посока. Тук следва да се отбележи, че на съда е служебно известно от практиката по сходни
случаи писмо рег. № ОВ-7458/20.10.2011 г. на МВР, ГД „Охранителна полиция“ /което
административнонаказващият орган пропусна да представи/, имащо характер на
методически указания относно работата с автоматизирано техническо средство № TFR1-М.
В т.6 от тези своеобразни методически указания е записано, че полето (къдър № 2) „T=0s"
отразява момента на измерване, като при наличие на две МПС в обхвата на полето „T=0s“
не се съставя документ с оглед прозрачност и безпристрастност на дейността. В случая в
обхвата на полето Т=0s се виждат две МПС-та, поради което електронен фиш не е следвало
да бъде издаван, тъй като не може по сигурен и несъмнен начин да се установи на кое от
двете МПС-та е засечената скорост, поради което нарушението остана недоказано.

С оглед на горните аргументи и на основание чл.189, ал.14 ЗДвП във вр. чл.63,ал.2, т.1
ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-П.
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, серия К № ********* на ОДМВР София, с който на И.
Х. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.П., ул. „***********“ № 22, за
административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл. 189,
ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
400.00 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9