Решение по дело №3612/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4859
Дата: 12 ноември 2019 г. (в сила от 27 ноември 2019 г.)
Съдия: Мартин Стоянов Стаматов
Дело: 20193110103612
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 Р Е Ш Е Н И Е

 

                            12.11.2019 г.      гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                           гражданско отделение

На седемнадесети октомври                                              две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело №  3612  по описа за 2019 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-тавр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба подадена от Т.Н.К., ЕГН **********, с адрес: *** с която претендира да бъде осъдено З. "Б.и." АД ЕИК ***** със седалище и адрес на управление:*** да му заплати сумата от: 10 лв., частично от 1668,90 лв. – неплатен остатък от застрахователно обезщетение в общ размер на 1750 лв. за имуществените вреди причинени на собствено на ищеца МПС марка „*****с peг. № *****вследствие на ПТП от 09.01.2019г., настъпило по вина на водач, управлявал застраховано при ответника със застраховка „ГО”  л.а. *****с peг. *****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, както и разноските по делото.

В исковата молба се сочи, че на 09.01.2019г. Т.Н.К. предоставила личният си автомобил марка „*****с peг. № *****на Мартин Кателиев. На 09.01.2019г., около 17.10 часа, *****управлявайки л.а. марка „*****с peг. № *****се движел покрай паркинга до бл.306 в кв. „Вл. Варненчик“ - гр. Варна. Срещу него се движел л.а. *****с peг. *****. Участъкът, в който следвало да се разминат автомобилите бил стеснен и не можели да се разминат, поради което Мартин преминал вляво където имало място и другият водач продължил движението си. Водачът на л.а. „Пежо 206“ преминавайки покрай  автомобила на ищцата не преценил правилно дистанцията и ударил страничното му дясно огледало. От удара огледалото се счупило. За настъпилото ПТП двамата водачи съставили Двустранен констативен протокол за ПТП. Лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" със застрахователна полица № BG/*****от застрахователна компания ЗК „Бул инс" АД, със срок на действие 21.03.2018г. - 20.03.2019г. За настъпилото ПТП увреденото лице уведомило застрахователя на виновния водач, като същият извършил оглед и заснемане на автомобила, както и съставил Опис на щета № **********/10.01.2019г. В Описа, като увредени детайли били описани: основа и капачка странично дясно огледало. Като застрахователно обезщетение ищецът получил сумата в размер на 81.10 лв., която счита, че е по-ниска от действителната му стойност. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведоменият ответник е подаден отговор, с който оспорва иска изцяло. Не оспорва наличието на валидна застраховка ГО по отношение на автомобила, управляван от посочения като виновен за ПТП водач и извършеното плащане по заведената щета. Оспорва описаните в протокола за ПТП механизъм на настъпване на вредите, вината и щетите. Оспорва посочената от ищеца стойност на уврежданията. Сочи, че на застрахователя не са представени документи за отремонтирането на автомобила, поради което обезщетението е определено съобразно средните пазарни цени на необходимите материали и труд за възстановяване на вещта в състоянието отпреди застахователното събитие. Прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на увредения при осъществяване механизма на ПТП, като твърди, че произшествието е настъпило по изключителна вина на водача на лек автомобил марка *****, тъй като същият виновно с действията си е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 1, чл. 16, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и ал. 2, чл. 48 от ЗДвП. Твърди, че за процесното МПС е налице частична увреда на страничното огледало, а не пълна, поради което правилно дружеството е изплатило стойността, необходима за възстановяване на имуществото, т.е. обезщетението правилно включва единствено подмяна на основата на страничното огледало, труд и материали за боядисване, но не и закупуване на нови (оригинални или не) части на автомобила.  Претендират се разноски.

С определение на съда постановено в проведено на 17.10.2019г. открито съдебно заседание, е допуснато на осн. чл. 214 ГПК изменение по размер на иска, като е увеличен от 10 лв. на 692,08 лв. представляващ пълен неплатен остатък от дължимото застрахователно обезщетение в размер на 773,18 лв.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От писмените доказателства копия на: застрахователна полица*****;    свидетелство за регистрация част I и част 2 с № *********; СУМПС № ********* и контролен талон № 6014644;   двустранен констативен протокол за ПТП от 09.01.2019г.; преписка по образуваната щета № **********/10.01.2019г. вкл. опис заключение, уведомление за щета по застраховка ,,Гражданска отговорностна МПС от 10.01.2019г.,  уведомления за необходими документи за завеждане на щета  от 07.01.2019г и 10.01.2019г., калкулация и доклад по щета, платежно нареждане от 22.01.2019г.,   се установява, че:  л.а. *****с peг. ***** е бил застрахован по застраховкаГражданска отговорност" със застрахователна полица № BG/*****от застрахователна компания ЗК „Бул инс" АД, със срок на действие 21.03.2018г. - 20.03.2019г. На   09.01.2019г. в гр. Варна около 17.10 часа, *****управлявайки л.а. марка „*****с peг. № *****се движел покрай паркинга до бл.306 в кв.Вл. Варненчик“ - гр. Варна. Срещу него се движел л.а. *****с peг. *****, управляван от ***** който при  разминаването ударил страничното дясно огледало на л.а. „*****“ и го счупил. За настъпилото ПТП увреденото лице уведомило застрахователя на виновния водач, като същият извършил оглед и заснемане на автомобила, както и съставил опис на щета № **********/10.01.2019г. В Описа, като увредени детайли били описани: основа и капачка странично дясно огледало. Като застрахователно обезщетение ищецът получил на 22.01.2019г. сума в размер на 81.10 лв.

От заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза /писмено и устно/, се установява, че механизмът на настъпване на ПТП описан в двустранния констативен протокол отговаря на установените от застрахователя увреждания. Цената на необходимите труд и материали за възстановяване на увредената вещ в състояние годно да бъде ползвана по предназначение, определена към момента на щетата, е 773,18  лв.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на сега чл. 432 ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, аналогична на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", който сключвайки я се е задължил да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им. От това следва, че рискът при застраховката "Гражданска отговорност" включва не само опасността от възникване на санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и противоправно деяние в нейния деликтен смисъл - чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, но и от безвиновните задължения по чл. 46 ал. 2, чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. ( в т.см. пр. Решение № 15 от 1.06.2012 г. по т. д. № 279/2011 г. на ВКС).

В случая ищецът основава твърденията си на наличие на деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, извършен от водача на застрахования автомобил (противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете и вина) и валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента. Поради това, съобразно правилата за  разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, ищецът следва да установи настъпило ПТП, при което са му нанесени имуществени вреди от застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество автомобил, както и неправомерното поведение на водача му, вида и стойността на вредите, причинна връзка между неправомерното поведение и вредите. Респ. ответникът да установи твърденията си за липса на вина у деликвента, съпричиняване от пострадалия, както и евентуално при успешно проведено доказване от ищеца - че му е изплатил застрахователно обезщетение за претърпените увреждания.

По делото са безспорни обстоятелствата, че  л. *****с peг. ***** е бил застрахован по застраховкаГражданска отговорност" със застрахователна полица № BG/*****от застрахователна компания ЗК „Бул инс" АД, със срок на действие 21.03.2018г. - 20.03.2019г., т.е. със срок на действие към датата на настъпване на процесното ПТП.

            От обсъдения двустранен констативен протокол за ПТП, съдът намира за установено и обстоятелството, че в резултат на поведението на водача л.а. *****с peг. ********** което е противоречало на нормите на чл. 44 ЗДвП ( При разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства. (2) Ако разминаването не може да се извърши безопасно поради наличието на препятствие или стеснение на платното за движение, водачът, чиято пътна лента е заета, е длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.), е настъпило ПТП при което на собствената на ищеца вещ – „*****с peг. № *****са причинени следните вреди: унищожена основа и капачка странично дясно огледало.

С плащането на част от претендираното обезещетение застрахователят конклудентно е признал горните обстоятелства, поради което единственият релевантен спорен въпрос е размера на вредите. Застрахователят не се е позавал при определяне на застрахователното обезщетение на съпричиняване.  Не е поискал да извърши оглед на другия автомобил или на мястото на ПТП, или други действия установяващи твърденията му за съпричиняване. В настоящия процес също не е поискал и/или представил доказателства, което да установява твърдението му за виновно поведение и от водача, управлявяал автомобила - собственост на ищцата.

Отчитайки предмета на застрахователно покритие по този вид имуществена застраховка, обезщетението следва да покрие действителната стойност на увредената вещ към деня на причиняване на щетата /чл.386, ал.2 КЗ/. Размерът му се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно установения размер на претърпяната в резултат на застрахователното събитие вреда. Същото не може да надвишава стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 402 КЗ/. В горния смисъл са и Решение № 115/ 09.07.2009 год. по т. д. № 627/ 2008 год. на ВКС, ІІ ТО, Решение № 79/ 02.07.2009 год. по т. д. № 156/ 2009 год. на ВКС, І ТО, Решение № 152/ 02.02.2011 год. по т. д. № 51/ 2010 год. на ВКС, І ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК и съставляващи задължителна съдебна практика и по аналгочините норми от действащия КЗ. В случая, според заключението на вещото лице, стойността на частите и ремонтите дейности, с които увреденото МПС ще бъде възстановено в същия вид и качество отпреди произшествието е  773,18  лв. Като се приспадне извършеното плащане на стойност 81,10 лв. остатъкът е 692,08 лв.

От изложеното следва, че е установено наличието на всички елементи от фактическия състав, пораждащ претендираните права на ищеца, поради което искът следва да бъде уважен до претендирания размер.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване договор за правна помощ /360 лв. с ДДС/,  вносни бележки за депозит за експертиза и държавни такси  /250 лв./, са в общ размер от 610 лева

Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

 

                                                           Р  Е  Ш  И

                                                       

ОСЪЖДА на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД З. "Б.и." АД ЕИК ***** със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Т.Н.К., ЕГН **********  сумата от 692,08  лева: неплатен остатък от застрахователно обезщетение в общ размер на  773,18 лв. за имуществените вреди причинени на собствено на ищеца марка „*****с peг. № *****вследствие на ПТП от 09.01.2019г., настъпило по вина на водач, управлявал застраховано при ответника със застраховка „ГО”  л.а. *****с peг. *****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, както и разноските по делото.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК  З. „Б.и.” АД ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Т.Н.К., ЕГН ********** сумата от 610лв. представляващи сторените разноски в производството за държавна такса и възнаграждение на вещо лице, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: