№ 206
гр. Габрово , 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на десети август, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20214210100987 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба, вх. 2471/04.06.2021 г. на Н. Н. М., ЕГН **********,
лично и като законен представител Д. Н. М., ЕГН **********, с искане за издаване на
заповед за защита срещу Н. Д. М., ЕГН **********.
Молителката Н. Н. М. поддържа, че ответникът е неин бивш съпруг и от брака
имат родено едно дете - Н. Д. М., ЕГН **********. Твърди, че след постановяване
решението за допускане на развод, ответникът започнал да упражнява психически
тормоз по отношение на нея и детето чрез непрекъснати заплахи по телефона. Излага,
че детето ставало свидетел на отправените заплахите и започнало да заспива трудно и
да се буди многократно през нощта. Тези действия на ответника продължили до
ноември 2020 г., след което молителката М. подала сигнал в РУ Габрово и ответникът
за кратко преустановил упражнявания психически тормоз. Излага, че от 16.05.2021 г.
ответникът започнал отново да звъни по телефона и да отправя заплахи, като на
посочената дата й казал „Не ми пречат вратите ще видите как се влиза. Когато умреш
ще се грижа детето.” Освен това ответникът следял непрекъснато двамата молители
като в случай, че не отговорели на неговото обаждане започвал да им звъни
непрекъснато - до 50 пъти на вечер. Излага, че детето се притеснявало да ходи по пътя
и непрекъснато се оглеждало, а вечер било неспокойно. Моли съда да наложи мерки за
защита по ЗЗДН. В представената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН описва изложените в
молбата актове на домашно насилие.
В съдебно заседание молителите поддържат молбата.
1
Ответникът, Н. Д. М., не участва лично или чрез представител в производството
и не изразява становище по молбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а и се установява от служебно извършена от съда справка в
деловодната система на съда, че молителката Н.Н. М. и ответникът са бивши съпрузи и
родители на молителя Д. Н. М..
Молителката Н. Н. М. е представила декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която
декларация, предвид предвидената наказателна отговорност за неистинността й и с
оглед разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 ЗЗДН, съдът цени като доказателство за
осъщественото от ответника Н. Д. М. поведение, доколкото изложеното в декларацията
не е опровергано от събраните в производството доказателства.
Съобразно изискванията на ЗЗДт, по делото е изготвен и представен доклад от
ДСП-Габрово, в който е посочено, че детето Н. Д. М. е споделило пред социалния
работник, че е присъствало на разговор, в който е чул баща си да казва на майка му, че
ще я убие. В резултат на отправените заплахи детето започнало да се страхува от
действията на своя баща. Пред социалния работник детето е споделило още, че когато
не си вдигне телефона ответникът започвал да му звъни непрекъснато.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани, като
необсъдените такива, съдът намира неотносими, тъй като не установяват факти и
обстоятелства от предмета на доказване.
При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира
следното:
Въз основа на неопроверганата от ответника декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН,
съдът приема, че автор на актовете на домашно насилие, подробно описани от
молителката Н. Н. М. в молбата й за защита е Н. Д. М.. Следва да се отбележи, че
съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, когато няма други доказателства за
извършване на домашно насилие, съдът издава заповед за защита само на основание
приложената декларация по чл. 9, ал. 3. Конкретната хипотеза е приложима в случая,
ето защо въпреки липсата на доказателства за поведението на ответника, на основание
представената декларация от страна на молителката съдът дължи да приеме, че
насилието е извършено.
С оглед изложеното съдът приема, че ответникът е предприел поведение,
изразено в упражняване на психическо и емоционално насилие – чрез отправянето на
заплахи по телефона по отношение на молителката Н. Н. М. и психическо и
емоционално насилие по отношение на малолетното дете Д. Н. М., което е присъствало
при отправянето на заплахи към майката и в резултат на възприетата кризисна
ситуация, детето е изживяло психо-емоционален стрес.
