№ 896
гр. Варна, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско
дело № 20223100500908 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на АТ. Н. К. , ЕГН **********,
Варна, срещу решение №221/01.02.22г., постановено по ГД №11483/2021г., 39 състав на
ВРС, в частта, в която съдът е отхвърлил предявения от АТ. Н. К. срещу ЗАД Булстрад
Виена Иншурънс Груп, ЕИК *********, осъдителен иск по чл.432 КЗ, за разликата над
уважената част от 4 715.87 лева до предявения размер от 5 000 лева и претенцията за
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба на 05.08.2021г. до
окончателното изплащане на сумата.
В жалбата се излага, че решението е постановено в нарушение на материалния закон;
че е неправилно и необосновано. Въззивникът сочи, че не е налице спор относно
настъпването на ПТП на 05.05.2021г. по описания начин – при сблъсък на л.а.Форд Фокус с
насрещно движещия се л.а.Мицубиши Спейс Рънър; не е спорно, че е налице валидна
застраховка за първия автомобил на Гражданската отговорност на водача, сключена с
ответното дружество както че увреденият е уведомил застрахователното дружество и
предоставил автомобила за оглед. Спорът е относно размера на застрахователното
обезщетение.
Поддържа се, че съгласно изслушаната САТЕ са определени: средни пазарни цени на
увреденото имущество – 9 252.21 лева; действителна стойност на автомобила към датата на
1
ПТП – 5 500 лева; стойност на автомобила за скрап – 284.13 лева /500 лева/. Според
въззивника е налице тотална щета на автомобила съгласно чл.390 КЗ. Именно въз основа на
тази констатация и наложилата се съдебна практика, въззивникът претендира, че от
действителната стойност на автомобила от 5 500 лева следва да бъде приспадната по
преценка на съда една от посочените стойности в експертизата – или сумата 284.13 лева /за
изкупуване на автомобила за скрап/, или сумата от 500 лева – при предаването му на
търговец за продажба на употребявани резервни части. Прави се довод, че собственикът на
вещта не би могъл да получи едновременно и двете стойности и тъй като по делото не са
налице доказателства за начина, по който е процедирал ищецът, то съдът следва да приложи
по-високата стойност от 500 лева като я приспадне от действителната стойност на
увреденото имущество към датата на ПТП. Излагат се допълнителни доводи в подкрепа на
становището на въззивника. Претендира се отмяна на отхвърлителната част на решението и
уважаване на иска до пълния му размер от 5 000 лева ведно с присъждане на сторените за
производството разноски за две инстанции.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на жалбата, депозиран от ю.к.С. Г., за
неоснователността . Моли за оставане без уважение на същата ведно с присъждане на
сторените разноски за настоящата инстанция.
В съдебно заседание пред въззивния съд адв.А., пълномощник на въззивника,
поддържа жалбата. Не прави възражение по изготвения от въззивния съд доклад на спора.
Въззиваемата страна се представлява от ю.к.С. Г., която поддържа депозирания
отговор за неоснователност на жалбата. Претендира се потвърждаване на съдебното
решение на РС ведно с присъждане на разноски за въззивното производство в размер на 300
лева за ю.к.възнаграждение.
За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е било образувано по
искова молба на А.К. срещу БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП ЗАД, за осъждане на
ответника като застраховател на Гражданската отговорност на виновния водач на л.а. Форд
Фокус с ДК №*****, управляван от В. Г., да заплати на ищеца сумата от 100 лева, частичен
иск от общо 5 000 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди по
собствения на ищеца лек автомобил Мицубиши спейс рънър с рег.№******, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението. В исковата молба са конкретизирани причинените при ПТП на 05.05.21г. в
гр.Варна, до бл.62 в кв.Възраждане, вреди: увреждане на облицовка на задна броня, панел
страничен заден ляв, лайсна заден ляв калник, предна врата лява, лайсна предна лява врата,
външна дръжка предна врата лява, капачка странично ляво огледало, калник преден ляв,
подкалник PVC преден ляв, облицовка предна броня, ляв фар, мигач преден ляв, преден
капак, основа преден калник ляв, основа предна броня, рамка радиатор и предна решетка,
причинени на л.а.Мицубиши. В исковата молба са налице твърдения за налична валидна
застраховка на виновния за ПТП автомобил в ответното дружество. Твърди се, че
произшествието било посетено от органите на КАТ, които насочили страните да изготвят
двустранен протокол за ПТП, в който било отразено, че виновен за ПТП е водачът на
2
л.а.Форд Фокус, който при насрещно движение на автомобила на ищеца, навлязъл в
неговата лента и причинил ПТП. Твърди се, че застрахователят на ГО на виновния водач
бил уведомен от ищеца за настъпилите увреждания на 07.05.2021г. като в резултат на това
бил извършен оглед на увредения автомобил и съставен Опис за щета. Твърди се, че към
момента на завеждане на иска на 06.08.2021г. не било изплатено обезщетение на ищеца.
