№ 8382
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря Р.Д.Г.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20231110143375
по описа за 2023 година
Производството е образувано е по искова молба, подадена от „Н.ПР.К.“
ЕООД срещу 22 Средно езиково училище „Г.СТ.Р.“, с която е предявен
установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 59, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
2809,82 лв., представляваща равностойността на получени от ответника без
основание търговски стоки (плодове), за което е издадена фактура №
**********/30.11.2018 г., и за което вземане на 04.02.2023 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 60715/2022 г. по
описа на СРС, 148 състав.
Ищецът твърди, че през месец ноември 2018 г. доставил на ответника
търговски стоки – плодове на обща стойност 2809,82 лв. с ДДС. Твърди, че
между страните не е сключен никакъв договор, а стоката не е била поръчана.
Твърди се, че доставката е извършена от ищеца в качеството му на одобрен
изпълнител по програма „Училищен плод“ на Държавен фонд „Земеделие“,
но въпреки това не получил плащане от ДФ „Земеделие“. Навежда доводи, че
с извършената доставка на плодове ответникът се е обогатил неоснователно,
като нито е върнал стоката, нито е платил цената. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника 22 Средно езиково училище „Г.СТ.Р.“. Искът се оспорва като
неоснователен. Излага се, че не се установява фактическия състав на
неоснователното обогатяване, тъй като учебното заведение не се било
обогатило с процесните доставки. Твърди се, че било налице правно
основание за извършените доставки. Иска се искът да бъде отхвърлен изцяло.
Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е иск с правно
1
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването.
По делото не е спорно, че ответникът представлява учебно заведение
(училище), а ищецът търговец-доставчик на стоки.
Не се спори между страните, а и се установява от представените
писмени доказателства – приемо предавателен протокол и декларация от
директора на учебното заведение /лист 5/, че през м. 11. 2018 г. ищецът е
доставил на ответника плодове на обща стойност 2809,82 лв. с ДДС, които са
приети с двустранно съставени приемопредавателни протоколи. За тези
доставки е издадена фактура на името на ответника под №
**********/30.11.2018 г. /лист 6 на посочената стойност от 2809,82 лв. с
ДДС/.
Спорният въпрос между страните е дали ответникът се е обогатил за
сметка на ищеца и дали той следва да отговаря за стойността на доставените
плодове. Съдът намира, че отговорът на този въпрос е отрицателен.
Както се посочи, не е спорно, че ответникът представлява учебно
заведение, а ищецът търговец – доставчик на плодове, като от тяхна страна е
заявено участие по схема "Училищен плод" пред Държавен фонд "Земеделие"
за учебната година 2018/2019 г. Ищцовото дружество е одобрен изпълнител за
доставка на плодове в ответното училище по тази схема от ДФ "Земеделие" за
посоченат учебна години при определени цени на килограм. Между страните
липсва спор, че изпълнението на схемата и разплащането с доставчиците по
нея е възложено на ДФ "Земеделие". Учебните заведения получават
плодовете безвъзмездно и не дължат заплащане за тях. Платец на сумите е
разплащателната агенция ДФ "Земеделие". В националната стратегия за
прилагането на схема за предлагане на плодове, зеленчуци, мляко и млечни
продукти в детските гради и училищата в Република България от учебната
2017/2018 г. до учебната 2022/2023 г., ясно е разписано, че направените
разходи се възстановяват от ДФ "Земеделие" въз основа на фактури,
платежни документи и други съпътстващи доставките документи, като са
определени пределни цени, до които се възстановяване разходите на
заявителите по извършените доставки на плодове. В качеството си на
разплащателна агенция, ДФ "Земеделие" извършва административни
проверки и проверки на място на подадените заявки за плащане и изплаща
помощта. Въз основа на извършените проверки ДФ "Земеделие" одобрява или
отхвърля изцяло или частично заявката за плащане.
В исковата молба ищецът изрично посочва, че разходите за процесните
доставки не са възстановени от ДФ "Земеделие".
От горните обстоятелства се налага несъмнения извод, че ответното
учебно заведение представлява само бенефициер на доставените му плодове и
зеленчуци. Същият ги получава безвъзмездно по одобрената схема
"Училищен плод" и не дължи заплащане за тях. Разплащането за доставките
се извършва от третото за спора лице – разплащателна агенция ДФ
"Земеделие" и всички претенции, свързани с неплащането на стойността на
доставената стока, следва да бъдат насочени към този субект. Ответникът не
2
се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, тъй като изначално е
предвидено същият да получава плодовете безвъзмездно, т.е. същият има
само правото да получава плодовете, но не и задължение за разплащане с
доставчиците. Това задължение принадлежи на друг субект, от който следва
да бъде търсена стойността.
Поради това, не може да се приеме, че в случая е налице неоснователно
имуществено разместване, с което ответникът се е обогатил за сметка на
ищеца. Получаването на плодовете от ответника е на правно основание, а
именно ответното учебно заведение е одобрено такова /бенефициер/ по
схемата "Училищен плод", по която ищецът е одобрен за изпълнител.
Заявките за плащане изпълнителят подава до ДФ "Земеделие", като макар в
издадената фактура за получател да се посочва съответното учебно заведение,
одобрено по схемата, това е част от документацията по схема "Училищен
плод" и плащанията по нея се извършват единствено от ДФ "Земеделие" със
средства от европейската схема по приложимите за нея правила и процедури.
Ето защо, в случая липсва спестяване на разходи от страна на ответника
за сметка на ищеца, което да е довело до неоснователното му обогатяване.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният иск подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски
има ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, който не претендира такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Н.П.К.“
ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
И, ул. „С“ № ***, З, ет. 1, срещу 22 Средно езиково училище „Г.СТ.Р.“,
БУЛСТАТ: ********, с адрес: гр. София, ул. „В“ № ***, иск с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за
които е издадена на 04.02.2023 г. заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 60715/2022г. по описа на СРС,
148 състав, а именно: 2809,82 лева (двe хиляди осемстотин и девет лева и 82
стотинки), представляваща парична равностойност на доставени без договор
през м. 2018 г. плодове, с които длъжникът се е обогатил неоснователно,
ведно със законна лихва за период от 09.11.2022 г. до изплащане на вземането
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3