Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./……………2020 г.
Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
при секретар Цветелина Цветанова
като разгледа докладваното от съдия Светла Пенева
въззивно гражданско дело № 1191
по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е въззивно и е образувано по
жалба на П.Т.Д. срещу решение № 196 от 13.01.2020 г., поправено с решение № 1849 от 23.04.202о г., постановено
по гр.д.№ 4615 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и втори
състав, с което е предоставено упражняването на
родителските права по отношение на детето А.П. Д.на майката Р.М.М., като е определено местоживеенето му в дома на майката Р.М.М. на следния адрес: ***,
на основание член 127, алинея 2 от СК; определен е режим на лични контакти
между детето
А.П. Д.и бащата П.Т.Д., както следва: бащата има право да взема
детето всяка първа и трета седмица от месеца от 10 часа в събота до 19 часа в неделя с
преспиване, както и всеки
втори и четвърти понеделник от месеца от 17 часа до 19 часа, а също и за
петнадесет последователни дни през лятото /в рамките на периода 1 юни – 31 август/ по време, което не съвпада с платения годишен отпуск
на майката, като тя се задължава до 30 април на съответната година да уведоми
писмено бащата кога ще ползва отпуска, а ако не направи това в посочения срок,
бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми
писмено майката до 31 май на съответната година; при положение, че
родителите не постигнат съгласие за провеждане на официалните празници и личен празник на детето, съдът постановява
следния режим: през нечетните години бащата да взима детето по време на следните празници:
Великден /от Велики петък до понеделник, които в
съответната година са определени за празнуване/ – с преспиване, Деня на независимостта /22 септември/ и Новогодишните празници /31 декември и 1 януари/ – с преспиване, като
взима детето в 10 часа и го връща до 19 часа в съответния ден; през четните години бащата да взима детето по
време на следните празници: Деня на
освобождението /3 март/, Деня на труда /1 май/, Деня на просветата /24 май/, Деня на съединението /6 септември/ и Коледните празници – с преспиване,
като взима детето в 10 часа и го връща до 19 часа в съответния ден; на рождения ден на детето за времето от 17 часа до 18,30 часа, като за осъществяването на личните
контакти бащата да взима детето от дома, в който живеят майката и детето,
съответно – да го връща в този дом, с изключение на понеделниците, когато
следва да го взима от детското заведение, което то посещава, на основание член 127, алинея 2 от СК; осъден е П.Т.Д. да заплаща месечна издръжка в полза на малолетното си дете А.П. Д.чрез майката и законен представител на детето Р.М.М.
в размер на 250 лева с падеж пето число на месеца,
за който се дължи, считано от датата на завеждане на исковата
молба
/25.03.2019 г./, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на основания за
изменение и прекратяване на същата, на основание член 127, алинея 2 във връзка с член 143 от СК; отхвърлени са изцяло предявените насрещни искове
от П.Т.Д. против Р.М.М. с правно основание чл.127, ал.2 СК за предоставене упражняването на родителските права върху детето А.П. Д.на нейният баща П.Т.Д., като на майката Р.М.М. да бъде
определен режим на лични контакти с детето - всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 11 часа в събота до 18 часа в неделя с преспиване, като
ответницата да взема и връща детето до дома му, както и 15 дни през лятото,
когато бащата не е в платен годишен отпуск; да бъде определено местоживеенето на детето А.П. Д.при бащата П.Т.Д. адрес ***; да бъде служебно определен от съда размера на дължимата от майката Р.М.М. за
детето А.П. Д.месечна издръжка, платима чрез бащата П.Т.Д..
Във
въззивната жалба се излага, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила. Районният съд е задоволил да коментира кратко и изборно
факти и обстоятелства, без да изложи мотиви по всички събрани доказателства. Не
са изслушвани родителите пред първата инстанция. Набляга се на обстоятелството,
че майката Р.М. употребява наркотици, както и разпространява такива заедно с
интимния й партньор, като за доказването на тези твърдения е поискано
събирането на множество доказателства, които искания обаче първоинстанционният
съд или не е уважил, или не се е произнесъл по тях. Пространно се аргументира
защо въззивникът е с по-добри родителски качества от майката. Сочи се, че
твърденията й за трудова заетост след раздялата им, както и, че М. е студентка
във варненски свободен уневерситет не отговарят на истината.
Иска
се да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на
детето А.на бащата П.Т.Д., като на майката Р.М.М. да бъде определен режим на
лични контакти с детето - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 11
часа в събота до 18 часа в неделя с преспиване, като ответницата да взема и
връща детето до дома му, както и 15 дни през лятото, когато бащата не е в
платен годишен отпуск; да бъде определено местоживеенето на детето А.П. Д.при бащата П.Т.Д. адрес ***; по отношение на
издръжката се заявява, че не претендира такава в размер на 250 лева месечно с
падеж всяко пето число от месеца, за който се дължи, считано от завеждане на
насрещния иск /12.06.2019 г./ ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката
/уточнение с молба от 13.03.2020 г. по в.гр.д.№ 727/2020 г. по описа на ВОС/.
Срещу
така депозираната въззивна жалба е постъпил отговор от Р.М. чрез адвокат Т.Т.,
с който се оспорва жалбата. Излага се, че съдът правилно е възприел
фактическата обстановка въз основа на събраните по делото пред първата инстанция
доказателства, в резултат на което е направил обоснован извод, че майката е с
по-добри родителски качества. Изрично се акцентира, че не са събрани никакви
доказателства, че Р.М. употребява психоактивни вещества.
Въззивната жалба е подадена от лице, легитимирано да обжалва
първоинстанционното решение, като неизгодно за него. Правото си на жалба, то е
упражнило в срок. Жалбата отговаря на изискванията на член 260 и член 261 от
ГПК. При извършената служебна проверка по валидността на обжалваното решение
съобразно нормата на член 269 от ГПК съдът не открива пороци, водещи до
неговата нищожност или недопустимост.
Настоящият състав на Варненски
окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235
от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от Р.М.М., която твърди, че с ответника са живели на семейни начала до фактическата им раздяла през месец септември 2017 г. и от това съжителство през 2015 г. се родило детето А.П. Д.. След раждането на детето тя, ответникът и детето заживели заедно в дома на ответника на адрес в град Варна - ж.к. “Л.“, ул. “****“ № *. Докато М. била отпуск по майчинство грижите за детето полагала основно тя, тъй като ответникът работел и нямал много свободно време. Между двамата родители постепенно започнали да възникват конфликти, въпреки стремежа на М. да ги избягва, като не задава въпроси, неудобни за него, включително такива, свързани с желанието му да бъде някъде другаде, а не с М. и детето. Ищцата сочи, че искала ответникът да си изясни дали желае да продължат да живеят заедно, поради което и това решила да му даде време да помисли и за известен период от време заедно с детето живели в дома на родителите на М., а през почивните дни се връщали в дома на ответника. Това продължило, докато детето навършило две години и платения отпуск по майчинство приключил, а М. трябвало да започне да работи и да издържа себе си и детето. Започването на работа налагало детето да бъде записано на детска ясла, за което ответникът категорично отказал да даде съгласие. От април до август 2017 г. М. продължила да гледа детето си в дома на ответника без никакъв доход; разполагала единствено със средства, предоставяни й от родителите й. През месец септември 2017 г. отношенията помежду им станали нетърпими, което я принудило да вземе окончателно решение да се раздели с Д. и с детето да заживеят в дома на родителите на М., на което ответникът не възразил. От този момент и понастоящем майката и детето живеят в жилището на родителите на М.,***, в което се твърди, че има много добри условия за отглеждане на детето, като за него и за М. е отредена самостоятелна стая. Детето посещавало детска градина в близост до жилището. Ежемесечно М. заплащала такса за детската градина. Детето посещавало курс по народни танци, за което М. заплащала ежемесечно такса в размер на 28 лева. Излага, че е започнала работа в Централна кооперативна банка. В отглеждането на детето помагали родителите й, както и сестра й, която отглеждала двегодишния си син. М. сочи, че винаги може да разчита на семейството си за всички възникнали нужди по отглеждането на детето, както и че между нея и детето била изградена много топла и емоционална връзка. Твърди, че никога не е ограничавала личния контакт на детето с баща му и близките на бащата, поради което и детето всяка седмица пребивава в дома на баща си. Счита, че притежава необходимите възпитателски качества за правилното отглеждане и възпитание на детето си; притежавала също и качества като трудолюбие, отговорност към работата и семейството, с което би можела да даде положителен пример на детето си, а и досега полагала необходимите грижи за него. Излага, че ответникът реализирал доходи като едноличен собственик и съдружник в няколко търговски дружества; не й било известно ответника и баща на детето да има здравословни проблеми, както и да дава издръжка за други низходящи.
Поради изложеното отправя искане да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето А.П. Д., както и да се определи местоживеенето на детето при майката; на бащата да бъде определен следния режим на личен контакт с детето: всяка първа и трета седмица от месеца от 19 часа в петък до 19 часа в неделя с преспиване, като ответникът взема и връща детето до дома му, както и 15 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; да бъде осъден ответника да заплаща в полза на детето А.П. Д.чрез нейната майка и законен представител месечна издръжка в размер на 250 лева, с падеж пето число на месеца, за който се дължи, считано от датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на основания за изменение и прекратяване на същата, поради.
В срока по член 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба и насрещен иск от ответника, който оспорва изложените в исковата молба твърдения. Ответникът оспорва, че е живял на семейни начала с ищцата, като излага, че за периода на отношенията им /пролетта на 2014 г. - есента на 2017 г./ М. никога не се била преместила в неговия дом за постоянно, а редовно оставала да нощува в дома на родителите си, като не отрича, че след раждането на детето отишла в неговия дом. Твърди, че през цялото време той е осигурявал финансовото обезпечение на М. и детето А., като преди раждането и след това е работила в нощни клубове, включително и стопанисван от него. Докато пребивавали в неговия дом, освен другите разходи, е поемал и тези за електроенергия, вода, отопление и всичко останало. Обяснява, че не отговаря на истината твърдението, че основно ищцата се е грижела за детето. Напротив - след раждането тя дори не чувала, когато бебето плаче. Тъй като той работел постоянно, за детето се грижела основно неговата майка - М.Д., защото Р. спяла до обяд, през нощта не ставала да храни детето и/или да му смени пелените. Когато се приберял, заварвал детето необслужено да играе на пода без надзор. Ищцата не готвела, нито на детето, нито за тях двамата, предпочитала бащата на детето да купува готова храна. Не сядала да вечеря с ответника и с детето или с близките на ответника, като предпочитала да стои сама. Сочи, че още, когато срещнал ищцата тя понякога се държала странно без видима причина - избухвала, ругаела, обиждала Д., стигало се до там да чупи мебели в дома му. Отначало Д. отдавал това поведение на нервният й характер, впоследствие на бременността, но причината се оказала друга. Родителите на ответника по този повод помолили за съдействие и помощ родителите на М., но без резултат. Твърди, че ищцата приемала медикаменти, които му били непознати, връщала се видимо неадекватна в малките часове на деня. В началото се съмнявал, но след това се убедил, че ищцата приемала наркотични вещества. Впоследствие разбрал, че това било още от ученическата скамейка и за това много добре знаели и родителите на Р.. Вследствие на употребата или липсата им ищцата получавала нервни кризи, за което се наложило да се извика Бърза помощ на 09.09.2017 г.; на 13.08.2018 г. около 14 часа и на 28.08.18 г. около 12,40 часа М. посетила болнично заведение поради същите причини. Д. и родителите му установили, че средата на М. била свързана с лица от криминалния контингент в град Варна, които били известни като разпространяващи и/или приемащи наркотични вещества. По този повод родителите на ответника подали сигнал в ОД на МВР -Варна срещу ищцата, тъй като нейното поведение застрашавало пряко здравето и личността на детето А.. След подаване на сигнала била извършена проверка и образувано бързо производство № 75/2019 г. на Първо РУ при ОД на МВР - Варна. Отделно от това ответникът твърди, че ищцата се държала непристойно с негови познати от мъжки пол във времето, през което били заедно, които приятели в последствие му разказвали за това нейно поведение към тях - във видимо нетрезво състояние ищцата отправяла сексуални предложения. Между ответника и ищцата постепенно започнали да възникват конфликти, породени от избухливия характер на М. и огромното влияние на нейната майка за начина, по който според майка й следвало ищцата да устрои живота си, как да възпитава детето, как да се грижи за него, как да се отнася с бащата на детето. Ищцата обаче и след раждането на детето продължавала да живее едновременно в дома на ответника и в този на нейните родители, така както самата тя е посочила в исковата си молба. Тъй като М. постоянно местела детето ту в дома на родителите си, ту в дома на ответника, това довело до промяна в поведението му - ставало раздразнително и много плачело. За да се чувстват комфортно Р. и детето, предоставил на ищцата автомобил „Рено Канго“ за лично ползване. Тъй като автомобилът разполагал с GPS система, Д. установил, че след раздялата им ищцата редовно била извън дома на родителите си /където нощувало детето/ вечер, отсъствала дори по цяла нощ. Ответникът излага, че А.била записана в детска ясла „Мечо Пух“, която се намирала в близост до дома на бащата, а впоследствие ищцата взела абсолютно едностранно решение и записала А.в детска градина „Маргаритка“, без да е искала съгласието на ответника за това. От своя страна бащата уредил място на А. в елитна детска градина „Талант“ в близост до дома му, но ищцата категорично отказала. За личен лекар на детето от раждането родителите избрали д-р Т. Б.- дългогодишен личен лекар в непосредствена близост до дома на ответника, но след раздялата на родителите, м. избрала личен лекар. С бащата детето посещавало и д-р И. Х.– педиатър -, който познавал А.от раждането й. Оспорва категорично твърдението, че е дал съгласието си А.да живее заедно с майка си в дома на нейните родители. Въпреки това противопоставяне Р. си тръгнала с детето в негово отсъствие, а месец по-късно двамата постигнали устна договорка, спазвана до момента на подаването на отговора на искова молба, за режим на лични отношения между бащата и детето. Според Д. ищцата не притежава необходимия родителски капацитет, за да отглежда и възпитава детето. Поведението й представлява опасност за личността, здравето, възпитанието на детето предвид приема на наркотични вещества и последиците от тези нейни действия /кризи, избухливост, нервност, скандали/, като твърди, че същата продължавала с това поведение и след раздялата им.
Поради изложеното предявява искания за предоставяне родителските права на него, респективно определяне местоживеенето на детето при него; на майката Р.М. да бъде определен режим на лични контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 11 часа в събота до 18 часа в неделя с преспиване, като ответницата да взема и връща детето до дома му, както и 15 дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск; претендира издръжка в размер на 250 лева месечно с падеж пето число на месеца, за който се дължи, считано от 12.06.2019 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на основания за изменение и прекратяване на същата, поради.
Дирекция „Социално подпомагане” – Варна не изразява конкретно становище на кого да бъдат предоставени родителските права спрямо детето, като отбелязва, че те следва да бъдат предоставени на този родител, който в най-пълна степен би могъл да задоволи всички потребности на детето и да поддържа връзката на детето с родителя, който няма да упражнява родителските права. Сочи се, че А.има изградена емоционална връзка и с двамата си родители и изпитва нужда от общуване и с двамата. Родителите имат подходящи жилищно-битови условия, постоянни доходи, срещат разбиране и подкрепа от настоящите си партньори и разширения семеен кръг.
При настоящото
разглеждане на делото пред въззивната инстанция предмет на спора са
предоставянето на родителските права, местоживеенето на детето, режима на лични
отношения и определената издръжка за детето.
Въззивният съд
намира, че не следва да преповтаря установената пред първата инстанция
фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е
неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към
частта от мотивите досежно фактическата обстановка. Единствено следва да бъдат
съобразени събраните пред въззивната инстанция доказателства, както и
изслушването родителите.
На основание член 59, алинея 6 от СК са
изслушани и двамата родители на детето в съдебно заседание, проведено на 14.09.2020
г.
П.Т.Д. разказва, че е правил опити да постигне споразумение с М., но получил няколко пъти категоричен отговор „не“. Твърди, че от негова страна няма проблем да се направи един такъв диалог, защото в крайна сметка детето е най-важното. Сочи, че не можал да се възползва от петнадесетте дни, които му се полагат за контакт с детето през лятото. В момента виждал детето четири дни в месеца - от събота сутринта до неделя следобед, а имайки предвид, че четири години и половина тя реално живеела при него, тези привременни мерки са абсолютно недостатъчни. Моето мнение е, че промяната в режима, който били уговорили с Р., се дължи на някакво лично отношение към него. Питал майката да запише детето на танци, на балет за малки момичета, тя отказвала. Страховете му, свързани с детето, са средата, в която живее, за зависимостите на майката. Според него семейната среда при майката не е подходяща за отглеждане на дъщеря му, като един от факторите е майката на Р., която е доста озлобена към него, тя няма качества да отглежда детето, а е основният човек, който се грижи за А.. Споделя, че Р. и сестра й също са имали проблеми с майка си още в ученическа възраст, Р. била посещавала психолог. Намира, че след като майката не е успяла да възпита децата си и да се погрижи за тях, то не трябва да се грижи и за детето му. Дъщеря му говори с „ма“, „бе“, състоянието на детето е неспокойно, притеснена е от нещо. Смята, че има капацитета да е по-добрия родител – в неговото семейство има друга среда, възпитанието е различно, има сплотеност, помагат си, като подчертава, че такова е и мнението на психолога и психиатъра по съдебната експертиза.
Р.М.М. категорично отрича верността на твърденията на насрещната страна. Смята, че разказите за наркотиците най-вероятно идват от това, че търсят причина да бъде очернена по някакъв начин. Заявява, че не само не е употребявала никога наркотици, но дори и не е пробвала. Сочи, че работи в Централна кооперативна банка като банков служител /касиер/ от октомври 2018 г., а работното й време е от 08,30 часа до 17,30 часа. През това време А.е на градина, тя я води и прибира. Живее с родителите си, които й помагат. Смятам, че е по-добрия родител, защото е майка, нищо й няма, в абсолютно нормално състояние е, а детето има нужда от нея. Излага, че познава В.М., но не й е приятел, не знаела изобщо с какво се занимава, а познанството им било за много кратък период чрез общи познати., като вмята, че така познава и други хора, но не може да знае битието и ежедневието им. Сочи, че не е сменяла детската градина, а това е детската градина, в която дъщеря й е от самото начало, преди това била в ясла. Сменила личния лекар, защото новият е по-близо и й е по-удобно, а и имала някакви притеснения при предишната лична лекарка след посещенията. Когато сменила личния лекар, уведомила бащата, но не може да си спомни дали е съгласувала смяната на личния лекар с бащата. Когато си тръгнала, нямала намерението да откъсва и да ограничава бащата от това да вижда детето. Режимът не бил съгласуван между двамата родители, така се получило, нямала никакво намерение този режим да продължава. Не е съгласна детето да отсъства толкова дълго, не било в неин интерес да бъде толкова разпокъсвана, но не казва, че трябва да е откъсната от бащата. Иска да продължат да живеят нормален живот с детето, като уточнява, че нормален режим за виждане с бащата е този по привременните мерки. За нея нормално е детето да си ляга рано - до 21 часа е заспала, да става рано, да ходи на детска градина. Детето не се връщало от бащата негативно настроена към майката, но била променена. Когато казала, че се връща с промит мозък била по-малка, начинът ѝ на разсъждение и поведение бил по-различен.
По делото като свидетели са разпитани Й. К.П. и Ц.А.П. – служители на ОД на МВР – Варна с оглед установяване твърдените от въззивника обстоятелства, че Р.М. употребява упойващи вещества и се движи в обкръжение на хора, които употребяват и разпространяват наркотици.
Свидетелят П. твърди, че не познава, не е виждала и не е разпитвала двете страни, не е имала директен контакт с тях. Във връзка с работата по преписка не й е станало известно Р.М. да се движи в среда на хора, които употребяват наркотици, нито й е известно да употребява наркотици.
Свидетелят П. обяснява, че работи на длъжност началник на отдел
„Криминална полиция“ от 2015 г., че не познава лично страните. В процеса на
работа разбрал кой кой е, след като бащата на момчето идвал няколко пъти в
приемните дни на директора. Може да каже, че Р.М. е имала контакт с наркозависими
лица, но не са стигнали до извод, че тя разпространява или употребява
наркотици. Този извод го е направил на база на засечени телефонни контакти с лице, срещу което има образувано
наказателно производство, но не си спомня името му, тъй като не е работил по
делото, а също така не може да даде отговор дали контактите са многобройни,
както и дали са били само по телефона. Допълва, че бащата на момчето искал да
се запознае с преписката и резултата от нея, но те му казали, че няма как да му
дадат информацията и има образувано досъдебно производство в Първо РУ. Той
настоявал, два пъти ходил на приемния ден при директора, третият път не го
допуснали. Поискал лична среща с него и свидетелят слязъл, при което бащата на
момчета казал, че ще бъде призован за съдебното заседание.
Също така по делото е разпитан като свидетел и бащата на въззивника Т.К.Д., който споделя неговите и на семейството му притеснения, че Р. употребява наркотици – още в самото начало ги учудило, че тя сутрин не можела да стане, до обяд не била в състояние да говори, като уточнява, че това е било още, когато се прибрала с детето след раждането, тъй като преди това не живеела в дома на П.; констатирали, че пуши марихуана; той лично усещал миризмата на марихуана, защото тя пушела на прозореца на втория етаж, който е на 1,5 м височина, а той спирал там колата; подвела и дъщеря му В. да пушат заедно марихуана, а тя не била пушила до този момент, показала й чантичка за тоалетни принадлежности, пълна с марихуана, пушили няколко пъти, дъщеря му споделила с родителите си; вечер, когато се прибирал в късните часове, я сварвал на пейката отвън пред къщата да пуши и определено миришело. При събеседване с кандидат-работници за неговата фирма, две млади момчета на нейната възраст, единият казал, че живее във „*****“ бл.*, в който блок живеели родителите на Р. и той полюбопитствал дали я познават и какво ще кажат за нея. Оказало се, че единият ѝ бил съученик, а другият - в същото училище. Казали, че тя взима наркотици от 14-годишна. За последен път я видял да пуши марихуана през лятото на 2017 г., а през септември тя си тръгнала. П. се опитал да регулира проблема, говорил с майка ѝ няколко пъти, но тя отказала да вземе отношение за каквото и да е и нещата останали в този вид. В последната седмица, в която живяла при сина му, получила няколко кризи, като единия път имала счупена врата, посуда. П. три пъти викал „Спешна помощ“, защото нещата бяха неконтролируеми. Лекарите идвали, биели инжекция, предписвали някакъв режим и лекарства. Той и жена му били отвън, интересували се какво става и ги питали, а те се подсмихвали и казали, че е много важно да знаят какво взема и какво не взема. Не изнесли навън тази информация, тъй като за тях било тежък проблем; всичко си оставало в семейството. Р. като се върнала от родилното нямала кърма, поради което имало проблем с детето. На деветия-десетия ден детето реално било дадено при тях, случвало се един път през седмицата да преспи при нея. Вечер П. и жена му го къпели, а ако той бил на работа, свидетелят и жена му. В 19 часа Р. излизала на фитнес, а след това и на дискотека. Детето спяло при жена му, те правели сутрин закуската. Към обяд Р. се раздвижвала, не отидела ли на фитнес, ставала раздразнителна. Често имало скандали, счупени чаши и чинии. За тях било ясно, че тя употребява и по-твърди наркотици. С П. многократно разговаряли, но той обяснявал, че й говоря непрекъснато, но не може нищо повече от това да направи. Ннадявали се покрай детето нещата да преминат. Тя почти не се хранела, дали имало десет пъти за две години и половина да била седнала да се храни с тях. Майка ѝ рядко идвала в дома им, въпреки че й казвали да идва винаги, когато поиска. Дали й кола, която била удобна за детска количка, имала място за столчета и багаж. Колата имала GPS и, когато Р. напуснала, жена му се сетила и почнала да следи какво се случва. Тогава на П. му направило впечатление, че се появила страница заедно с В.