№ 27888
гр. София, 21.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20221110156815 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 389 и сл. от ГПК.
Образувано е по искане, инкорпорирано в исковата молба вх. № 222370/19.10.2022г. на Н. Г.
Н. с ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своя баща и законен
представител Г. Н. Н. с ЕГН **********, за допускане на обезпечение на предявен от него
срещу майка му М. Д. И. с ЕГН ********** иск по чл. 150 СК за изменение на
постановената с Решение № 88/22.06.2022г. на РС – гр. Ботевград по гр.д. 116/2022г.
издръжка, която майката дължи на детето си чрез нейното увеличение от 250 лева на 350
лева. Иска се съдът да постанови спиране на изпълнението по изп.д. 20178510405753 по
описа на ч.с.и. Мариян Петков с рег. № 851 и район на действие СГС и на изп.д.
20178510404011 по описа на същия ч.с.и.
Изследвайки предпоставките за допускане на обезпечението съдът съобрази следното.
Предявеният иск е допустим, а исковата молба – редовна. По представените в исковата
молба писмени доказателства се установява следното. Бащата Г. Н. упражнява родителските
права върху общото с ответницата дете Н. Н.. Няма доказателства за влизане в сила на
решението, по което е било присъдено през м. юни настоящата година увеличение на
издръжката – представеният препис не удостоверява това. Така съдът приема, че има само
доказателства за това, че е водено такова производство.
Молителят обосновава обезпечителна нужда поради факта, че майката е завела срещу
бащата две изп.д., образувани през 2017 година. По същите се доказва да е наложен запор на
трудовото възнаграждение на законният представител на ищеца, като се отчете, че едното е
с изходящ номер 27.10.2017г., съответно входирано от вероятния тогавашен работодател на
длъжника „Лукойл“ – България“ ЕООД с вх. № 1204/ 30.10.2017г., а другото – с изх. №
154553/05.09.2017г., съответно приет отново от „Лукойл – България“ ЕООД с вх. №
1014/08.09.2017г. Именно изпълнението на производството по тези дела /с по-горе посочени
номера/ се иска да бъде спряно. Молителят твърди, че от м. август 2022г. живее и учи в гр.
1
София, за което има значителни разноски – за наем и за по-скъпия живот в столицата като
цяло. Доказва, че е редовен ученик в 166 Спортно училище „Васил Левски“ – гр. София,
както и че баща му е наел жилище в гр. София, ж.к. Хаджи Димитър срещу 650 лева
месечен наем. Бащата на ищеца по делото навежда още, че е завел искова молба –
отрицателен установителен иск срещу майката като взискател по посочените изпълнителни
дела, с която иска признаване за установено, че вземанията по същите не се дължат като
погасени по давност.
На първо място не може към настоящия момент да се направи категоричен извод за
вероятната основателност на заведения иск, тъй като няма данни решението, с което е
определена издръжката, чието изменение се иска, да е влязло в сила. Този въпрос е по
основното производство, но има значение и в настоящото. На следващо място – ищец по
иска по чл. 150 СК е детето лично и със съгласието на баща си, а не само неговият баща. С
посочените изпълнителни дела се засяга патримониума именно на баща, като нормално
следва да се отчете, че той е този, който в момента издържа сина си. В същото време е
възможно детето Н. да има и друго имущество на свое име, различно от това на баща му, с
оглед прекратения брак и възможността да наследява майка си. Така не може да се прецени
каква е имуществената база на самия ищец, съответно каква е неговата обезпечителна
нужда, а не тази на баща му. И най-същественото – посочените изпълнителни дела има
данни, че са заведени още през 2017 година, откогато датират и въпросните запорни
съобщения. Няма никакви доказателства къде работи сега бащата на ищеца, какви
доходи има, нито дали евентуално след три-годишно действие на тези запори дългът не
е изплатен. По изложеното не може да се направи извод, че в случая е налице
обезпечителна нужда. Ето защо искането подлежи на отхвърляне.
Заведеното от бащата срещу майката установително произвдство няма никакво отношение
към настоящото дело, тъй като там страна не е детето и няма как да се смесват отношения от
облигационен характер с тези по даването и търсенето на издръжка от страна на детето
срещу майката. Важно е още да се отбележи, че по наведените към момента данни е ясно, че
на детето е вече определена първоначална издръжка, което дава право на детето лично и със
съгласието на бащата да търси нейното изпълнение от майка по привилегирован ред
съгласно българското законодателство.
По изложеното се налага изводът за неоснователност на искането. Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на Н. Г. Н. с ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на своя баща и законен представител Г. Н. Н. с ЕГН **********, за допускане
на обезпечение на предявен от него срещу майка му М. Д. И. с ЕГН ********** иск по чл.
150 СК за изменение на постановената с Решение № 88/22.06.2022г. на РС – гр. Ботевград
по гр.д. 116/2022г. издръжка, която майката дължи на детето си чрез нейното увеличение от
250 лева на 350 лева, чрез спиране на изпълнението по изп.д. 20178510405753 по описа на
2
ч.с.и. Мариян Петков с рег. № 851 и район на действие СГС и на изп.д. 20178510404011 по
описа на същия ч.с.и.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в седмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3