Твърди, че въз основа на негови проучвания стойността на ремонта ще възлезе на сумата от
5000 лева. В исковата молба е посочена банкова сметка на ищеца за доброволно изпълнение
задължението на застрахователя.
В отговор на исковата молба е постъпило становище на застрахователя, чрез ю.к.С.Г.
за неоснователност. Оспорва се механизмът на настъпване на вредите както и стойността на
уврежданията. Твърди се, че е налице тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ по
отношение на л.а.Мицубиши, поради което размера на вредите следва да се определят в
съответния процент от действителната стойност на автомобила, за която ответникът твърди,
че е 2000 лева. Прави се искане за приспадане на запазените части от размера на
действителната стойност на увреденото имущество. Тъй като не е налице дерегистрация на
автомобила, не следва да бъде присъждана и законната лихва от датата на завеждане на
иска. Оспорва се наличието на това обстоятелство като се излага, че ищецът не прави и
твърдения в тази насока. Изразява се становище за остойностяване на вредите и възрастта на
автомобила /22 години към датата на ПТП/.
С протоколно определение от 25.01.2022г. съдът е допуснал изменение на предявения
иск на основание чл.214 ГПК от 100 лева частичен иск до пълния предявен размер от 5 000
лева.
Въззивният съд, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните
доказателства, ценени в съвкупност, намира за установено следното:
При преценка редовността на ВЖ съдът констатира, че същата е подадена от
легитимирана страна, чрез упълномощен проц.представител, в преклузивния срок и при
интерес от обжалването.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по
допустимостта в обжалваната част; по отношение на правилността на решението съдът е
обвързан от оплакванията в жалбата.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Решението е обжалвано единствено в частта, в която е бил отхвърлен иска за
разликата над 4 715.87 лева до претендираните съобразно увеличения размер на иска 5000
лева. Решението, в което е била отхвърлена претенцията за законна лихва от завеждане на
иска до изплащане на задължението, не е предмет на обжалване както и уважената част от
исковата претенция. В тази част решението е влязло в законна сила.
Основният довод на въззивника е несправедливо приспадане от първоинстанционния
3
съд от действителната стойност на автомобила на две коригиращи суми – сумата от 284.13
лева, стойност при предаване автомобила за скрап и сумата от 500 лева – цена за продажбата
на същия автомобил на търговец, оторизиран за продажба на употребявани резервни части.
В случая първата инстанция е приспаднала от установената действителна стойност на
автомобила в размер на 5 500 лева и двете посочени по-горе суми. Според въззивника, в
този случай се стига до неоснователно обогатяване на застрахователя, съответно обедняване
на увреденото лице. Целта на това възражение е да се избегне именно неоснователното
обогатяване като застрахователят бъде ангажиран да заплати единствено действителните
вреди към датата на ПТП.
Въззивният съд намира, че с оглед ясно очертания във въззивната жалба предмет на
обжалване, останалите предпоставки по иска с правно основание чл.432 КЗ не са предмет на
оспорване, не са предмет и на настоящото производство. Очевидно е от процесуалното
поведение на страните в първа и настояща инстанция, че не е налице спор относно
наличието на застрахователно правоотношение по ГО на виновния водач, което ангажира
отговорността на застрахователя да отстрани причинените на увредения вреди. Поради
изложеното съдът коментира единствено частта от събраните доказателства, които касаят
предметните предели на въззивната жалба – приетото без оспорване заключение на
автотехническата експертиза.
По делото е установено посредством назначено от съда вещо лице, че по отношение
на процесния автомобил Мицубиши Спейс Рънър е налице тотална щета по смисъла на
чл.390, ал.2 КЗ, т.е. стойността на разходите за необходимия ремонт на уврежданията по
автомобила в резултат от ПТП, надвишава с 70% действителната му стойност. Съгласно
заключението, действителната стойност на автомобила е определена в размер на 5 500 лева,
а размера на разходите за необходимия ремонт за възстановяването му възлизат на 8 391.22
лева.
Първоинстанционният съд е приспаднал от действителната пазарна стойност на
вещта в размер на 5 500 лева едновременно стойността на автомобила за скрап в размер на
284.13 лева както и стойността му при предаване за изкупуване на цяло на търговец, който
оперира в пунктове за разкомплектоване на автомобили, в размер на 500 лева.
При установена тотална щета, в полза на увреденото лице следва да бъде изплатена
стойността на действително претърпените вреди към датата на ПТП /чл.386, ал.2 КЗ/
Съгласно чл.390, ал.2 КЗ, тотална щета е увреждане, при което стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. В случая
стойността на разходите е определена съобразно САТЕ, неоспорена от страните и
кредитирана от съда. Съгласно чл.400 КЗ, за действителна застрахователна стойност се
счита стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от
същия вид и качество. Именно на тази основа е дадена от вещото лице и оценката на
процесния автомобил в размер на 5500 лева. При установена тотална щета с оглед вида и
размера на вредите, в полза на увреденото лице следва да бъде изплатена именна тази
стойност – компенсираща загубата от полезността на вещта. За да не се стигне до
4
неоснователно обогатяване на увредения, който в случая не е дерегистрирал процесното
МПС и реално може да се обогати от стойността на запазените части, от действителната
стойност на вещта следва да бъде приспадната сумата на запазените части, които могат да
бъдат реализирани на вторичен пазар. В случая тази стойност е посочена в експертизата в
размер на 284.13 лева. Другата относима стойност е тази, която би постъпила в
патримониума на увредения при продажба на автомобил за разглобяване от оторизираните
търговци, в размер на 500 лева. Справедливо определяне на обезщетението ще бъде
постигнато с приспадане на която и да е от двете стойности, но не едновременно и на двете,
както е сторила първата инстанция.
Оспорването на застрахователя с довод наличие на запазени части и агрегати от
автомобила, които успешно биха могли да бъдат реализирани на вторичен пазар за
авточасти, не са могли да бъдат конкретно установени посредством експертизата, тъй като
автомобилът не е предоставен на вещото лице за оглед. Същевременно, застрахователят би
могъл въз основа на извършения след подаване на претенцията оглед на автомобила, да
установи евентуално продаваемите детайли и части от процесното МПС, който да бъдат
остойностени от вещото лице. Такава задача не е поставяна на експерта като даденото от
последния заключение е ориентировъчно.
Същевременно по делото се установява, че МПС не е дерегистрирано, не е свалено от
отчет и бракувано, а собственикът му го е задържал. /вж. молба на л.44 и л.49 по делото,
подадена от увреденото лице пред застрахователя/ Застрахованият е задържал увредения
автомобил при настъпила тотална щета като с това е отпаднала възможността останките му
да бъдат реализирани на пазара поотделно. Увреденото лице е заявило, че е извършило
отремонтиране на автомобила и не желае бракуване. При недостатъчно данни за пазарната
цена, на която биха могли да бъдат реализирани на пазара за части втора употреба,
запазените агрегати, възли и детайли от процесния автомобил, то минималната сума, която
следва да бъде приспадната от застрахователната стойност при определяне на дължимото
обезщетение е определената от вещото лице пазарна цена на целия автомобил – 500 лева,
без демонтаж на части, която според експерта собствениците на пунктове за
разкомплектоване на автомобили биха платили само по описание на МПС, без оглед. Тази
стойност съдът възприема и с оглед забраната и невъзможността собственикът на
увреденото МПС сам да разглоби и реализира на пазара годните за употреба части на
автомобила. Този извод е следствие и от заявеното от ищеца пред застрахователя, че е
възстановил процесния автомобил и не желае бракуването му. Именно поради това,
въззивният състав намира за адекватно приспадане от застрахователното обезщетение
единствено на минималната цена на МПС за изкупуване от оторизираните търговци, в
размер на 500 лева. Поради изложеното, въззивната жалба се явява основателна.
Настоящият състав достига до различни правни изводи, което го мотивира да отмени
решението на РС в обжалваната част.
Съдът намира, че в отхвърлителната част за законните лихви от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане на задължението, решението на ВРС не е предмет на
5
обжалване.
Съобразно крайните изводи, разноски за въззивното производство се следват на
въззиваемата страна в установения по делото размер от общо 385 лева, на основание чл.78,
ал.1 ГПК. С искането за присъждане на разноски е приложен и списък по чл.80 ГПК и
доказателства за извършения разход за адв.възнаграждение съобразно договор за правна
защита и съдействие. Възражението за прекомерност на насрещната страна съдът намира за
неоснователно.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №221/01.02.2022г., постановено по ГД №11483/2021г. на ВРС, 39
състав, в обжалваната част, в която съдът е отхвърлил иска на АТ. Н. К. срещу БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП ЗАД, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди,
причинени на лек автомобил Мицубиши спейс рънър от водача на л.а.Форд Фокус, при ПТП
на 05.05.2021г., за разликата над 4715.87 лева до претендираните 5 000 лева, като вместо
това ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп, ЕИК *********, София, да заплати
на АТ. Н. К., ЕГН **********, Варна, допълнително разликата над 4715.87 лева до
предявения размер от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди на собствения на ищеца л.а. Мицубиши спейс рънър с ДК №******, настъпили в
резултат на ПТП на 05.05.2021г. в гр.Варна, причинени от водача на л.а. Форд Фокус с ДК
№*****, чиято Гражданска отговорност е предмет на застраховане в ответното дружество,
на основание чл.432 КЗ.
В останалата част решението на ВРС не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп, ЕИК *********, София, да заплати
на АТ. Н. К., ЕГН **********, Варна, сторените във въззивното производство разноски в
размер на общо 385 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6