Р Е Ш
Е Н И Е
№ 423/16.09.2019 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав :
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар Лазарова и с участието на прокурора Г.Александрова разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 383/2019 г. по описа на Административен съд Монтана
Производството е по реда на чл.208 АПК във връзка с чл.63 ЗАНН.
Обжалва се решение на Районен съд Берковица от 04.07.2019 г. по АНД № 145/2019 г. по описа на съда, с което е отменено наказателно постановление № 116/02.04.2019 г. на директора на Регионална дирекция по горите/РДГ/ Берковица. Със същото е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева на Т.К.Л. ***, за това, че като длъжностно лице- младши експерт при община Берковица, упълномощен от кмета на общината, е нарушил чл.257, ал.1, т.2 във вр. с чл.211, ал.4 от ЗГ.
Касаторът, Регионална дирекция по горите Берковица, чрез законния представител директор, представляван от юрк.Йорданов в съдебно заседание, обжалват решението на съда и молят същото да бъде отменено, като се потвърди наказателното постановление, навеждайки доводи в жалбата за незаконосъобразност на решението на първата съдебна инстанция поради нарушаване на закона – касационното основание за отмяна на съдебния акт по чл.348, ал.1, т.1 от НПК във връзка с чл.63 от ЗАНН.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован за съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура, изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение, като навежда доводи за правилно прилагане на нормата на закона от състава на Районен съд Берковица.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, при което същата е допустима. Разгледана по същество е основателна. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
За да постанови обжалваното решение, съставът на Районен съд Берковица е приел, че административнонаказанато лице, „ не е бил в известност за всички обстоятелства около товаренето на процесния камион, с които да бъде транспортирана дървесината и действията му не са били умишлени. Иначе казано липсва безспорна и категорична установеност на субективната страна на вмененото му нарушение….при претоварване в камиона са попаднали дървета от дървесен вид цер.., при което като е формулирал извода, че административнонаказващият орган е издал незаконосъобразно наказателно постановление и отменил същото. Мотивите на въззивния съд, за да обоснове този извод са, че деянието не е извършено умишлено. Приел е, че в конкретния случай е налице „ знанието, че превозните билети са били редовно издадени и че на камионите са товарени именно дървесина, за която са издадени..“. Съдът е изложил тези мотиви със свидетелските показания, като въобще съдът не е обсъдил, че в производството е установено несъответствие 60“ от натоварената дървесина, т.е. въобще не са няколко случайно попаднали дървета от вида цер, при претоварване. В приложената административнонаказателна преписка се съдържа и констативен протокол, в който подробно е описано, че става дума за голямо количества на дървета от вида цяр, в размер на 60% от натоварената дървесина, за което административнонаказаното лице е издал превозни билети, което безспорно е нарушение по чл.257, ал.1, т.2 във вр. с чл.211, ал.4 от ЗГ. Налице са дори отегчаващи обстоятелства, т.к. нарушителят също е длъжностно лице, упълномощено от кмета на община Берковица, за което не са приложени доказателства, но този факт не се оспорва в производството. Предвид което направеният извод, че в случая „липсва безспорна и категорична установеност на субективната страна на вмененото му нарушение.. „, не намира опора в събраните и приложени доказателства.
Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение е допуснато нарушение на закона – релевираното с жалбата касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Касационният състав не споделя изложените в решението на въззивния съд мотиви относно „липсва безспорна и категорична установеност на субективната страна на вмененото му нарушение ..“. Въззивният съд, макар да е анализирал събраните по делото доказателства, е формирал правни изводи, които не съответстват на установените факти. За тези правни изводи е спомогнал и твърде формалистичния подход при преценка на релевантните за административнонаказателната отговорност на жалбоподателя факти и обстоятелства. Както в АУАН и в НП словното описание на нарушението е ясно, същото е подробно и конкретно разписано, подкрепя се и от приложения констативен протокол и събраните в производството доказателства, то въпрос на анализ на фактите и правните норми е, да се изведе правния извод дали е налице нарушение и на следващо място дали това нарушение е извършено от административнонаказаното лице, както и доколко е умишлено, както и дали е повлияло на правото на защита на административно наказаното лице. В този случай е очевидно, че в АУАН и в НП ясно и точно е отразена нарушената норма и е дадено описание на нарушението по начин, който не оставя съмнение за вида и характера на деянието, респективно за обективната страна на състава на административното нарушение на чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ „ Наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което: 2. съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми;“. Като в конкретния случай безспорно е установено, че длъжностното лице е издало превозни билети за един вид дървесина, а е превозвана друг вид дървесина, при това не за единични бройки, като се твърди, а за 60 % от натоварената дървесина.
Касационният състав не споделя мотивите в обжалвания съдебен акт, нито изложеното тълкуване за конкретния случай на извършено и безспорно установено нарушение. Настоящият състав намира, че в случая по безспорен начин е установено извършване на нарушение, неговия нарушител и вината на същия. Приложена е правилно нормата на чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ относно длъжностното лице, същата регламентира правила, които са задължителни за всяко длъжностно лице. За да се приложи санкционна норма, следва да е налице определена хипотеза и диспозиция, които не са спазени, и както актосъставителят, така и наказващият орган са посочили тези материалноправни норми, съдържащи се в ЗГ, предписващи на длъжностните лица, определени задължения, което административнонаказаното лице е нарушил, както е посочено в НП и подробно описано в приложения констативен протокол.
При така установените факти и обстоятелства, наказващият орган е постановил законосъобразен санкционен акт, а първоинстанционният съд като е отменил същия, е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено.
Предвид
изложеното, настоящият състав на Административен съд
Монтана
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение на Районен съд Берковица от 04.07.2019 г. по АНД № 145/2019 г. по описа на съда, като неправилно.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 116/02.04.2019 г. на директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ Берковица, с което е наложено административно наказание ”глоба” в размер на 300 лева на Т.К.Л. ***, за това, че като длъжностно лице- младши експерт при община Берковица, упълномощен от кмета на общината, е нарушил чл.257, ал.1, т.2 във вр. с чл.211, ал.4 от ЗГ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: