№ 463 / 17.7.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в
открито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Георги Видев
при секретаря
Антоанета Метанова, като разгледа административно дело № 480 по описа на съда
за 2020 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е
образувано по жалба на С.Т.Г. против
Заповед № 310з- 95/03.04.2020 г. на началника на Районно управление – Панагюрище
при ОДМВР – Пазарджик, с която на жалбоподателя в качеството му на държавен
служител, младши инспектор, старши полицай в група “Охранителна полиция“, е
наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три
месеца.
Жалбоподателят – С.Т.Г. – претендира отмяна на
обжалваната заповед с твърдението, че е постановена в нарушение на материалния
закон и целта на закона, както и при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и неспазване на установената форма.
Поддържа жалбата си чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно
заседание. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – началник на Районно управление – Панагюрище
при Областна дирекция на МВР – Пазарджик – не се явява и не изпраща
представител в проведеното съдебно заседание. Оспорва като неоснователна
жалбата с подадена преди него писмена молба. Възразява за прекомерност на
претенцията за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
срок от лице – полицейски служител, по отношение на който за констатирано
дисциплинарно нарушение е наложено съответно дисциплинарно наказание.
Мотив за налагането на мярката е обстоятелството, че
докато е бил на смяна, през която е следвало да изпълнява задачи по провеждане
на специализирана полицейска операция за времето от 02.37 ч. до 06.19 ч. на 14.01.2020
г. се е намирал извън автомобила и обсега на трите му видеокамери и не е
изпълнявал възложените му служебни задачи. Вместо това, той и колегата му Й Й.,
член на същия наряд, са напуснали служебния автомобил, като са отишли и са
прекарали посочените почти четири часа в Районно управление – Панагюрище, без
да са им възлагани конкретни задачи. Жалбоподателят е ползвал времето за храна и ободряващи напитки извън
определеното време за почивка и хранене. Ответникът е приел, че с тези си
действия жалбоподателят е проявил небрежност в служебната дейност при
изпълнение на задълженията си.
Като правни основания за налагането на наказанието са
посочена нормата на чл. 80, ал. 2. т. 4, предл. 1 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014
г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното
движение, както и разпоредбите на чл. 204, т. 4, чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197,
ал. 1, т. 2 и чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. 1 от Закона за министерството на
вътрешните работи, които предвиждат следното:
Чл. 80. (2) Служителят, осъществяващ дейност по пътен
контрол, е длъжен да:
4. наблюдава движението и взема мерки за недопускане
нарушения на правилата за движение, а при създаване на пречки или препятствия
по платното за движението да предприема мерки за тяхното отстраняване;
Чл. 204. Наказанията се налагат със заповеди от:
4. (изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) служители на висши
ръководни и ръководни длъжности – за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3.
Чл. 194. (2) Дисциплинарните нарушения са:
1. неизпълнение на разпоредбите на този закон и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и
разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и
главния секретар на МВР и на преките ръководители;
Чл. 197. (1) Дисциплинарните наказания са:
2. писмено предупреждение;
Чл. 199. (1) Дисциплинарно наказание "писмено
предупреждение" се налага за:
3. небрежност в служебната дейност, забавено или лошо
изпълнение на заповед;
От цитираните по-горе правни основания
за издаване на заповедта е видно, че е налице съответствие между тях и словесно
изложените мотиви за издаване на заповедта:
Действително, след като жалбоподателят
е служител, на който е възложено в съответния момент да осъществява пътен
контрол, то той според цитираната разпоредба от наредбата е бил длъжен да
наблюдава движението и взема конкретни мерки (посредством извършване на
проверки и други действия) за недопускане нарушения на правилата за движение. В
тази връзка безспорно напускането от него и продължителното му отсъствие от
служебния автомобил и от пътя, по отношение, на който е следвало да извършва
контрол, представлява нарушение на служебните му задължение, т.е. небрежност в
служебната дейност, според термина, използван в чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР,
която съгласно разпоредбата е основание за налагане на дисциплинарното
наказание писмено предупреждение.
Описаната в оспорената заповед
фактическа обстановка безспорно се установи по делото, независимо от
оспорването ѝ от жалбоподателя.
Безспорно е, съгласно утвърдения от
ответника седмичен график и ежедневна ведомост, че жалбоподателят и колегата му
Й. на процесната дата и място е следвало да изпълняват служебните си
задължения, в качеството им на Автопатрул 4. От друга страна фактът на
отсъствието му през трите процесни часа от служебния автомобил и в непосредствена
близост до него, през който отрязък от време е бил в сградата на районното
управление е безспорен и дори изрично се сочи от жалбоподателя. Тези факти са
достатъчни и изпълват съдържанието на нарушението „небрежност“, което
представлява достатъчно основание, за да се наложи съответното дисциплинарно
наказание.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя:
Твърденията му, че в сградата на
управлението е изпълнявал свои служебни задължения (съставяне на АУАН и др.) са
ирелевантни. Служебните му задължения към процесния момент безспорно са се
изразявали в конкретен автоконтрол – контрол на преминаващи автомобили и
конкретна охрана от посегателства на обществения ред на съответното определено
място. Затова, обстоятелството (дори и да се приеме за доказано), че е
изпълнявал други свои служебни задължения и то на друго място е ирелевантно.
В тази връзка неоснователно е и
възражението, че не е налице небрежност и изобщо, че са неясни мотивите за
налагането на наказанието. Напротив, в нея са изложени ясни, обосновани и
подробни мотиви за извършеното нарушение и както е посочено по-горе – налице е
съответствие между тях и посочените като нарушени правни норми. Действително не
е налице пълно неизпълнение на служебните задължения от страна на жалбоподателя
(дори и само поради факта, че се е намирал в сградата на управлението) но е
безспорно, че е налице изпълнение с необходимото качество, т.е. небрежно
изпълнение, доколкото жалбоподателят е пренебрегнал изпълнението на конкретните
му възложени задачи.
Не е издържано правно и фактически и становището за
липса на нарушение от страна на жалбоподателя, тъй като той не работи постоянно
„на първа линия на пътния контрол“ и не изпълнява задълженията си по посочената
по-горе инструкция. Както е посочено по-горе, не може да има съмнение, че на
жалбоподателя съвместно с колегата му Й.. на процесното място и време е било
възложено да изпълняват наряд именно като авто-патрул. Обстоятелството, че
конкретната длъжност на Й. е автоконтрольор, а на жалбоподателя – старши
полицай в група “Охранителна полиция“, в никакъв случай не го е освободило от
задължението му да извършва пътен контрол, а в случай, че определени действия от
него са част само от правомощията на колегата му Й. (като например съставяне на
АУАН) – то той е бил длъжен в максимална степен да съдейства на последния при
изпълнението на тези му правомощия.
Несъстоятелни са и доводите, че не е
налице посочване на доказателства потвърждаващи нарушението, а видеофайловете
от процесния автомобил не представляват годно доказателствено средство. От една
страна, административният процес е неформален за разлика от наказателния и в
рамките на първия почти не съществуват ограничения за използването на
доказателства и доказателствени средства. От друга страна извършеното от
жалбоподателя нарушение е безспорно доказано и с други доказателства,
включително и с признанието му, че се е намирал в сградата на управлението.
Неоснователни са и възраженията, че дисциплинарно
наказващият орган не е изслушал служителя и не приел писмените му обяснения, а
е взел единствено неговото „сведение“ и то дадено пред ДРО.
Разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР предвижда
следното:
Чл. 206. (1) Дисциплинарно наказващият орган е длъжен
преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или
да приеме писмените му обяснения…
Следователно, според закона гласното изслушване е само
алтернатива на писмените обяснения. Несъмнено е също, че наименованието
„сведения“ не е достатъчно за да обоснове различие с документа, посочен в
закона като „обяснения“. Нищо незаконосъобрано няма и в обстоятелството, че
сведенията са поискани от проверяващите нарушението служители, а са обсъдени впоследствие
от наказващия орган.
Очевидно неоснователни са и доводите за
немотивираност на размера на срока на наложеното наказание, тъй като
3-месечният такъв е минималния предвиден в закона, съгласно чл. 199, ал. 2,
изр. 1 от ЗМВР. В този смисъл наказанието „писмено предупреждение“ е и
справедливо, съразмерно с тежестта на извършеното нарушение и е в пълно
съответствие с превантивната цел на закона – да бъде мотивиран служителят да не
извършва нови нарушения при изпълнение на служебните си задължения.
Предвид всичко гореизложено обжалваната заповед е
законосъобразна, а жалбата – неоснователна.
Затова Административен съд, гр. Пазарджик
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на С.Т.Г. против Заповед № 310з- 95/03.04.2020 г. на началника
на Районно управление – Панагюрище при ОДМВР – Пазарджик, с която на
жалбоподателя в качеството му на държавен служител, младши инспектор, старши
полицай в група “Охранителна полиция“, е наложено дисциплинарно наказание
„писмено предупреждение“ за срок от три месеца.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: /П/