РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. Белоградчик, 01.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Антон Ел. Антов
при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова
като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело №
20251310100282 по описа за 2025 година
за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове за неизплатени : обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск с пр. осн. чл. 224 ал.1 КТ в р-р на 3 177.17 лв. и
мораторни лихви с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД – 242.19 лв.
С. Б. М. излага в предявената искова молба : Работел при ответника „Минно
дружество Белоградчик“ АД гр. Белоградчик като “шофьор” по трудовото
правоотношение/ТПО/, което е прекратено. Ответника не му е платил обезщетение чл. 224
ал.1 КТ в р-р на 3 177.17 лв., въпреки, че в заповедта за прекратяване ТПО, такова е
предвидено.
Моли да бъде осъден ответника да заплати сумата 3 177.17 лв. на осн. чл. 224 ал.1 КТ и
242.19 лв. - мораторна лихва на осн. чл. чл. 86 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от образуване на делото до окончателното и изплащане.
Представя писмени доказателства, претендира разноски по делото.
Вещото лице по допуснатата ССЕ е представило заключение по поставената задача.
Заключението не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.
Ответника първоначално е оспорил предявените искове.
Брани се с правни доводи – не дължи обезщетение и мораторна лихва в претендираните
размери.
В течение на процеса е платил на ищеца сумата 3 177.17 лв.
Съдът преценявайки изложеното в исковата молба и събраните по делото писмени
1
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и заключението по допуснатата ССЕ,
приема, следното от фактическа и правна страна :
Не се спори м/у страните, че С. Б. М. е работил при ответника по ТПО, което е
прекратено със заповед № 001/25.10.2024 г.
При прекратяване на ТПО, ако работника или служителя не е използвал полагаемия
му се пл. год. отпуск, то той има право на обезщетение, съгл. чл. 224 ал. 1 КТ
Факта, че на С. Б. М. не е изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, не
е оспорен от ответника. Не е доказал и че ищеца е ползвал такъв отпуск. Иска е доказан по
основание.
Видно от заключението на ССЕ размера на неизплатеното обезщетението по чл. 224 ал.1 КТ
за неизползван пл. год. отпуск е в р-р 3 177.17 лв. и мор. лихви – 242.19 лв.
Безспорно е също, че след предявяване на иска, предявен на 16.05.2025 г., ответникът
е заплатил на 22.07.2025 г., видно от преводното нареждане, сума в размер на 3 177.17 лв. и
по този начин ответника е признал задължението си.
С оглед на изложеното и предвид разпоредбата на чл. 235, ал.3 ГПК, т. е. наличието на
извършено плащане на претендираната главница след предявяване на иска, което се явява
правопогасяващ вземането факт, релевантен за спорното право, съдът намира, че така
предявеният иск за главница следва да бъде отхвърлен като неоснователен поради
погасяване на задължението за главница чрез плащане в хода на процеса и уважен
акцесорния иск с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД за 242.19 лв.
Въпреки изхода на спора, в тежест на ответника следва да се присъдят изцяло
разноските по делото в т.ч. и сторените от ищеца. Тъй като не е платил по-рано с
извънпроцесуалното си поведение ответника е дал повод за завеждане на делото и в негова
тежест е заплащането на разноските по делото.
Ответника следва да плати по сметка на БРС 136.77 лв., 226.17 лв. – възнаграждение за вещо
лице и 5.00 лв. – държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в
полза на съда и 5.00лв. - държавна такса – за издаване на изпълнителен лист в полза на
ищеца, който е освободен от заплащане на държавна такса.
На ответника не се следват разноски по делото за адв. възнаграждение.
Ответника следва да плати на ищеца направените по делото разноски за адв.
възнаграждение в размер на 900.00 лв.
Възражението на ответника за прекомерност на адв. възнаграждение на пълномощника на
ищеца е неоснователно. Възнаграждението на проц. представител на ищеца е в размер
незначително по-висок от минималния по см. на чл. 7 ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
ВАР
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявения от С. Б. М. ЕГН **********, с. Градец, обл. Видин, ул.
„Втора” № 6 срещу „Минно дружество Белоградчик“ АД ЕИК ********* със седалище и
2
адрес на управление гр. Белоградчик, ж.к. “Здравец” бл. 35, ет.2 за заплащане на сумата 3
177.17 лв. на осн. чл. 224 ал.1 КТ, поради настъпило плащане в хода на процеса.
Осъжда „Минно дружество Белоградчик“ АД ЕИК ********* да заплати на С. Б. М. ЕГН
********** сумата 242.19 лв. - мораторна лихва на осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД.
Осъжда „Минно дружество Белоградчик“ АД ЕИК ********* да заплати държавна
такса по сметка на БРС в размер на 136.77 лв., 226.17 лв. – възнаграждение за вещо лице и
5.00 лв. – държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза на
съда и 5.00лв. - държавна такса – за издаване на изпълнителен лист в полза на ищеца, който
е освободен от заплащане на държавна такса.
Осъжда „Минно дружество Белоградчик“ АД ЕИК ********* да заплати на С. Б. М.
ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 900.00 лв. - адвокатско
възнаграждение
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
3