Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 25.02.2020 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на дванадесети февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М.М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 568 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени са в условията на кумулативно
обективно съединяване искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата С.Т.Т.
дължи на ищцовото дружество „А.з.с.н.в.“ ЕАД следните суми: 1193,36 лева -
главница по договор за паричен заем Credi Go № .г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
02.04.2019 г. до окончателното изплащане на задълженията; сума в размер на
1200,00 лева, представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни
услуги за периода от 10.12.2017 г. до 10.07.2018 г. и сума в размер на 152,88
лева - мораторна лихва за забава за периода от 11.12.2017 г. до 02.04.2019 г.
В исковата молба ищецът твърди, че
на 10.01.2017 г. между „Микро Кредит“ АД, в качеството на заемодател и С.Т.Т.,
в качеството на заемател, бил сключен договор за паричен заем Credi Go № ., по
силата на който заемодателят се задължил да предостави на заемателя сума в
размер на 3000,00 лева, а последният се задължил да върне същата на
заемодателя, ведно с договорна лихва в размер на 787,56 лева. С предоставянето
на посочената сума заемодателят изпълнил задължението си към заемателя по
сключения договор, като за последния възникнало задължение да заплати на
заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в договора. Заемателят
се задължил да върне сумата по кредита на 18 равни месечни погасителни вноски,
всяка в размер на 210,42 лева, като падежът на първата погасителна вноска бил
на 10.02.2017 г.
Посочва, е с подписването на
искането за предоставяне на паричен заем заемателят дал съгласието си да бъде сключена
застраховка „Защита“ по групова полица на ЗК „Уника Живот“ АД, като определил
за неотменимо ползващо лице „Микро Кредит“ АД, за обезщетение, равно на
остатъчния размер на кредита към датата на настъпване на застрахователното
събитие. Наред с това заемателят удостоверил с подписа си, че желае да ползва
допълнителна услуга, представляваща финансиране и разсрочване на
застрахователната премия по договора за застраховка и по този начин
застрахователната премия в размер на 2700,00 лева била разсрочена на 18 равни
вноски, всяка в размер на 150,00 лева.
Длъжникът не изплатил изцяло
дължимите суми на ищцовото дружество, като срокът на договора изтекъл с падежа
на последната погасителна вноска и не бил обявяван за предсрочно изискуем.
Ищецът посочва, че на 09.03.2018 г.
било подписано Приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.01.2015 г., сключен между „Микро Кредит“ АД и „А.з.с.н.в.“ ООД,
по силата на което вземането на „Микро Кредит“ АД, произтичащо от договор за
паричен заем Credi Go № . от 10.01.2017 г., било прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в.“
ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения.
Цедентът „Микро Кредит“ АД
упълномощил цесионера „А.з.с.н.в.“ ООД да изпраща писмени уведомления до
длъжниците по вземанията, предмет на сключения договор за цесия, от името на
цедента, с които да ги уведомява за прехвърлянето на техните задължения по
смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Ответницата била уведомена за извършената цесия
на 20.03.2018 г.
Поради неизпълнението на договорното
задължение, „А.з.с.н.в.“ ЕАД подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до PC - Радомир, по което било
образувано ч. гр. д. № 287/2019 г. по описа на съда. Срещу издадената заповед
за изпълнение било подадено възражение от страна на ответника, което обуславяло
правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящата искова
претенция.
С оглед изложеното, моли да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответницата С.Т.Т.
дължи на ищцовото дружество „А.з.с.н.в.“ ЕАД следните суми: 1193,36 лева -
главница по договор за паричен заем Credi Go № .г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
02.04.2019 г. до окончателното изплащане на задълженията; сума в размер на
1200,00 лева, представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни
услуги за периода от 10.12.2017 г. до 10.07.2018 г. и сума в размер на 152,88
лева - мораторна лихва за забава за периода от 11.12.2017 г. до 02.04.2019 г.
Ищецът претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответницата чрез назначения ù особен
представител, с който вземането е оспорено по основание и размер, с твърдения,
че цесията не е произвела действие по отношение на ответницата. Направено е
възражение за нищожност на сключения рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., поради липса на предмет, доколкото
неопределяемостта на визираните в договора бъдещи вземания водело до
невъзможност за прехвърляне на права, които цедентът не притежава.
Ответникът е направил и възражение
за нищожност на клаузи от договора за застраховка, сключен със ЗК „Уника Живот“
АД, поради противоречието им с разпоредби от ЗПК и ЗЗП, както и с добрите
нрави.
Излагат се твърдения и за това, че „Микро
Кредит“ АД не е изпълнило задължението си да заплати еднократно на ЗК „Уника
Живот“ АД застрахователна премия в размер на 2700,00 лева, поради което и за
ответницата не възниквало задължение за връщането ù.
