Р
Е Ш Е Н И Е
№…………/…………2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на осми май две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
При
участието на секретаря Дарина БАЕВА, като разгледа докладваното от съдията т.дело
№284/2019г. по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по глава XXXII от ГПК /търговски
спорове/ както с оглед естеството на спорното право, така и с оглед качеството
на страните.
Образувано
е по искова молба на *** ЕООД, ЕИК *********, представлявано от П К.П срещу ***,
ЕИК *********, Варна, с искане за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищеца сума, представляваща част от цяло задължение, в размер на частта
65 000 лева от общо дължима сума в размер на 1 305 010.01 лева,
въз основа на договор за подновяване на задължение /новация/ от 08.01.2018г.,
което задължение е обявено за предсрочно изискуемо в пълен размер.
В
исковата молба се твърди, че съгласно подписания договор за новиране на
задължение от 08.01.2018г., ответното дружество се задължило вместо да връща
получени в заем суми на ищеца, да доставя нему количества отпадъци на
определена стойност. Твърди се, че и двете дружества притежават правоспособност
по Закона за управление на отпадъците /ЗУО съкр./ като това обстоятелство е
видно и от регистъра, поддържан от Изпълнителна агенция по околната среда
/ИАОС/ към МОСВ.
Ищецът
излага, че ответното дружество е получило в заем от него парични средства в общ
размер от 1 305 010.01 лева като поради невъзможност да върне поетия
дълг, се е задължило да доставя в продължителен период 38 вида отпадъци по
съответни кодове, посочени в договора и в исковата молба. С подписването на
договора за новация ищецът твърди, че ответното дружество е признало и
потвърдило задължението си по предходното правоотношение /заема/ до размера на
посочената по-горе сума. Освен това, ищецът твърди, че е получено и
писмо-потвърждение от ответника от 10.01.2019г. за размера на задължението към ***
ЕООД. Твърди се, че поради неизпълнение на нито една доставка съгласно
договора, цялото задължение е изискуемо след 09.01.2019г., на основание чл.4 от
същия договор. Ищецът претендира частично сумата от 65 000 лева от цялото
изискуемо задължение ведно със законната лихва върху претендираната сума от
завеждане на иска до окончателното изплащане.
В
съдебно заседание не се явява представител на ищеца, но с молба
вх.№13737/07.05.2019г. се заявява поддържане на иска и искането за сторените
разноски. Към молбата е приложен и списък по чл.80 ГПК.
В
срока по чл.367 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество ***, ЕИК *********, Варна, на което е редовно връчен препис от
исковата молба чрез управителя К М.
В
съдебно заседание не се явява представител на ответника и не е депозирана молба
за гледане на делото в негово отсъствие.
Независимо
от това, ищецът не е направил искане за постановяване на неприсъствено решение
съгласно чл.238 и чл.239 ГПК.
Въз
основа на събраните доказателства, ценени в съвкупност, направените твърдения и
доводи на страната, по вътрешно убеждение съгласно чл.235 ГПК, съдът установи
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно
Договор за подновяване на задължение, подписан между страните на 08.01.2018г.
се установява в преамбюлната му част, че същият урежда предходни отношения по
повод заем на парични средства, по който ищецът е заемодател /кредитор/, а
ответното дружество – заемател /длъжник/. На тази плоскост, страните са се
съгласили с новационното споразумение, съотв. погасяване на старото задължение
/по договора за заем/ на обща стойност от 1 305 010.01 лева, вкл.
главница и лихви, да се извърши чрез доставки на количества отпадъци на обща
стойност съобразно посочения размер на дълга по заемното правоотношение. В
чл.1, ал.3 от договора са посочени видовете отпадъци със съответни кодове, с
доставката на които следва да се извърши погасяване на дълга от
заямателя-длъжник. Страните са се съгласили даденото по заема обезпечение да
има действие и по новираното такова. Договор за заем не е представен, поради
което не е установено наличието на дадени по договора обезпечения.
Видно
от чл.3, договорът влиза в сила от подписването му и има действие по изплащане
на предходния дълг, но не повече от 3 години. Съгласно чл.4 е уговорено
основание за обявяване предсрочна изискуемост на задължението при положение, че
длъжникът в период от 1 година от подписването на новацията не достави на ищеца
никакви отпадъци съгласно уговорката.
По
делото е представена и молба – потвърждение на задължението към ищеца от
10.01.2019г., в която е посочено салдо от 1 305 010.01 лева, каквото се
претендира като висящо по договора за заем в новационното съглашение.
Доколкото
ответникът, въпреки редовното си призоваване и връчване на книжата по делото,
извършено лично на управителя К М, не е възразил по релевираните с исковата
молба твърдения, подкрепени от приложените към нея писмени доказателства, съдът
намира иска за установен по основание и размер. Същите се установяват от
приложения договор за новиране. Липсва оспорване от страна на ответника
въведените като предмет на спора фактически предпоставки: наличието на
съществуващо задължение по договор за заем с ищеца, новационно съглашение от
януари 2018г. за промяна в предмета на изпълнение – вместо парично изпълнение,
доставка на вторични суровини; неизпълнение в посочения срок по чл.4 от
договора, което дава основание за претендиране предсрочно на задължението в
парична сума. Ищецът поддържа частичен иск до размера от 65 000 лева.
Съгласно
формираната по реда на чл.290 ГПК практика на касационната инстанция, а именно № 130/24.03.2009 г.,
по т. д. № 650/2008 г. на ІІ т. о.; № 138 от 22.08.2013
г., по т. д. № 27/2012 г. на ІІ т. о.; от 17.07.2015 г., по т.
д. № 1568/2014 г. на І т. о. и други, обективна новация по см. на чл.107 ЗЗД е налице, когато волята на страните, обективирана в договора, е изрично
изразена. Тази воля не може да се предполага, като ако е неясна, договорът,
чрез който се твърди, че се новира задължението, подлежи на тълкуване по
правилата на чл.20 ЗЗД, с оглед разкриване действителната обща воля на страните
за погасяване на стария дълг и за заменянето му с нов.
С
решение № 210/22.12.2014 г. по т. д. № 4090/2013 г. на ВКС, I т. о. е посочено,
че на осн. Чл.107 ЗЗД, освен задължителните предпоставки за новиране, включващи
съществуване на валидно възникнало задължение, което се погасява; валидно
възникване на нов дълг на мястото на стария; разлика между погасеното и
новосъздаденото задължение, като двете трябва да имат различен предмет;
намерение за новиране; способност за новиране от страните - новацията
предполага още един елемент в състава на облигационното отношение, като
разликата между новото и старото правоотношение трябва да засяга някои от
съществените му елементи. Безспорно при обективната новация новият елемент се
отнася до предмета на паричното задължение - длъжникът поема по споразумението
нов дълг с нов предмет или ново основание, в замяна на старото по договора. В
случая е налице именно обективна новация, видно от съглашението за промяна в
предмета на договора – уговорено е доставяне на вещи /вторични суровини/ вместо
изпълнение на парично задължение, до размера на последното от
1 305 010.01 лева.
При
обичайната новация, при която паричното задължение е заменено от задължение за
престиране на родово определени вещи, ищецът не би могъл да претендира
изпълнение в парична сума, доколкото това задължение е погасено със сключване
на новацията. В случая не става въпрос и за алтернативни задължения, доколкото
задължението по новационния договор е ясно определено – доставка на вторични
суровини по спецификация. Ответникът не представя кантарни бележки, единствено
чрез които би могъл съгл. договора да установи точното изпълнение по договора.
При неточно изпълнение, вкл. неизпълнение, кредиторът съгласно чл.79 от ЗЗД
може да претендира изпълнението ведно с обезщетение за неизпълнението или
обезщетение вместо изпълнение. В случая е налице забавено изпълнение,
приравнено на пълно неизпълнение, макар за част от периода – 1 година от
подписване на договора. Поради неспазване на изискването за доставка в 1
годишен период от подписване на договора, е налице основание по чл.4 от същия
кредиторът да претендира парична сума.
С
тази клауза не е уговорена по същество предсрочна изискуемост на задължението
по новацията, тъй като задължението по нея не е парично, а обезщетение за
неизпълнение на договора в размер на първоначално дължимото по чл.1 от
новационния договор. Доколкото претенцията не почива на твърдения за разваляне
и/или прекратяване действието на договора, то е налице хипотезата на чл.79,
ал.1 ЗЗД – обезщетение вместо изпълнение.
Поради
пасивното поведение на ответника, в предмета на спора не са въведени
конкретните причини за неизпълнението на договора за новация. С оглед
признанието на дълга в писмо –потвърждение, съдът намира, че то е такова, за
което длъжникът отговаря.
Поради
възникнала неяснота относно предмета на изпълнение – от една страна даване
вместо плащане, а от друга страна уговорка за плащане на парична сума, съдът
следва да тълкува волята на страните съгласно чл.20 ЗЗД. Съответно, страните
могат свободно до уговарят отношенията си съгл.чл.9 ЗЗД. Съобразно уговорките,
в договора от 08.01.2018г., освен новационно съглашение, се съдържа и уговорка
за отнемане преимуществото на срока при забава на длъжника ведно с определяне
на факултативно задължение и неговия размер. /чл.4 от договора/ Съдът не може
да не зачете уговорката, която валидно обвързва съгласно чл.20а ЗЗД страните по
договора. Възможно е тази уговорка да бъде тълкувана като модалитет на
договора, като факултативно задължение или най-после като неустойка, свързана
със забавата на длъжника. Независимо от нейната правна природа, ищецът е
установил предпоставките за претендиране на парична сума в много по-голям от
предявения с иска размер. Поради това, искът за сумата от 65 000 лева
частичен иск, се явява доказан и основателен.
Поради
основателност на иска, в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените по
делото разноски в размер на внесената държавна такса от 2 600 лева, на
основание чл.78 ГПК.
Водим
от горното, съдът на основание чл.235 ГПК
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
***, ЕИК *********, Варна, да заплати на *** ЕООД, ЕИК *********, представлявано
от П.К.П., сумата от 65 000 лева, представляващи част от общо изискуемо
задължение в размер на 1 305 010.01 лева, дължими въз основа на чл.4
от договор за новация от 08.01.2018г. на задължение по предходен договор за
заем между страните, ведно със законните лихви върху сумата по иска, считано от
завеждане на същия на 21.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл.79 ЗЗД.
ОСЪЖДА
***, ЕИК *********, Варна, да заплати на *** ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от П. К.П., сумата от 2 600 лева, представляващи сторените
по делото разноски в размер на внесената държавна такса, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчване преписи от него на страните
с въззивна жалба през Апелативен съд –Варна.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: