РЕШЕНИЕ № 157
гр.Бургас, 16.10.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в публично съдебно заседание проведено на четиринадесети септември
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АНГЕЛ
ГАГАШЕВ
мл.с. КРАСИМИР СОТИРОВ
при секретаря Лена Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията Ангел Гагашев ВНЧХ дело № 564 по описа на съда за 2018
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
въззивно и се движи по реда на чл.313 и сл. от НПК.
С присъда № 12 от 11.04.2018
г., постановена по НЧХД № 201/ 2017 г. по описа на Районен съд – Поморие,
подсъдимият З.С.Г. с ЕГН **********
бил признат за
невиновен в това, че на 06.03.2017 г., в гр. Поморие, в сградата на РУ –
Поморие при ОДМВР – Бургас, пред разследващи полицаи от РУ – Поморие,
съзнателно разгласил неверни позорни обстоятелства за частния тъжител Д.Т.Д. с
ЕГН **********, както и че е приписал на Д. престъпление по чл. 309 ал.1 от НК
– създаване на документ с невярно съдържание и използване на същия,
престъпление по чл. 209 ал.1 от НК –
измама, както и престъпление по чл. 206 от НК – присвояване на сума
пари, като клеветата е извършена публично, поради което и на основание чл. 304
от НПК, бил оправдан по повдигнатото му обвинение за извършеното престъпление
по чл. 148 ал.2, вр. ал.1, т.1 вр. чл. 147 ал.1 от НК.
Със същата присъда,
РС – Поморие отхвърлил предявеният от частния тъжител Д.Т.Д. граждански иск
против подсъдимия Г., с който се претендирало заплащане на обезщетение за
претърпени от твърдяното престъпление неимуществени вреди, с цена на иска 5 000
лв. (пет хиляда лева), ведно със законната лихва върху сумата от датата на
увреждането – 06.03.2017 г., до окончателното й изплащане, както и за
възстановяване на направените разноски по делото.
С атакуваната
присъда, на основание чл. 190 ал.1 от НПК, първостепенният съд осъдил частният
тъжител Д.Т.Д. да заплати на подсъдимия Г. сумата от 1 000 лв. (хиляда лева),
за направените от последния разноски по делото. Наред с това, съдът осъдил
частният тъжител Д. да заплати по сметката на РС – Поморие сумата от 200
(двеста) лева, представляваща дължима държавна такса върху отхвърления
граждански иск, както и сума в размер на 5 (пет) лева, представляваща държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист за тази сума.
Недоволен от постановената
присъда, частният тъжител я обжалва с оплакване за нейната незаконосъобразност
и необоснованост. Твърди, че обвиненията срещу подсъдимия са доказани по
безспорен начин. Моли въззивният съд да отмени присъдата и да постанови нова, с
която да признае подсъдимия З.Г. за виновен по предявеното му обвинение, както
и да го осъди да заплати претендираното обезщетение.
В с.з. пред въззивния
съд, частният тъжител Д., редовно призован, се явява и лично поддържа жалбата
си. Твърди, че събраните по делото доказателства са достатъчни за осъдителна присъда,
поради което моли въззивния съд да отмени атакувания първоинстанционен съдебен
акт и да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му с частната тъжба
обвинение. Моли да му бъде присъдено претендираното обезщетение, както и да му
бъдат възстановени направените разноски по делото. Служебно назначеният
повереник на частния тъжител също заявява, че поддържа въззивната жалба и моли
въззивния съд да отмени обжалваната първоинстанционна присъда.
В с.з. пред въззивния
съд, подсъдимият Г., редовно призован, се явява и оспорва въззивната жалба. Не
се признава за виновен. Защитникът му моли въззивния съд да потвърди
обжалваната присъда като законосъобразна и правилна. Изразява становище, че в
мотивите си първоинстанционният съд е изложил подробни съображения за
невинността на подсъдимия, които са обосновани и правилни.
Бургаският окръжен
съд, след цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от основанията,
посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по см. на чл.
313 и чл. 314 от НПК, намира въззивната жалба за процесуално допустима, поради
подаването й в законоустановения петнадесетдневен срок от лице с надлежна
процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по
същество - за неоснователна.
По делото са събрани
в необходимия обем и по съответния процесуален ред, всички доказателства, нужни
за неговото правилно решаване.
Настоящият въззивен
състав, след извършване на собствена проверка и анализ на доказателствения
материал по делото, намира за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият З.С.Г. е роден на *** г. в гр. ****,
живее в с. *****, обл.***, ****
гражданин е, ***, ***, ****
(л. 90 от НОХД № 201/2017 г.).
Между семейството на подсъдимия Г. и частния
тъжител Д.Д. има неуреден имуществен спор.
На 10.02.2015 г. частният тъжител Д. изпратил
молба – покана (л. 94 от НОХД № 201/2017 г.) до С. Д. Г. (баща на подсъдимия),
с която му предоставял седемдневен срок за изкупуване дяловете на съсобствениците
на конкретни недвижими имоти, с предупреждението, че ако не стори това, трябва
да продаде своите. С поканата тъжителят Д. предупреждавал бащата на подсъдимия,
че ако не продаде имота си, имущественият спор ще се реши в съда, като посочвал,
че разноските, който ще му бъдат възложени, ще са в размер над 9000 лева. В
молбата се уточнявало, че майката на тъжителя вече е сключила предварителен
договор за покупко-продажба на въпросния (спорен) недвижим имот и ако крайният
срок по него изтече, без да е сключен окончателен договор, С. Г. ще трябва да
плаща неустойка от 5000 лева на месец наред с тъжителя. В молбата се отправяла
забрана към всеки член от семейството на С. Г. да посещава дома на тъжителя,
както и да звъни и безпокои майката на Д., защото подсъдимият З.Г. преди това я
бил нагрубявал и обиждал. В молбата се съдържало предупреждение, че ако
семейството на С. Г. не спре с клеветническата си кампания към тъжителя и
семейството му, последните щели да потърсят защита на правата си по съдебен
ред.
На 15.01.2016 г. в РП – Айтос постъпила жалба
от С. Д. Г. против лицето Я. Д. Р. (майка на частния тъжител), регистрирана с
вх. № 49 от същата дата (л. 95-99 от НОХД № 201/2017 г.). В нея се съобщавало,
че за наследствен на жалбоподателя недвижим имот (спорния имот) майката на Д. е
сключила предварителен договор за продажба, без да уведоми Г.. В жалбата се
твърдяло, че Р., въпреки че изрично била уведомена за нежеланието на Г. да се
продава този съсобствен имот, го продала на трето лице. С жалбата, Г. оспорвал
и претенциите на Р., че е придобила имота чрез давностно владение.
Жалбоподателят искал от прокуратурата да извърши проверка на посочените факти и
ако има извършено престъпление, да привлече към наказателна отговорност
тъжителят Д.Д. и неговата майка.
На 19.09.2016 г. тъжителят Д. изпратил на
електронната поща на РП – Поморие електронно съобщение (л. 30 от от НОХД №
201/2017 г.), в което твърдял, че подсъдимия З.С.Г. казал на тъжителя думите
„Ей сега ще му вида сметката” и тръгнал след него. В съобщението, Д. уточнявал,
че инцидентът се е случил след излизането му от съдебната зала в РС – Поморие,
където се разглеждало гр. дело № 331/2016 г., на което присъствали подсъдимия,
неговия адвокат Г. И., както и родителите на Г.. Тъжителят Д. твърдял още в
съобщението, че е изпитал страх от поведението на подсъдимия, затова потърсил помощ
от служител от съдебната охрана. Тъжителят настоявал да се извърши проверка и да
се потърси на наказателна отговорност от З.С..
Въз основа на електронното съобщение била
образувана преписка № 947/2016 г., по описа на РП – Поморие, която с
постановление на прокурор от 20.09.2016 г. (л. 29 от НОХД № 201/2017 г.), била
изпратена за проверка на РУ – Поморие към ОДМВР – Бургас.
На 14.10.2016 г. на електронната поща на ОП –
Бургас било получено електронно съобщение от тъжителя (л. 36 от НОХД № 201/2017
г.), в което същият твърдял, че след заседанието по гр. дело № 331/2016 г. по
описа на РС – Поморие, излизайки от залата, в сградата на съда, чул как един от
събралите се около адв. Г. И. хора, при преминаването на тъжителя край тях,
заявил „ Сега ще му видя сметката”. Тъжителят твърдял, че този човек тръгнал
след него, поради което Д. потърсил помощ от охраната на съда. В съобщението тъжителят
твърдял, че адв. Г. И. „мутрее“ и е организирала това нападение над него и то в
сградата на съда. По повод това оплакване на тъжителя Д. била образувана
преписка № 1072/2016 г. С постановление на прокурора от 15.11.2016 г. (л. 40 от
НОХД № 201/ 2017 г.) преписка № 947/2016 г. била обединена с преписка №
1072/2016 г.
В изпълнение на възложената на органите на
МВР проверка по горепосочените преписки, подсъдимият З.С.Г. бил призован и на
06.03.2017 г. се явил в сградата на РУ – Поморие, където пред полицейски орган
дал обяснения по случая, оформени писмено като справка (л. 45 от НОХД № 201/2017 г.).
При разговора си с полицейския служител, З.Г. отрекъл жалбата на тъжителя срещу
него да отговаря на истината. Подсъдимият заявил, че тъжителят е конфликтен
човек и постоянно търси конфликта. Г. твърдял, че не е страна по цитираното дело
и няма интереси от изхода му. Присъствието си в сградата на съда оправдал с
обстоятелството, че баща му бил призован като свидетел по въпросното делото, но
бил с влошено здравословно състояние, което налагало да бъде придружен.
Подсъдимият заявил, че след заседанието тъжителят излязъл първи, с бърз ход
слязъл долу и останал при момчето, което пази входа на съда.
Наред с горното, в справката било вписано и
следното изявление на подсъдимия Г.: „Д.
използва всякакъв повод да клевети семейството ми, защото подадохме жалба срещу
него и майка му в прокуратурата в Айтос. Жалбата е за това, че въз основа на
неистински документи е продадена наследническа земя. По този повод срещу него
се води разследване в прокуратурата в Айтос. Номера на жалбата в РП – Айтос е
вх. № 50/15.01.2016 г.“ В подкрепа на твърденията си подсъдимият посочил,
че представя копия от нотариални актове и удостоверение от ЗКПУ „Единство“, от
които според него било видно, че въпросният наследствен парцел не е придобит по
давност.
В справката било вписано и следното изявление
на подсъдимия Г.: „Не виждам как Д. ще се
чувства уплашен след като постоянно ни изнудва за пари и отправя заплахи, че ще
продаде наследствени имоти със или без наше съгласие.“
Подсъдимият твърдял още, че тъжителят Д. бил
подал иск срещу баща му в РС – Бургас, претендирайки сумата от 1 200 лв., но
искът се оказал неоснователен. Според Г., ако тъжителят е бил уплашен, той не
би трябвало да търси бащата на подсъдимия и да го принуждава да подписва
документи за наследствената земя, която иска да продаде.
В сведението било записано също и изявлението
на подсъдимия, че не е виждал тъжителя от години и че не контактува с него, защото
работи като международен шофьор, и си вади хляба с честен труд, за разлика от
тъжителя, който бил все в спорове, жалби и интриги.
На последно място подсъдимият посочил в
сведението, че когато има претенции към тъжителя, ги предявява пред съответните
институции.
Обясненията на подсъдимия, изложени в
писменото сведение, били взети предвид от наблюдаващият прокурор, който в
мотивите на постановление от 06.04.2017 г. (л. 20 от НОХД № 201/2017 г.), с
което е отказано образуване на наказателно производство по преписка № 947/2016
г., респ. по обединената с нея преписка № 1072/2016 г., по този повод написал
следното: „… Твърди, че трайното
влошаване на отношенията им се дължи на факта, че с документи с невярно
съдържание Д. е продал наследнически земи, за което е била сезирана
прокуратурата в гр. Айтос.“
Настоящият съд, с оглед на правомощието си да
извърши цялостна проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото
му да приема за установени и други фактически положения (когато има основания
за това), сам извърши преценка на доказателствения материал и стигна до
изложените по-горе фактически констатации. Същите се припокриват с приетото за
установено от първостепенния съд. Възприетата от районния съд фактическа
обстановка, в достатъчна степен, по същество и по отношение на основните,
относими съм правния спор обстоятелства, напълно кореспондира с наличните по
делото доказателствени материали.
Първоинстанционният
съд не само е изложил приетите за установени от него факти, но е изпълнил и задължението
си, произтичащо от разпоредбата на чл. 305 ал.3 от НПК, тъй като макар и
пестеливо, все пак е коментирал и обсъдил в мотивите си всички събрани по
делото доказателствени материали. Настоящата инстанция напълно споделя изводите
на районния съд, че събраните по делото писмени и гласни доказателства са
относими към предмета на делото и са достатъчни за изясняване на фактическата
обстановка по правния спор. Ето защо, липсват основания да се приеме, че
фактическата обстановка по делото е останала неизяснена.
Доказателственият
материал по делото е преди всичко във вид на писмени доказателства. По голямата
част от тях представляват официални документи (копия от материалите по двете
обединени преписки – л. л. 20 – 53 от НОХД № 201/2017 г.), вкл. и справка за
съдимост (л. 90 от НОХД № 201/2017 г.), които не бяха оспорени от страните, а
съдът нямо основание да се съмнява в тяхната достоверност и истинност. Като
достоверни, неоспорени от страните и относими към предмета на делото следва да
се кредитират и приложената по делото молба-покана от 10.02.2015 г., отправена
от частният тъжител до бащата на подсъдимия (л. 94 от НОХД № 201/2017 г.), както
и жалба с вх. № 49/16 от 15.01.2016 г. на бащата на подсъдимия против майката
на тъжителя, депозирана до РП – Айтос (л. л. 95 – 99 от НОХД № 201/2017 г.).
Като достоверни и
относими към предмета на делото следва да се кредитират показанията на
полицейския служител Г. К.. Същият не е заинтересован от изхода на делото, а
обстоятелствата, за които дава показания, са свързани с начина на извършване на
полицейската проверка и снемането на обясненията от подсъдимия Г. под формата
на приложената по делото писмена справка. Настоящият въззивен състав намира, че
в доказателствената съвкупност следва да се включат и показанията на
свидетелката Р. Д. – сестра на подсъдимия, тъй като нейните показания се
отнасят за водените от тъжителя дела срещу нея и бащата й т.е. те допринасят за
изясняване действителните отношения между страните.
При разпита си като
обвиняем в хода на първоинстанционното съдебно производство, подсъдимият Г. е
дал кратки обяснения, че поддържа написаното в справката, приложена по делото,
тъй като всичко изложено там е истина. Предвид своята лаконичност и липсата на
изрично посочени, относими към предмета на делото факти и обстоятелства,
настоящият въззивен състав разглежда обясненията на подсъдимия Г. по-скоро като
начин за упражняване правото си на защита, отколкото като гласно
доказателствено средство.
Предвид изложеното
дотук, следва да се приеме, че присъдата на РС - Поморие не е необоснована и не
е постановена при непълнота и противоречивост на доказателствата. Съдебният
акт, постановен от районния съд е обоснован, тъй като приетите за установени и
изложени в мотивите му фактически положения, кореспондират напълно с наличния,
събран и проверен в хода на проведеното съдебно следствие доказателствен
материал. От друга страна, в хода на това съдебно следствие са събрани всички необходими
доказателства за правилното изясняването на всички релевантни обстоятелства,
включени в предмета на доказване по конкретното наказателно производство.
Въз основа установената
чрез събраните доказателства по делото фактическата обстановка, районният съд е
направил и обосновал правен извод, че с деянието от 06.03.2017 г. подсъдимият Г.
не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
148 ал.2, вр. ал.1 т.1 вр. чл. 147 ал.1 НК.
Настоящата инстанция
споделя, доводите на първоинстанционния съд изложени в мотивите на обжалваната
присъда, относно несъставомерността на деянието, квалифицирано от частният
тъжител като престъпно.
Според частната тъжба
и последвалите й уточнения с две нарочни молби от 13.07.2017 г. (л. 6 от НОХД №
201/2017 г.) и от 03.08.2017 г. (л. 14 от НОХД № 201/2017 г.), подсъдимият Г. е
наклеветил частният тъжител Д., като на 06.03.2017 г. в гр. Поморие, в сградата
на РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас, пред разследващи полицаи от РУ – Поморие е
разгласил позорни обстоятелства за Д. и му е приписал престъпления. В нарочната
молба от 03.08.2017 г., с която уточнява частната си тъжба, частният тъжител
изрично посочва: „… там /Г./ ме е
оклеветил в създаването на документ с невярно съдържание и неговото използване
пред надлежен орган на властта. В измама. В присвояването на суми пари.“.
Следователно, предмет на преценка за съставомерност по смисъла на Особената
част на Наказателния кодекс представляват действията на подсъдимия Г. и
по-точно думите, изречени от него по време на беседата му с полицейския служител
в сградата на полицията в гр. Поморие на посочената дата. За целите на
предварителната полицейска проверка, изречените на глас от подсъдимия факти,
обстоятелства, разсъждения и мнения са били обективирани в писмено сведение (л.
45 от НОХД № 201/2017 г.). Видно от показанията на свидетеля К. и от
признанието на подсъдимия Г., съставения по време на беседата писмен документ, отразява
думите, които действително са били изречени от подсъдимия по време на разговора
му със свидетеля К.. Съдържанието на писменото сведение не се оспорва и от
частния тъжител.
С оглед изложените дотук уточнения, правилен и
законосъобразен се явява изводът на първоинстанционния съд, че с на практика инкриминираното
с тъжбата писмено обяснение, съставено при разговора на подсъдимия с полицейския
служител, липсва разгласяване на позорни обстоятелства за частния тъжител. Наказателноправната
теория, а и трайно установената съдебна практика, са наложили разбирането, че
разгласяването на позорни обстоятелства е налице, когато извършителят довежда
до знанието на трето лице несъществуващо
позорно обстоятелство, което умишлено свързва с личността на пострадалия.
Позорното обстоятелство е налице, когато се твърди за съществуването на определен
факт, свързан с личността на пострадалия, отнасящ се до минали или настоящи
прояви от личния му живот или неговата професионална реализация, който факт е укорим
от гледна точка на общопризнатите морални норми; или отразяващ отрицателни
качества на субекта, характеризиращи го негативно; който е от естество на
накърни доброто име в обществото, да компрометира честта и достойнството. Тук
следва да се посочи, че ще е налице несъставомерност, ако се докаже, че това
обстоятелство, изречено от извършителя, макар да е позорно, съществува реално,
и този извод се аргументира с разпоредбата на чл. 147 ал.2 от НК. В настоящият
случай, аргументирайки се и с конкретна съдебна практика, правилно районният
съд заключава, че деянието на подсъдимия е обективно несъставомерно, защото твърденията
на Г. за тъжителят Д., отразени в сведението – че е конфликтен човек, че
постоянно използва всякакви поводи да клевети семейството на подсъдимия, заради
подадената от тях жалба, всъщност представляват обобщени констатации на
подсъдимия, имащи оценъчен характер, и които отразяват неговата лична позиция и
оценка на реално случили се обективни факти от действителността. Използваните
от подсъдимия Г. изрази „конфликтен човек“ и „търси конфликти“ не носят
еднозначно негативен смисъл. В обществото се е наложило разбирането, че изразът
„конфликт“ обикновено се използва, за да отрази съществуваща конфронтация между
индивиди или групи. Тази конфронтация обикновено възниква в ситуация, при която
всяка от страните счита, че другата страна има вероятност да заплаши или вече е
заплашила нейните основни интереси. В контекста на това разбиране, изразът
„конфликт“ се използва и в смисъл на „съперничество“, „вражда“, „враждебност“,
от където се налага и като прилагателно, описващо даден човек като конфликтен
т.е. като враждебен, като съперник. Следователно,
посочените по-горе изрази биха могли да бъдат приети за позорящо обстоятелство,
само ако се използват да опишат конкретно поведение на пострадалия (вж. напр.
Р-210-2013 ІІІ н.о.), което, обаче, не е факт от обективната действителност.
В настоящият случай, за да обоснове използването на изразите „конфликтен човек“
и „търси конфликта“, подсъдимият посочва конкретни факти, които реално са се
случили – водените срещу близки на подсъдимия дела, спор за съсобствен имот,
получаване на молба-покана, изпратена от тъжителя до бащата на подсъдимия, в
която тъжителя твърди, че подсъдимият е обиждал и нагрубявал майката на Д. и т.н.
Следователно, подсъдимият Г. е изложил личната си позиция и оценка на определени
действия на тъжителя, които, като конкретни факти от обективната
действителност, намират своята доказателствена обезпеченост в събраните по
делото доказателства.
За да бъде
съставомерно деянието и от субективна страна, е необходимо, на първо място,
извършителят да съзнава, че обстоятелствата, които разгласява, са позорни, но и
неверни, а на второ място – разгласяването на тези обстоятелства има единствената
цел, извършителят да навреди на оклеветения, компрометирайки честта и
достойнството му. В конкретният случай, както правилно посочва първостепенният
съд, липсва съставомерност на деянието от субективна страна. От една страна, подсъдимият
Г. сочи не конкретни позорящи факти, а изразява своята оценката на конкретни действия
на тъжителя, които обективно са се случили. От друга страна, доколкото
твърденията на подсъдимия са изложени по време на беседа с полицейски служител
в рамките на полицейска проверка, образувана по повод жалба на Д. срещу Г.,
казаното от последния следва да се разглеждат не като средство да се навреди на
тъжителя, като се компрометира честта и достойнството му, а по-скоро като
защитна реакция срещу несправедливо (от гледна точка на подсъдимия) обвинение.
Правилно и в
съответствие със събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е
приел, че деянието на подсъдимия Г. е обективно несъставомерно и от гледна
точка на второто изпълнително деяние, посредством което може да се осъществи
престъплението клевета – приписване на престъпление. Както аргументирано е
заключил районният съд, използваните в писменото сведение изрази „клевети”,
„изнудва за пари”, „отправя заплахи”, „принуждава да подписва документи”, не са
достатъчни за да се приеме, че подсъдимият е вложил в тях съдържанието, което
имат нормите на чл. 147 от НК, чл. 213а от НК, чл. 144 от НК или чл. 143 от НК.
От една страна, константната съдебна практика е възприела становището, че за да
е налице осъществено престъпление „клевета“ чрез приписване на престъпление, е
необходима по-голяма степен на фактологическа конкретизация на това приписано
престъпление – посочване на време, място, изпълнително деяние, евентуален
пострадал и т.н. Такава конкретизация, в настоящият случай, липсва. От друга
страна, както е посочил районният съд, цялостното тълкуване на дадените от
подсъдимия обяснения налага единствено възможния извод, че с посочените изрази
подсъдимият е изразил негативната си оценка за поведението на тъжителя по повод
водените от близки на подсъдимия, от една страна и от тъжителя и неговата
майка, от друга страна, гражданскоправни спорове. Правилно като доказателство в
тази насока на разсъждения, е посочена молбата – покана на тъжителя до бащата
на подсъдимия, от чието съдържание е видно, че се иска да бъдат изкупени дялове
от недвижими имоти на определена цена, евентуално да бъдат продадени, заявени
са предупреждения за предявяване на иск за делба на имотите и свързани с него значителни
съдебни разноски за адресата, а така също и забрана за адресата да контактува с
майката на тъжителя. Трябва да се отчете и това, че изразът „клевети“ е
употребен от Г. при особени обстоятелства. Подсъдимият е бил на практика
разпитван от полицейски служител по повод жалба на тъжителя, че е станал жертва
на престъпление, извършено от Г.. Следователно, обосновано е да се приеме, че с
казаното подсъдимия не цели да увреди тъжителя, като компрометира честта и
достойнството му пред трето лице, а иска да изрази несъгласието си срещу
несправедливо (от гледна точка на подсъдимия) обвинение.
В тъжбата си (и в уточнението
към нея), частният тъжител изрично посочва, че подсъдимият му е приписал
извършени престъпления по чл. 309 ал.1 от НК – създаване на документ с невярно
съдържание и използване на същия, чл. 209 ал.1 от НК – измама, както и
престъпление по чл. 206 от НК – присвояване на сума пари. Макар частният
тъжител да не сочи изрично, с кои изрази подсъдимият му е приписал
квалифицираните в тъжбата престъпления, очевидно се има предвид следния текст
от писменото сведение: „Д. използва
всякакъв повод да клевети семейството ми, защото подадохме жалба срещу него и
майка му в прокуратурата в Айтос. Жалбата е за това, че въз основа на
неистински документи е продадена наследническа земя. По този повод срещу него
се води разследване в прокуратурата в Айтос. Номера на жалбата в РП – Айтос е
вх. № 50/15.01.2016 г.“.
