Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 05.05.2021 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Димитров
при секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело
№ 14135 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 28.08.2019 г. по гр.дело № 88951/17 г., СРС, І ГО, 29 състав е отхвърлил предявения от К.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***, партер срещу Б.Й.Ш. ЕГН **********, с адрес: ***,
иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно
поведение на ответника, изразяващо се в депозиране до Столична община, р-н
„Оборище“ на жалба с вх.№ СА 9400-92/18.04.2012 г., жалба с вх.№
РОБ17-ГР94-976/01.06.2017 г., запитване вх. № РОБ 17-ГР94-976/15.06.2017 г.,
заявление с вх.№ РОБ 17- ГР94-1167/31.08.2017 г.; разпространяване на неверни
твърдения, че ищецът не заплаща задълженията си към етажната собственост. Отхвърлил е предявения насрещен
иск от Б.Й.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** срещу К.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
партер, с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно
поведение на ответника, изразяващо се в депозиране на становище с изх.№
25/25.09.2017 г. до СО- район „Оборище“, жалба вх.№229000-12739/27.09.2017 г.
до 05 РУ СДВР, разпространяване на неверни твърдения, че ищецът неправилно
събира и отчита суми към етажната собственост в качеството си на касиер. Осъдил е на основание чл.78 ал.3 ГПК Б.Й.Ш., ЕГН ********** да заплати на К.А.К., ЕГН **********
сумата от 2 000 лв. разноски в производството. Осъдил е на основание чл.78, ал.3 ГПК К.А.К., ЕГН ********** да заплати на Б.Й.Ш., ЕГН ********** на
сумата от 750 лв. разноски в производството.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца К.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***, партер в частта,
в която е отхвърлен иска на К.А.К., ЕГН **********, с правно основание чл. 45,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в
депозиране до Столична община, р-н „Оборище“ на жалба с вх.№ СА
9400-92/18.04.2012 г., жалба с вх.№ РОБ17-ГР94-976/01.06.2017 г., запитване вх.
№ РОБ 17-ГР94-976/15.06.2017 г., заявление с вх.№ РОБ 17- ГР94-1167/31.08.2017
г.; разпространяване на неверни твърдения, че ищецът не заплаща задълженията си
към етажната собственост, с
мотиви, изложени в жалбата. Сочи, че първостепенният съд неправилно е приел, че ищецът не е доказал
недобросъвестността на действията на ответника, че тези действия са правомерни и
представляват проява на правото
му на жалба. Същественото е, че ответникът, чрез множеството жалби до
административните органи, устното им разпространяване сред съседи, клиенти на
кантората, колеги на ищеца и случайни граждани е твърдял, че нотариусът
упражнява дейността си в кантора, която умишлено
е изградил в нарушение на строителните правила, кантората функционира незаконно
и с това уврежда етажните собственици.
Втората поредица от действия се
изразяват в това, че нотариусът, който е член на ЕС и член на УС умишлено
не плаща дължимите
такси и разноски към ЕС и е задлъжнял с големи суми, които отказва да плати.
Това е оповестявано словесно сред съседите и клиентите на кантората, а писмено,
като във входа на блока са залепвани списъци на длъжници, в които е посочван
ищеца. Неправилно съдът е приел, че тези действия не са неправомерни, а
споровете за размера на консумативните части следва да се реши по реда на ЗУЕС.
Съдът не е разгледал защо инициативата на ответника не е проявена по реда на
ЗУЕС, а е направена чрез устни и писмени твърдения към неограничен кръг лица.
Действително, правото на жалби е
установено от КРБ и по принцип то не е
противоправно, а противоправнност е налице, когато се злоупотребява с тези
права. Злоупотреба е налице, когато жалбата не е отправена с цел
обстоятелствата да бъдат проверени и да се вземат необходимите мерки, а когато
гражданинът знае, че обстоятелствата са неверни, но въпреки това подава жалба,
или когато прави това, за да навреди
другиму, или да накърни друг обществен интерес. Това се преценява съобразно
доказателствата по делото. Не е спорно, че кантората на нотариуса преди 2001 г.
е съществувала като „офис“ при действието на ЗТСУ/отм./, като от 2001 г. до
2003 г. ищецът е бил наемател, а след това собственик на кантората.
Недобросъвестността на ответника се проявява не единствено в подаването на
жалби, а с оповестяване на подаването им и с твърдените от него в жалбите факти
до неограничен брой лица. Злоупотребата се изразява в публичното оповестяване
на факта, че е подал жалби, че те са основателни, че са придружени със закани,
че „щял да го унищожи и да го махне от кантората“, да обяснява на клиентите на
кантората, че кантората действа незаконно, да си ходят, или че нотариусът се е
преместил. Счита, че тези твърдения са доказани. Изводът е, че освен правото на
жалба, ответникът е манифестирал и причината, поради което жалбите са подадени,
а именно не да спази изискването на закона, а да затрудни и дискредитира
дейността на лицето, извършващо публична функция на нотариус, да го принизи до този на измамника, или поне до
лице, заобикалящо или пряко нарушаващо законите. По делото са налице достатъчно
данни, от които може да се направи извод, че жалбите на ответника не са
подадени с цел изложените н тях обстоятелства да бъдат проверени и да бъдат
взети необходимите мерки, а за накърняване репутацията на нотариус К. от
действията на ответника Б.Ш..
В жалбата се развиват характеристиките
на клеветата, като се сочи, че отговорност може да бъде търсена когато
позорящото твърдение се отнася до определен човек, че невярното твърдение,
което позори, е разгласено публично, че деецът съзнава, че разгласява позорящо
за пострадалото лице обстоятелство. В практиката на ВКС е прието, че за разлика от обидата, средството
на клеветата не е оценка, а факт/обстоятелство/. Фактът, който се довежда до
знанието на третото лице трябва да е позорен, да обосновава отрицателни изводи
за пострадалия. Фактът е позорен, защото разгласяването му води до засягане на
честта и достойнството на пострадалия, неговият авторитет, обществената му
оценка и т.н.
Счита, че настоящият случай е
такъв, поради което първоинстанционното решение се явява необосновано,
неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено в обжалваната
част. Претендира разноски.
Въззиваемият Б.Й.Ш. ЕГН **********, с адрес: *** оспорва въззивната
жалба. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е
валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат
условията за валидност на решенията-постановено е от съд с правораздавателна
власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено
съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Същото е и допустимо,
поради което защо въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му.
От фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД от
К.А.К., ЕГН ********** срещу Б.Й.Ш. ЕГН ********** за
заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени му вследствие на противоправни действия на
ответника, изразяващи се в депозиране на жалби от 18.04.2012 г., от 01.06.2017
г., както и напомнително писмо от
15.06.2017 г. до Столична община, р-н „Оборище“ с изложени твърдения, че
нотариалната кантора на ищеца, находяща се на адрес гр.София, ул. „********* партер, била незаконна; депозиране на заявление за достъп до обществена
информация от 31.08.2017 г., както и разпространяване сред съседите на неверни
твърдения, че ищецът не заплаща задълженията си към етажната собственост и
залепване във входа на списъци на длъжници, в които ищецът фигурира, както и
осъществяване на действия, възпрепятстващи дейността на кантората /сваляне на
табелата на кантората от входа, самоволно прекъсване на електрозахранването,
оставяне на боклуци пред входа и в пощенската кутия/.
Ищецът К.А.К. твърди, че вследствие изложените в сигналите факти, ответникът се стреми да даде
публичност на неверни обстоятелства до администрацията, правните среди,
клиентите на кантората, съседи, близки и познати на нотариуса, като тези факти
опозоряват професионалната му репутация, създаденото име като юрист и член на
управителния орган на НК, променят негативно и създават съмнение в оценката на
членовете на обществото и колегите му за качествата като юрист, нотариус,
администратор, гражданин и съсед. Тези твърдения са унизителни за честта и
достойнството му, като засягат самооценката на човека и неговата обществена
оценка. Степента на засягане на неимуществените права на ищеца е тясно свързана
с упражняваната от него професия, доколкото нотариусът е лице, на което
държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия, с
висока обществена значимост, поради което неверни твърдения за „незаконността
на кантората“ създава съмнение във всичко, свързано с нея. Сочи, че налице и
причинна връзка между твърдените неверни твърдения от ответника и негативното
им отражение в професионалната среда на нотариуса, в социалната му среда, в
която живее, и негативното въздействие
върху психиката на ищеца.
Ответникът Б.Й.Ш. в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил
иска, сочейки, че твърденията в исковата молба в една част са неверни, а в
друга- тенденциозно представени. За периода 2001 г.-2003 г. ищецът бил наемател в имота,
като след 2003 г. го закупил. Докато бил наемател, ищецът отказвал да плаща
цялата дължима от него сума за разноските по общите части, като разликата се
поемала от неговия наемодател. Освен това, ответникът не бил единствен подател на жалбата от 18.04.2012
г. до Столична община, р-н „Оборище“, като се позовава на отговор от Столична
община, в който било посочено, че „м. юни 2012 г. била спряна дейността на
нотариалната кантора поради неизпълнение на нормативните изисквания“. Ищецът по
първоначалния иск бил в конфликт с живущите в съпритежателния дом, като на общо
събрание от 28.04.2010 г. заявил, че няма да плаща разходи за общи части,
докато ответникът е касиер. Твърди, че не бил злословил пред съседи, че
нотариалната кантора функционира незаконно, това твърдение било посочено в
отговора на Столична община, р-н „Оборище“, като във връзка с подадената жалба
от 18.04.2012 г. бил и поисканият достъп до обществена информация, отправени били
две запитвания, като на първото общината дала достъп. Касаело се за действия на
живущите в кооперацията в защита на законния им интерес. Оспорва, че бил свалял
табелата на кантората от входа, за прекъсване на електрозахранването, за
оставяне на боклуци пред входа и в пощенската кутия на кантората. Оспорва, че
бил освободен от длъжността „касиер“, като твърди, че съгласно протокол на ОС
от 09.06.2009 г. бил определен на тази длъжност, която заемал и понастоящем.
Прави възражение за изтекла погасителна давност.
В срока за отговор на исковата молба ответникът Б.Й.Ш. е предявил срещу ищеца насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ищеца да му заплати сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за понесени от него неимуществени вреди, като твърди, че от 2013 г. ответникът го злепоставял пред съседите, твърдейки, че неправилно отчитал и събирал сумите в качеството си на касиер. С писмо от 25.09.2017 г. ответникът поискал съдействие от Столична община, р-н „Оборище“ срещу ищеца, а впоследствие подал жалба до полицията, като въз основа на изложените в нея неверни твърдения му бил съставен протокол за предупреждение от 16.10.2017 г. Твърди, че вследствие на депозирани сигнали от ответника по насрещния иск до председателя на СГС и председателя на САС бил злепоставен и било накърнено доброто му име в качеството му на съдебен заседател при СГС. От действията на ответника му бил причинен психически срив, рухване на обществения и личния му авторитет, граден в продължение на много години.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на искова молба по предявения насрещен иск, в който ищецът оспорва фактите, включени във фактическия състав на насрещния иск. Твърди, че същите не са ясно заявени, както и с общи твърдения са заявени настъпилите вреди, поради което и моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
По делото е безспорно, че ищецът е нотариус, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 201, с
район на действие СРС, като от 2001 г. същият упражнява дейността си с адрес на
гр.София, ул. „********, партер, където се намира
нотариалната му кантора, че ответникът Б.Ш.
е собственик на ап.****** в жилищната сграда на
посочения административен адрес, че на 18.04.2012 г. до СО, район „Оборище“ е депозирана
жалба, регистрирана с вх.№ СА *****92/18.04.2012 г. и подписана от ответника Ш. и седем от живущите в сградата
на ул. „*******, в която жалбоподателите
твърдят, че нотариалната кантора на ищеца, находяща се на адрес гр.София, ул. „******, партер, била разкрита в противоречие с изискванията на чл.38, ал.3 и ал.4
от ЗУТ, без да бъде съгласувано мнението на съседите и без да бъде променено
предназначението на помещението, поради което се иска извършването на
административна проверка и предприемане на съответните мерки по случая. Безспорно
е, на 13.08.2012 г. на основание чл.177, ал.3 ЗУТ от СО е било издадено
удостоверение № 872/13.08.2012 г. за въвеждане в експлоатация на строеж
„Промяна на предназначението на апартамент, находящ се в източното крило на
партерния етаж на нотариална кантора“, находящ се в УПИ XIX-13, кв.559, район
„Оборище“ с възложител ищеца, че на 01.06.2017 г. ответникът Ш. е депозирал
втора жалба до СО- район „Оборище“, регистрирана с вх.№ РОБ17-ГР94- 976/01.06.2017
г. с твърдения, че нотариалната кантора била незаконно функционираща, тъй като
липсвал протокол от общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в ЕС
за съгласие. В жалбата ответникът твърди още, че не бил получил отговор на
сигнала с вх.№ СА 9400- 92/18.04.2012 г. и иска извършване на проверка по
случая, тъй като нотариалната кантора била узаконена с разрешение за промяна на
предназначението, издадено в нарушение на законовите правила и в тази връзка
сочи, че даденото съгласие от Татяна Петкова от апартамент № 5 в същата сграда,
било към момент, в който същата била наемател, а не собственик. Безспорно е, че
на 15.06.2017 г. ответникът е депозирал запитване вх.№ РОБ
17-ГР94-976/15.06.2017 г. до СО- район „Оборище“, с твърдения за липса на
отговор на сигнала от 01.06.2017 г. в законоустановения срок, че с решение
№РОБ17-ГР94- 1167/13.09.2017г., за което липсват данни и твърдения да е
обжалвано пред АССГ, на ответника е бил отказан достъп до обществена
информация, поискана със заявление с вх.№ РОБ 17-ГР94-1167/31.08.2017 г.,
относно осигуряване на достъп до информация с декларация с per. № 1893 на нотариус Е.И.от 26.04.2012 г., подписана от К.Л.П.. Безспорно е,
че по депозирана жалба от ищеца до 05 РУ СДВР от 27.09.2017 г., на ответника на
основание чл.65, ал.1 и ал.2 ЗМВР е съставен протокол за предупреждение от
16.10.2017 г. да не възпрепятства функцията на нотариус К.К., да не му нанася
тормоз, а всички възникнали спорни въпроси да се решават по законоустановения
ред, като протоколът му е бил връчен лично срещу подпис. По делото е
представено допълнително становище от 22.04.2019г. на ответника, от което се
установява и че същият не оспорва да е поставял обявления с дължими суми към
ЕС, но твърди, че е извършвал същото в съответствие с решенията на ОС на ЕС от
21.05.2008 г. и 03.10.2011 г., в качеството си на касиер на ЕС, от която
длъжност не бил освободен и продължавал да изпълнява, като обявленията не
касаели единствено ищеца, а и други етажни собственици.
По отношение на правните
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД. Предмет на настоящето
производство е претенция за
ангажиране на отговорност на ответника Б.Й.Ш. за негово противоправно
поведение, изразяващо се в действия на злепоставяне, злословене, уронване
доброто име, престижа и авторитета на ищеца в лично качество и като нотариус,
като лице, натоварено от Държавата с публични функции.
За да се уважи иск за деликтна отговорност, трябва да са налице всички
елементи от фактическия състав на текста, а именно ответникът с деянието си,
действие или бездействие, виновно да е причинил вреда на ищеца. Трябва да е
налице и причинна връзка между вредата и виновното деяние на ответника. Елемент
от състава е виновността на поведението на ответника. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, тя се предполага по
отношение причинителя до доказване на противното. Вината представлява
психическото отношение, изразено в умисъл или непредпазливост което извършителят
на неправомерното действие или бездействие има към своето противоправно
поведение и произтичащия от него резултат.
За да се установи наличието на
противоправно деяние е необходимо да се установи нарушение на нормативно
установено задължение. Предмет на разглеждане в настоящото
производство е дали конкретно посочените в исковата молба действия на ответника се характеризират с противоправност. 3а да се формира категоричен извод в
тази насока трябва да се изследват относимите към случая
наказателни състави и да се установи дали те са се осъществили в разглеждания
казус, като в случай, че се установи поведение, покриващо състав на
престъпление, то неминуемо ще се докаже наличие на противоправно деяние.
Съставите на обидата и клеветата се осъществяват чрез различни изпълнителни
деяния, като именно деянието, се приема в практиката като един от
разграничителните критерии между тях.
Посегателството при обидата се
изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта и достойнството
на другиго в негово присъствие, т.е. само чрез действие. В закона не се посочва
конкретно по какъв начин следва да е отправена обидата. Това може да стане чрез
думи - епитети, псувни, ругатни, сравнения, квалификации, или действия-жестове,
мимики и др., които са унизителни за пострадалия.
Клеветата, за разлика от
обидата, се извършва като се разгласи неистинско позорно обстоятелство за
другиго или му се припише неизвършено престъпление. Под „разгласяване“ в практиката се разбира довеждане до знанието на трето лице/ или групи лица/ на неистинските позорни факти или обстоятелства,
отнасящи се до личността на пострадалия, като деянието би било съставомерно и
когато тези факти, се изнасят като слух или съмнение. Позорното обстоятелство е
твърдение за наличието на определен факт за пострадалия, който да е от естество
да накърни доброто му име в обществото. В този смисъл твърдението трябва да е
ясно и да съдържа информация, която да бъде поднесена от разгласяващия като
сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти, т.е. необходимо е
разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива, които изхождат лично от
него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези
обстоятелства са безспорен факт. В този смисъл предмет на клеветата могат да
бъдат само факти, но не и субективната интерпретация на тези факти. За разлика
от обидата, за съставомерността на клеветата, е без значение дали засегнатият е
узнал или не клеветническите твърдения спрямо него. В случая деянието е
довършено, когато тези твърдения са възприети, узнати от трето лице или от
повече лица. За да е съставомерно деянието е необходимо, разгласените факти/обстоятелства, освен позорящи, да бъдат и неистински, в противен случай,
деецът няма да носи наказателна отговорност ако се установи тяхната неистинност. И обидата и клеветата са умишлени деяния, като при
обидата е необходимо деецът да съзнава, че казаните от него думи или
извършените действия са обидни, унизителни за лицето, да съзнава, че те могат
да бъдат възприети от това лице, като цели това или му е безразлично. Клеветата
е възможна както при пряк, така и при евентуален умисъл, като се приема, че при
прекия умисъл деецът не е необходимо да е съзнавал неистинността на позорните
обстоятелства.
В настоящия казус не се изнасят твърдения за нанесена
обида, а за клевета.
СРС е приел, че действията на
ответника Б.Ш. по подаване на жалби до съответните административни органи са
правомерни, тъй като съставлява упражняване на законоустановена възможност от гражданите, които имат
право да се обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са
им известни, чл.45 и чл.56 от Конституцията на Република България. Съдът,
позовавайки се на съдебната практика е посочил, че злоупотреба с право (т.е.
противоправно поведение) е налице, само когато жалбата не е отправена с цел
обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а
когато жалбоподателят знае, че те са неверни, и подава жалбата с единствената
цел да навреди другиму или
да накърни друг обществен интерес. На тези
мотиви се позовава и въззивникът/ищец.
СГС намира, че неосъществяване на дължимото поведение от лицето, което
извършва деянието е от естество да ангажира отговорността на последното при
наличие на останалите предпоставки на деликтния състав. В конкретния казус настоящата инстанция също приема, че подаването
на жалби от ответника, обстоятелство, което се явява безспорно, не представлява
противоправно действие. Както
бе посочено по-горе, противоправно би било, когато ответникът знае, че
обстоятелствата са неверни, но въпреки това подава жалба, или когато прави това, за да навреди другиму, или да
накърни друг обществен интерес. Ищецът е
този, който следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че
целта на ответника, чрез подаването на жалбите и сигналите е да навреди на
ищеца, или да накърни друг обществен интерес. Настоящата инстанция намира, че
това не е доказано по делото, като не е
установено по безспорен начин от ищеца, че действията на ответника са
продиктувани само и единствено от желанието му да навреди на ищеца.
Подаваните
от ответника жалби и сигнали до СО, жалби до 05 РУ на СДВР и т.н. с изложените
в тях твърдения
или показания пред властите, не могат да се разглеждат като „разгласяване” на
клеветнически твърдения, тъй като техният автор не възнамерява да накърни
репутацията на лицето, за което се отнася, а цели да упражни правото си да
подава жалби, да докладва нередности или да търси помощ от страна на властите.
Ищецът не е доказал наличие на умисъл у ответника, предварително знание, че
твърдените факти в подадените сигнали са неверни, нито, че ответникът е подал
сигнал с единствената цел да му навреди. Във въззивната жалба се сочи, че
ответникът Б.Ш. освен, че е подал жалбите, е манифестирал и причината, поради която са подадени чрез
отправените от него закани към ищеца, че „щял да го унищожи и да премахне
кантората“ Преди всичко следва да бъде отбелязано обстоятелството, че обидни изрази като „боклук“, „нещастник“ и
закани от типа на „щял да го унищожи и да премахне кантората“/ разбирай ищеца/
се сочат в показанията на свидетелката Т.П., служител в нотариалната кантора на
ищеца от 2006 г., но такива твърдения не са релевирани от ищеца нито в исковата
молба, нито в уточнението от 23.10.2018 г. Ето защо, показанията на тази
свидетелка в частта, в която ответникът наричал ищеца „боклук“, „нещастник“ и
се заканвал, че „щял да го унищожи и да премахне кантората“ се явяват
неотносими към предмета на спора, съответно от тях не може да се направи извод,
че причината, поради която ответникът е подавал жалби и сигнали е с
единствената цел да навреди на ищеца, разбирай да го унищожи.
Относно посочената в исковата молба и
във въззивната жалба втора поредица от действия, изразяващи се в това, че
нотариусът, който е член на ЕС и член на
УС умишлено не плаща дължимите такси и разноски към ЕС и е задлъжнял с големи
суми, които отказва да плати, настоящата инстанция приема следното:
Във връзка с това са били изслушани показанията на свидетеля П., от които
се установява, че ответникът бил домоуправител на ЕС в продължение на десет
години, а от 2012 г. домоуправител бил свидетелят. Във връзка с плащанията към
етажната собственост свидетелят сочи, че етажните собственици са разделени,
едните поддържат ответника, другите свидетеля П., разделението било и дали да има нотариална кантора и кой колко да
плаща. Според свидетеля, на общите събрания понякога е обсъждана нотариалната
кантора във връзка с плащанията, като ответникът е застъпвал становище, че
таксата, която следва да се заплаща от нотариуса, следва да е 15 пъти по-голяма
от определената за другите етажни собственици. Свидетелят заявява, че според
взетите решения на общото събрание на ЕС дължимите такси от нотариуса са
платени, а към момента 1/3 от другите етажни собственици не си плащат таксите,
като плащат на ответника, без да е ясно в какво негово качество. Ищецът се
издължавал на свидетеля П., но независимо от това, ответникът залепил в края на
2017 г. във входа списък, в който било посочено, че ищецът дължи около 3000
лв., свидетеля П.- около 2000 лв., както и още няколко души, но те били с
по-малки суми. Депозирани са и писмени доказателства, протокол от 09.06.2009
г., видно от който по т. 1 е взето решение за управител и касиер на ЕС да бъде
избран ответникът Ш.. Безспорно е, а се установява и от представената
регистрационна карта, че от 28.05.2012 г. свидетелят К.П. бил избран за
председател на УС на ЕС, а от представения протокол от ОС на ЕС от 28.05.2012 г. се установява, че членове
на управителния съвет са К.К. и Ж.Г., а ответникът Ш. бил избран за контрольор. В протокола е вписано, че ищецът е
поел ангажимента да погаси към ЕС на сградата сума в общ размер на 2 319,60 лв.
