РЕШЕНИЕ
№ 3666
гр. Варна, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20233110106549 по описа за 2023 година
Производството е образувано по подадена искова молба от Р. К. К., гр. Варна, с която
срещу „*“ ООД, гр. Варна, са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни
искове за заплащане на трудови възнаграждения, обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск, обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение от работника
без предизвестие и обезщетения за забава, произтичащи от действал между страните трудов
договор.
В исковата молба ищцата Р. К. К. твърди, че на 08.09.2020 г. между нея и ответника е
бил сключен трудов договор, по силата на който се е задължила да полага труд на длъжност
„специалист маркетинг и реклама“, при брутно трудово възнаграждение в размер на 1 805
лв., към което да се начислява и ДТВ за придобит стаж и професионален опит в размер на
0,6 %. Сочи, че с допълнително споразумение от 31.08.2022 г. брутното й трудово
възнаграждение е било увеличено на 3 060 лв., към което се добавяло ДТВ за придобит стаж
и професионален опит в размер на 91,80 лв. Излага, че на 06.04.2023 г. е уведомила
работодателя, че прекратява едностранно сключения трудов договор на основание чл. 327,
ал. 1, т. 2 КТ, поради неплащане и забавяне изплащането на трудови възнаграждения.
Поискано е предаване на трудовата книжка и изплащане на съответните обезщетения по чл.
221 и чл. 224 КТ. Твърди, че със заповед от 06.04.2023 г. трудовото правоотношение е било
прекратено, считано от 07.04.2023 г. и е следвало да й се изплатят съответните обезщетения,
като видно от удостоверение от 20.04.2023 г., издадено от ответника, дружеството имало
неизплатени спрямо нея и трудови възнаграждения. Сочи, че към настоящия момент
дължимите към нея суми не са заплатени от ответника, поради което ги претендира в
настоящото производство. Счита, че работодателят дължи и обезщетения за забава върху
претендираните от нея вземания в посочените от нея размери. Моли за осъждането му и
присъждане на разноски.
Ответникът „*“ ООД подава отговор на исковата молба, с който твърди, че
вземанията на ищцата за посочените от нея главници е действително и не го отрича. Сочи,
че ищцата не е представила надлежна банкова сметка, по която желае да получи вземането
1
си, поради което не е оказала необходимото съдействие и поради тази причина губи правото
на обезщетение за забава. Не оспорва процесният дълг по главниците. Моли за отхвърляне
на претенцията за законна лихва, считано от 07.04.2023 г. Моли за възлагане на разноските в
тежест на ищцата.
С допълнителна молба ищцата Р. К. К. твърди, че неизпълнението на работодателя да
й заплати дължимите суми е станало повод за образуване на делото, като работодателят е
разполагал с данни за личната банкова сметка на ищцата, по която са били превеждани и
предходните трудови възнаграждения. Също така заявява, че никога не е била канена да
представя такава сметка. Моли да се приеме за безспорно, че ответникът дължи процесните
главници. Моли за уважаване на исковете.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба.
С молба преди съдебно заседание ответникът поддържа отговора.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически и правни изводи:
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на трудово
възнаграждение, обезщетение за неспазено предизвестие и обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, които са квалифицирани по чл. 128, т. 2, чл. 221, ал. 1 и чл. 224, ал. 1
КТ.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищцата е следвало да
установи, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение в процесния
период, по което ищцата е полагал труд, а ответникът се е задължил да заплаща трудово
възнаграждение в процесния размер (не се спори); че е налице основание за заплащане на
обезщетение за неспазено предизвестие в посочения размер (не се спори); че е налице
основание за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в посочения
размер (не се спори); че ответникът е изпаднал в забава и е налице основание за заплащане
на обезщетения за забава в посочения размер.В тежест на ответника е било да установи, че е
изпълнил надлежно задълженията си да заплати дължимите трудови възнаграждения в
уговорените срокове; че е изпълнил задължението си да заплати обезщетение за неспазено
предизвестие и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск; че е изпълнил
задължението си да заплати претендираните обезщетения за забава или че не е дал повод за
образуване на делото.
Прието за безспорно между страните, че ищцата е работила при ответникът, който е
останал задължен за претендираните вземания за незаплатени трудови възнаграждения,
обезщетение за неспазено предизвестие и обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск.
Ответникът оспорва единствено претенциите за заплащане на обезщетение за забава
върху вземанията с твърдения, че не е дал повод за образуване на делото, защото ищцата не
му е оказала необходимото кредиторово съдействие да изпълни задължението си да заплати
претендираните вземания.
По делото бяха установени фактите, за които ищцата носи доказателствена тежест.
Размерът на претендираните вземания не се оспорва. По отношение на претенциите за
заплащане на обезщетения за забава се установява, че ответникът е разполагал с банковата
сметка на ищцата /представени са платежни нареждания от ответника към банковата сметка
на ищцата с дата 22.03.2023 г./, поради което е могъл да изпълни задължението си в срок.
Същият е станал причина за забавата и е дал повод за образуване на делото.
В заключение се установява от събраните по делото доказателства, че предявените от
ищцата искове са основателни, като същите следва да се уважат.
Съобразно изхода на спора в тежест на ответника следва да възложат сторените от
ищцата разноски, доколкото чрез неизпълнението на задължението си да заплати
2
претендираните суми при настъпването на техните падежи ответникът е станал причина за
образуване на делото. Същевременно липсва и признание на всички искове, поради което
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е неприложима. Ищцата е претендирала и е представила
доказателства за сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1
500 лв. Ответникът е релевирал своевременно възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което възражение е неоснователно. Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за МРАВ минималното адвокатско възнаграждение съобразно материалния
интерес е 1 330 лв. Претендираното от ищцата възнаграждение не надвишава значително
минимума по Наредбата, поради което и не се явява прекомерно и не следва да бъде
редуцирано.
Съдът определя обща държавна такса по всички предявени искове в размер на 623,17
лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съда сумата в общ
размер от 586,23 лв. държавни такси по всички искове (като се отчете, че са предявени шест
иска и по всеки иск се дължи държавна такса поне в минимален размер от 50 лв.), на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА
ЗАПЛАТИ на Р. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, сумите в общ размер от
10 972,63 лв., както следва:
1/ сумата от 6 485,69 лв. /шест хиляди четиристотин осемдесет и пет лева и
шестдесет и девет стотинки/, представляваща сборът на неплатените нетни месечни трудови
възнаграждения, дължими за месеците януари – април 2023 г., съобразно сключения между
страните Трудов договор № 60 от 08.09.2020 г. и Анекс № 342/31.08.2022 г., на основание
чл. 128, т. 2 КТ, ведно със законната лихва върху вземането от датата на подаване на
исковата молба /23.05.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
в общ размер от 109,96 лв. /сто и девет лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща
сборът на обезщетенията за забава върху незаплатените трудови възнаграждения за периода
16.02.2023 г. – 22.05.2023 г.;
2/ сумата от 1 152,78 лв. /хиляда сто петдесет и два лева и седемдесет и осем
стотинки/, представляваща дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 8 дни за 2023 г., на основание чл. 224, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба /23.05.2023 г./ до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата в размер от 14,41 лв. /четиринадесет лева и четиридесет и
една стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху незаплатеното обезщетение за
периода 08.04.2023 г. – 22.05.2023 г.;
3/ сумата от 3 170,16 лв. /три хиляди сто и седемдесет лева и шестнадесет стотинки/,
представляваща дължимо обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за
неспазено 30 дневно предизвестие за прекратяване на трудовия договор, на основание чл.
221, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /23.05.2023
г./ до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер от 39,63 лв.
/тридесет и девет лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава
върху незаплатеното обезщетение за периода 08.04.2023 г. – 22.05.2023 г.
ОСЪЖДА „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА
ЗАПЛАТИ на Р. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, сумата от 1 500 лв. /хиляда
и петстотин лева/, представляваща сторените от ищцата в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА
3
ЗАПЛАТИ на Бюджета на съда по сметка на Варненски районен съд, сумата от 586,23 лв.
/петстотин осемдесет и шест лева и двадесет и три стотинки/, представляваща дължими
държавни такси, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Присъдените с решението суми могат да се заплатят по предоставената от ищцата
банкова сметка с IBAN: BG31RZBB91551006892009.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4