Твърдението на
подсъдимия, че срещу тъжителя и майка му е подадена жалба до прокуратурата е
вярно, защото се потвърждава от приложената по делото жалба от бащата на
подсъдимия Г. до РП – Айтос. Съдържанието на въпросната жалба потвърждава и
твърдението на подсъдимия, че прокуратурата е сигнализирана заради използвани
неистински документи при продажбата на наследствена земя. Както правилно е
посочил районния съд, в конкретният случай чрез подадената жалба се търси защита
на застрашени или нарушени права. С реализирането на това си право гражданинът
не осъществява нито от обективна, нито от субективна страна състава на
престъплението „клевета”. Същевременно, внимателният анализ на цитираната
по-горе част от писменото обяснение/сведение води до извода, че в него липсва
каквото и да е изявление на подсъдимия, че именно частният тъжител е извършил
някакво престъпление, като сам е създал документ с невярно съдържание и е използвал
същия за продажба на наследническа земя, респ. измамил е някого или е присвоил
пари. Прави впечатление, че подсъдимият изрично се е въздържал да посочи
конкретен извършител на престъпление. Г. единствено е заявил, че наследствената
им земя е продадена чрез използване на неистински документи, като изрично е
заявил, че срещу тъжителя и майка му е подадена жалба в прокуратурата и по тази
жалба се извършва разследване. Както бе посочено по-горе, за да е налице
клевета, извършена чрез приписване на престъпление, е необходимо твърдяното
деяние да е конкретизирано по отношение на дееца и по време, място, и обективни
признаци на извършването му, т.е. необходимо е в клеветата да са посочени
конкретни данни за основни характеристики на престъплението (вж. напр. Р-159-2015 І н.о.).
Настоящият съдебен
състав е на мнение, че в конкретният случай тъжителят неправилно е възприел изложеното в мотивите на постановлението
от 06.04.2017 г. (л. 20 от НОХД № 201/2017 г.) твърдение на прокурора: „… с
документи с невярно съдържание Д. е продал наследнически земи, за което е била
сезирана прокуратурата в гр. Айтос.“ като
думи, казани от самия подсъдим. Неистинските обстоятелства следва да са
обективно твърдени, а не да се подразбират и да са резултат от субективни
интерпретации в съзнанието на пострадалия или трети лица (вж. напр. Р-75-2012
ІІ н.о.). Както бе посочено вече, подсъдимият не е посочил конкретни данни за
основни характеристики на конкретно престъпление, нито е посочил тъжителя като негов
извършител.
За прецизност,
настоящият въззивен съдебен състав намира, че описаното в частната тъжба деяние
на подсъдимия Г. е несъставомерно от обективна страна и по отношение на
квалифициращия елемент по чл. 148 ал.2 вр. ал.1 т.1, т.е., че клеветата е
нанесена публично. В обстоятелствената част на тъжбата, а и в молбата –
уточнение от 03.08.2017 г., частният тъжител пише, че клеветата е станала
достояние на широк кръг служители на РУ – Поморие и на Районна прокуратура –
Поморие, поради което квалифицира деянието на Г. като престъпление по чл. 148
ал.2 вр. ал.1 т.1 вр. чл. 147 от НК. Видно от разпита на свидетеля К.,
подсъдимият е изложил твърденията си само в негово присъствие. Съдебната
практика е категорична, че изпълнителното деяние на престъплението
"клевета, нанесена публично" се изразява в разгласяване на
инкриминираните обстоятелства пред повече хора (повече от един) или на място,
което обективно позволява обстоятелствата да бъдат възприети от повече хора
(повече от един) – вж. напр. Р-28-2003 І н.о. Следователно, престъплението е
довършено с изричането на клеветническите думи и изрази, и непосредственото им
възприемане от третите лица. В конкретният случай, изразите, квалифицирани от
тъжителя като клеветнически, са изложени от подсъдимия при разпита му, на който
е присъствал само полицейски служител. Други служители от прокуратурата и от
полицията биха узнали за твърденията на подсъдимия само в по-късен етап, ако са
се запознали с писменото сведение, съставено по време на разпита. Подсъдимият,
обаче, не би могъл да носи наказателна отговорност за това, че думите му са
били вписани в писмен документ, станал по-късно достояние на други хора, тъй
като това са обстоятелства, които са се случили не заради желанието и
действията на самия подсъдим, а поради характера на процедурата, в която е бил
принуден да вземе участие и ролята му в нея.
С оглед изложените
съображения, въззивният съд прие, че първостепенният съд в съответствие със
закона е оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 148 ал.2 вр. ал.1 т.1 вр. чл. 147 ал. 1 от НК.
По реда на служебната
проверка относно процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт не
се установи, в някой от стадиите на това наказателно производство да са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване или накърняване на правото на участие на тъжителя в
производството, както и правото на защита на подсъдимия.
Тъй като при
извършената цялостна въззивна проверка относно правилността на съдебния акт не
се установиха основания за изменение или отмяна на същия, следва присъдата да
бъде потвърдена.
Ръководен от
изложеното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК, Бургаски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда
№ 12 от 11.04.2018 г. постановена по НЧХД № 201/2017 г. по описа на Районен съд
гр.Поморие.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.