Решение по дело №1455/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 908
Дата: 16 юни 2020 г. (в сила от 3 юли 2020 г.)
Съдия: Божидар Иванов Кърпачев
Дело: 20205330201455
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

    № 908

гр. Пловдив, 16.6.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на 8.6.2020г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ

                                                                                         

          при участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1455/2020г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на   С.А.В. против Наказателно постановление № 19-1030-009671 издадено от  Началник група към ОДМВР- Пловдив, сектор Пътна полиция, с което на  С.А.В. е наложена  глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 145 ал. 2 от ЗДвП.

С  жалбата и с допълнително писмено становище се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна  взема становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП.

            Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

 В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:  На 17.09.2019 г. около 14:00 часа в гр.Пловдив на ул. Напредък,  сектор Пътна полиция Пловдив жалбоподателят представя за регистрация л.а.СУБАРУ Б 9 ТРИБЕКА с рег.№ ******, придобит от дружеството СУБАРУ ШОП ООД, ЕИК ********* на 14.06.2019г., видно от договор с нотариална заверка №8823 от нотариус №***. С.А.В. е управител на дружеството СУБАРУ ШОП ООД. Изтекъл едномесечен срок за регистрация по чл. 145, ал.2 ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП  има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното.

В конкретния случай констатациите в АУАН, не само че не са  опровергани, но и изцяло се потвърждават от показанията на актосъставителя и от представените от самия жалбоподател писмени доказателства.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка наказващият орган е допуснал съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, доколкото неправилно е определено лицето, чиято отговорност следва да се ангажира.

Санкцията  е наложена на С.А.В. в  качеството му на управител на дружеството СУБАРУ ШОП ООД, което притежава процесното МПС. Съгласно чл. 145, ал.2 ЗДвП, която се сочи като нарушена в АУАН и НП, тежестта за представяне на придобития автомобил за регистрация лежи върху приобретателя на МПС. В случая собственик на процесното МПС, видно от отразеното в АУАН и НП, а и от представения договор за покупко-продажба на МПС е не С.А.В., а дружеството, чийто управител е той- СУБАРУ ШОП ООД.

 Съгласно изричната разпоредба на чл. 177, ал.6  ЗДвП, вр. чл. 83 ЗАНН, на която се е позовал наказващия орган, в случаите, когато собственикът на МПС е юридическо лице или едноличен търговец санкцията се налага на самото ЕТ или ЮЛ, а не на управителя или собственика на фирмата.

. Случаите, в които за нарушения допуснати от ЮЛ или ЕТ глоба се налага на съответния управител или собственик на фирмата са изрично предвидени в закона, като например чл. 188, ал.2 ЗДвП, чл. 74 ЗСч и др., сред които процесния случай не попада.

По изложените съображения неправилно санкцията е наложена чл. 177, ал.6  ЗДвП  на С.В.

Освен всичко друго, неправилното определяне на субекта, който следва да понесе отговорността е довело в конкретния случай до налагане на неправилно като вид наказание. Съгласно изричния текст на 177, ал.6  ЗДвП, вр. чл. 83 ЗАНН, на който се позовава наказващия орган на ЮЛ и ЕТ се налага имуществена санкция в размер на 200 лева. В случая по делото  е наложена глоба в в същия размер.

Съгласно задължителната за съдилищата практика обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на Върховен административен съд- Имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл.83, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. По отношение на юридическите лица и еднолични търговци налагането на имуществена санкция няма характера на глобата като реализиране на административнонаказателна отговорност, която по дефиниция е лична и която може да се носи само от физически лица. Имуществената санкция е съвсем различен и независим от глобата санкционен институт и правилата предвидени в ЗАНН за глобата не могат да намерят съответно приложение за имуществените санкции.

По изложените съображения, като е наложил съвсем различен по вид санкция, наказващия орган е допуснал съществено нарушение на материалния закон, което е самостоятелно основание за отмяна на НП.

В този смисъл и трайната практика на административен съд Пловдив- Решение № 118 от 31.01.2017 г. по к. адм. н. д. № 2580 / 2016 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 399 от 16.03.2017 г. по н. д. № 2977 / 2016 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2012 от 18.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1810 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение от 17.11.2011 г. по а.н.д. № 2290/2011 г. на Административен - съд Пловдив.

 

Предвид този изход на спора съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН право на разноски би имал жалбоподателят, но доколкото такива не са поискани и не са представени доказателства за сторването им, то не следва да се присъждат.

 

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1030-009671 издадено от  Началник група към ОДМВР- Пловдив, сектор Пътна полиция, с което на  С.А.В. е наложена  глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 145 ал. 2 от ЗДвП.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

                                                     

 

 

      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала.

С.Д.