Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 04.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав, в
публично съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при секретаря Геновева Димитрова, като
разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско
дело № 4518 по описа на ДРС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 547 ГПК във вр. чл. 72, ал. 3, т. 2 и ал. 5 вр. чл. 38, ал. 4, предл.
посл. от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/:
Образувано
е по молба на Ф. В./Ф. М.преди сключване на брак/, родена на *** г., гражданка
на Република Турция, с адрес: гр. Чорлу, Р Турция, ***№2Е/3 , с искане за отстраняване на допусната грешка
/вписване на неверни данни/ в пресъставения от Община Добричка акт за граждански брак № 0067 от 08.10.2019г.
по отношение на вписаното ѝ фамилно име след сключване на брак с Ш.К. - „К.”
вместо „В.”.
Молбата
се основава на следните обстоятелства: Молителката е гражданин на Р. Турция. На
18.04.2011г. сключила граждански брак в Р.Турция със съпруга си Ш.К., който е с
двойно гражданство – българско и турско. Бил съставен акт за сключен граждански
брак от властите на Р.Турция. При сключване на брака молителката приела турската
фамилия на съпруга си – „К.“. В удостоверението за сключен граждански брак,
пресъставено в Община Добричка, обл.Добрич, обаче била записана с фамилно име „В.“,
последното от което било фамилното име на съпруга й в Р.България. Фамилното име
„К.“ било фамилията на съпруга й в Р.Турция, която приела след сключването на
гражданския брак в Р.Турция. Различието във фамилните й имена, вписани в
документите й за самоличност в Р.Турция, в удостоверението за сключен
граждански брак, издадено от Р.Турция и в удостоверението за сключен граждански
брак, издадено от Община Добричка й създавало неудобства, свързани с
установяване на самоличността й. Желаела да уеднакви фамилните си имена в двата
документа за сключен граждански брак, съответно съставени в Р.България и в Р.Турция.
Моли съдът да постанови решение, с което да допусне поправка на грешка
/вписване на неверни данни/ в пресъставения от Община Добричка акт за граждански брак № 0067 от 08.10.2019г.
по отношение на вписаното ѝ фамилно име след сключване на брак с Ш.К. - „К.”
вместо „В.”.
В
съдебно заседание молителката се представлява от процесуалния си представител
адв.Т.Г., който поддържа исковата претенция.
Заинтересованата
страна Община Добричка, редовно призована, изразява становище за
неоснователност на молбата – фамилното име на съпруга на молителката е Василев.
Съобразно разпоредбите на ЗГР и Наредба №РД-02-20-9/21.05.201г. за
функциониране на единната система за гражданска регистрация, правилно в
пресъставения акт за граждански брак молителката е вписана с фамилия „В.“.
Заинтересована страна Районна прокуратура Добрич
не изразява становище по молбата.
Съдът
след като прецени събраните по делото писмени доказателства, доводите на
страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата
черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 547 ГПК във вр. чл. 72, ал.
3, т. 2 и ал. 5 вр. чл. 38, ал. 4, предл. посл. от Закона за гражданската
регистрация /ЗГР/.
Молителката,
която е гражданин на Р Турция, в процесния случай е сезирала съда с искане за
отстраняване на допусната грешка (вписване на неверни данни) в пресъставения от
ответната община акт за граждански брак № 0067 от 08.10.2019 г., по отношение
на вписаното й фамилно име след сключване на брака – „К.“ вместо „В“. Няма
спор, че в регистрите на населението в Република България съпругът, който е
български и турски гражданин, е записан с имената В.А В., като имената В.А.В. и
Ш.К. са на едно и също лице. Няма спор и относно обстоятелството, че в акта за
сключен граждански брак, издаден от Република Турция , фамилното име на молителката
след брака е „К.“.
В
българското законодателство се съдържат отделни законови норми, касаещи промяна
на имена на лица, които не са български граждани. Така съгласно разпоредбата на
чл. 9, ал.5 от ЗГР(ред. ДВ бр. 91/14.11.2017г.), името на лице, което не е
български гражданин, родено извън територията на Република България, се вписва
в регистрите на актове за гражданско състояние и в регистъра за населението
така, както е изписано в националния му документ за самоличност или в документа
за предоставен статут на пребиваване на територията на Република България.
Според разпоредбата на чл. 21 от ЗБЛД, имената на чужденците в българските
лични документи се изписват по ред и брой, както са изписани в документите за
задгранично пътуване, с които са влезли в Република България, а съгласно
разпоредбата на чл. 48, ал.1 вр. чл. 53, ал.1 от КМЧП, името се определя от
отечествения закон на молителя, който е определящ и за случаите на промяната
му.
От
тези общи правила законът предвижда някои изключения. Съгласно чл.70 от ЗГР,
когато български гражданин сключи брак в чужда държава и е поискал от местен
орган по гражданското състояние съставянето на акт за гражданско състояние, той
е длъжен да се снабди със заверен препис или извлечение от съставения акт и не
по-късно от шест месеца след съставянето му да го предаде или изпрати на
българския дипломатически или консулски представител в тази страна, като
същевременно му съобщи постоянния си адрес в Република България. Той може да го
представи и направо на длъжностното лице по гражданското състояние в общината
по постоянен адрес съгласно чл. 72, ал. 2, т. 1, 2 и 3, заедно с легализиран и
заверен превод на български език – чл.70, ал.2 от ЗГР. Съгласно чл.72, ал.3,
т.3 от ЗГР, длъжностното лице по гражданското състояние съставя акт за
гражданско състояние, като вписва в него въз основа на получения препис в
«пресъставения» акт за сключен граждански брак имената на сключилите брак,
датата и мястото на сключване на брака. Според алинея пета на същия законов
текст «При съществени различия в името, с което лицето е вписано в преписа по
ал. 1 и в регистъра на населението, се представя документ, от който е видно, че
имената са на едно и също лице. Въз основа на този документ при съставянето на
акта името се вписва, както е в регистъра на населението. В случай че един от
съпрузите е приел фамилното име на своя съпруг или е добавил фамилното име на
съпруга си към своето, за фамилно име след брака се вписва приетото или
добавеното фамилно име на съпруга според регистъра на населението.» Аналогични
са и разпоредбите в НАРЕДБА № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на
Единната система за гражданска регистрация. Според чл. 20, ал.1 от Наредбата,
при регистриране на брак, сключен в чужбина, данните за имената на сключилите
брак, датата и мястото на сключване на брака се вписват в акта за сключен
граждански брак така, както са вписани в представения препис или извлечение или
в превода на български език на чуждия документ. Разпоредбата на алинея втора
гласи, че ако преписът не съдържа всички необходими данни за съставянето на
акта за сключен граждански брак се ползват данни от документите за самоличност
на съпрузите или от регистъра на населението. От документа за самоличност на
съпруг, издаден от чуждите власти, може да се допълва фамилното му име след
сключване на брака, ако същото не се съдържа в преписа или извлечението от акта
за сключен граждански брак в чужбина, по писмено заявление от лицето. Въз
основа на регистъра на населението се допълват данни за ЕГН, дата и място на
раждане, бащино име (ако има) и гражданство на съпруга - български гражданин.
Датата и мястото на раждане и гражданството на съпруга - чужд гражданин, може
да се допълнят от националния му документ за самоличност. При невъзможност да
се попълнят всички данни за този съпруг, в акта се вписват само наличните.
Съответно, според алинея трета, която почти дословно възпроизвежда чл.72, ал.5
ЗГР - ако в преписа съпруг е вписан с име, което съществено се различава от
името, с което е вписан в регистъра на населението, за съставянето на акта за
сключен граждански брак се представя документ, от който да е видно, че имената
са на едно и също лице. При съставянето на акта за сключен граждански брак
името на този съпруг се вписва така, както е вписано в регистъра на
населението. В случай че един от съпрузите е приел или е добавил към своето име
фамилното име на съпруга си, за фамилно име след брака се вписва приетото или
добавеното фамилно име на съпруга така, както е в регистъра на населението.
Очевидно и двете норми – чл.72, ал.5 ЗГР и чл.20, ал.3 от наредбата, не правят
разграничение дали съпругът, придобил фамилното име на другия съпруг, е
български или чужд гражданин. Тези норми се явяват специални по отношение на
общите правила досежно вписването и промяната на имената на чуждите граждани в
българските документи за гражданско състояние.Специалните правила дерогират
приложението на общите, поради което и не може да се обоснове извод за колизия
между тях.
Съобразявайки нормата на чл. 72, ал. 5 от ЗГР правилно
длъжностното лице по гражданско състояние при Община Добричка в пресъставения
акт е вписало молителката с фамилното име на съпруга, записано в регистъра на
населението, а именно „В.“. Нормата на
чл. 72 ал. 5 от ЗГР е специална по отношение на нормата на чл. 9, ал.5 от ЗГР
и поради това приложима в конкретния случай /в
този смисъл Решение № 173 от 17.01.2020 г. гр.
дело № 3828/2018 г. на III Г.О. на
ВКС/.
В
хипотеза като настоящата промяната на фамилното име на съпругата би могло да
стане само след успешно проведена от съпруга й процедура по чл.19, ал.2 от ЗГР.
Предвид
гореизложените доводи и съображения, молбата се явява неоснователна и следва да
се отхвърли, тъй като в пресъставения акт за граждански брак от Община Добрич
не е допусната грешка, т.е. няма вписани неверни обстоятелства.
Водим
от гореизложеното, Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Ф. В./Ф. М.преди сключване на брак/,
родена на *** г., гражданка на Република Турция, с адрес: гр. Чорлу, Р Турция, ***№2Е/3
, срещу Община Добричка, адрес: гр.
Добрич, ул. „Независимост” №20, представлявана от Соня Георгиева –кмет, за поправка на грешка в Акт за граждански брак
№ 0067 от 08.10.2019 г. (сключен на 18.04.2011 г. в Република Турция ),
съставен от Община Добричка, по реда на чл. 72, ал. 3-5 от ЗГР, в частта
относно отразеното фамилно име на съпругата Ф. В., обективираща искане
фамилното й име да се отрази в акта за граждански брак като „К.“ вместо „В.“ - на осн. чл. 547 от ГПК във вр. с чл. 72,
ал.3, т.2 и ал. 5 във вр. с чл. 38 ал.4 предл.последно от ЗГР .
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: