Решение по дело №437/2023 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 43 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 52 от Наредба №7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020, обн. ДВ бр.16/27.02.2015 г., в сила от 27.02.2015 г.

Образувано е по жалба на З. Г. С. от гр. Казанлък и допълнение към жалбата с вх. №4216 от 19.07.2023 г., против уведомително писмо с изх. №02-240-6500/3097 от 20.01.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., за кампания 2020, издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, в частта му по отношение наложените санкции и извършени намаления, представляващи отказ за финансово подпомагане в общ размер на 6048.85 лв. или съответно по: 1. агроекологична дейност с код АКП 1 от направление ВПС 1 /възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност чрез паша/ в размер на 4010.08 лв., 2. агроекологична дейност с код АК 13 от направление Ж 2.1 /Опазване на застрашени местни породи –едър рогат добитък и биволи/ в размер на 1048.15 лв. и 3. агроекологична дейност с код АК 16 от направление Ж 2.4 /Опазване на застрашени местни породи – коне/ в размер на 990.62 лв.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на административния акт в оспорената му част по изложени съображения за постановяването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се също, че постановеният отказ за оторизиране и изплащане на заявеното финансово подпомагане в пълен размер, е фактически и правно необоснован, доколкото липсват ясно изразени мотиви, от които адресатът на акта да установи действителните правни и фактически основания, послужили на административния орган за редуциране на заявената сума за подпомагане, съответно и за налагане на посочените санкции. В този смисъл за жалбоподателката от една страна било неясно кои точно имоти са приети за недопустими за подпомагане по ВПС 1 и каква е действителната причина за това, а от друга страна било неясно за какво точно са и били наложени санкции по направления Ж 2.1 и Ж 2.4 и в тази връзка в какво точно се изразявало нарушението на изискванията за управление, процентно изразени в колона 11 от таблица – Оторизирани суми по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ от УП. От съда се иска отмяна на уведомително писмо с изх. №02-240-6500/3097 от 20.01.2023 г. в оспорената му част, като съответно административният орган бъде задължен да възстанови разликата на БФП до първоначално заявения й размер.

В съдебно заседание оспорващата, редовно и своевременно призована, се представлява от пълномощника си по делото адвокат С. Г. от АК – Пловдив, който поддържа жалбата, излагайки допълнителни доводи по отношение незаконосъобразността на оспорения административен акт. Посочва се, че жалбоподателката не е била надлежно уведомена, че част от парцел с композитен номер 06848-119-4-2, първоначално одобрен за подпомагане, впоследствие е изключен от ВПС слоя. Предвид поетия многогодишен ангажимент дейността да се извършва върху едни и същи площи не било възможно, а и по-скоро би представлявало основание за налагане на санкции незаявяването за подпомагане на парцела, независимо, че при извършване на автоматичните проверки на подадените от нея през годините заявления за подпомагане се оказвало, че същият е недопустим за подпомагане. Отделно от изложеното се оспорват и констатациите за допуснати нарушения на изискванията за управление по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“, доколкото конкретни доказателства за това административният орган не ангажирал. Претендират се сторените по делото разноски.

 

Ответникът по жалбата – Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, чрез представено от процесуалния му представител по делото писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави и възражение за прекомерност относно размера на заявеното от жалбоподателката за присъждане адвокатско възнаграждение. Приложено е и становище на Зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“/л. 124/, в което е уточнено, че за кампания 2020 жалбоподателката е подала заявление за плащане за шеста поредна година по направление ВПС 1 и за четвърта поредна година по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“. На заявлението за подпомагане с УИН 24/270520/18109 са извършени всички административни проверки на основание чл. 37 от ЗПЗП, резултатите от които са обективирани в оспореното понастоящем УП. По заявлението не били установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин. Посочва се, че не била извършвана проверка на място по отношение заявените за подпомагане парцели и животни. Подробно се разяснява кои площи са установени за недопустими, като наддекларирани, като се посочва и начинът за определяне размера на съответната санкция. В частност се твърди, че по отношение дейност АКП 1 е заявена площ за подпомагане в размер на 38,86 ха, като установената за недопустима за подпомагане /наддекларирана/ площ била в размер на 5.39 ха. Наддекларирането основно се дължало на това, че при извършени кръстосани проверки е установено, че част от парцел №06848-119-4-2 попадал извън ВПС слоя, в резултат на което не било изплатено ФП за този парцел. Административният орган се аргументира с разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Наредба №7 от 24.02.2015 г. Освен това части от заявените парцели с обща площ от 1.1 ха били с неподходящ начин на трайно ползване за ВПС, в. т. ч. храсти и затревени територии, реки и речни корита и пр. По отношение дейности с код АК 13 и АК 16 се посочва, че след извършване на кръстосаните проверки е установено, че според данните, които Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството /ИАСРЖ/ е въвела в Системата за въвеждане на данни от външни институции /СВДВИ/, съгласно чл. 57 от Наредба №7 от 24.02.2015 г. кандидатът не бил спазвал утвърдената развъдна програма, което всъщност обстоятелство водело до извод за наличието на нарушени изисквания за управление по смисъла на чл. 42 от Наредба №7 от 24.02.2015 г.. Поради това била наложена санкция от 10% и по двете дейности, а тъй като подобно нарушение било констатирано при същия кандидат и през кампании 2018г. и 2019г. била наложена и санкция за системност в размер на 6%.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Оспорващата З. Г. С., регистрирана с Уникален регистрационен номер /УРН/ 584752 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, е подала общо заявление за подпомагане за кампания 2020 с вх. №19287380 от 09.05.2020 г. /л. 49/, като на заявлението е определен Уникален идентификационен номер /УИН/ 24/270520/18109. Към заявлението са приложени таблица за използваните парцели и отглеждани животни през 2019 г. Извършени са автоматични проверки в рамките на които са установени грешки и несъответствия. За резултатите от автоматичните проверки жалбоподателката е запозната срещу подпис /л. 50/. В частност С. е уведомена, че парцел №06848-119-4-2 или част от него попада извън ВПС слоя. Установено е също, че не са декларирани същите площи по направление ВПС 1 от Мярка 10, спрямо тези, за които е наличен поет многогодишен ангажимент, като това касае 3 бр. такива. Със заявление за подпомагане от 15.05.2020 г. /л. 52 и сл./ е заявено подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/; по Схемата за преразпределително плащане /СПП/; по Схемата за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания /ЗДП/; по Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници /СМКЮ/; по Мярка 10 „Агроекология и климат“, както и за компенсационни плащания в планински райони /подмярка 13.1/НП1/. Към заявлението са приложени таблици за използваните през 2020 г. земеделски парцели и животни, както и изискуемите приложения за кандидатстване по отделните мерки. Видно от данните парцел с №06848-119-4-2 с площ от 4.29 ха е заявен за подпомагане. Видно от приложение за кандидатстване по Мярка 10 „Агроекология и климат“ 2020 заявените за подпомагане направления са „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ и „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“. Общата декларирана площ за кампания 2020 по ВПС 1 е 40.15 ха /АКК 1- 0.84 ха – 3 бр. парцела и АКП 1 – 39.31 ха – 14 парцела/, а общият брой декларирани животни за кампания 2020 по Мярка 10 е 10 бр. /АК 16 – 1 бр. кон и АК 13 – 9 бр. говеда/.

Подадени са 2 бр. заявления за подпомагане кампания 2020 - редакция на схеми/мерки от 04.06.2020 г. и от 05.06.2020 г. /л. 63 и сл./, с които отново се заявява подпомагане по СЕПП, СПП, ЗДП, СМКЮ, по Мярка 10 „Агроекология и климат“ и по подмярка 13.1/НП1, както и допълнително по Схемата за обвързано подпомагане на зеленчуци /картофи, лук и чесън/ - СЗ-КЛЧ; по Схемата за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар /ПДНП/ и за компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения /подмярка 2/НР2/. Към заявленията отново са приложени таблици на заявените площи и животни за 2020 г., както и изискуемите приложения за кандидатстване по отделните мерки. Заявените за подпомагане парцели по АКК 1 и АКП 1 не са променени в т. ч. отново е заявен и парцел с №06848-119-4-2, с площ от 4.29 ха. Не е променен и общият размер на площите заявени за подпомагане: по АКК 1- 0.84 ха – 3 бр. парцела и АКП 1 – 39.31 ха – 14 бр. парцела. По АК 16 за подпомагане са заявени 23 бр. коне, а по АК 13 -22 бр. говеда.