По делото липсвали и доказателства,
че по силата на сключения договор за цесия и приложението към него на ищцовото
дружество е прехвърлено и вземането на цедента, произтичащо от договора за
застраховка, сключен със ЗК „Уника Живот“ АД.
По изложените съображения намира, че
платената до момента сума от ответницата по сключения договор за застраховка в
размер на 1500,00 лева, е заплатена без правно основание, поради което със
същата следвало да се погасят задълженията на ответницата за главница и
мораторна лихва за забава, произтичащи от сключения договор за паричен заем.
В съдебно заседание ищцовото
дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответницата,
редовно призована, чрез назначения ù особен представител оспорва
предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество „А.з.с.н.в.“ ЕАД е
подало на 02.04.2019 г. до Радомирския районен съд заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответницата С.Т.Т. за
дължими суми по договор за паричен заем от 10.01.2017 г., въз основа на което е
образувано ч. гр. д. № 287/2019 г. на РдРС. В рамките на образуваното пред РдРС
производство в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 235/03.04.2019 г. против длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения двуседмичен срок
от връчване на заповедта за изпълнение длъжникът е депозирал възражение за
недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят „А.з.с.н.в.“
ЕАД е предявил настоящия иск.
По делото е представен и приет договор
за паричен заем CrediGo № .
от 10.01.2017 г., сключен между „Микро Кредит“ АД (кредитор) и С.Т.Т. (кредитополучател),
по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя в заем сумата
от 3000,00 лева, която кредитополучателят се е задължил да върне на 18 месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 210,42 лева. Падежът на първата
погасителна вноска страните са уговорили на 10.02.2017 г., а на последната – на
10.07.2018 г. Страните са уговорили следните условия по сключения между тях
договор: фиксиран годишен лихвен процент – 30,94%, годишен процент на разходите
– 49,77%; общ размер на всички плащания – 3787,56 лева.
По делото е прието искане за
предоставяне на кредит от 10.01.2017 г., подписано от ответницата, с което
последната е дала съгласието си да бъде сключена застраховка „Защита“ по
специалните условия на Тарифа № МС32014 на ЗК „Уника Живот“ АД, като е изразила
желание да ползва следния пакет на застрахователното покритие, а именно „Стандарт
Живот“, с покрити рискове – смърт и трайна пълна неработоспособност над 50%
вследствие на заболяване.
По делото е представен и договор за
застраховка „Защита“, обективиран в полица № МС32014. от 10.01.2017 г., сключен
между ЗК „Уника Живот“ АД и С.Т.Т., с покрити застрахователни рискове – смърт и
трайна пълна неработоспособност над 50% вследствие на заболяване, със срок на
застрахователното покритие от 10.02.2017 г. до 10.08.2018 г., при уговорена
застрахователна сума от 3000,00 лева и застрахователна премия от 2700,00 лева.
В договора е посочено, че в случай на настъпване на застрахователното събитие
ЗК „Уника Живот“ АД изплаща на „Микро Кредит“ АД остатъчната стойност по
погасителния план на кредита към датата на настъпване на събитието.
От представеното по делото писмо от
16.01.2020 г. от ЗК „Уника Живот“ АД се установява, че на 13.03.2017 г. по
застрахователна полица № МС32014. от 10.02.2017 г. има платена еднократна
премия от „Микро Кредит“ АД, в качеството му на застрахователен агент на ЗК
„Уника Живот“ АД.
По делото е приет и рамков договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 16.01.2015 г., сключен между „Микро
Кредит“ АД (цедент) и „А.з.с.н.в.“ ЕАД (цесионер), по силата на който цедентът
прехвърля на цесионера свои ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от
договори за потребителски кредити, индивидуализирани в Приложение № 1,
неразделна част от договора. Срокът на действие на сключения договор за цесия е
удължен с още три години по силата на подписани анекси към договора.
От представеното по делото извлечение
от Приложение № 1 към рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 16.01.2015 г. се установява, че вземането на „Микро
Кредит“ АД срещу ответницата С.Т.Т., произтичащо от договор за паричен заем CrediGo
№ . от 10.01.2017 г., е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД.
От ищцовата страна са представени
също и пълномощно, с което „Микро Кредит“ АД
е упълномощил „А.з.с.н.в.“ ЕАД да уведоми от името на „Микро Кредит“ АД
всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани съгласно рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 16.01.2015 г.,
потвърждение за сключения договор за цесия, подписано от изпълнителния директор
на „Микро Кредит“ АД, както и уведомително писмо, с което „А.з.с.н.в.“ ЕАД
уведомява ответницата С.Т.Т., че задължението ù по сключения договор за паричен
заем CrediGo № . от 10.01.2017 г. е изкупено от „А.з.с.н.в.“ ЕАД.
Представени са също и доказателства
във връзка с изложените твърдения за уведомяване на длъжника за сключения
договор за цесия (известие за доставяне).
От приетото по делото първоначално и
допълнително заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че кредитът е усвоен изцяло по посочена банкова сметка ***.01.2017 г.,
като кредитополучателят е извършил плащания в общ размер на 4094,20 лева
и с тях са погасени 1496,28 лева – главница, 607,92 лева –
договорна лихва и 1500,00 лева – застрахователна премия. Размерът на
непогасеното задължение на ответницата към ищцовото дружество е, както следва:
1193,36 лева – главница; обезщетение за забава в размер на 152,88
лева за периода от 11.12.2017 г. до 02.04.2019 г., както и сума в размер на 1200,00
лева – застрахователна премия.
Според вещото лице, в случай, че не
бъде взета предвид застрахователната премия, с извършеното от ответницата
плащане в размер на 4094,20 лева са погасени дължимата главница и договорна лихва
и остава свободна надвнесена сума от 306,64 лева.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице, като компетентно изготвено и съобразно задачите, по които е
назначена експертизата.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Исковете са предявени от процесуално легитимирана страна и при
наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Правният
интерес от воденето им се обосновава с издадена срещу ответницата в полза на
ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет
на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК. Исковете за установяване на вземането са подадени в преклузивния
срок по чл. 415, ал. 4
ГПК.
При разглеждането им по същество
съдът намери следното:
Предмет на иска по чл. 422 ГПК вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК е признаване за установено по отношение на ответника
съществуването на вземане на ищеца за определени парични суми. Уважаването на
претенцията предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки,
а именно: наличието
на договорни отношения между „Микро Кредит“ АД и ответницата във връзка със
сключения договор за паричен заем,
изпълнение на задължението на заемодателя да предаде заемната сума, сключването
на договор за застраховка „Защита“ №
МС32014. и заплащането на застрахователната премия от страна на „Микро Кредит“
АД, наличието на сключен договор за
цесия на процесното вземане между цедента - „Микро Кредит“ АД и цесионера - „А.з.с.н.в.“
ЕАД и че ответницата е била уведомена за цесията.
В настоящия случай от събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин наличието на валидна
облигационна връзка между „Микро Кредит“ АД, в качеството му на кредитор и ответницата,
в качеството ù на кредитополучател, въз основа на сключения договор за паричен
заем CrediGo № . от 10.01.2017 г. Договорът е обективиран в писмена форма и съдържа
надлежна индивидуализация на страните, датата, мястото на сключване и предмета
на сделката, от ответната страна не се оспорва тяхната действителност, поради
което следва да се приеме за доказано, че страните са били обвързани по силата
на валидно облигационно правоотношение. Изправността на „Микро Кредит“ АД
досежно задължението му за предоставяне на парични средства на
кредитополучателя се установява от заключението по допуснатата от съда съдебно
– счетоводна експертиза.
Установява се наред с това от
представените по делото писмени доказателства, че вземането на кредитора срещу
ответницата по сключения договор за кредит е прехвърлено н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД с
рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 16.01.2015 г., като в
тази връзка съдът съобрази и представеното по делото извлечение от Приложение №
1 към сключения договор за цесия, в което е включено и вземането на кредитора
срещу ответницата С.Т.Т.. Съдът, като взе предвид приложеното към исковата
молба уведомление, с което ответницата е
уведомена, че задължението ù по сключения договор за паричен заем е
изкупено от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, както и представеното пълномощно, с което „Микро
Кредит“ АД е упълномощил „А.з.с.н.в.“ ЕАД да уведоми всички длъжници по всички
вземания на дружеството, които са цедирани съгласно рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 16.01.2015 г. и съобразявайки
практиката на ВКС, намерила израз в редица съдебни актове, сред които: решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС,
ТК, II т. о. и решение № 109/13.07.2016 г. по т. д. № 1050/2015 г. на ВКС, ТК,
I т. о., намира, че с получаването на приложеното към исковата молба
уведомление, цесията следва да се счита за
надлежно съобщена на длъжника. Според решение № 137/02.06.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 5759/2014 г., ГК, III г. о., предишният кредитор има право да упълномощи
новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4
от ЗЗД. Горните изводи на съда не се
променят и от факта, че уведомлението е връчено на назначения особен
представител на ответницата – така: решение № 198/18.01.2019 г. на ВКС, ТК по
т. д. № 193/2018 г., според което връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент
се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.
Падежът на последната погасителна
вноска е бил на 10.07.2018 г., т. е. преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение, поради което съдът не следва да
обсъжда въпросите, касаещи настъпването на предсрочна изискуемост на вземането.
Размерът на дължимата от ответницата
главница по сключения договор за заем CrediGo № . от 10.01.2017 г. е изчислен
от вещото лице по приетата съдебно – счетоводна експертиза и е 1193,36 лева.
Досежно претенцията, касаеща лихвата
за забава: вземането на това основание възниква при наличие на главно парично
задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява. С оглед постигнатата между страните
договорка в чл. 12, ал. 5 от сключения договор, според която при забава за
плащане на задълженията по договора заемателят дължи на заемодателя законната
лихва върху забавената сума за всеки ден забава и предвид изложеното от вещото
лице, че първата незаплатена месечна вноска от ответницата е тази с падеж 10.12.2017
г., съдът намира, че същата е изпаднала в забава от следващия ден, а именно – 11.12.2017
г. и от тази дата дължи на ищеца и лихва за забава до 02.04.2019 г. – датата,
на която е подадено заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК, чийто
размер, изчислен от вещото лице, е 152,88 лева.
По претенцията на ищеца, произтичаща
от сключения договор за застраховка „Защита“ № МС32014. от 10.01.2017 г.:
Процесният договор е сключен между
ответницата и трето за спора юридическо лице – застраховател ЗК „Уника Живот“
АД. В случая „Микро Кредит” АД (което дружество няма качеството на
застраховател или презастраховател по смисъла на приложимия Кодекс за
застраховането) не договаря за себе си, а от името и за сметка на
застрахователя. Правата на „Микро Кредит” АД, като трето правоимащо лице по договора за застраховка (но не и като
застрахователен агент), са ограничени само до възможността да получи
застрахователното обезщетение при настъпил риск, но не и да търси реално изпълнение
на вноските по премията. Както в договора за застраховка, така и в искането за
сключването на такъв, липсва изрична уговорка за плащане на вноските в полза на
третото правоимащо лице, а предвид това кои са договарящи, такава и не може да
бъде предположена или изведена чрез тълкуване. Липсват данни дали „Микро Кредит“
АД е обвързан към ЗК „Уника Живот“ АД като застрахователен агент или не, а
Кодексът за застраховане забранява изрично на обвързания агент да събира премии
и да извършва плащания към потребителите на застрахователни услуги.
Наред с това, ищецът не представи
никакви доказателства, че вземанията по договора за застраховка са цедирани. От
представеното извлечение от Приложение № 1 е видно, че е цедирана главница от 1503,72
лева и договорна лихва от 179,64 лева. Действително като общо задължение е
записана сумата от 2883,36 лева, но липсва яснота освен посочените главница и
договорна лихва, какво представлява останалата сума. От уведомителното писмо за
извършената цесия също не може да се направи категоричен извод, че в посочената
сума от 2883,36 лева са включени и претендираните суми по договора за застраховка.
От друга страна, по делото не се
ангажираха доказателства, че „Микро Кредит“ АД е заплатил вместо ответницата
еднократната застрахователна премия от 2700,00 лева в полза на ЗК „Уника Живот“
АД. Такъв извод не може да се направи и от представеното от застрахователя
писмо до ищцовото дружество, от което се установява, че има платена еднократна
премия от „Микро Кредит“ АД, но не е посочен размерът на платената премия.
По изложените съображения съдът намира,
че в полза на ищцовото дружество не е възникнало изискуемо вземане срещу
ответницата за сумата от 1200,00 лева, представляваща застрахователна премия по
договор за застраховка „Защита“ № МС32014. от 10.01.2017 г.
От заключението на вещото лице се
установява, че ответницата е заплатила сумата от 4094,20 лева, като с тази сума
е погасено задължение, което е прието от съда за недължимо (погасена е част от
застрахователната премия в размер на 1500,00 лева). Общият размер на
задължението на ответницата по договора за паричен заем възлиза на 1346,24
лева, от които 1193,36 лева – главница и 152,88 лева - мораторна лихва за
забава, поради което съдът приема, че с платената сума в размер на 1500,00 лева
са погасени дължимите от ответницата главница и договорна лихва, от което
следва, че исковите претенции следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.з.с.н.в.“
ЕАД, с ЕИК:.със седалище и адрес на управление:***, офис – сграда Л., ет. .,
офис., искове за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответницата С.Т.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи следните суми:
1193,36 лева (хиляда сто деветдесет и три лева и тридесет и шест стотинки) -
главница по договор за паричен заем Credi Go № .г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
02.04.2019 г. до окончателното изплащане на задълженията; сума в размер на
1200,00 лева (хиляда и двеста лева), представляваща застрахователна премия по
договор за допълнителни услуги за периода от 10.12.2017 г. до 10.07.2018 г. и
сума в размер на 152,88 лева (сто петдесет и два лева и осемдесет и осем
стотинки) - мораторна лихва за забава за периода от 11.12.2017 г. до 02.04.2019
г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.