Малкия, който бил осъден като наркодилър ефективно, в съдебно дело. Характерното, което забелязали било, че вечер, когато излезела, колата в почти всички квартали заставала тук двадесет минути, там тридесет минути, имало спирания в Г., З.п., кв. „Л.“, около „П.“. За тях било категорично ясно, че това е свързано с разпространение на наркотици, а от Фейсбук се виждало, че Р. и В.Малкия били изключително близки. Имало едно подигравателно послание към младите хора: „Цяла Варна смърка, а никой не е болен“. През тази страница разбрали, че се прави контакт с тях, те си минават по заявките, продават. Тогава отишли с жена му в ОД на МВР - отдел „Наркотици“ и искали да кажат опасенията си какво се случва, защото тогава П. и Р. се били вече разбрали да взема той детето в петък вечер и във вторник сутринта го води на детска градина. Посрещнала ги К. К. - отговорник на отдела за наркотици, и Й.П.. Час и половина-два описвали нещата, дали им ключове, пароли, обяснили как се работи. Това било октомври 2018 г. Минали около четири-пет месеца, но нямало никакъв резултат, а те виждали, че колата се движи по същия странен начин, на странни места, където няма нищо, гола улица. Отишли втори път, срещнали се с К.. Около февруари следващата година /2018 г./ отишли отново, но К. им казала да се обърнат към Й.П., която ги приела, но била неразговорлива по въпроса, пълна инертност. Казала, че отново трябва да направят сигнал, което сторили. Когато Р. завела делото за родителски права, решили, че могат да ползват тези сигнали за защита на детето, и отишли при директора на ОД на МВР. Провели три срещи – на 26.09.2019 г., втората била подготвяща и уточняваща среща на 24.10.2019 г. На втората среща присъствали шефът на „Криминална полиция“ Ц.П. и Й.П., тъй като тя беше останала от отдел „Наркотици“, която беше работила по случая. На тази втора среща на 24.10.2019г. с директора, той дал думата на П., който обяснил, че благодарение на техните сигнали са направени няколко акции и е иззето голямо количество наркотици, а по отношение на Р. казал, че е класифицирана информация и не може в момента да каже нищо повече.
При определянето на кой от
родителите да следва да бъде предоставено упражняването на родителските права
по отношение на дете съдът трябва да съобрази всички обстоятелства с оглед
интереса на детето като възпитателските качества на родителите, полаганите до
момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността
на детето към родителите, пола и възрастта му, възможността за помощ от трети
лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности –
член 59, алинея 4 от СК. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират
комплексният критерий, въз основа на който се извършва преценката, не само при
кого от родителите да живее детето и кой да упражнява родителските права, а и
какъв да бъде режима на лични отношения на детето с родителя, комуто не са
предоставени родителските права.
Под "интереси на
децата", както е разяснено в ППВС № 1/1974 г., чиито указания са запазили
силата си и при действащия СК, следва да се разбират всестранните интереси на
децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови
навици и дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и изобщо
изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. Изброяването на
обстоятелствата в член 59, алинея 4 от СК,
както и в цитиранато ППВС, е примерно, а не изчерпателно. Това е минимумът,
който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на
детето по смисъла на § 1, точка 5 от ДР на ЗЗДт.
Съдът е длъжен да извърши
преценката си за това, на кого от двамата родители да предостави упражняването
на родителските права, единствено на базата на задълбочена и комплексна
съпоставка на всички относими в конкретния случай обстоятелства, оценявайки
възпитателските качества на всеки от родителите, неговия морален облик, начина,
вида, продължителността, ефективността на полаганите от него грижи към детето,
изразената му готовност да живее с детето, анализирайки данните за реално
предприети действия в тази посока, изследвайки към кого от двамата родители в
по-голяма степен детето е привързано, както и дали родителят разполага с
помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита,
съобразявайки социалната среда, в която предстои да живее детето след развода -
бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица,
жилищно-битовите му условия на живот, финансовите възможности, начинът на
живот, както и да съобрази пола и възрастта на детето.
Настоящият състав на
въззивния съд намира, че и двамата родители притежават потенциал да възпитават
детето, полагат адекватни грижи за него и имат желание да го правят, тоест
притежават добър родителски капацитет, за което съдът придоби непосредствени впечатления
при изслушването им. А.е емоционално привързана и обича и двамата си родители, не
проявява видимо предпочитание към някой от тях. И майката, и бащата могат да
разчитат на помощта на своите родители във връзка с отглеждането на детето –
майката и детето живеят в един апартамент с тях, а бащата живее в къща, която
се намира в един двор с къщата на неговите родители.
Вярно е, че бащата,
разполагайки с по-добри материални възможности, може да осигури на детето
по-висок стандарт на живот, но това не означава, че майката лишава детето от
необходимите съобразно възрастта му за него храна, дрехи, забавления. Ако
бащата наистина желае детето да се храни с по-качествена храна, да посещава
занимания извън детското заведение /например, балет, каквото желание споделя
пред съда/, то обстоятелството, че родителските права са предоставени на
майката, не би следвало да е пречка да подпомага финансово другия родител,
както и да води и взема детето от тези евентуални занимания. Разбира се, в един
такъв случай и майката би трябвало да оказва съответното съдействие.
Детето е в ниска възраст, а
както е изяснено в цитираното по-горе ППВС, майката е по-пригодна от бащата за
отглеждане на деца в ниска възраст.
В хода на съдебното
производство пред двете съдебни инстанции активността на въззивника е била
насочена основно да установи, че майката употребява психоактивни вещества,
движи се в среда на хора, които употребяват и разпространяват наркотици, като в
тази връзка е изложил многобройни твърдения. В голямата си част тези твърдения се
основават на произволен и субективен анализ на факти и обстоятелства, които не
бяха доказани безспорно, въпреки събраните по делото многобройни доказателства.
От разпита на свидетелите – полицейски служители – се установява само и
единствено, че Р.М. се е познавала и контактувала с лице, което е осъдено за престъпление по член 354а,
алинея 5 във връзка с алинея 3, точка 1, предложение първо от НК, тоест за
държане на наркотично вещество. Събраните по
делото гласни доказателства следва да се преценяват по вътрешно убеждение при
съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля
според правилата на член 172 от ГПК и съвкупно с целия доказателствен
материал по делото. Поради това решаващият състав на съда е длъжен да извърши
преценка на тяхната обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по
делото изключват заинтересоваността да е повлияла на достоверността на
показанията му. Също така на преценка подлежи възприемането и възпроизвеждането
по отношение на всеки поотделно, а още и дали те са възприемали осъществяването
на релевантните факти едновременно или по различно време, дали впечатленията им
са спорадични или системни, доколко показанията са подкрепени или отречени от
останалите събрани по делото доказателства. Свидетелят С. Т. е служител на
въззивника, Т.Д. – негов баща, а В. С. – негова сестра. Близката родствена
връзка, както и служебната зависимост на първия посочен свидетел разколебава
достоверността на изнесените от тях данни. Също така следва да се посочи, че същите
свидетелстват за случки назад във времето – преди раздялата на страните, тоест
преди месец септември 2017 г. От така изложеното не може да се направи еднозначен
извод, че М. употребява, държи или разпространява наркотици, нито че се движи в
такава среда.
Причината, поради която
вещите лица по комплексната психиатрично-психологична експертиза са приели, че
бащата е с по-добър родителски капацитет е, че майката не е преработила своите
емоционални турбулентности, докато бащата е по-структуриран, по-съумяващ да организира
детето и не прехвърля вина към майката, като са посочили, че този извод не
означава, че майката няма родителски капацитет да отглежда детето. Обстоятелството,
че майката е все още фрустрирана от раздялата и не може да я преработи,
вследствие на което и има предпоставки за развитие на синдром на родителско
отчуждение, не дава основание категорично да бъде прието, че е налице такъв,
респективно да се приеме, че за преодоляване на синдрома родителските права
следва да бъдат предоставени на бащата.
В конкретния случай основни
критерии за преценка на най-висшия интерес на детето са сигурността и
способността на родителя да осигури нормална и спокойна обстановка, в която то
свободно да се себеизразява в подходяща за потребностите му емоционална среда. До
момента майката е успяла да създаде спокойна и сигурна среда за детето, създала
е стимули то да усвоява нови знания и умения и да се развива като личност.
Отделно от това въз основа на събраните по делото доказателства и най-вече въз
основа на преките и непорсредствени впечатления, придобити при изслушването на
бащата, настоящият състав намира, че при положение, че родителските права по
отношение на А.бъдат предоставени на бащата, то детето ще се отглежда и
възпитава основно от неговата баба по бащина линия, тъй като трудовата
ангажираност на въззивника е в нощни клубове, детето възприема баба си по
бащина линия като най-значима фигура от разширеното семейство на бащата, самата
тя и съпругът й свидетелстват, че когато Р. и П. са живеели при тях за детето
се е грижела основно тя, включително и е спяло при нея. Социалната и финансова среда
на бащата е по-благоприятна, но съдът намира, че това обстоятелство не може да
има решаващо значение при преценката на кой от родителите да се предостави
упражняването на родителските права. Средата на майката ще допринесе за
социализирането на детето и правилното му развитие, тъй като при бащата
практически то ще общува и ще се отглежда основно от бабата по бащина линия.
Също така е налице и сериозна
опасност промяната на местоживеенето да се отрази негативно на емоционалното
състояние на детето, което вече е поставено в стресова ситуация от раздялата на
родителите му, както и от борбата помежду кой да упражнява родителските права и
къде да живее, и това безспорно се отразява на емоционалното и психическото му
състояние, което следва да бъде стабилизирано.
Въпреки изложеното съдът не
подлага на критика способностите, възможностите и готовността на бащата да
прояви всеотдайността и любовта си към детето, да поддържа връзка с него, но
всичко това може и следва да стане, независимо от правното положение, което ще
създаде съдебният акт, доколкото той не контролира чувствата между родителя и
детето, и не въз основа на него бащата ще формира поведението си. Още повече, че
вещите лица изрично подчертават, че А.обича своя баща. Въззивната инстанция
намира, че детето ще се успокои, а при положени взаимни усилия от страна на
двамата родители ще се възстанови и нормалната комуникация помежду им, което
определено ще повлияе положително на детето. Ако настъпят обстоятелства,
променящи коренно настоящото фактическо положение, няма пречка правното
положение също да се промени, като се приведе в съответствие с новосъздадената
обстановка. По принцип развитието на децата трябва да се извършва при грижата,
подкрепата и авторитета на двамата родители. Всеки един от тях в името на
благополучието на детето следва да съдейства то да живее, доколкото е възможно,
най-близко до семейната среда. Двамата родители след раздялата им през месец
септември 2017 г. са били постигнали съгласие къде да живее А.и какъв да е
режима на лични отношения с бащата, който се е спазвал година и половина. Съдът
не получи отговор на въпроса какво се е променило, за да се стигне до настоящия
съдебен спор, но на база преките си впечатления от Р.М. и П.Д. смята, че
двамата могат да преодолеят различията си и отново да постигнат консенсус
досежно отглеждането и възпитанието на общото им дете, включително и като
потърсят професионална помощ.
Нито от заключението на
вещите лица, нито от събраните по делото доказателства се установява, че
поведението на родителите и прародителите застрашава здравето или развитието на
детето по какъвто и да е начин. Има данни според вещите лица, че детето е чувало
реплики по отношение на бащата в дома на майката и ги повтаря, но същото е все
още малко на възраст и не може да извършва синтез и анализ на възприетото.
Напротив, събраните доказателства кореспондират помежду си относно
обстоятелството, че емоционалната връзка между детето и двамата родители е
запазена, детето е спокойно, обича и двамата и търси контакти с тях. Безспорно
поведението на майката и нейните родители досежно обсъждане на бащата не може
да бъде толерирано, тъй като пряко или косвено влияе върху емоционалното
състояние на детето, както и е предпоставка за синдром на родителско
отчуждение, но като цяло не може да обоснове извод за поведение на майката,
насочено към отчуждаване на детето от бащата.
Съвкупното обсъждане на
посочените по-горе условия налага извод, че интересът на детето ще е охранен
най-добре, ако упражняването на родителските права бъде предоставено на майката
с регламентиране на разширен режим на лични отношения с бащата, за да не бъде
изгубена емоционалната връзка между този родител и детето.
Като последица
от предоставянето на родителските права на майката, местоживеенето на детето
следва да бъде определено при нея на адреса, на който живее.
Семейният кодекс не разписва правила по отношение на това какъв да бъде интензитета на личния контакт с детето на родителя, комуто не са предоставени родителските права, като дава свобода на съда да преценява конкретните правнозначими обстоятелства с оглед интереса на детето, които бяха изброени неизчерпателно по-горе. Чрез определения от съда режим на лични отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и се развива под грижите и с подкрепата на двамата си родители. Поддържането на лични отношения между бащата и детето е жизнено необходимо за него с оглед създаване на възможност чрез общуване то да развива чувство на обич, привързаност и доверие, което ще съдейства за правилното му развитие, спокойствие и самочувствие. Безспорна е нуждата на всяко дете от системен контакт с двамата му родители и в частност с този, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. В съгласие с член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и на неговото тълкуване в практиката, уважението към семейния живот изисква, когато семейният живот, дори и във формата на съжителство без брак е приключил, контактът между детето и отсъстващия родител да продължи. Известно е становището на Съда по правата на човека в Страсбург, че взаимната полза, която родителят и детето черпят от отношенията помежду си, е основен елемент от семейния живот. Следователно Европейската конвенция по правата на човека и органите, призвани да я прилагат и следят за нейното правилно приложение, признават “право на контакт” като фундаментално човешко право по смисъла на член 8. То принадлежи еднакво, както на всеки от родителите, така и на детето. Стремежът е да се постигне подходящ баланс между правата, като основен критерий за това са интересите на детето от контакта. За тази цел семейният живот следва да бъде разглеждан като двустранен и съдът да се намесва чрез принудителни мерки само, ако ненамесата би причинила вреда на детето. В тази връзка следва да се отбележи, че за родителя, комуто са предоставени родителските права, възникват допълнителни задължения – да спазва коректно поведение спрямо другия, да не настройва детето срещу него и да не накърнява авторитета му, както и да му оказва съдействие при упражняване на правата му на родител.
Режимът на лични отношения се определя въз основа на обстоятелствата, установени във всеки конкретен случай, като основен критерий, както бе отбелязано по-горе, е най-добрият интерес на детето. Тъй като мерките във всички случаи се отнасят за бъдещ /след влизането в сила на решението/ период, ограничен по силата на закона само до навършването на пълнолетие, те може да бъдат определени, съобразявайки се с опитните правила, с възрастта и със свързаните с нея обективни изменения в психо-емоционалните способности и потребности на детето. При неефективност на така определените мерки законът дава възможност на всеки родител да иска изменението им или определянето на нови.
Съдът счита, че следва да бъде
определен следният режим на лични отношения между А.и нейния баща:
1/ всяка
нечетна седмица от годината от 17
часа в петък до 18 часа в
неделя с
преспиване;
2/ на
рождения ден на детето всяка четна година от 10 часа до 18 часа;
3/ на
рождения ден на бащата от 16 часа до 20 часа;
4/ за
Коледните празници -
всяка четна година от 10
часа на 26 декември до 19 часа на 27 декември
с преспиване и всяка нечетна година от 10 часа на 24 декември
до 18
часа на 25 декември с
преспиване;
5/ за новогодишните
празници -
всяка нечетна
година от 16 часа
на 31 декември до 17 часа на 2 януари с
преспиване,
всяка четна година от 16 часа
на 1 януари до 17 часа на 3 януари с
преспиване;
6/ за Великденските
празници – всяка нечетна година от 17 часа на Велики петък до 18 часа на
последния празничен ден;
7/ през нечетни години – за
Деня на просветата /24 май/ и за
Деня на съединението /6
септември/ - от 17 часа на предходния ден до 18 часа на празничния ден;
8/ през четни години - за Деня на освобождението /3 март/, за Деня на труда /1 май/ и за Деня на независимостта /22 септември/
- от 17 часа на предходния ден до 18 часа на празничния ден;
9/ както и един месец през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, по споразумение между
родителите, ако не постигнат такова – от 01 юли до 15 юли и от 15 август до 31
август;
10/ да
провежда аудио и видеоконферентна връзка с детето два пъти всяка седмица - в
дните вторник
и четвъртък
- за
време от половин
астрономичен час, като връзката да се провежда до 20 часа на
съответния ден, през времето, в което детето не посещава детско заведение.
Детето
ще се
взема от
детското заведение, което посещава, или дома на майката и ще се връща
в
дома на майката.
Според
постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с ППВС № 5 от 30.11.1981 г.,
нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от обикновените
условия на техния живот. Вземат се предвид възрастта, образованието и всички
обстоятелства, които са от значение за случая, като нуждите са винаги
конкретни. Възможностите на лицето, което дължи издръжката са основание за
даването й и показател за нейния размер. Те също винаги са обективни и
конкретни. Определят се от доходите, имуществото, квалификацията на задълженото
лице. За да бъдат приложени правилно тези разяснения, следва да се имат предвид
условията, при които са живели децата в семейството. Издръжката трябва да е в такъв
размер, че да способства за правилното и хармонично изграждане на издържания и
за подготовката му за пълноценна изява в обществото. При определяне размера на
издръжката следва да се определи общата сума за издръжка на детето, която да се
разпредели съобразно възможностите на родителите. За размера е от значение и
при кого от родителите детето е предоставено за отглеждане, като усилията,
които се полагат и ангажираносттта на родителя във връзка с отглеждане на
детето следва да се вземат под внимание при определяне на издръжката, която той
дължи.
А.е на пет години, не страда от хронични или тежки здравословни проблеми, няма и данни за други извънредни нужди. С оглед на това и обществено–икономическата обстановка в страната, както и предвид презумптивното бъдещо увеличение на нуждите с всяка изминала година, съдът намира за адекватен за нуждите на А.да определи общ размер на издръжката от 350 лева. Доколкото майката полага и ще предстои да полага непосредствените ежедневни грижи за детето, от общия определен размер на издръжката бащата следва да поеме сумата от 250 лева месечно, която съдът преценява като напълно съобразена с възможностите му с оглед данните по делото, а майката ще следва да поема разликата.
В определени хипотези, каквато е и
настоящата, съдът има правомощие да разреши спор между субектите на
гражданските отношения без спорът между тях да се отнася до насрещни права и
задължения помежду им. Дейността на съда при определяне кому да се предоставят
родителските права, къде да живее детето и какъв да бъде режимът на лични
отношения между детето и родителят, на когото не са предоставени родителските
права, се изразява в това да се намеси в гражданските отношения и да ги
администрира, като замести липсата на общо решение на страните по гражданското
правоотношение. Съдът не е длъжен да се съобразява единствено с техните
интереси и искания, напротив, той следва да вземе предвид установените в закона
критерии съобразно особеностите на конкретното правоотношение и да постанови
онова, което в най-голяма степен отговаря на целите и същността на правоотношението.
Затова при спорната съдебна администрация не става въпрос за решаване кому
принадлежи спорното право, а какво е най-целесъобразното разрешение за
развитието на съответното гражданско отношение съгласно законовите критерии. Съдебната
практика относно това дали се предявяват и приемат за съвместно разглеждане
насрещни искове в производствата по член 127, алинея 2 от СК е противоречива.
Само по себе си приемането за разглеждане на насрещни искове не представлява
процесуално нарушение, тъй като съдът е длъжен да се произнесе по всички
направени искания и възражения от ответната странау доколкото в това
производство не е ограничен от заявяването на нови факти и събирането на
доказателства с доводи за настъпила процесуална преклузия. С акта по същество
съдът дължи разрешаване изцяло на повдигнатия спор, като постанови решението си
по всички въпроси, посочени в член 127, алинея 2 от ГПК, но не следва да се
произнася с отхвърлителен диспозитив по всеки един от предявените насрещни
искове, защото това следва от спецификата на производството като спорна съдебна
администрация.
За пълнота и прецизност на изложението
следва да се наблегне, че е абсолютно недопустимо да се постановяват
диспозитиви, в които да се излагат твърденията на страните, както е сторил
първоинстанционният съд по отношение на насрещното искане за издръжка. Член
236, алинея 1, точка 5 от ГПК изрично посочва, че решението трябва да съдържа
какво постановява съдът по същество на спора, а не изложение на искането на
страната.
С оглед изложените мотиви в частта досежно
предоставяне на родителските права, местоживеенето на детето и издръжката
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. В останалите части решението следва да бъде отменено и вместо него
да се постанови ново в посочения в мотивите смисъл.
По разноските
Правилото за
присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в
делата по член 127, алинея 2 от СК. Това разрешение следва от характера на производството на спорна
съдебна администрация, приложима при спор относно родителските права в случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно
споразумение. За разлика от исковото производство в него не се решава със сила
на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно
материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на
родителските права, признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната
за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник.
Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия
начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата
родители и затова в производството всяка страна следва да
понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. В този смисъл е и практиката на ВКС.
По изложените съображения и на основание член 271,
алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 196 от
13.01.2020 г., поправено с решение № 1849 от 23.04.202о г., постановено по гр.д.№ 4615 по описа за 2019
г. на Районен съд – Варна, четиридесет и втори състав, в частта, с която е
предоставено упражняването на
родителските права по отношение на детето А.П. Д.на майката Р.М.М., като е определено местоживеенето му в дома на майката Р.М.М. на следния адрес: ***,
на основание член 127, алинея 2 от СК; в частта, с която е осъден П.Т.Д. да заплаща месечна издръжка в полза на малолетното си дете А.П. Д.чрез майката и законен представител на детето Р.М.М.
в размер на 250 лева с падеж пето число на месеца,
за който се дължи, считано от датата на завеждане на исковата
молба
/25.03.2019 г./, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на основания за
изменение и прекратяване на същата, на основание член 127, алинея 2 във връзка с член 143 от СК.
ОТМЕНЯ решение № 196 от 13.01.2020 г., поправено с
решение № 1849 от 23.04.202о г., постановено
по гр.д.№ 4615 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и втори
състав, в останалите части и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между детето А.П. Д.ЕГН ********** и бащата П.Т.Д. ЕГН ********** ***, както следва:
- всяка нечетна седмица от годината от 17 часа в петък до 18 часа в неделя с преспиване;
- на рождения ден на
детето всяка четна година от 10 часа до 18 часа;
- на рождения ден на бащата от 16 часа до 20 часа;
- за Коледните празници
- всяка четна година от 10 часа на 26 декември до 19 часа на 27 декември с преспиване и всяка нечетна година от 10 часа на 24 декември до 18 часа на 25 декември с преспиване;
- за новогодишните празници - всяка нечетна година от 16 часа на 31 декември до 17 часа на 2 януари с преспиване, всяка четна година от 16 часа на 1 януари до 17 часа на 3 януари с преспиване;
- за Великденските
празници – всяка нечетна година от 17 часа на Велики петък до 18 часа на
последния празничен ден с преспиване;
- през нечетни
години – за Деня на просветата
/24 май/ и за Деня на съединението
/6 септември/ - от 17 часа на предходния ден до 18 часа на празничния ден с преспиване;
- през четни години
- за Деня на освобождението /3
март/, за Деня на труда /1 май/
и за Деня на независимостта /22
септември/ - от 17 часа на предходния ден до 18 часа на празничния ден с преспиване;
- един месец през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, по споразумение между
родителите, ако не постигнат такова – от 01 юли до 15 юли и от 15 август до 31
август;
- да провежда аудио и видеоконферентна връзка с детето
два пъти всяка седмица - в дните вторник и четвъртък - за време от половин астрономичен час, като връзката да се провежда до 20
часа на съответния ден, през времето, в което детето не
посещава детско заведение.
Детето ще се взема от детското
заведение, което посещава, или дома на майката и ще се връща в дома на майката.
Решението в частта му досежно издръжката не
подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 3, точка 2 от Гражданския
процесуален кодекс, а в останалата част може да бъде обжалвано в едномесечен
срок от връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна
пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския
процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.