Протокол по дело №657/2023 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 70
Дата: 23 януари 2024 г. (в сила от 23 януари 2024 г.)
Съдия: Татяна Андонова
Дело: 20231200200657
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 70
гр. Б., 22.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
СъдебниАна Рашкова-И.а

заседатели:Илия Самаров
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
и прокурора М. М. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Татяна Андонова Наказателно дело
от общ характер № 20231200200657 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура – Б., редовно призована, прокурор М..
Адв. С. с неговите подзащитници Т. Д. Т. и И. А. Н., които се явяват
лично.
Адв. Д. с подсъдимия С. К. А., се явяват лично.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
Предвид указанията изложени в Определение№ 1141/04.12.2023 г. по
ЧНД № 1409/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, се провежда ново
разпоредително заседание, за което са призовани и пострадалите и техния
повереник, за становище по отношение на въпросите по чл. 248 НПК.
ДОКЛАДВА се молбата от адв. С., която веднъж е докладвана за
1
конституиране като частни обвинители и представените за днешното с.з. за
конституирането им като граждански ищци.

Снема самоличността на подсъдимия:
С. К. А.: роден на 24.02.1972 г. в гр. Б., с постоянен адрес в гр. Б., ул. Д.
№ 9, ет.3, българин, български гражданин, женен, неосъждан, безработен, с
ЕГН **********.

ПОДСЪДИМИЯТ С. А.: Разяснени са правата ми. Получих препис от
ОА и разпореждането на съдията.

ПОСТРАДАЛАТА Т.: Разяснени са правата ни и въпросите по чл. 248
НПК.

ПОСТРАДАЛИЯТ Н.: Разяснени са правата ни и въпросите по чл. 248
НПК.

АДВ. С.: Наясно сме с разпоредителното заседание и ще изразим
становище по въпросите на чл.248 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че становището ми е същото като предходния
път. Делото е подсъдно на ОС - Б. с оглед престъплението, за което е
повдигнато обвинение на обвиняемия.
Не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила на ДП. Считам, че не предявяване материалите на пострадалите не е
довело до ограничаването им в такъв смисъл, че същите в момента са се
запознали и ще им бъде дадена възможност да участват в наказателния
процес и да се конституират в качества каквито намирят за тяхно желание.
Връщане на делото само за това действие не би променило по никакъв
начин хода на самото ДП, единствено същите ще бъдат запознати с
материалите, което те вече са направили с оглед допускането и призоваването
им за участие в днешно с.з., и в съдебното производство всичко се преповтаря
2
и се събират доказателства, като същите ще имат възможност да участват в
това и считам, че не са им нарушени съществено правата за наказателния
процес.
Няма необходимост от назначаване на резервни защитници, съдебни
заседатели, тълковници.
Няма нужда да се води делото при закрити врата.
Другата страна не желае диферинцираните процедури за водени, а иска
да се гледа по общия ред.
Моля да се насрочи делото по общия ред с призоваване на свидетелите,
които са по списъка.
И относно мярката за неотклонение. Няма такава, но не се налага
вземането на същата, тъй като самия подсъдим има процесуално поведение.
Явява се и не се налага нова МН.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че направената молба е своевременно
депозирана и няма пречка за допускане лицата да участват като граждански
ищци и частни обвинители в настоящия наказателен процес, тъй като е
подадена преди съдебното следствие и приключване на разпоредителното
заседание.

АДВ. С.: Аз поддържам становището на Окръжния прокурор, предвид,
че делото е подсъдно на ОС – Б..
Няма основания за прекратяване и спиране на наказателното
производство.
Не правя възражение за допуснато отстранимо процесуално нарушение
и заявявам, че в качеството на пострадали лица по см. на чл.74 и сл. от НПК
сме запознати с цялото разследване и нямаме възражения в тази насока.
Твърдим, че не предявяването на материалите на ДП не е нарушило нашите
прави, затова не правим такова възражение.
Предявили сме молби за конституиране като граждански ищци на
двамата пострадали.
Не са налице основания за разглеждане на делото по особените правила
3
и няма такова искане от страна на подсъдимия поне на този етап.
Останалите обстоятелства визирани в чл.248 ал.1 от НПК съм съгласен
със становището на Окръжния прокурор, но въз основа на ал. 2, моля да се
произнесете и да ни конституирате като граждански ищци и частни
обвинители двамата пострадали. Това е нашето искане.

АДВ. Д.: По въпросите на чл.248 ал.1 от НПК, изразявам следното
становище.
Делото е подсъдно на ОС – Б., родово е местно.
Няма основания за спиране и прекратяване на наказателното
производство.
Единственият въпрос, който възникна в конкретния случай постафактум
след приключване на ДП може ли една страна правейки някакви декларации и
заявления да игнорира приложението на императивните норми каквито са
чл.75 НПК и с оглед позицията взета с определението на САС, както и да не я
споделят в крайна сметка тя е задължителна за този съд. Съдът е преценил,
че двете лица имат качеството на пострадали. Отказът от тези права в
съдебната фаза по никакъв начин не санира процесуалното нарушението,
което е допуснато на ДП, защото след като е прието от въззивната инстанция,
че са пострадали те имат и права и в ДП, те са изчерпателно изброени в чл.75
от НПК. Възниква въпроса, което от тези правата, които са изброени с
императивната норма, а не с някаква диспозитивна, е спазено. Ами нито едно.
И възниква въпроса, ако това наказателно производство започне пак с
някакъв порок дали това няма да доведе до повторна отмяна на действията на
съда и това наказателно производство да продължи безконечно във времето.
Аз, смятам че има допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила. Поддържам доводите, които касаят доверителят ми,
които са изложени в предходното разпоредително заседание, но в конкретния
случай с оглед процесуална чистота и с оглед процесуална прецизност, тъй
като има и служебно начало независимо дали страната заявява и нито едно от
правата изброени по чл.75 ал.1 от НПК не ми е дадено на ДП, ама аз не правя
възражения, дай да вървим напред. Да, ама това мнение едва ли може бъде
споделено за напред във въззивната инстанция, така че в тази част, аз смятам,
4
че има допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните
правила към допълнителните доводи, които съм изложил в предходното
разпоредително заседание, които касаят доверителят ми, смятам че и нормата
на чл.75 ал.1 от НПК, касаеща другата страна в процеса така е нарушена и би
следвало делото да бъде върнато в ДП. Чл.75 от НПК не регламентира само
правото за предявяване на материалите по делото, както така стеснително да
тълкуват представителят на държавното обвинение и повереника, тук са
регламентирани още редица права които те имат право да получат още на
образуване на ДП. Възниква въпроса ми ами, ако бъде постановена в един
момент оправдателна присъда и отхвърлени гражданските искове, тогава
какво става изведнъж пострадалите ще се сетят, че са им нарушени правата в
ДП и ще заявят, не не бяха нарушени, дай да видим отначало да почнем. Така,
че смятам, че в контекста на това определение, на доводите, които са
изложени, които са задължителни за съда, че те са пострадали лица следва да
бъде постановено определение за прекратяване на съдебното производство и
делото да бъде върната на досъдебната фаза и за отстраняване на тези
процесуални правила, както и правилата, които касаят доверителят ми.
По отношение на другите въпроси няма основания за разглеждане на
делото по реда на особените правила.
Няма основания за привличането на резервни съдии, съдебни
заседатели, тълковници. Провеждане на съдебни следствия по делегация.
Няма основания за произнасяне по МН. Процесуалното поведение на
доверителят ми е повече е прецизно и безукорно. Аз ви моля при тези
обстоятелства да постановите определение за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на ОП – Б. за отстраняване на допуснатите
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.
Действително, с оглед повдигнатото обвинение и твърдяното място,
смята, че делото е родово и местно подсъдно на Окръжен съд – Б., няма
основания за спиране или прекратяване на наказателното производство.
Смятам, че в съдебното производство има допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила и най-вече на нормата на чл. 246, ал.2
от гледна точка на обвинителният акт. Същият страда от редица породи,
които ограничават възможността да осъществим някаква защита. Самото
описание на събитията е дадено в два абзаца. Първото нещо, което прави
5
впечатление е, че доверителят ми едва ли не е пресрещал, още преди да знае
за какво става въпрос, на улицата свидетелите Т. и Н., после в едни момент
бил застанал, след като на улицата вече те му обяснили къде отиват,
доверителят ми не е някакъв психопат, който среща където лицата по улицата
и иска отчет кой къде отива. След това обаче, от улицата той е застанал на
входната врата на адреса и като не им е давал да влизат. Всички тези
обстоятелства не отговарят на истината и няма никаква логическа връзка
между едното и другото. Освен това, игнорирани са важни обстоятелства,
които се изясняват от свидетелите, включително и обстоятелствата относно
тази проверка, която е извършена и е установено, чу няма никакви нарушения
в това счетоводство, която също има значение на прокуратурата. Става
въпрос за тенденциозност. Не се коментират важни обстоятелства като
показанията на свидетеля Б., свидетеля К. А. и т.н. Смятам, че става за
фрагментарен обвинителен акт, в който няма житейска достоверност и
логична свързаност от фактическа страна, и самото обвинение виси, не е
вързано с фактическите обстоятелства. Ето защо аз смятам, че трябва да бъде
прекратено съдебното производство и да бъде дадена възможност на Окръжна
прокуратура – Б. да изготви обвинителен акт, който да отговоря на
изискванията на чл. 246, ал.2 от НПК. По отношение на възможностите за
разглеждане на делото по особените правила няма такава възможност.
Доверителят ми е заявил, а пък и са събрани достатъчно доказателства за
неговата невиновност. Интерпретацията на прокуратурата тенденциозно го
представя светлина, която няма нищо няма общо с обективната истина. Няма
основания за привличане на резервен съдия, съдебен заседател, разпит по
делегация. Ще имаме доказателствени искания за служителите на НАП, които
са извършили проверка и за резултатите от нея, ще бъдат изискани от ТД на
НАП, от която се вижда, че доверителят ми няма мотив да възпрепятства
проверката. Обстоятелствата са от личен характер и нямат нищо общо с
изпълнението на служебните задължения на тези лица, както и са събрани
достатъчно доказателства. Ще имам искане за разпит на свидетели,
включително и разпит на изискванията към служители по НАП, когато по
отношение на тях се извършат действия заплаха или каквито и да са действия,
дали имат задължение да сезират на тел.112 органите на МВР. Показателно е,
че такова уведомление няма – никой не може да спре служител на НАП да си
свърши работа, защото със съдействието на полицията винаги може да влезе.
6
Но тъй като това не е такъв случай, дори не са търсили такава закрила. Два
дни по-късно са писали по някакви електрони пощи на тяхното ръководство,
по-скоро като оправдание, че не са си свършили работата, за да не бъдат
наказани дисциплинарно. Ще имаме доказателствени искания. Няма
основание съдът да се произнесе по мерки за неотклонение. С оглед на
гореизложеното, моля да прекратите съдебното производство и да върнете
делото да прокуратурата за изготвяне на нов обвинителен, в който да бъдат
заложени всички тези неща, които имат значение за делото. Ако не споделите
това виждане, моля да бъде насрочено съдебно заседание с призоваване на
свидетели.

АДВ. С.: Въпросът, който постави колегата гласи така: Моля да
прекратите производството, тъй като правата на пострадалите са нарушени.
Това е становището. Считам, че това становище е решено в Тълкувателно
решение от 2001 г., т.е. никой не може да претендира допуснати съществени
процесуални нарушения на другата страна. Така, че този въпрос по
отношение на нашите права можем нашите възражения можем да поставяме
само двамата пострадали, а не и подсъдимия. В Тълкувателно решение от
2001 г., което решава кои нарушения са съществени, въпроса е тълкувателно
уреден и там е посочено, че никой не може да са твърди правата на другата
страна, когато той не е упълномощен. Така, че благодаря за тази загриженост,
която демонстрира защитника за правата на пострадалия, но тя е процесуално
недопустимо. Заявяваме, че не правим възражение за допускане на
съществено процесуално нарушение, че нашите права са нарушени. Ето,
защо считам искането за неоснователно.
Възраженията изложени от защитникът в предходно с.з. са по
отношение допуснати съществени процесуални нарушения обсъдени от
решаващият съд и съдът е стигнал до извода, че тези възражения са
неоснователни.
Моля да разпоредите даване ход на съдебното следствие.

ПОСТРАДАЛИТЕ Т. И Н.: Подкрепяме казаното от адв. С..

7
АДВ. Д.: По аналогичен начин правата на доверителят ми не бяха
нарушени и при предходния път при едно почти приключило съдебно
следствие. Сега трябва да се почне отначало. Малко или много това
рефлектира върху правата на доверителят, защото именно правата на другата
страна сега дават основание за започване на делото отначало иначе днес
трябваше да приключим и да пледираме. Така, че да се говори, че има
някаква процесуална чистота. Те като си правят техните възражения и след
време да речем, ако се постанови неизгоден за тях съдебен акт могат пак да се
сетят за тези права, а това рефлектира върху правата на доверителя ми. Тези
неща са свързани. Няма в НПК способ саниране на съществени процесуални
нарушения и неизпълнение на задължения по императивни норми на база на
твърдения на страната, защото това може да се появи по-късно и да се заяви
ограничени ни бяха правата, сега върнете го и трети път да го гледаме делото.
За доверителят ми не е удобно, заради техните права многократно делото да
се връща и да започва отначало. Искаме едно прецизно, чисто наказателно
производство и именно затова ги правим тези възражения, като аз заявих, че
имаме и други възражения, за да не ги преповтарям те са изложени в
предходното с.з. Но неминуемо това рефлектира върху правата. Ето сега
заради техните права ние днеска трябваше да приключим наказателното
производство на тази фаза, но сега започва отначало, което не е удобно за
доверителят ми. Рефлектира. Обвързани са нещата.

АДВ. С.: Нека да бъдем точни. Правата по чл.213 от НПК, не са
императивни. Дадена е възможност на пострадалия и на подсъдимия и на
обвиняемия към онзи момент да се запознаят с материалите и това е въпрос
на негова воля. Ако той заяви не желая да се запознавам и да ми бъдат
предявени материалите органа на разследването не е длъжен да му ги
„набута“, извинявам се за думата, в него или пък съда. Това е право на
страната, ако тя прецени, че нейното право е нарушено може да направи
възражение. Така, че в случая ние нямаме възражение заявяваме, че направим
възражения в тази насока. Последяващият отказ от нашите възражения са
недопустими и това, което се интерпретира от защитникът е неправилно и
ние заявяваме, че нямаме възражения, че не са ни предявени. Искаме процес,
в който да получим справедливост, не желаем връщането това дело. Това дело
8
беше две години на ДП. Извършени са минимални действия и нашите права
са забавени. Ето защо не правя възражение. Това, че рефлектира върху
правата на подсъдимия естествено, че рефлектира, но нашите права бяха
нарушени и ние направихме своите възражения. Макар, че позицията на
защитникът в предходното с.з. беше съвсем различно. Ето защо, моля да
дадете ход на съдебното. следствие. А по отношение на нашите права
Апелативния съд е казал кой има право и кой няма право, без да го
обсъждаме повторно.

АДВ. Д.: Именно сега кое е императивна норма и кое не е. Айде да
четем законодателят както е казал: В ДП пострадалият има следните права. Тя
има императивен характер, а именно: Да бъде уведомен за правата си в
наказателното производство. Не е уведомен, защото не е бил пострадал. Друг
е въпроса отказа, когато направи, когато бъде уведомен. Не желая да ми бъдат
предявявани материалите. Такива неща няма в това ДП. И утрешния ден може
да се случи, така че именно заради тези неспазени права, заради тези
процесуални действия отново да се развива за трети път това наказателно
производство. Няма чист вариант. Правата на доверителят ми са нарушават,
когато едни и същи неща се вършат по няколко пъти, защото така както се
заявява едно утрешният ден, когато не им изнася това ще заявят друго.
Чистотата, прецизността, стабилността на съдебния акт не може да зависи от
волята на някой.

СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
След съвещание като взе предвид становището на страните по
въпросите на чл.248 от НПК, съдът приема на първо място, че във връзка с
възраженията на защитата за допуснато съществено процесуално нарушение,
довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, което е
отстранимо само във фазата, в която е допуснато, а именно тази, свързана с
изготвянето на обвинителния акт, че в същото се излагат съображения за
фактически непълноти и доказателствени липси, които не изясняват в пълна
степен фактологията по случая, че въпросите свързани с доказателствената
съвкупност нямат характер на съществени процесуални нарушения, тъй като
могат да се отстранят в съдебната фаза чрез тяхното допускане и събиране, а
9
обстоятелствената част на обвинителния акт, макар и в минимален обем
съответства изискванията на чл.246, ал.2 от НПК, тъй като изяснява
обстоятелствата, свързани с престъплението, времето, мястото и начина на
извършването му, както и са посочени всички останали обстоятелства,
свързани със самоличността на обвиняемия, обстоятелства свързани със
отегчаващи и смекчаващи отговорността му обстоятелства, съдът приема
искането за неоснователно. Същевременно се възприема за неоснователно и
искането на защитата за връщане делото заради допуснати съществени
процесуални нарушения на правата на подсъдимия поради нарушаване на
процесуалните права на пострадалите, тъй като е изцяло в приоритетите на
страната с нарушени права да направи изявление за процесуалните
нарушения, предвид на правилото на чл. 248, ал. 3 от НПК, че пред
въззивната инстанция е недопустимо да се правят такива възражения, щом те
не са били поставени в хода на разпоредителното заседание по реда на чл.
248, ал. 1, т. 3 от НПК , а в настоящия случай, пострадалите не само не правят
възражения за съществено нарушени техни права, но и изрично заявяват и те
и техния повереник, че не правят възражения и не желаят делото да се върне
в досъдебната му фаза за да участват там, като пострадали. Нарушението е
отстранено, към настоящия етап, тъй като пострадалите и повереникът са се
запознали с ДП и доказателствата в него като цитирания пропуск няма пряко
отражение върху процесуалните права на подсъдимия. На страните е
разяснено правото им да вземат отношение по въпросите на чл.248 от НПК,
включително чрез определението на Софийския апелативен съд.
По отношение на направените искания за конституирането като
граждански ищци и частни обвинители доколкото са претърпели вреди в
пряка и непосредствена последица от настоящото престъпление, и предвид
указанията на Софийски апелативен съд, съдът ги намира за допустими,
поради което и по въпросите на чл.248 ал.1 от НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА, че делото е подсъдно на Окръжен съд – Б..
ПРИЕМА, че няма основания за прекратяване и спиране на
10
наказателното производство.
Приема, че на ДП не е допуснато съществено процесуално нарушение,
което да е неотстранимо и което съществено да е ограничило процесуалните
права на страните.
ПРИЕМА, че не са налице основания за разглеждане на делото по
особените правила.
ПРИЕМА, че не се налага разглеждането му при закрити врата с
призоваване на резервен съдия и съдебен заседател, назначаването на
защитник, вещо лице, преводач или преводач на български жестов език, както
и извършването на съдебно-следствени действия по делегация.
ПРИЕМА, че не се налага вземане на мярка за неотклонение.

КОНСТИТУИРА в качеството на граждански ищци и частни
обвинители двамата пострадали - Т. Д. Т. и И. А. Н..

ДОПУСКА до съвместно разглеждане гражданския иск предявен от
двамата пострадали Т. Д. Т. и И. А. НАЙДЕНО срещу подсъдимия С. К. А. за
сумите от 10 000 /десет хиляди лева/лв., за всеки от тях, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
до окончателното изплащане на сумата.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта в която е отказано прекратяване на
наказателното производство, подлежи на обжалване в 7-дневен срок от днес,
с частна жалба, пред Софийски апелативен съд.

СЪДЪТ предлага дата за следващо с.з. за 19.02.2024 г.

АДВ. Д.: Не мога за тази дата, тъй като имам дела.

СЪДЪТ предлага дата за с.з. на 11.03.2024 г.
11

АДВ. С.: За тази дата имам няколко дела с много свидетели в РС -
Разлог, ако може за по-ранен час да насрочите с.з.

ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА 11.03.2024 г. от 09:30 часа, за която
дата и час, на присъстващите съобщено.
ДА СЕ призоват останалите лица от списъка за призоваване, а именно
свидетелите.
ДАВА възможност на страните да посочат други доказателства.
Протоколът се написа в съдебно заседание, което приключи в 10:40
часа.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
12