№ 3939
гр. София, 08.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20231110123517 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на К. Е. Ц ЕГН ......., от град С
против Ц. К. К., от град С
Ищецът твърди, че е представил в заем на ответника сумата от 485,00 лева, която
последния е получил в брой.
Твърди се, че ответникът е не е върнал заема.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди Ц. К. К., от град
Сда плати на К. Е. Ц ЕГН ......., ОТ ГРАД С сумата от 485,00 лева, представляваща главница,
ведно със законната лихва, както и да му плати сумата от 1500,00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяно разочарование, нервни
сривове.
В указания срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
твърденията на ищеца. Ответникът сочи, че не е получавал заемната сума от ищеца. Твърди
се, че на посочената от ищеца дата, ответникът не се е намирал в град Поморие и не е
взимал пари от ищеца. Твърди се, че ищецът страда от заболяване, което предизвиква
халюцинации.
Твърди се от ответника, че ищецът не разполага с достатъчно средства за да предостави
заем на ответника и се оспорват в цялост твърденията на ищеца.
С оглед на горното се иска от съда да отхвърли претенцията като неоснователна и
присъди разноски на ответника.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства, въз основа на
които и след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на
чл.12 ГПК съдът е мотивиран да приеме следното от фактическа и правна страна:
В настоящето производство са заявени обективно съединени искови претенции, както
следва:
1
- по иска за връщане на заемна сума е заявен осъдителен иск с правно основание
чл.240, ал.1 от Закона за задълженията и договорите обективно съединен с акцесорен иск с
правно основание чл.86 от същия закон;
- по иска за неимуществени вреди е заявен осъдителен иск с правна квалификация
чл.45 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът следва да установи твърденията си относно предаването на заемната сума на
соченото основание, поставянето на длъжника в забава и периода на забава и размера на
търсеното обезщетение за забава, в този смисъл и по аргумент от чл.154, ал.1 от ГПК – да
докаже фактите и твърденията си в условията на пълно главно доказване.
За ответника- носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно
доказване точно изпълнение.
Исковите претенции са допустими, като предявени от лице, което твърди и доказва
правен интерес, пред местно и родово компетентния съд и следва да бъдат разгледани по
същество.
По същество
По претенцията с правна квалификация чл.240, ал.1 във връзка с чл.79, ал.1 от Закона
за задълженията и договорите:
Съдът приема исковата претенция за недоказана и в този смисъл следва да я отхвърли
като неоснователна.
Твърдяното заемно правоотношение се обуславя от наличието на договор за заем.
Последният е реална сделка и за основателността на иска – ищецът следва да установи в
условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК предаване на заемната
сума от заемодателя на заемателя. В казуса от фактическа страна не се събраха
доказателства в хода на съдебното дирене ищецът, като заемодател да е предал на
ответницата, като заемател сумата от 485,00 лева.
От събраните писмени доказателства се установява, че ищецът е бил в град Поморие,
като място сочено от ищеца за място на предаване на заемната сума. Това местопребиваване
не се установи за ответницата в сочения от ищеца период, напротив от свидетелските
показания се приема от съда за доказано, че към дата 10.8.2020 година ответницата е
престоявала в имота си в село Пожарево..
От свидетелските показания се установи, че ищецът е споделил с братята си –
свидетелите Ц.и, че е дал пари на заем на ответницата и е поискал от тях да му изпратят
пари за да се прибере от град Поморие. Освен твърденията на ищеца и неговия разказ на
братята му не се събраха никакви доказателства за действителното предаване на сумата от
485,00 лева. Напротив твърденията на ищеца се опровергават от факта, че по описваното от
него време ответницата не е била в същия град, в който той твърди да и е дал сумата по
заема.
С оглед на горното, доколкото от фактическа страна не се доказва предаване на
заемната сума по неформалния договор за заем се следва съдът да направи извода от правна
страна за недоказаност на исковата претенция и я отхвърли в цялост.
По исковата претенция за вреди по смисъла на чл.45 от Закона за задълженията и
договорите
За основателността на претендираната деликтна отговорност ищецът следваше да
установи в условията на пълно главно доказване – извършването от ответницата на
противоправно деяние от което е претърпял твърдяните неимуществени вреди.
В казуса от нито едно доказателство не се установява извършването на противоправно
деяние от ответницата насочено към личността и здравето на ищеца. В този смисъл до
приключване на съдебното дирене не се събраха доказателства и за вида на описваните от
2
ищеца неимуществени вреди.
С оглед на липсата на доказателства от фактическа страна и от правна страна съдът
приема, че исковата претенция за вреди от деликт е неоснователна и следва да се отхвърли.
По разноските:
По аргумент от разпоредбата на чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът следва да се произнесе
по отговорността за разноски.
При този изход на спора на ищеца не се дължат разноски.
На ответника се дължат разноски, които се претендират като такива за адвокатско
възнаграждение в размер на 800,00 лева. По делото не са представени доказателства за
заплащане на тези разноски, поради което съдът не може да приеме, че се дължат.
Мотивиран от горното и на основание чл.240, ал.1 във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите и чл.45, ал.1 от същия закон, и на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен поради недоказаност предявения от К. Е. Ц ЕГН
......., от град С против Ц. К. К., от град Сосъдителен иск с правна квалификация чл.240, ал.1
във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, с който се иска да бъде
постановено решение, с което да се осъди Ц. К. К., от град Сда плати на К. Е. Ц ЕГН ......., от
град С сумата от 485,00 лева, представляваща главница по договор за заем от 10.8.2020
година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 3.5.2023 година до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен поради недоказаност предявения от К. Е. Ц ЕГН
......., от град С против Ц. К. К., от град Сосъдителен иск с правна квалификация чл.45 от
Закона за задълженията и договорите, с който се иска да бъде постановено решение, с което
да се осъди Ц. К. К., от град Сда плати на К. Е. Ц ЕГН ......., от град С сумата от 1500,00
лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се
в разочарование, късане на нерви, от невръщането на сумата от 485,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3