ОПРЕДЕЛЕНИЕ

  

Номер                                     20.02.2020 г.                                          град Търговище

 

В   И М Е Т О  НА   Н А Р О Д А

 

Административен  съд Търговище                                      

На двадесети февруари                                              две хиляди и двадесета година                

В закрито заседание в следния състав: 

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:АЛБЕНА СТЕФАНОВА

                                                                                      ИВАНКА ИВАНОВА

                                                                                                  

Като разгледа докладваното от  ПРЕДСЕДАТЕЛЯ         

ЧКНАХД №  18 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:   

 

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК.

С определение № 12 от 21.01.2020 г. постановено по  АНД № 14/2020г.  на ОРС е прекратено производството по делото поради просрочие на жалбата.

     Против определението е постъпила частна жалба от  Г.И.А. ***. Твърди, че лицето не е търсено на посочения адрес, както и че от страна на АНО не е доказано приложението на чл.58, ал.2 ЗАНН.  Моли за отмяна на определението.

      Настоящият касационен състав намира частната жалба за допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна поради следните съображения:

 За да прекрати съдебното производство районният съд е приел, че от приложените материали по делото се установява, че    след издаване на обжалваното НП препис от същото на 23.07.2019г. е изпратен за връчване на жалбоподателя чрез „Български пощи“с известие за доставяне до посочения в НП адрес на жалбоподателя в град Омуртаг, ул.“. №…, ет.., ап…. След извършено търсене на адресата върху пощенския плик е залепен стикер, върху който служител на„Български пощи“е отбелязал, че адресатът е преместен, и писмото е върнато на подателя на 14.08.2019г. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 178 ал.1 НПК, към която препраща чл. 84 НПК, на 20.08.2019г. АНОрган е изпратил писмо до Кмета на Община Омуртаг с искане за връчване на НП от служител на общината. Разписката е оформена от лице, изпълняващо функциите на разносвач в Община Омуртаг, което на 22.08.2019г.е отбелязало, че лицето/ Г.И.А./ не е намерено на посочения адрес /град Омуртаг, ул.“Генералска“ №61, ет.3, ап.6/. При това положение на 29.08.2019г. АНОрган е оформил инкорпорираната в НП разписка за връчването му, като е записал :“Днес, 29.08.2019г., въз основа на разписка за връчване от 22.08.2019г., подписана от служител на Община Омуртаг, бе установено, че нарушителят не е намерен на посочения от него в АУАН серия ДООА №003523/23.01.2019г. адрес и на основание чл. 58 ал.2 от ЗАНН връчването да се счита за връчено от деня на отбелязването“. На екземпляра на НП е поставен и щемпел с отбелязване на датата на влизането му в сила – 29.08.2019г.

Въззивната инстанция е приела, че посоченият в документите по АНПреписка, вкл. в съставения АУАН и в издаденото НП, адрес на жалбоподателя е град Омуртаг, ул.“.. №.. ет.. ап… като не са налични данни за друг негов адрес. Прието е, че жалбоподателят не оспорва, че това е неговия адрес и  потвърждава, че в личната му карта, издадена на 10.04.2019г. този адрес е вписан като негов постоянен.  АНОрган се е позовал на разпоредбата на чл. 58 ал. 2 ЗАНН, регламентираща възможността за   връчване на наказателното постановление, като това се приравнява на редовно връчване. За да стигне до прилагане на тази последица, АНОрган е положил необходимите усилия за лично връчване като е направил опити за това по два различни начина -  чрез „Български пощи“ и чрез Община Омуртаг. И в двата случая адресатът не е открит, а в единия случай дори отбелязването е, че същият се е преместил от адреса, което предполага събрана в този смисъл информация от куриера. Прието е, че няма данни за друг адрес на жалбоподателя, поради което и АНОрган не е правил опити за връчване на такъв.   Съдът се е позовал на Решение № 16459 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4614/2019 г., III о., Решение № 6352 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10245/2018 г., VIII о., и др. Въззивната инстанция е приела, че обстоятелството, че постоянният адрес на жалбоподателя съвпада с посочения по преписката не води автоматично до извода, че жалбоподателят живее фактически и ежедневно на този адрес, тъй като е житейски възможно същият да има регистриран един постоянен адрес, а реално да живее на друг адрес и съответно да не може да бъде намерен на постоянния. И в такъв случай следва, че той не е изпълнил задължението си да посочи по преписката адреса, на който реално живее и на който може да бъде намерен. На база върнатите разписки за връчване АНОрган е направил на 29.08.2019г. отбелязване по смисъла на чл. 58 ал.2 ЗАНН върху наказателното постановление, че последното се счита за връчено от деня на отбелязването. Предвид законният 7-дневен срок за обжалване на НП по чл. 59 ал.2 ЗАНН следва, че същият е изтекъл на 07.09.2019г./в присъствен ден/, поради което и НП е влязло в законна сила на 08.09.2019г. АНОрган е отбелязал друга дата на ВЗС на НП, но  съдът е приел, че следва да се отбележи, че 7-дневният срок за обжалване започва да тече от датата на направеното в НП отбелязване за редовното връчване на НП, която в случая е 29.08.2019г. Жалбата срещу НП е постъпила директно в РС – Омуртаг на 06.01.2020г., т.е. над четири месеца след връчването му. Последното означава, че същата е просрочена като подадена извън рамките на законния 7-дневен срок за обжалване срещу НП, което след ВЗС на 08.09.2019г. се е стабилизирало на основание чл. 64 б.“б“ ЗАНН и подлежи на изпълнение.  Като краен резултат съдът е прекратил производството.

Съобразно изложеното, частната касационната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгл. чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК, в преклузивния срок по чл. 230, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 231 вр. с чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата се приема за неоснователна.

Оспореното определение на районния съд е валидно, допустимо и правилно. Правните изводи на въззивната инстанция за недопустимост на жалбата срещу НП са обосновани от доказателствата по делото и законосъобразни с оглед приложимия закон. Наказващият орган е приложил хипотезата на  чл. 58, ал. 2 от ЗАНН при наличие на предвидените в същата предпоставки. Съгласно визираната норма, когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В конкретния случай   нарушителя не е намерен  на посочения адрес, което релевантно обстоятелство е надлежно удостоверено.   Изводите в изложения смисъл в оспореното определение са обосновани и правилни, а възраженията за обратното в жалбата са неоснователни.

Извън горното, в случая наказващият орган е удостоверил връчването по реда на  чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, като в съдържанието на НП е посочил ясно обстоятелствата, обосноваващи приложението на нормата.

Изводите на касационната инстанция са, че процесното НП е редовно връчено при усл. на  чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и срокът за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е изтекъл към датата на подаване на въззивната жалба. Последната е просрочена и процесуално недопустима. Правните съображения на въззивния съд в изложения смисъл са законосъобразни, а оспореното определение е правилно. Същото следва да се остави в сила.

Задължение на жалбоподателя е да докаже, че е подал жалбата в срок, тъй като той черпи благоприятни правни последици от това обстоятелство-да упражни правото си на защита. Сроковете за обжалване на наказателни постановления пред съда са преклузивни и са визирани в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

Въззивният съд е събрал необходимите доказателства за преценка срочността на жалбата   и правилно е приел, че същата е просрочена.

Към момента на подаване на жалбата срещу НП до съда, срокът по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е бил изтекъл. Изтичането на срока за обжалване, погасява правото на лицето, което е санкционирано да оспори наказателното постановление и има за последица влизане на постановлението в сила, което е отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на образуваното съдебно производство.

Предвид изложеното, АдмС - Търговище приема, че правилно и законосъобразно въззивнната инстанция е прекратила производството по делото поради просрочие на въззивната жалба против процесното наказателно постановление.

Определението е  правилно и следва да бъде  оставено в сила.

Водим от горното,съдът

 

                                                     О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА          определение № 12 от 21.01.2020 г. постановено по  АНД № 14/2020г.  на ОРС. 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ .

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:    1.                     

 

 

                                                                                        2.