№ 154
гр. Пловдив, 11.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Румяна Ив. Панайотова Въззивно
гражданско дело № 20225000500253 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят ВЛ. ХР. ХР., редовно призован, не се явява. За него – адв.
И.Д., упълномощен от по-рано.
Въззиваемата О. К., редовно призована, се представлява от юриск. Д.Т.,
редовно упълномощена от по-рано.
Въззиваемият ЕМ. СТ. К., редовно призован, не се явява. За него се
явява адв. Т.Д., упълномощен от по-рано.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Юриск. Т.: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от ВЛ. ХР. ХР. чрез процесуалния му
представител адвокат И.Д. против решение № 260038 от 16.03.2022 г.,
1
постановено по гр.д. № 406/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд –
ХХІІ гр.с. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, като
постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и
на материалния закон и е необосновано по изложените в жалбата подробни
съображения, поради което моли съда да го отмени изцяло и да постанови
друго, с което да уважи иска по чл. 452, ал. 3 от ГПК и да осъди ответниците
да му заплатят солидарно сумата 73 000 лв., съставляваща част от
обезпеченото със запор вземане от трето задължено лице по изп.д. №
212/2015 г. на ЧСИ МО, която сума О. К. е заплатила в полза на длъжника за
погасяване на задължението му по изп. № 994/2015 г. по описа на ЧСИ П. И.,
а при условията на евентуалност, ако съдът потвърди първоинстанционното
решение по главния иск, да уважи искът му по чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45
от ЗЗД. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият О. К. счита, че обжалваното решение е правилно,
обосновано и законосъобразно, поради което моли съда да отхвърли
въззивната жалба и да потвърди изцяло обжалваното решение. Претендира
разноски за въззивната инстанция, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият ЕМ. СТ. К., действащ чрез процесуалния му представител
адвокат Т.Д., оспорва въззивната жалба като неоснователна, като моли съда
да я отхвърли и да потвърди решението на окръжния съд като правилно,
обосновано и законосъобразно. Претендира разноски за двете съдебни
инстанции.
Адв. Д.: Поддържам подадената от нас въззивна жалба и оспорвам
подадените срещу нея отговори.
Нямам искания за доказателства. Само представям договор за правна
защита и съдействие за тази инстанция, ведно със списък за разноските по чл.
80 от ГПК и доказателства за плащането им – потвърждение за плащане.
Юриск. Т.: Оспорвам въззивната жалба и поддържам депозирания от
нас отговор. Други доказателства по делото няма да сочим.
Представям списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Адв. Д.: Оспорвам въззивната жалба като неоснователна по изложените
в отговора съображения, който поддържам.
Нямам искания за доказателства.
2
Също представям списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА представените от пълномощника на жалбоподателя договор
за правна защита и съдействие и доказателството за плащането на
разноските.
ПРИЛАГА представените от пълномощниците на страните списъци по
чл. 80 от ГПК за сторените от тях разноски.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. Д.: От името на доверителя ми моля да приемете подадената
въззивна жалба за основателна, да отмените постановеното решение на първа
като неправилно, да постановите решение по съществото на спора, с което да
уважите главната ни претенция като основателна и доказана, а ако я намерите
за неоснователна, да разгледате и уважите предявената евентуална претенция.
Претендираме за разноски съобразно представения списък по чл. 80 от
ГПК и моля за срок и възможност за представяне на писмени бележки.
Само бих маркирал с няколко изречения.
Претенцията ни, свързана с главния иск, е по чл. 452, ал. 2 от ГПК.
Противно на подържаното от първоинстанционния съд, считаме, че
посочената законова норма не урежда разграничение между вида плащане. С
нея е въведена една защита за кредитора, наложил запор, която се изразява в
недействителност на извършеното плащане или по-скоро в
непротивопоставимост на този кредитор. Ако се възприеме тезата,
поддържана от Пловдивския окръжен съд, то всеки един длъжник, по
отношение на чието вземане има наложен запор, много лесно може да
заобиколи правното действие на запора и да образува изпълнително дело и в
рамките на това дело принудително да събере запорираното вземане. Аз
считам, че подобно събиране на вземане не може да бъде противопоставено
на кредитора, наложил по-рано запор и не може го лиши от правата по чл.
452, ал. 1 ГПК.
Подробни съображения ще изложа в писмени бележки.
Юриск. Т.: Моля да постановите решение, с което да отхвърлите
3
подадената жалба като неоснователна и недоказана, изцяло да потвърдите
постановеното първоинстанционно решение, като сме развили подробни
съображения в отговора на въззивната жалба.
Претендираме разноски за тази инстанция. Евентуално правя
възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на
жалбоподателя.
Адв. Д.: Моля да постановите решение, с което потвърдите това на
първоинстанционния съд. Същото според нас е правилно и законосъобразно,
а подадената въззивна жалба е неоснователна. Подробни съображения съм
изложил в отговора й, които молим да съобразите.
Отделно от това ние считаме, че няма как да бъде ангажирана
имуществената отговорност на общината. Такава евентуално може да се
търси само и единствено от частния съдебен изпълнител. Още по-малко
може този иск да се насочи към моя доверител, още повече, че няма нито
едно доказателство, което да установява, че той даже е знаел за тези процесни
плащания. Категорично няма доказателства той да е нареждал тези плащания,
поради което считам, че и основният и евентуалният иск са неоснователни.
Затова моля да потвърдите първоинстанционното решение.
Претендираме разноски съобразно представения списък.
Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на жалбоподателя.
Адв. Д. (реплика): Ще кажа само едно изречение във връзка с
изложените съображения, че съдебният изпълнител всъщност е събрал
вземането и едва ли не взискателят по неговото изпълнително дело не е могъл
да се противопостави.
Взискателят е могъл и е бил длъжен в качеството си на длъжник по
запорираното вземане да предприеме всички необходими действия, така че да
се изпълни наложения запор, а не това вземане да се озове в патримониума на
длъжника. Въпреки наложения запор, той е могъл да предотврати действията
на съдебния изпълнител и не само е могъл, но е бил и длъжен, доколкото
именно той е господар на изпълнителното производство и той е субектът,
който определя рамките на изпълнителното производство, като вкл. може да
поиска неговото прекратяване или спиране в определени ситуации.
4
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Определя на адв. Д. едноседмичен срок за представяне на писмени
бележки, считано от днес.
Обявява, че ще се произнесе в законния едномесечен срок, считано от
днес, т. е. до 11.08.2022 г.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 09:41 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5