за периода до м. април 2012 г. Депозиран е протокол от ОС на ЕС от 17.01.2013 г., от който се установява,
че по т.2 е било прието решение да
се намали размерът на паричните вноски за разходите за управлението и
поддръжката на общите части на сградата, дължими от лице, упражняващо професия
или извършващо дейност в самостоятелен обект на ЕС, свързана с достъп на външни
лица, като заплащането на разходите за управление и поддържане на общите части
се намали от петкратния им размер до трикратния им размер, считано занапред. На
същата дата било взето решение ответникът Ш. да бъде освободен като контрольор.
В представеното към исковата молба удостоверение от К.П. в качеството му на
председател на УС на ЕС е посочено, че ищецът е заплатил всички дължими разходи
и вноски към ЕС на сграда, находяща се в гр.София, ул. „*******на основание
ЗУЕС и протокол от ОС на ЕС от 2013 г. за периода 2013 г. - 2017 г.,
включително.
Относно решенията за разходите за
общите части/за обществени части/ на ЕС, то и съгласно ЗУЕС тези решения се
приемат от общото
събрание на собствениците, независимо от вида на разходите. В тази насока първоинстанционният съд е
развил подробни доводи, към които настоящата инстанция препраща. Размерът на вноските, дължими от
всеки собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на
етажна собственост, представителството на ЕС и възникналите във връзка с това
спорове следва да бъдат решени по реда на ЗУЕС, а не по реда на чл.45 ЗЗД.
Ето защо и след като не се установява
една от предпоставките за уважаване на предявения главен иск, а именно противоправно
поведение от ответника, то не следва да се обсъждат останалите такива. Не са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане съгласно
разпоредбата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД поради което не следва да бъде ангажирана
отговорността на ответника.
По делото е депозирана т.н.
„насрещна въззивна жалба“
от ответника Б.Й.Ш., с адрес: ***, в която е посочено, че решение от 28.08.2019
г. по гр.д. № 88951/2017 г. на СРС, І ГО, 29 състав се обжалва само в частта за
разноските.
С определение от
09.06.2020 г., СГС, ГО, III-„б въззивен състав е
приел, че подадената от Б.Й.Ш. жалба, озаглавена от него насрещна въззивна жалба,
като подадена само в частта за разноските, представлява искане по чл.248 ГПК,
тъй като съдебното решение в частта за разноските не подлежи на самостоятелно
обжалване с въззивна жалба. Съдът е този, който дава съответната правната
квалификация на искането, съответно извършеното от страните обжалване. Той следва
да се произнесе по неговата допустимост и основателност. Ето защо е прекратил
производството по в.гр.д. № 4722/20 г., по описа на СГС, ГО, ІІІ-„б”въззивен
състав и е върнал делото на СРС, І ГО, 29 състав за произнасяне по
искането по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.
С определение от
21.09.2020 г. по гр.д. № 88951/2017 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, СРС,
І ГО, 29 състав е оставил без
разглеждане молба по чл.248 ГПК, наименована „насрещна въззивна жалба“ с вх. №
5010387/22.01.2020 г. на Б.Й.Ш. за изменение на решение от 28.08.2019 г. по
гр.д. № 88951/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 29 състав в частта на разноските. Препис от определението е връчено на К.А.К.,
чрез пълномощника му по делото адвокат А. на 30.09.2020 г., а на Б.Й.Ш., чрез Ц.Ш.на
19.11.2020 г. Същото не е обжалвано в срок, поради което е влязло в сила като
необжалвано.
Предвид изхода на спора и предявената претенция, въззивникът следва да заплати на въззиваемия
направените разноски за настоящата инстанция
за адвокатско възнаграждение в размер на 830 лв., определено по реда на чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения с оглед правеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 28.08.2019 г. по гр.дело № 88951/17г.
на СРС, І ГО, 29 състав в обжалвана част.
ОСЪЖДА К.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***, партер да
заплати на Б.Й.Ш. ЕГН **********,
с адрес: *** направените разноски за
настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 830 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването преписа
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.