От друга страна принудителното следене, наблюдаване и непрекъснато звънене
на двамата молители също е форма на упражнено противоправно въздействие, което
законът забранява и се субсимира под хипотезата на психологическо насилие.
Намесата в личния живот на едно лице, чрез наблюдение, следене, непрекъснато
звънене по телефона, е винаги противоправно и забранено от правния ред поведение.
2
С оглед на изложеното, съдът счита, че спрямо ответника, като извършител на
психическо и емоционално насилие по отношение на повече от едно лица, едното от
които малолетно дете, предприето системно – повече от три пъти, следва да бъдат
приложени мерки по чл. 5, ал. 1, т.1 и т. 3, предл. 1, 2 и 3 ЗЗДН, чрез които ще се даде
защита на пострадалите лица.
За гарантиране в достатъчна степен интересите на пострадалите, че няма да
бъдат обект на бъдещо насилие от страна на ответника, и предвид тежестта на акта на
домашно насилие, времето, през което е извършен, и мястото на извършването му,
съдът счита, че мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3, предл. 1, 2 и 3 ЗЗДН трябва
да бъдат наложени за срок от шест месеца, считано от издаването на заповедта за
защита, а неизпълнението на последната ще доведе до прилагането на предвидените в
чл. 21, ал. 2 ЗЗДН последици. Не е необходимо да се налагат останалите мерки,
предвидени в разпоредбата на чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН, още повече, че не се установи
ответникът да предприемал противоправно поведение по местата за социални контакти
и отдих на молителите. На следващо място, поради непосочване на точните места за
социални контакти и отдих на молителите и с оглед тяхната неопределеност, забрана
на ответника да ги приближава би била бланкетна и безпредметна.
Съгласно чл. 5, ал. 3 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита, съдът е длъжен
да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1000 лева.
При определянето на размера на глобата съдът отчита тежестта на нарушенията,
системността при извършването им, както и липсата на доказателства за провокиращо
го от страна на пострадалите лица поведение, времето и мястото на извършването на
актовете на психическо и емоционално насилие, съдът приема, че на същият следва да
бъде наложена глоба в размер на 300 лева.
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, вр. чл.72, ал.1 ГПК,
вр. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, Н.
Д. М., следва да заплати по сметка на РС Габрово и държавна такса в размер на 50
лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, срещу Н. Д. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Габрово, ул. „**********” № 17, вх. В, ет. 4, ап. 13, с която се:
ЗАДЪЛЖАВА Н. Д. М., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН,
да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Н. Н. М., ЕГН
********** и Д. Н. М., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на Н. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„**********” № 17, вх. В, ет. 4, ап. 13 да се доближава на по-малко от 100 /сто/ метра
до Н. Н. М., ЕГН ********** и Д. Н. М., ЕГН **********, жилището им с адрес: гр.
Габрово, бул. „***********” № 7, ет. 4, ап. 10, местоработата на Н. Н. М., ЕГН
********** - „Матега” ООД, находяща се в гр. Габрово, бул. „3-ти март“ 9, Южна
промишлена зона, и ОУ "Ран Босилек" – гр. Габрово, в което учи Д. Н. М., ЕГН
**********, за срок от шест месеца, считано от издаване на заповедта за защита, на
3
основание чл.5, ал.1, т.3, предл.1 и ЗЗДН.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Н. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„**********” № 17, вх. В, ет. 4, ап. 13, че при неизпълнение на настоящата заповед, на
основание чл. 21, ал. 2 ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно
да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на Н. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „**********”
№ 17, вх. В, ет. 4, ап. 13, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, глоба в размер на 300 (триста)
лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА Н. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „**********” №
17, вх. В, ет. 4, ап. 13, да заплати по сметка на РС Габрово държавна такса в размер на
50 (петдесет) лева, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН вр. чл. 16 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата 5 (пет) лева
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в 7-дневен
срок от връчването му на страните, като издадената заповед подлежи на незабавно
изпълнение, съгласно чл. 20 ЗЗДН.
Препис от решението да се изпрати на полицейското управление по адресите на
страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
4