№ 130
гр. гр.Несебър, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело №
20212150100948 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.332 от ТЗ и
чл.327, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.79, ал.1 т ЗЗД.
Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град Бургас, улица Генерал Владимир Вазов № 3, представлявано от
изпълнителния директор инж. Г.Й.Т. твърди в исковата молба, че ответникът Т.В.М. родена
на 26.01.1967г., гражданин на Руската Федерация, с адрес в Република България:
..................... Код по Булстат ..........., е клиент на ищцовото дружество с абонатен номер
984657 и като такъв е потребител на В и К услуги за имот, находящ се в град Обзор, Ю.п.,
ПИ № ................, блок С, сгр. 3, етаж 1, ап...... Ищецът твърди, че е изпълнявал задълженията
си като е доставял до обекта на ответника питейна вода и е отвеждал отпадни води, но
ответникът не е изпълнявал задълженията си като не е заплащал стойността на услугата за
периода от 20.09.2017г. до 19.08.2019г., като за стойността на услугата са издадени фактура
№ ********** / 25.07.2018г. за сумата от 5,28 лева с падеж 24.08.2018г., фактура №
********** / 27.08.2018г. за сумата от 27,29 лева с падеж 26.09.2018г., фактура №
********** / 25.09.2018г. за сумата от 2,72 лева с падеж 25.10.2018г., и фактура №
********** / 26.08.2019г. за сумата от 26,95 лева с падеж 25.09.2019г. Моли съдът да
постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на
62,24 лева, представляваща стойността на В и К услуги – доставена, отведена и пречистена
вода по издадените 4 броя фактури с отчетен период от 20.09.2017г. до 19.08.2019г., ведно
със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане,
1
както и сумата в размер на 5,51 лева, представляваща общ размер на мораторната лихва,
начислена общо за периода от 25.08.2018г. до 21.07.2021г. Претендира разноски.
Отвеникът и назначеният му особен представител не са подали отговор на исковата
молба, не са взели становище по иска, не са направили възражения и оспорвания.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява нито от законен нито
от процесуален представител. С отделна писмена молба, подадена от юристконсулт, се
изразява становище за доказаност на исковете по основание и размер от събраните по
делото писмени доказателства, включително и че ответникът, като собственик на обекта на
потребление, има качеството на потребител на В и К услуги, както и обектът на
потребеление.
Ответникът не се явява в съдебно заседание. Представлява се от особен
представител, който посочва, че исковете са основателни и доказани.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
По силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.12.2014г.,
обективиран в Нотариален акт, вписан в Службата по вписванията – Несебър с вх.рег.№
2828 от 29.05.2009г., Акт № 12, том 12, собствеността върху недвижим имот, представляващ
Самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор .................3, находящ се на адрес
град Обзор, блос С, етаж 1, ап...... прилежащ обект - изба.
От изготвената справка-извлечение за обекта на потребление на ответника се
установява, че за въведения от ищеца период отчетникът е имал достъп до обекта на
потребление и до средството за измерване на потребеното в него количество вода –
водомера, записвал е реално отчетеното потребено количество вода. Според справката-
извлечение през периода от 20.09.2017. до 19.08.2019г. ответникът е потребил 22 куб. метра
вода.
С фактура № ********** / 25.07.2018г. ищецът е начислил на ответника сумата в
размер на 5,28 лева с включен ДДС като стойност на предоставените на ответника ВиК
услуги в имота за периодите от 20.09.2017г. до 31.12.2017г. (2,13 лева без ДДС) и от
01.01.2018г. до 18.07.2018г. (2,27 лева без ДДС); с фактура № ********** / 27.08.2018г.
ищецът е начислил на ответника сумата в размер на 27,29 лева с включен ДДС като
стойност на предоставените на ответника ВиК услуги в имота за периода от 19.07.2018г. до
17.08.2018г.; с фактура № ********** / 25.09.2018г. ищецът е начислил на отвеника сумата в
размер на 2,72 лева с включен ДДС като стойност на предоставените на ответника ВиК
услуги в имота за периода от 18.08.2018г. до 17.09.2018г.; с фактура № ********** /
26.08.2019г. ищецът е начислил на ответника сумата в размер на 26,95 лева с включен ДДС
като стойност на представените на ответника ВиК услуги в имота за периода от 21.06.2019г.
до 19.08.2019г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
2
Предявеният главен положителен иск с правно основание чл.332 и чл.327, ал.1 от ТЗ
е допустим.
Категорично се установи, че страните са били обвързани през процесния период от
валидно облигационно правоотношение с предмет – доставка на питейна вода, пречистване
и отвеждане на отпадни води. През порцесния период от време страните по делото са били в
облигационна връзка, а макар и писмен договор да не се представя, от останалите писмени
доказателства може да се направи несъмнен извод за наличито на договорни отношения.
Самото ползване на предлаганата услуга също е доказателство за възникнали договорни
отношения между страните. От една страна претендираните от ищеца суми за заплащане са
за период от време, през който именно ответникът е имал качеството на абонат на ищцовото
дружество, а оттам и потребител на доставените от ищеца услуги. Сумите се претендират
като задължения, възникнали по времето, когато титуляр на партидата е бил именно
ответникът Татьяна Владимировна Макарова. Затова поради обстоятелството, че ответникът
през посочения период единствено е заявил качеството си на абонат на обекта на
потребление, същият дължи заплащане на стойността на предоставените от ищеца-
доставчик услуги, независимо дали е едноличен собственик на имота, където се предоставя
услугата, или притежава същия в режим на съпружеска имуществена общност.
Ответникът съгласно чл.34, ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор град Бургас, е имал възможност да подаде писмено
възражение срещу размера на дължимите суми по процесните фактури в 30-дневен срок от
издаване на съответната фактура. Това той не е сторил.
В Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите за ползване на водснабдителните и канализационни системи, издадена от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, и в Общите условия на
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД е осочено, че показанията на водомерите се отчитат
на определен период от време. В чл.33 от Общите условия на “Водоснабдяване и
канализация” ЕАД Бургас е посочено, че операторът издава ежемесечни фактури и че
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в
30-дневен срок след датата на фактуриране. За отчитане на показанията на водомера, респ.
служебното начисляване на суми, е приложима разпоредбата на чл.35, ал.5 от Наредба №
4/04.09.2004г. Тези клаузи дават основание да се направи извод, че задължението за
заплащане на потребената питейна вода има характер на периодично плащане, тъй като са
определени периодите, в които се извършва отчитане показанията на водомерите и
фактурирането им, както и срока, в който трябва да се извърши плащането. Следователно е
налице периодичност на задължението, явно се касае до поварящи се еднородни задължения
през определени периоди от време. Макар законът да не съдържа легална дефиниция на
понятието “периодично плащане”, правната теория и практика са наложили единното
разбиране, че при задължения за периодично изпълнение длъжникът трябва в течение на
определено време да извършва еднородни престации – плащания, които се повтарят през
определени или неопределени периоди от време.
3
След като в Общите условия на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД град Бургас е
посочено кога става отчитането показанията на водомерите, фактурирането и срока, в който
трябва да бъде извършено плащането, както и последиците от неплащането в срок, намира
приложение общото правило, че “срокът кани вместо човека” и покана не е необходима за
изпадането в забава.
Към момента на предявяване на иска ответникът е дължал сумата по издадените от
ищеца фактури, в които са отразени потребеното количество ВиК услуги през отделните
периоди и стойността на тези услуги общо в размер на 62,24 лева. Именно в този размер на
главницата е доказана претенцията по главния иск, т.е. в пълния претендиран размер, която
сума представлява стойността на потребени В и К услуги за досавка, отвеждане и
пречистване на вода през отчения период от 20.09.2017г. до 19.08.2019г.
Тази сума по главницата, както и мораторната лихва в общ размер на 5,51 лева,
които суми продължават да са изискуеми, не са заплатени и в хода на настоящото исково
производство. Поради това те продължават да се дължат от ответника.
С оглед правилата на процеса, в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК
следава да бъдат присъдени направените по делото разноски, а именно сумата в размер на
550 лева, включваща платена държавна такса в размер на 100 лева, разноски за
възнаграждение за особен представител на ответника в размер на 300 лева, както и за
юристконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, определено на основание чл.78,
ал.8, вр. чл.37 от ЗПП, във връзка с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Сумите по разноските по настоящото дело, направени от ищеца, ответникът следва да бъде
осъден да му заплати.
Ответникът не е направил разноски, а и с оглед изхода на делото такива не му се
следват на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Предвид гореизложеното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т.В.М. родена на 26.01.1967г., гражданин на Руската Федерация, с адрес в
Република България: ..................... Код по Булстат ..........., ДА ЗАПЛАТИ на
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
град Бургас, улица Генерал Владимир Вазов № 3, представлявано от изпълнителния
директор инж. Г.Й.Т. сумата в размер на 62,24 лв. (шестдесет и два лева и 24 ст.),
представляваща цената на доставена питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни
води за периода от 20.09.2017г. до 19.08.2019г. за обект, нходящ се в град Обзор, Ю.п., ПИ
................, блок С, сгр. 3, етаж 1, ап...... община Несебър, за която сума са издадени: фактура
№ ********** / 25.07.2018г. за сумата в размер на 5,28 лева с включен ДДС, фактура №
********** / 27.08.2018г. за сумата в размер на 27,29 лева с включен ДДС, фактура №
********** / 25.09.2018г. за сумата в размер на 2,72 лева с включен ДДС, фактура №
4
********** / 26.08.2019г. за сумата в размер на 26,95 лева с включен ДДС, ведно със
законната лихва, считано от 22.07.2021г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на
5,51 лв. (пет лева и 51 ст.), представляваща общ размер на мораторната лихва, начислена
общо за периода от 25.08.2018г. до 21.07.2021г.
ОСЪЖДА Т.В.М. родена на 26.01.1967г., гражданин на Руската Федерация, с адрес
в Република България: ..................... Код по Булстат ..........., ДА ЗАПЛАТИ на
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
град Бургас, улица Генерал Владимир Вазов № 3, представлявано от изпълнителния
директор инж. Г.Й.Т. сумата в размер на 550 лв. (петстотин и петдесет лева),
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Бургаския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5