С оспореното в настоящото съдебно производство уведомително писмо с изх. №02-240-6500/3097 от 20.01.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., за кампания 2020, издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” /л. 34-37/, жалбоподателката З. Г. С. е уведомена, че оторизираната субсидия по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020, съгласно подадено заявление за подпомагане с УИН: 24/270520/18109 и Приложение за кандидатстване по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2020 е в размер на 17 013.54 лв., като съответно е отказано финансово подпомагане /извършено е намаление и са наложени санкции/ в общ размер на 6 048.85 лв./. Посочено е, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място /в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП/ на данните в подаденото заявление за подпомагане, като тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с представените данни от ИАСРЖ и дирекциите на националните паркове, във връзка с чл. 54 от Наредба №7 от 24.02.2015 г. В табличен вид – Таблица №1 – Оторизирани суми /в лева/ по направление ВПС 1, КПЕ и Сортове, в 21 колони са представени данни за отделните кодове на заявените по Мярка 10 дейности, заявените площи и техния размер в ха, наложените санкции, намаления и редукции, както и общия размер на оторизираните суми, като: 1. в колона З “установена площ“- по АКК 1 - 0,83 ха и по АКП 1 -33.47 ха, е пояснено, че тази площ е изчислена съгласно чл. 2, §1 т.23, буква „в“ от Делегиран регламент 640/2014 г., за която са изпълнени всички изисквания, определени в правилата за отпускане на помощ преди налагане на намаленията за неспазване на базисните и други изисквания, различни от размера на площите, съгласно Наредба №7 от 24.02.2015 г. и методиката за намаляване и отказване на годишни агроекологични плащания по мярка 10 „Акроекология и климат“ от ПРСС 2014-2020 година; 2. в колона 4 се съдържа разликата между заявената площ /колона 2/ и установената площ /колона 3/ - за АКК 1 – 0.01 ха и за АКП 1 – 5.39 ха; 3. в колона 5 се съдържа недопустимата площ, изчислена в проценти на основание чл. 19 от Делегиран регламент №640/2014 г. /процентно съотношение на наддекларираната площ (колона 4) към установената площ (колона 3)/ - за АКК 1 – 1.2% и за АКП 1 – 16.1%; 4. В колона 6 се съдържа санкционираната площ съгласно чл. 18 и чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г. – за АКК 1 - 0 ха и за АКП 1 – 10.78 ха. В представените пояснения към същата колона са изброени пет хипотези за определяне размера на санкционираната площ.; 5. в колона 8 се съдържа установената площ след проверка за базови и други изисквания – за АКК1 – 0.84 ха и за АКП 1 - 22,69 ха.; 6. в колона 11 се съдържа информация за намаленията и санкциите за наддеклариране – за АКК1 – 0.00 лв. и за АКП 1- 4010.08 лв.; 7. колона 20 съдържа общо санкции и редукции – за АКК 1- 0.00 лв. и за АКП 1 – 4010.08 лв.; 8 в Колона №21 се съдържа информация за общият размер на оторизираната сума – за АКК 1 – 186.48 лв. и за АКП 1 – 5627.02 лв. или общо – 5813.50 лв. Към таблицата са представени общи пояснения, съдържащи различни хипотези, без конкретизация по отношение заявените за подпомагане от кандидата площи. Таблицата и поясненията към нея не съдържат информация за съответните заявени за подпомагане земеделски парцели, техният индивидуален размер, както и данни по каква причина и спрямо кои парцели са наложени санкции за наддеклариране, т. е. защо същите са обявени за недопустими за подпомагане. В табличен вид - Таблица №1 – Оторизирани суми /в лева/ по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“, в 20 колони са представени отделните кодове на заявените по Мярка 10 дейности, заявените животни за подпомагане, съответно техният брой, наложените санкции, намаления и редукции, както и общият размер на оторизираните суми, като: 1 в колона 3 е представена информация за размера на животинските единици – за АК 13- 17.4 и за АК 16 -23; 2. в колона 4 и 5 установените животни; 3. в колона №11 – наложените санкции за неспазени изисквания за управление – за АК 13 – 10% и за АК 16 – 10%, съгласно раздел VI „Намаления при неспазване на изискванията за управление за направленията от Мярка 10 от Методика за намаляване и отказване на агроекологични плащания; 4. в колона 13 е посочена санкцията за неспазени изисквания за управление в лева, съгласно чл. 42 от Наредба №7 от 24.02.2015 г.- за АК 13 – 680.62 лв. и за АК 16 – 643.26 лв.; 5 в колона 15 е посочена информация за наложените санкции в лева, във връзка с констатирани системности на неспазване на изисквания, за АК 13 -367.53 лв. и за АК 16 – 347.36 лв. В дадените към колоната пояснения е посочено, че при подобни случаи на неспазване, констатирани при същия кандидат и същата мярка или същия вид операция и по-рано през последните четири години или през целия програмен период 2014-2020 или при подобна мярка през програмен период 2007-2013 г., изчислената сума след налагане на намаленията по раздел VII, т. 1 от Методиката се редуцира допълнително с 3% ако е първо повторение по това направление в периода 2014-2020, като при следващо повторение приложения допълнителен процент се удвоява.; 6. колона 19 съдържа общо санкции и редукции – за АК 13- 1048.15 лв. и за АК 16- 990.62 лв.; 7. в колона 20 се съдържа общият размер на оторизираната сума – за АК 13 – 5758.03. лв. и за АК 16 – 5442.01 лв. или общо – 11 200.04 лв. Отново към таблицата се представени общи пояснения, като конкретика за случая отново липсва, доколкото не става ясно кое точно изискване за управление не е спазено, съответно няма данни и по отношение установената системност по неспазването му. В Таблица 2 – Извършени плащания са представени оторизираните суми по заявените направления и съответно изплатените суми – по ВПС 1 в размер на 5813.50 лв. и по „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ – 11 200.04 лв.

По делото е представена и приета като доказателство административната преписка по издаване на оспорения пред съда акт. Приети като доказателства са решения от заседанието на УС на ДФЗ, съгласно протокол №197/19.08.2022 г. и заповед №ОЗ-РД/3088 от 22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Приет е и Правилник на дирекция „Директни плащания“ – Специфични автоматични проверки при подаване на заявление за подпомагане/плащане по Мярка 10 „Агроекология и климат“ и Мярка 11 „Биологично земеделие“. От страна на ответника са представени и приети като доказателства по делото Уведомителни писма за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 10 за кампании 2016, 2017, 2018 и 2019, както и Уведомително писмо с изх. №02-240-6500/660 от 16.03.2016 г. за одобрение и неодобрение за участие по Мярка 10 от ПРСР 2014-2020 г. по отношение кандидата З. С.. На електронен носител са представени и заповедите за определяне на окончателен слой „Площи допустими за подпомагане“ за кампании 2015-2020. Представени са и писма с изх. №93-6639/28.11.2023 г. и с изх. №93-6639/30.11.2023 г. на Министерството на земеделието и храните, от които е видно, че за парцел с №06848-119-1-2 не е извършена промяна в границите му. От страна на третото неучастващо по делото лице – ИАСРЖ са представени доказателства в т. ч. и информация по повод липсата на констатирани нарушения за жалбоподателката, относно дейностите, свързани с развъдната програма.

По делото е допусната, назначена и изпълнена комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, заключението от която съдържа и таблична част. Според вещите лица изплатената за кампания 2020г. сума на кандидата по Мярка 10, направления АКК 1 и АКП 1 отговаря на тази, посочена в УП, а неизплатената равни по размер на посочените в УП размери на наложени санкции за наддеклариране на площи. Подобен извод за правилност при определяне на размерите на изплатена и отказана субсидия вещите лица формират и по отношение направленията АК 13 и АК 16. Експертите разясняват начина, по който са определени санкциите по отделните направления, като в частност посочват, че по отношение дейност АКП 1 наддекларирането се дължало основно на това, че част от заявения парцел с №06484-119-4-2 попадал извън ВПС слоя. По отношение наложените санкции по АК 13 и АК 16 вещите лица поясняват и в съдебно заседание, че в действителност според данните, които ИАСРЖ е въвела в СВДВИ кандидатът не е спазвал развъдната програма, като какво е конкретното нарушение отговор следва да даде имено ИАСРЖ.

По делото бе допуснато и събирането на гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Д. С. С. – бивш съпруг на жалбоподателката. Свидетелят твърди, че през 2015 г. са заявени площи /разбирайки се от З. С./, за които е поет ангажимент за възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност, като в т. ч. и парцел с №06484-119-4-2. Всички парцели били одобрени за участие, като за кампании 2015 – 2016 субсидията била изплащана в пълен размер. В последствие този парцел бил изваден от слоя за възстановяване и поддържане /според жалбоподателя едностранно от страна на МЗХ/ за което обстоятелство С. не била уведомена своевременно. За това, че парцелът не е одобрен за подпомагане жалбоподателката разбрала от извършените автоматични проверки, но поради спецификата на поетия многогодишен ангажимент и в частност, възможността за налагане на санкции при изключване от нейна страна на площи, надхвърлящи с над 10% първоначално заявената обща площ на всички парцели, тя продължила да го декларира за подпомагане. Свидетелят заявява, че не са разбрали по каква причина въпросният парцел е приет за изключен от слоя за възстановяване и поддържане.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира следното от правна страна:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок /уведомителното писмо е изтеглено от СЕУ на 01.07.2023 г. – л. 38, а жалбата е входирана в АдмС-Стара Загора на 14.07.2023 г./, против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на §1, т. 13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. В чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП е предвидено, че Държавен фонд „Земеделие” е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за РБългария за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие”, е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и я представлява. По силата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по ЗУСЕСИФ /сега ЗУСЕФСУ/ и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. По делото е представена и приета като доказателство заповед №ОЗ-РД/3088 от 22.08.2022 г., с която изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” е делегирал на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” В. И. К., правомощията да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба №5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания – т. 1. В случая оспореният акт, който де факто се явява отказ на финансово подпомагане за кампания 2020 г., е подписан от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” В. И. К.. Следователно и доколкото заявленията за подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“ се подават по реда на Наредба №5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания / арг. от чл. 48 от Наредба №7 от 24.02.2015 г./ обжалваното уведомително писмо с изх. №02-240-6500/3097 от 20.01.2023 г. е издадено от материално компетентен орган, при упражняване и в рамките на надлежно делегираните му със заповед №ОЗ-РД/3088 от 22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” правомощия.

Обжалваният административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма, но при неспазване на нормативно установените изисквания за съдържание на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт трябва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, формулирани по начин, даващи възможност на адресата на акта да разбере волята на органа и да защити правата и интересите си, ако счита че те са нарушени.

Фактическите основания за издаването на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо от АПК, са конкретните факти, въз основа на които административният орган приема, че са налице нормативно предвидените материалноправни предпоставки за упражняване на предоставена му от закона компетентност. От своя страна правните основания са пък тези, въз основа на които органът упражнява предоставеното му от държавата правомощие. Ако органът не е посочил правно основание или ако фактите, установени по делото, не съответстват на юридическите факти, визирани в сочената правна норма, органът не би могъл законосъобразно да постигне целения правен резултат.

В случая в оспорения административен акт липсва обосновка въз основа на кои фактически констатации и обстоятелства органът е приел, че по отношение на заявените от кандидата за подпомагане парцели и животни за кампания 2020 по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 е налице основание да бъде отказано извършване на оторизация и изплащане на финансово подпомагане, респективно намаляване на субсидията по отделните направления от Мярка 10. В уведомителното писмо най-общо е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място на данните по подаденото заявление за подпомагане, както и че тези данни са сравнени с информацията във външните регистри на ИСАК, като е допълнено, че са използвани и данните предоставени от ИАСРЖ и дирекциите на националните паркове. Никъде в акта обаче не е посочено кои са конкретните факти, установени от административния орган при извършените от него задължителни административни проверки, обуславящи намалението на исканата от заявителя сума по Мярка № 10, направления ВПС 1 и „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“.

По делото липсват данни за извършени проверки на място, а и за такива не се твърди нито от жалбоподателката, нито от ответника. Следователно административният орган визира само и единствено административните проверки в ИСАК, като се е позовал на разпоредбата на чл. 37 от ЗПЗП. Съгласно нормата на чл. 37, ал. 1 от ЗПЗП Интегрираната система за контрол включва административни проверки на подадените заявления за подпомагане и проверки на място, а ал. 2 уточнява, че РА извършва административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в поддържаните регистрите в т. ч. и тези с предоставена информация от външни институции. Административните проверки се извършват автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само в административния акт, с който се взема решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 по заявленията за подпомагане. Следователно в уведомителното писмо, което именно е актът по чл. 11а ал. 1, т. 1 от ЗПЗП, е необхоД. да намерят отражение именно резултатите, до които като извод е стигнал административният орган вследствие на проверките.

Mотивите към оспореното уведомително писмо следва да се извеждат от разясненията, посочени от административния орган за всяка колона от представените таблици, относно отказа за финансово подпомагане, като в случая следва да се акцентира върху това, че в акта липсва изначално отразяване на парцелите, по отношение на които са налице твърдените от страна на органа недопустими площи по размери и номера. В този смисъл не е конкретизирано с кой парцел се пресича въпросният с №06484-119-4-2, с колко кв. м. или ха е това пресичане, парцелът попада ли в слой ВПС или не и поради каква причина това е така. Не се разбира и ако този парцел е изключен от ВПС, по каква причина е сторено това. Не са описани резултатите от твърдените автоматични проверки, както и не е посочено коя от двете хипотези на чл. 5, ал. 1 или ал. 2 от Наредба №7 от 24.02.2015 г. е налице в случая. В таблицата е направен опит да се поясни основанието за определените като недопустими площи по дейности АКК1 и АКП 1, съответно и санкционираните площи в размер на 10,78 ха по АКП 1, но това според настоящия съдебен съд е сторено неуспешно. В обясненията към колона №5 "Наддекларирана площ" е посочено, че това е недопустимата площ изчислена в проценти, на основание чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) №640/2014 г. без да е посочено коя от трите точки, съдържащи се в чл. 19, е приложима в настоящия случай. Същото се отнася и до описанието на колона 6 "Санкционирана площ". В нея са посочени пет хипотези съгласно чл. 18 и чл. 19 от регламента без да е конкретизирано коя е приложимата в случая и въз основа на коя хипотеза е отказано подпомагането.

В акта липсва и конкретизация по отношение наложените санкции за неспазени изискания за управление и допълнителни санкции за констатирана системност по отношение неспазването на определени изисквания за дейностите АК 13 и АК 16 от направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“. Очевидно от даденото общо пояснение към колона №13 не може с категоричност да се извлече кое точно изискване за управление, съдържащо се в чл. 42 от Наредба №7 от 24.02.2015 г. кандидатът в случая не е спазил и в какво се изразява то. Подобно е и положението по отношение установената системност във връзка с извършени подобни нарушения, доколкото пояснението към колона №15 е твърде общо и неконкретизирано и касае различни хипотези.

Възприетата форма на уведомително писмо не сочи конкретните за всеки случай относими правни норми с посочване на приложимите разпоредби и подвеждането им към съответните факти, за да може да се индивидуализира и извлече недвусмислено и разбираемо волята на административния орган и съображенията при прилагане на закона за всеки конкретен случай. Това несъмнено затруднява жалбоподателката да разбере какви са причините за отказа или респ. за намалението на оторизираната сума, като така значително се затруднява и съда при проверка за законосъобразността на акта. В разясненията към колоните от таблицата за всяка колона са посочени заглавия на подзаконови нормативни актове, регламенти, съответно правни норми от различни нормативни актове и от делегирани регламенти, относими към различни хипотези, като дори бланкетно не е възпроизведено съдържанието на тези норми. Посочени са конкретно само ставките в лв./ха, като е пояснено как се получават някои от посочените площи/когато става дума за събиране или изваждане на такива/, но така или иначе, липсват ясни, конкретни и разбираемо посочени фактически основания, от които адресата на акта да е наясно да се разбира защо е намалено финансовото подпомагане и защо то е намалено именно в тези размери. Независимо от факта, че оспореното уведомително писмо в някаква степен представлява автоматично генериран административен акт, в случая и от данните в таблиците, поясненията към тях и от материалите по преписката, не могат да се извлекат конкретните фактически и правни основания, обосноваващи неговото издаване.

Както бе посочено по-горе, допустимо е мотивите към административния акт да са в отделен документ, към който препраща оспореният акт, но в настоящия случай такъв документ не е представен. Ирелевантно относно обосноваността на индивидуалния административен акт е обстоятелството, дали жалбоподателят е имал достъп до съответна информация по повод конкретни факти, относими към неговите права и задължения, съдържащи се в предходни административни актове или в електронни системи и регистри. За да бъде надлежно мотивиран, актът следва в достатъчна степен на юридическа обоснованост да съдържа ясно и изчерпателно фактическите и правни съображения, обусловили крайния извод на административния орган. Последното гарантира в максимална степен възможността адресатът на акта да разбере действителната воля на органа, респективно ефективно да организира своята процесуална защита.

Видно от придружителното писмо, с което преписката е изпратена до съда, същото съдържа само процесното УП, заявленията за подпомагане, за кампания 2020, заповедта за упълномощаване на административния орган и пълномощното на процесуалния му представител. В преписката се съдържат контролни листове, обективиращи резултатите от извършени автоматични проверки, в които за парцел №06484-119-4-2 е отразено, че "заявеният от Вас парцел или част от него попада извън ВПС слой (ПРСР 2014-2020)", без обаче отново да е посочено целият парцел ли попада извън слой ВПС или част от него и ако да каква част, с кой парцел се пресича той и с каква площ, какъв е номерът на този парцел и защо органът счита, че този парцел е извън обхвата на слой ВПС. т. е. и от този контролен лист лицето не би могло да разбере каква е грешката и защо няма да получи исканото подпомагане. Този контролен лист е част от административната преписката, но същият не внася яснота относно приетите за установени факти и обстоятелства, мотивирали органа да издаде акт с процесното съдържание.

Едва в представеното по делото писмено становище на ответника се сочат конкретни факти и обстоятелства, които изясняват в определена степен, но не изцяло причините, поради които частично е отказано финансиране по заявените направления от Мярка 10. Тук е мястото да се отбележи, че въпросното становище не е представено с придружителното писмо, чрез което до съда е изпратена административната преписка, а в един по-късен момент. Това писмо не е част от административната преписка по издаване на УП, съставено е след неговото издаване и не може да послужи като мотиви на акта. Макар това становище да изхожда от издателя на оспорения акт и да е представено по делото, то е изготвено по повод вече депозираната чрез органа до съда жалба, с която е оспорен административния акт. В случая адресатът на акта не е бил запознат с изложените в това становище фактически основания и съответно не е могъл да оспори същите с подадената до съда жалба и адекватно да организира защитата си срещу него. Поради това спрямо това становище не могат да се приложат възприетите постановки и правни разрешения, съдържащи се в Тълкувателно решение №16/1975 г. на ОСГК на ВС.

Фактическите основания следва да обосновават издаването на акта в оспорената му част. Установяването им едва в хода на съдебното дирене, вкл. и чрез експертни заключения, изготвени по допуснати по делото съдебни експертизи, е недопустимо. Не може волята на административния орган да бъде мотивирана за първи път след издаване на административния акт в съдебно производство по повод оспорване на този акт. Административният орган се е позовал на извършени административни проверки чрез системата ИСАК, но това не го освобождава от задължението да отрази резултатите от тези проверки в уведомителното писмо, като именно по този начин да мотивира и акта си. В приложената административна преписка се съдържат резултати от такива проверки, които обаче не могат да се приемат като фактическа обосновка за издаването на акта, доколкото от същите не се разбира конкретното основание за извършеното намаление.

В обобщение съдът счита, че административният орган не е изпълнил задължението си да конкретизира кои точно изисквания по всяко от заявените направления от Мярка 10 „Агроекология и климат“ за кампания 2020 не са спазени от кандидата, в т. ч. за кои от декларираните имоти се отнася това, съответно какви са конкретните нарушения по направления АК 13 и АК 16, с посочване и на съответната нормативна обосновка и във връзка с конкретно установени факти и обстоятелства. В случая, така издаденото уведомително писмо не позволява да се извърши проверка за правилното прилагане на чл. 43, ал. 3, т. 4 във връзка с чл. 40 от ЗПЗП, т. е. за материална законосъобразност на извършените намаления и наложените санкции. В тази връзка следва са се посочи, че мотивите на административния акт не могат да бъдат заместени с тълкувания, предположения или други съждения от страна на съда или на страните в процеса и в този смисъл е недопустимо съдът да формира предположения, какви са били действителните съображения на административния орган за издаване на обжалвания акт и на какви конкретни факти те сe основавават.

По тези съображения съдът приема, че в оспорената му част уведомително писмо с изх. №02-240-6500/3097 от 20.01.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, е незаконосъобразно. Липсата на мотиви нарушава правото на защита на засегнатото от издадения акт лице и го поставя в невъзможност да формира конкретните си възражения срещу неблагоприятния за него краен резултат, препятства упражняването на реален съдебен контрол за приложението на материалния закон, поради което представлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на обжалвания административен акт. Делото следва да бъде върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане на жалбоподателката за кампания 2020 г. при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в настоящото решение.

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателката за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Държавен фонд „Земеделие“ следва да бъде осъден да заплати на З. Г. С. сумата от 2 273.60 лв., от които 10.00 лв. внесена държавна такса, 800.00 лв. – договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно представения по делото договор за правно съдействие и защита – л. 118 и 1463.60 лв. възнаграждение за вещи лица. По отношение направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на претендирания за присъждане размер на адвокатско възнаграждение, следва да се отбележи, че същият, с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид установения по делото материален интерес от 6048.85 лв. /отказаният размер на подпомагане/, очевидно не се явява необосновано завишен, поради което платеното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен размер.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2, предл. второ и чл.173, ал. 2 от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

ОТМЕНЯ по жалба на З. Г. С. от гр. Казанлък, уведомително писмо с изх. №02-240-6500/3097 от 20.01.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г., за кампания 2020, издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” в частта му, с която е отказано извършване на оторизация и изплащане на финансово подпомагане по заявление за подпомагане за кампания 2020 г. с УИН 24/270520/18109, както следва: 1. по агроекологична дейност с код АКП 1 от направление ВПС 1 /възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност чрез паша/ в размер на 4010.08 лв.; 2. по агроекологична дейност с код АК 13 от направление Ж 2.1 /Опазване на застрашени местни породи –едър рогат добитък и биволи/ в размер на 1048.15 лв. и 3. по агроекологична дейност с код АК 16 от направление Ж 2.4 /Опазване на застрашени местни породи – коне/ в размер на 990.62 лв. или общо в размер на 6048.85 лв., като незаконосъобразно.

ИЗПРАЩА преписката на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, за ново разглеждане и произнасяне с мотивиран административен акт по подаденото от З. Г. С. заявление за подпомагане за кампания 2020 г. с УИН 24/270520/18109, при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото решение.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” гр. София, да заплати на З. Г. С., ЕГН ********** с адрес гр. Казанлък, ул. „Тюлбенска“ №44 сумата от 2 273.60 лв. /две хиляди, двеста седемдесет и три лева и шестдесет стотинки/ представляващи сторените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.